Определение по дело №1982/2017 на Районен съд - Димитровград

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

  

гр.Димитровград, 23.05.2018 год.

 

                        Днес, двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година,  Андрей Андреев – съдия в Районен съд – Димитровград, като сложих на разглеждане гр.д. № 1982/2017 г. по описа на съда, констатирах следното:

 

                        Делото е обявено за решаване.

                        Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.439 ГПК.

                        Образувано е по искова молба на  В. Б.К. *** против „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД Пловдив.

                        Ищецът излага твърдения за това, че ответното дружество се снабдило с изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и било изп.д. № 358/2013 г. по описа на ЧСИ с рег. № 824, но по същото дело в периода от 22.03.2013 г. до 22.03.2015 г. не били предприети действия на принудително изпълнение против ищеца, поради което бездействие на взискателя настъпило прекратяване на изпълнителното дело по право на основание чл.433, ал.1 ГПК, като осъществените от взискателя действия след прекратяване по силата на закона на изпълнителното производство били правно ирелевантни и годни да прекъснат давността. Счита, че паричното задължение на ищеца е погасено поради изтичане на тригодишна погасителна давност. Моли за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите по изп.д. № 358/2013 г. на ЧСИ с рег. № 824 на КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист от 27.09.2012 г., изд. по ч.гр.д. № 6615/2012 г. на РС-Пловдив.

                        Ответникът е подал отговор, с който е оспорил иска.

                        По делото е прието като доказателство изисканото изп.д. № 358/2013 г. на ЧСИ с № 824.

                        С разпореждане от 22.03.2018 г. на ЧСИ, предвид извършеното плащане от длъжника за погасяване на задълженията към взискателите, като внесената сума покрива пълния размер на вземанията на взискателите, таксите и разноските по изпълнителното дело, поради което и на основание чл.433, ал.2 ГПК е приключено изпълнителното производство, разпоредено е да се изпратят уведомления до страните. Разпореждането съобщено на взискателя и длъжника на 26.02.2018 г. и на 01.03.2018 г., като е приложена и декларация от взискателя за удовлетворяване и вдигане на наложените обезпечителни мерки. Разпореждането не е било обжалвано от страните.

                        Предвид констатираното към момента предявеният иск се явява недопустим, тъй като принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, поради което не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на установителен иск по чл.439 от ГПК.

                        Искът  с правно основание чл.439 ГПК предоставя правна възможност на длъжника в изпълнителното производство да оспори изпълняемото право на взискателя, но възраженията му могат да се основават на факти, настъпили след издаването на съдебният акт. По своята правна природа искът е отрицателен установителен, като с него се цели установяване със сила на присъдено нещо, че изпълняемото право на взискателя по образуваното изпълнително дело е престанало да съществува.  Категорична и последователна е съдебната практика, че когато изпълнителното производство е приключило, тъй като е постигната целта му – тоест вземането е реализирано, то длъжникът е лишен от правен интерес да предяви иск с правно основание чл.439 ГПК. Това е така, тъй като се касае за специфичен иск, чрез който се оспорва именно изпълнението и решението по него би могло да предизвика промяна в правната сфера на длъжника единствено в хипотезата на висящо изпълнително производство.

                        Правния интерес е положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно. Правният интерес следва да е налице, както при предявяване на иска, така и в хода на производството. Настъпването на обстоятелства, водещи до отпадане на правния интерес от предявяване на конкретния иск, следва да бъдат съобразени служебно от съда при условията на чл.235 ГПК.  

                         Производството по делото следва да се възобнови и прекрати като недопустимо.

                        Водим от горното, съдът  

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

                        ВЪЗОБНОВЯВА съдебното дирене.

                        ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1982/2017 г. по описа на РС-Димитровград като НЕДОПУСТИМО.   

 

                        Определението може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд – Хасково в 1-но седмичен срок от връчването на страните.    

                           

 

                                                                                   СЪДИЯ: