Р Е Ш Е Н И Е
№ …...
гр.В., 01.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при секретаря Светлана Г. като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 73 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за делба във фазата по извършването.
С влязло в законна сила решение
по настоящото дело е допусната делба на апартамент на втори етаж
над партера, застроен на 187 кв.м., находящ се в гр. В., ул.
„А.П.“, ..., състоящ се от четири стаи,
кухня и вестибюл, заемащ целия етаж,
ведно с 27% ид.ч. от общите части
на сградата и дворното място, цялото от 436 кв.м.,
представляващо имот с идентификатор ............по КККР на
гр. В., между съделитетелите и при квоти: 1/3 ид.ч.
за И.М.П., ЕГН **********,***,
1/3 ид.ч. за Г.П.И., ЕГН **********,*** и
1/3 ид.ч. за Р.С.И., ЕГН **********,***.
Съделителят И.М.П., чрез процесуалния си представител, изразява
становище за ликвидиране на съсобствеността между страните чрез изнасяне имота
на публична продан.
Съделителителите Г.П.И. и Р.С.И., в първото съдебно заседание по допускане на
делбата са отправили искане да им бъде възложен делбения
имот.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на
страните и нормативните актове регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
І. По прекратяване на съсобствеността:
Досежно поделяемостта на имота
и неговата пазарна стойност в хода на производството са изслушани заключенията
по първоначална и повторна съдебно-технически експертизи. Според заключението
по първоначалната експертиза, което съдът кредитира в частта му относно поделяемостта на имота, последният е реално неподеляем съгласно действащите технически правила и норми,
като неговата актуална пазарна цена възлиза на 374 000 лева. Според
заключението по повторната експертиза, актуалната пазарна цена на имота възлиза
на 259 200 лева, като причината за разликата в цената съобразно разясненията на
вещите лица, дадени в открито съдебно заседание, се дължи на определяне на
стойността съобразно реалната застроена площ на делбения
апартамент (която застроена площ е съответна и на тази, посочена в приетата в
първата фаза съдебно-техническа експертиза, чиято задача е била изготвянето на
актуална схема на имота), поради което съдът възприема заключението по
тричленната съдебно-техническа експертиза досежно
стойността на имота.
Предвид доказаната
неподеляемост на имота и неговия жилищен характер,
съдът следва да прецени дали са налице условията за поставянето му в дял на
направената от съделителите Г.П.И. и Р.С.И. възлагателна претенция
по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК.
За да бъде уважена
възлагателната претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК е
необходимо съсобствеността върху неподеляемия жилищен
имот да произтича от наследяване, предявилият претенцията съделител
да е живял в имота към момента на откриване на наследството и да няма друго
жилище.
В случая безспорно
се касае до неподеляем жилищен имот, съсобствеността
върху който е възникнала от наследяване. Не се установи обаче следващата
предпоставка от цитираната правна норма, а именно: предявилите претенцията лице
да са живели в имота към датата на откриване на наследството. Под "живеене"
в жилището следва да се разбира
такова устройване на ежедневния живот
на съделителите, че това да е обичайното
им местопребиваване,
където битово се е установил. При липсата на
законова дефиниция на изискването "да е живял в имота",
практиката предполага трайно фактическо състояние, продължително във времево отношение,
установяване и пребиваване
в делбения недвижим имот с цел използването
му по предназначение. От ангажираните по
делото гласни доказателства (показанията на свидетелката Калинка С. И.) се
установи, че и към датата на разпита й – 12.04.2021г. съделителката
Г.И. живее макар й в същата къща, но в друго самостоятелно жилище, в което са
живели и свидетелката и съпругът й, като последните са се установили да живее в
делбения имот през м. март 2020г. До предприемане на
ремонтните дейности в жилището от съделителя Р.И.
имотът е бил отдаван под наем, в който смисъл е й изявлението на процесуалния
представител на страните, направено в открито съдебно заседание на 12.03.2018г.
(л. 195 от делото). При тока събраните доказателства не може да се приема, че съделителите Г.И. и Р.И. са имали трайна уседналост в делбения апартамент към датата
на откриване на наследството било на прекия им
наследодател, от който черпят права, било на общата на страните наследодателка.
Поради недоказаност на кумулативно предвидените в чл.
349, ал. 2 ГПК предпоставки, направената от съделителите
Г.И. и Р.И. по този ред възлагателна претенция се
явява неоснователна, а посоченият от тях способ за ликвидиране на
съсобствеността – неприложим. Ето
защо делбата на процесния имот следва да бъде реално
извършена чрез изнасянето му на публична продан съгласно чл. 348 ГПК, при което
всеки съделител ще получи паричната равностойност на
своя дял.
