Разпореждане по дело №150/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл.276 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано по молба на Ц.Ч.Е., изтърпяващ наказание * в ***, в която  се твърди, че откакто е в затвора и до момента  има проблем с кореспонденцията изразяваща се в неуведомяване за движението, резултата на  вътрешната кореспонденция, което е задължение на администрацията. Иска се на основание чл.276 ЗИНЗС да се разпореди на органа по изпълнение на наказанието да прекрати незаконосъобразните бездействия с кореспонденцията му, които подлежат на нечовешко и унизително отношение, като се задължи Началника на Затвора да бъде уведомяван за движението на кореспонденцията му, като за целта се връща при него с резолюция за подпис.

С допълнителна молба по делото Е. посочва, че бездействието е по стотици, а може и хиляди молби, жалби,сигнали заявления и др., като се посочват някой от молбите, периода за който претендира, като е уведомен  за движението по молба с вх.№ М-9603/09.11.2023г. и резултата от нея. Твърди се, че се депозира кореспонденция, а по нея не се уведомява т.е бездейства се от затворническата администрация и същото води до унизителни моменти. За да получи отговор се задължава да минава през дълга и тромава административна процедура, която е свързана с хабене на средства и нерви, вместо да бъде уведомяван когато  има  резултат.  

В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя * В.К. моли да се установи, че така както е подадено в жалбата, действително има нарушение, което влияе върху документооборота, събирането на документи, приемането, разпределението и предаването им, както и това, че  въпреки че са подавани многобройни молби и жалби, от тези които са представени няма никакви данни да са стигнали до неговия адресат, а именно до *** и съответно до ***. Няма данни да е достигнал отговор до подателя, няма обратна връзка.На ответника е доказателствената тежест, който следва да докаже правилното движение и регистриране на документите. На представените молби по делото в заверени копия няма изпълнени Вътрешните правила за регистрация на документооборота. Молбите и заявленията, които са отправени до Началника на Затвора нямат съответния регистрационен печат и не е ясно дали този индекс дали отговаря действително на индексите от деловодната система. Върху молбите са направени някакви заверки, като резолюция във вр. с отговора, но същите съгласно общите правила следва да подпомагат съответния орган при изготвяне на становище и отговор по молбата.Молбите не стигат до никъде, няма обратен отговор по тях. Излагат се подробни доводи в тази насока. Моли за установяване на исканото бездействие на администрацията. Претендират се разноски.

В с.з. жалбоподателя Ц.Е. излага подробни доводи във вр. с депозираната молба. Твърди се, че по подадени от него молби и жалби не се уведомява за резултата по тях и не знае какво се случва. Създадена е порочна практика да не го уведомяват. Достатъчно пъти не е могъл да си потърси правата, защото не знае какво се случва с кореспонденцията му, а е трябвало да го уведомяват, защото се отнася за него и правата му. Подържа се първоначалното искане съдът да разпореди на органа по изпълнение на наказанията да прекрати бездействията си по уведомяването му по депозирана от него кореспонденция срещу подпис, след като е запознат със становищата и резултата от тях, което е в нарушение на чл.3 ЗИНЗС, за да се гарантира прозрачност, достъпност, отговорност, отчетност и законови действия на затворническата администрация. Претендира разноски.

Ответникът в с.з., чрез проц. си представител ** Г.Х. моли за решение, с което се отхвърли жалбата, като неоснователна и недоказана. Излагат се доводи, въз основа на които се твърди, че не са налице предпоставките на чл.276 ЗИНЗС. В случая не са доказани обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че са налице незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите в жалбата и на страните в съдебно заседание и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Изискани са и приложени от ответника по опис с писмо вх.№ 1217/17.04.2024г. 22 бр. молби, жалби, заявления, сигнали от м.07. до м.12.2023г. и  м.01.2024г. адресирани до ***  и част до *** с вписани на тях рег. номера, както и становища по тях на съответния служител. Приложени са и Разпечатка от деловодната система по отношение на регистрираната кореспонденция на Ц.Е. от м.06.19г. до 20.02.24г.;  Заповед №Л-2606/05.06.19г. на ГДИН и Утвърдени вътрешни правила за документооборота, деловодната и архивната дейност в ГДИН и териториалните и служби; Писмо изх.№ 3516/14.03.2024г. на ГДИН до ***, с което жалбоподателя е запознат срещу подпис на 14.03.2024г. относно подадена и разгледана жалба от ГДИН.

В писмо изх.№ 3879/05.03.2024г. постъпило по делото от *** е посочено, че не е имало случай на не заведена кореспонденция на * Ц.Е., същата се завежда в интегрирана информационна система, генерира уникален и персонален номер, който не може да бъде изтрит, коригиран или презаписан. Изразено е становище за неоснователност на молбите на л/св.

По делото по искане на жалбоподателя са събрани и гласни доказателства. От показанията на св.В.Т. е видно, че  в ***, познава жалбоподателя, не го уведомяват за кореспонденцията, много пъти пише молби, дава се молбата, но отговор никакъв, изчезвала е кореспонденция, често е ставало въпрос за тези кореспонденции,не се отразява никъде за вътрешната кореспонденция и че се уведомява за резултата. Виждал го е да се нервира, затваря се в себе си за това, не говори, споделя че не знае какво става с кореспонденцията му и къде е отишла. Не знае каква кореспонденция е изчезвала, знае че пише и изпраща, не получават рег.номера на всички жалби и молби, които подават, изискват вх. номера, но не им дават.

От показанията на св. К.И. се установява, че не се уведомяват за резултата от вътрешната кореспонденция, споделял е за проблеми във вр. с това, виждал го е често да се нервира за това, крачи нервно, затваря и не иска да се храни, не може да каже точен период.