По претенцията по сметки на Р.С.И. :
Съделителят Р.С.И. е предявил срещу И.М.П. искове
за заплащане на сумата от 17988 лева (съобразно допуснатото изменение в размера
на претенцията), представляваща припадащата се на съделителя
П. съобразно квотата в съсобствеността стойност на вложени материали и труд за
изпълнение на следните дейности, осъществени в периода м. юни – септември
2020г.:
- ремонт и подмяна на ВиК;
- сваляне на стара мазилка, изпълнение
на нова, шпакловка и боядисване – 380 кв.м.;
- поставяне на теракота и фаянс – 40
кв.м.;
- подмяна и изграждане на
ел.инсталация, чрез разкриване на канали в стени – 250м, издълбаване на 50
разклонителни кутии и 45 монтажни кутии, изтегляне на 300м кабелни трасета,
сухи разделки и свързване на електрически линии в
разклонителни кутии, монтаж на единични и двойни контакти, ключове за
осветление, мрежови и телевизионни розетки в монтажните кутии, монтаж на
ел.табло с осем кръга, монтаж на осем броя ос.телни
тела;
- ремонт на кухня – рязане на
плоскости, сглобяване на плотове, гръб, долни и горни шкафове; опроводяване за осветление; монтаж на обков,
механизми и аксесоари; монтаж на мивка, аспиратор, мини готварска печка, паралня и съдомиялна за
вграждане;
- демонтаж и подмяна на дограма;
- ремонт на врати – подготовка на 11
интериорни врати и витраж за реставрация; сваляне на
стара боя с горещ въздух и химикали; отстраняване на счупени и пукнати прозорци
и стъкла; дърводелски ремонт на 4 бр. гнезда за брави; заварка на скъсани
панти; китосване, шлайфане, облепяне на
остъкляванията с хартия; боядисване; монтаж на 7 бр. нови брави и реставриране
на две оригинални двукрили врати;
- климатизация;
- подмяна на подови настилки 80 кв.м;
- проектиране и вътрешен дизайн;
- извозване на отпадъци.
Ответникът по претенцията И.П. в
първото по делото съдебно заседание е оспорил претенцията, оспорва претенцията,
поддържайки, че извършените дейности нямат характера на текущ ремонт, а са
полезни и разкошни. Оспорва претенцията и по размер. В депозираните писмени
бележки, поддържа че извършеното съставлява основен ремонт по смисъла на ЗУТ,
поради което счита, че за изпълнението му е необходимо съгласието на всички съсобственици
и при липса на такова на изпълнителя на дейностите не следва да се присъждат
облаги от увеличаване стойността на общата вещ, поради което и те трябва да
останат за негова сметка. В евентуалност поддържа, че от стойността на
извършеното следва да бъдат приспаднати определени пера като тези за ремонт на ВиК инсталация, ел.инсталация, доставка и монтаж на фаянс, теракот, изграждане на кухня, доставка и монтаж на дограма,
подмяна на тоалетна чиния, казанче, смесители за баня, душ батерия и др. За необходими
за запазмане на вещта счита дейности по ремонт на
стени и тавани, реновиране на подови настилки.
В настоящия случай твърдения на съделителя Роден И. по повод заявената претенция относно
извършените разходи за съсобствената вещ са били, че ремонтите
дейности са били извършени с оглед привеждане жилището в състояние, годно за
ползването му по предназначение.
С цел доказване твърденията на съделителя
И. относно необходимостта от извършването на претендираните
разходи и че в имота са били извършени сочените ремонтни дейности по делото се
ангажираха гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетелката Калинка С. И., съпруга на съделителя.
Същата излага, че се е наложило извършването на основен ремонт на жилището, тъй
като въпреки извършваните текущи ремонти на ВиК
инсталацията, същите са били недостатъчни, имало е течове, включително и по
общите части. Що се отнася до ел.инсталацията се излага, че е имало висящи
кабели, имало е по един контакт в стая. Тъй като старата дограма се е отваряла
навън, същата била изметната, закована с гвоздеи, за да може да се прибира, на
места укрепена с ламарина. Вътрешните врати – повечето били без брави,
дървената част нарушена, липсваща. Мазилката на стогодишната къща нямала грам
цимент, което наложило направа нова замазка. В стаите старото дюшаме било закърпено с балатум. Наложило се направа на
климатизация, за да се отоплява жилището. Няма знание някой да се е
противопоставял на ремонта, нито дали съпругът й е искал съгласието на съделителя П.. Излага, че същият живее в непосредствена
близост до къщата, поради което счита, че същият не би могъл да не знае, че се
извършват ремонтни дейности.
В заключението си вещото лице М.А. (л. 443-450)
излага, че в делбеното жилище е извършван основен
ремонт на санитарния възел, като е подменена старата водопроводна и
канализационна инсталация; подменена е старата и повредена фаянсова облицовка и
подова настилка, подменени са смесителните батерии,
каквато над мивката преди ремонта е нямало; изпълнен е ремонт на кухнята, като
е подменена ВиК и ел. инсталациите, подовата
настилка, ремонтирани са стените; в жилището е подменена старата дървена
дограма с ПВЦ такава; направен е ремонт и реставрация на дървените таблени
врати, като е посочено, че вратата на кухнята преди ремонта е била с извадена
дървена табла; подменена е старата електроинсталация; направен е ремонт на
подовата настилка: дървеният паркет е изциклен, фигуриран и лакиран, а там където не е могъл да бъде
ремонтиран е подменен с ламиниран паркет; премахнати
са старите и скъсани тапети в стаите, изкърпена е мазилката, направена е
шпакловка и е боядисано с латекс.
Експертът е остойностил
видовите работа, както следва:
- ремонт и подмяна на ВиК – 639.60 лева;
- ремонт по стени и тавани: сваляне на
тапети на стойност 590.40 лева, изкърване на вътрешна
мазилка на стойност 2791.80 лева, шпакловка по стени и тавани на стойност
2350.80 лева, боядисване по стени и тавани на стойност 2682.00 лева, или общо в
размер на 8415.00 лева;
- доставка и монтаж на теракота на
стойност 714.30 лева и фаянс на стойност 1836.00 лева;
- ремонт на ел.инсталация – 4269.17
лева;
- изграждане на кухня – 1500 лева;
- демонтаж и подмяна на дограма – 4230
лева;
- ремонт на врати – 1870 лева;
- подмяна на подови настилка с ламиниран паркет – 250.29 лева и первази – 152.43 лева;
- почистване, циклене и лакиране на
естествен паркет – 1136.15 лева;
- извозване на отпадъци – 500 лева.
Увеличената стойност на имота вследствие на
горните дейности е определена от експерта на 53964 лева, определена като
произведението от 22485 (изпълнените строително-монтажни работи, които
увеличават стойността на имота) и увеличаващ коефициент от 2.40 (съотношението
на пазарната стойност на имота и неговата вещна такава).
С оглед така установеното от фактическа страна се
налагат следните правни изводи:
С нормата на чл. 346 ГПК законодателят
изрично е предвидил възможността в процеса на ликвидиране на съсобствеността съделителите да уредят и своите взаимоотношения, свързани с
направените от тях разноски (полезни, необходими) по общата вещ, респ. други
вземания, произтичащи от съсобствеността. Всяка сметка претенция има своето
правно основание в конкретна правна норма от материалния закон, като
последователно в съдебната практика се приема, че задължение на съда е да
определи характера на претендираните от ищеца
строителни работи – кои от тях представляват необходими разноски за вещта и кои
– подобрения, да определи в какво качество са извършени те и дали са изпълнени
със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици, или без
тяхното знание, или въпреки противопоставянето им. В зависимост от това и
следва да бъде дадена съответната правна квалификация на предявени иск и да
присъди на съсобственика дължимата съобразно тази правна квалификация сума.
В случая следва да бъде съобразено задължителното
тълкуване дадено в ППВС № 6/1974г. относно отношенията между съсобствениците
разграничаващо различните хипотези на необходими разноски или подобрения
извършени от някой от съсобствениците в общия имот. Така, по отношение правата
на съсобственика извършил подобренията със съгласието на останалите
съсобственици приложение намира разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС. Ако са
извършени без съгласие, но и без противопоставяне от тяхна страна отношенията следва
да се уредят по правилата на водене на чужда работа без пълномощие по чл. 60-63 ЗЗД, и когато е налице противопоставяне от останалите съсобственици отношенията
следва да се уредят по правилата на чл. 59 ЗЗД.
Съвкупният анализ на ангажираните по делото
доказателства - гласни, експертно заключение налагат извод, че действително в
имота е бил извършен ремонт и то от съделителя Р. Инавом. В този смисъл, съдът съобрази показанията на разпитаната
свидетелка, а и заключението на в.л. и разясненията, дадени от експерта, които
са безпротиворечиви относно обстоятелството, че в
имота са извършвани ремонтни дейности.