При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:

В конкретния случай искането се отнася за незаконосъобразни действия и бездействия  извършени от администрацията на Затвора Враца във вр. с вътрешната  кореспонденцията в затвора. Претенцията на жалбоподателя е насочена именно към начина на  вътрешната кореспонденция и не получаване на отговор по нея за резултата и липса на уведомяване, което е проява на унизително отношение, като по  този начин бил нарушен и чл. 3 ЗИНЗС.

Съгласно разпоредбата на чл.276, ал.1,т.1 ЗИНЗС- всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл.3 и т.2 - извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл.3. Разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗИНЗС  посочва, че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като ал.2 на същата разпоредба визира, че за нарушение на ал.1 се смята поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Съгласно чл.78 ППЗИНЗС отговорите на молбите и жалбите, адресирани лично до лишените от свобода или до тях чрез администрацията, им се предават, а  съдържащите се в писма до затвора им се съобщават срещу подпис. В чл.90 ЗИНЗС е посочена възможността на лишените от свобода и реда, по който могат да подават молби и жалби, а в чл.77 ППЗИНЗС е посочен реда по който се завеждат тези  молби и жалби.

Видно от представените по делото молби, жалби, заявления, сигнали подадени от жалбоподателя с различни искания до *** от м.07.2023г. до м.01.2024г. на същите са поставени рег.номера и са заведени в затвора. Не може да се приеме, че по отношение на тях жалбоподателя не е получил рег.номер, тъй като самия той изрично в жалбата и допълнението  на същата цитира рег.номер и е направил искане за тяхното изискване. Това е видно и от представената разпечатка от деловодната система по отношение на регистрираната кореспонденция на Ц.Е. от м.06.19г. до 20.02.24г., че същите получават рег.номер. Не се сочи конкретна жалба, молба, заявление по която да не е получил рег.номер и да не е заведена, както и че дадена молба или жалба е изгубена. 

Видно е  от същите, че върху тях са поставени резлоюции  и всички са били разгледани от ответника, своевременно е била разпоредена проверка и за резултатите от същата съответният служител на затвора е написал становище върху тях. Също така се установява, че по тези жалби и молби въпреки, че е изразено становище жалбоподателя не е уведомяван за резултата по тях, липсват представени доказателства за това от ответника. 

От събраните по делото писмени и гласни доказателства  се установява, че  по отношение на * Ц.Е.  от администрацията на затвора са извършени незаконосъобразни действия и бездействия  свързани с правото на кореспонденция. Това е видно и от показанията на разпитаните  свидетели, че във вр. с вътрешната кореспонденция по депозирани молби и жалби не получават отговори за резултата по тях и не знаят какво става, не ги уведомяват.

С  разпоредбите на  чл. 86, ал.1, т.3 ЗИНЗС на лишените от свобода е гарантирано правото на  кореспонденция, а с разпоредбата на чл.78 ППЗИНЗС  отговор по жалба и молба. Това е право на лишения от свобода, което администрацията е задължена да му осигури и да бъде осведомен надлежно във вр. с резултата по подадената от него жалба или молба. Видно е, че жалбоподателя не е надлежно уведомяван за резултата по тях, за произнасянето на началника на затвора по направените искания или други длъжностни лица, както и за изразените становища по тях. Въпреки че по представените молби и жалби, приложени по делото имат вписани рег.номера, изработени са становища върху тях, като обратна информация за резултата от тях не е представена на жалбоподателя срещу подпис, не му се обява за сведение отговора и дали е налице такъв изобщо и какво става със съответна жалба и молба. Становищата по тези жалби/молби следва да бъдат достояние на подателя, чрез съответните длъжностни лица, което в конкретния случай липсва, видно от данните по преписката. В тази насока следва да се посочи че л/св. няма достъп нито до деловодната система, нито до служителите на администрацията, които обработват съответните молби и жалби на л/св. и няма как същия да се осведоми за резултата по депозираните от него жалби и молби до ответника и какво е съответното становище по тях.  Ето защо и действията и бездействията на ответника като не е разпоредил отговора, становищата  по подаваните жалби и молби от жалбоподателя да му бъде съобщено по тях се явяват в противоречие с чл.78 ППЗИНЗС. 

Изложеното обосновава извод за неоснователно действие и бездействие на специализиран  орган по изпълнение на наказанията, с което  е  нарушено нормативно регламентирано право.  В случая *** не е изпълнила тези си задължения, поради което искането е основателно и следва да се уважи.

При този изход на спора, ГД „Изпълнение на наказанията“, в качеството на юридическото лице следва да бъде осъдена да заплати разноски по делото на жалбоподателя -10.00 лева внесена държавна такса, като искането е направено своевременно. Основателно е и искането за заплащане на адвокатско възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя. Според чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.Във връзка с изложеното в полза на * В.К. се дължи адвокатско възнаграждение по реда на  чл.38, ал.1, т.2 ЗА  в размер на 500.00 лв. В тази насока е взето предвид и направеното възражение от ответника, както и фактическата и правна сложност на делото и реално извършените дейности от пълномощника на  жалбоподателя.           

Водим от горното и на основание чл. 280 ЗИНЗС, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ЗАДЪЛЖАВА *** да уведомява * Ц.Е. по подадена от него жалба/молба относно вътрешната кореспонденция за  резултата и становището по нея срещу подпис.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на Ц.Ч.Е. разноски по делото в размер на 10.00 лева.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на * В.П.К., *** сумата в размер на 500,00 /петстотин/ лева – възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва в 3-дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Административен съд – Враца, съгласно  чл.281 ЗИНЗС.               

ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на страните за сведение и изпълнение.