Ищецът е твърдял, че
тези разходи имат характер на необходими разноски, доколкото са насочени към
привеждане жилището в
състояние, годно за ползването му по предназначение. Разбирането в правната
доктрина относно необходимите и полезни разноски е еднозначно в смисъл, че
необходимите разноски са свързани с неотложно (аварийни) ремонтни дейности за
поддържането и/или възстановяването на вещта, предизвикани от непредвидено,
неочаквано събитие или се свързват с необходимостта от текущи или основни
ремонтни дейности, наложени от износването на вещта, като чрез тях се цели
привеждането на вещта в състояние годно за нейното предназначение. Полезните
разноски са тези, които увеличават стойността на сградата и имат характер на
подобрения.
В случая, предвид
характера на извършените работи и обективното състояние на имота, преди
извършването им, налага се извод, че разноските по ремонт и подмяна на ВиК, ел.инсталация, ремонт на стени и тавани, подови
настилки, подмяна на дограма, ремонт на вътрешни врати са били необходими. Не
може обаче да се приеме, че направата на вградена кухня по индивидуален проект
има характер на необходим разход, а съставлява подобрение, което води до
увеличаване стойността на имота и подлежи на заплащане, доколкото не може да
бъде демонтирано без да се повреди целостта й. Не съставлява необходим разход
или подобрение монтажа на климатици, тъй като същите
са движими вещи, които могат да се отделят от главната вещ, без да бъде нарешена целостта им, поради което и не подлежат на
заплащане.
В обобщение съдът
намира, че на заплащане подлежат следните дейности: ремонт и подмяна на ВиК инсталация (извън посочените от вещото лице подмяна та
тоалетна чиния и казанче, тоалетна мивка, смесителни
батерии, доколкото такива не са били предмет на предявената претенция по
сметки, дейностите по която са индивидуализирани в молбата от 01.12.2020г. – л.
410-411), ремонт и подмяна на ел.инсталация, ремонт на стени и тавани, доставка
и монтаж на теракот и фаянс, доставка и монтаж на
дограма, ремонт на вътрешни врати, подмяна на подова настилка с ламиниран паркет и первази (без почистване от експерта
почистване, циклене и лакиране на естествен паркет, доколкото такива не са били
предмет на предявената претенция по сметки, дейностите по която са
индивидуализирани в посочената по-горе молба).
Анализа на събраните доказателства
налага извода на съда, че извършването на тези работи е без знанието на ответника
по претенцията И.П., което има значение относно обема на правото на ищеца да
иска възстановяването им. Когато разноските са извършени от съсобственика без
знанието и съгласието на останалите съсобственика, отношенията между
съсобствениците обаче се уреждат по правилата на водене на чужда работа без
пълномощие. Тогава, гесторът по правилата на чл. 61,
ал.2 ЗЗД би имал право да търси от съсобственика си само съответната част от
разноските до размера на обогатяването, т.е. до по-малката сума между
стойността на направените разходи и увеличената вследствие на подобренията
стойност на съсобствения имот, и то само, ако
работата е била предприета уместно и в свой интерес. Предвид
обективно установеното състояние на имота преди започване на ремонтните
дейности от гласните доказателства (а и това е видно от заключението на вещото
лице, изслушано в първата фаза на делбата), следва да се приеме, че
извършването му е било предприето уместно и в интерес на ищеца по претенцията,
с цел осигуряване годно за обитаване за себе си и семейството му жилище. Т.е
ремонтните дейности са извършени и в негов интерес. Затова в случая отношенията
между страните по повод ликвидиране на съсобствеността следва да бъдат уредени
по правилата на гестията по чл. 61, ал. 2 ЗЗД. И
понеже гесторът е действал и в свой интерес, на него
се дължи сумата, която другите съсобственици биха платили, ако те бяха извършили
подобрението, т.е. това е сумата, с която ответникът и в чийто интерес е била
предприета работата, са е обогатил до размер на извършените разходи, съразмерно
на частта си. При определяне стойността на извършените строителни работи и
подобрения, съдът съобрази заключението на в.л., съобразно което разходите
възлизат общо на 23 786.39 лева. (ремонт и
подмяна на ВиК инсталация – 639.60 лева; ремонт и
подмяна на ел.инсталация – 4269.17 лева; ремонт на стени и тавани – изкърпване
на вътрешна мазилка 2791.80 лева, шпакловка по стени и тавани – 2350.80 лева и
боядисване по стени и тавани – 2682.00 лева; доставка и монтаж на теракот – 714.30 лева; доставка и монтаж на фаянс – 1836.00
лева; изграждане на кухня – 1500.00 лева; демонтаж на дограма – 630.00 лева;
доставка и монтаж на ПВЦ дограма – 3600.00 лева; ремонт на вътрешни врати –
1870.00 лева; настилка с ламиниран паркет – 250.29
лева; первази – 152.43 лева и извозване на строителни отпадъци – 500.00 лева). Увеличената
стойност на имота е 53 964.00 лева. Както се посочи, в случая отношенията между
съсобствениците следва да се уредят по правилата на гестията,
поради което ответникът П. дължат по-малката сума измежду извършените разходи и
увеличената стойност на имота, а именно за направените разходи за ремонт и
подобрение. Съобразно квотата му в съсобствеността, в тежест на съделителя П. следва да се възложи една трета от разхода,
т.е. сумата от 7 928.80 лева. За
разликата по пълния заявен размер от 17988.00 лева, претенцията следва да се
отхвърли като неоснователна.
По искането на И.М.П.:
В съдебно заседание на 25.01.2021г.
(л. 422-гръб), съделителят П. е отправил искане за
изменение на размера на присъденото обезщетение за ползването на имота по реда
на чл. 344, ал. 2 ГПК, като се присъди актуалния размер на дължимия наем.
Съгласно чл. 344, ал. 2 ГПК, съдът по
искане на наследник, който не ползва наследствения имот съобразно правата си,
извършва временно разпределение на ползването на имота до окончателното
извършване на делбата или определя сума, която наследниците, ползващи имота,
следва да заплатят на останалите наследници. Така определената сума може да
бъди изменена от същия съд до приключване на делбеното
производство – чл. 344, ал. 3 ГПК.
Между страните не е спорно, че делбеният имот се ползва от съделителите-ответници,
като от заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза (л. 449-450),
определеният среден пазарен наем към датата на заключението възлиза в размер на
700 лева. При това положение и съдът намира, че дължимото от ползващите имота съделители на неползващия съсобственик И.П. възлиза в
размер на 233.33 лева. Следователно постановеното решение следва да бъде
изменено, като определената парична сума, която всеки един от ползващите
съсобственици – Р.И. и Г.И. бъде увеличена до сумата от 116.66 лева, считано от влизане в сила на решението до
окончателното извършване на делбата.
Що се отнася до заявеното в писмените бележки
искане за присъждане на обезщетение за лишаване от ползването на делбения имот за времето от завеждане на исковата молба до
постановяване на решението в първата фаза, съдът намира, че не дължи
произнасяне по същото. Недопустимо е по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК да се разрешава
материално-правен спор, какъвто се явява
претенцията за заплащане на обезщетение
за период, предхождащ постановяването на привременната
мярка по цитирания текст от закона. По своята правна същност такава
претенция е за вземане по чл. 31, ал. 2 ЗС и подлежи на разглеждане
във втората фаза на делбата, ако е предявена при
условията на чл. 346 от ГПК. В първото съдебно заседание завената претенция за присъждане на обзщетение
за посочения период не надлежно предявена, поради което и не може да бъда
разгледана в рамките на настоящото производство, като страната следва да
упражни правата си по общия исков ред.
По дължимите
по производството държавни такси:
На основание чл. 355, пр. І ГПК вр. чл. 8, пр. І от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, съобразно квотите им в съсобствеността и
стойността на имота, съделителите следва да бъдат
осъдени да заплатят поотделно държавна такса по сметка на ВРС, в полза бюджета
на съдебната власт, както следва: 3376.00 лева за ищците – след приспадане от
дължимата такса от 3456.00 лева внесената такава при образуване на делото
държавна такса от 80 лева и по 3456.00 лева за всеки един от двамата ответници.
На основание чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по предявения иск за заплащане
извършените ви имота строително ремонтни работи следва да се събере държавна
такса в размер на 4% от цената му, която възлиза в размер на 719.52 лева. С
оглед постановения правен резултат дължимата държавна такса по уважената част
от иска, възлизаща в размер на 317.15 лева следва да се заплати от съделителя П., а по отхвърлената, възлизаща в размер на 402.37
лева – от съделителя И..
По разноските
на страните:
Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК, страните
заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им. Разноските включват
заплатени такси за издаване на заверени преписи за вписване на исковата молба,
за скици, вещи лица, снабдяване с писмени доказателства и други съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на
съсобствеността. Правилата за присъждане на разноски по чл. 78 ГПК, които
включват възнаграждение за един адвокат, намират приложение в делбеното производство само във връзка с предявените
претенции по сметки. Това следва от редакцията на нормата на чл. 355 ГПК и направеното
с нея препращане към чл. 78 ГПК.
С оглед горното и в полза на всеки един съделител следва да се присъдят разноски, както следва:
- на съделителя И.П.
сумата от 578.00 лева, представляваща 2/3 ид.ч. от
сторените разноски в размер на 867.01 лева, както следва: за издаване на 2 броя
съдебни удостоверения за снабдяване със скица и удостоверение за наследници на С.С. (л. 25) в размер на 11.50 лева; 53.00 лева за заплатени
услуги в полза на АГКК (л. 38); 5.00 лева за издаване на съдебно удостоверение
за скица (л. 46); 20.00 лева за издаване на заверени преписи от исковата молба
(л.56); 92.91 лева за вписване на исковата молба и 10.00 лева за издаване на
препис от същата (л. 58); 310.00 лева за депозит за вещо лице по допуснатата в
първа фаза експертиза за индивидуализация на имота и по привременната мярка (л.
90 и л. 218); 5.00 лева за издаване на съдебно удостоверение за пред нотариус Маджунова (л. 219); 150.00 лева за депозит за съдебно-почеркова експертиза (л. 218); 9.60 лева – такса за
препис от депозирано завещание при нотариус Маджунова
(л. 342), 200.00 лева за съдебно-техническа експертиза по искането за изменение
на определяне на средния пазарен наем на делбения
имот.
В полза на съделителя П.
не следва да се присъждат разноски за недължимо заплатената при завеждане на
иска държавна такса, като същата е приспадната от дължимата такава при
приключване на делото. Не следва да му бъдат заплащани и разходите от 15.00
лева за издадени съдебни удостоверения за снабдяване с други такива относно
постоянен и настоящ адрес (л. 100); за препис от уточняващите молба от 20.00
лева (л. 115 и л.145) и вписването им в СВ – 20.00 лева (л.118 и л. 147); 5.00
лева за удостоверение за наследници на Д.П. (л. 135) и 10.00 лева – заплатена в
полза на Община София за удостоверения за постоянен и настоящ адрес (л.149),
доколкото същите са направени по отношение на лица, изключени от делбата на
имота, поради което и разноските следва да останат в тежест на ищеца доколкото
искът му по отношение на посочените лица е отхвърлен.
В полза на съделителя П.
не следва да се присъждат и разноски за свидетел в размер на 30.00 лева,
доколкото възнаграждение на свидетеля не е изплащано, поради което и този
разход подлежи на възстановяване на страната.
В полза на съделителя П.
не следва да се присъждат и посочените в списъка по чл. 80 ГПК такси за
заплатена държавна такса по въззивното и касационно
обжалване, доколкото тези разноски подлежат на присъждане в рамките на въззивното и касационно производство и по които по-висшите
инстанции са се произнесли в постановените съдебни актове.
Както бе посочено по-горе направения от съделителя П. разход за адвокатско възнаграждение следва да
остане в негова тежест така, както го е сторил, доколкото с оглед момента му на
представяне (в последното по делото съдебно заседание в първата фаза по
делбата) не може да се приеме, че включва и защита по приетата във втората фаза
претенция по сметки от съделителя Р.И..
В обобщение на И.П. следва да се присъди сумата от
578.00 лева, която следва да му бъде заплатена поравно от съделителите
Г.И. и Р.И..
- на всеки един от съделителите
Г.И. и Р.И. следва да бъде присъдена сума от по 225.83 лева, платима от съделителя И.П. и която представлява припадащата се част от
разхода по ликвидиране на съсобствеността съобразно квотата му в същата, а
именно: 451.66 лева, формирана от следните разноски – 300.00 лева за съдебно-почеркова експертиза (л. 205); 300.00 лева за
съдебно-психиатрична експертиза (л. 242), 5.00 лева – за съдебно удостоверение
(л.254) и 750.00 лева – за тричленната съдебно-оценителна експертиза.
В полза на съделителите
не следва да се присъждат разноски за първоначално допуснатата във втората фаза
съдебно-техническа експертиза относно реалната поделяемост
на имота и неговата оценка, доколкото депозита за същата е съобразен с квотата
на съделителите в съсобствеността.
С оглед посоченото по-горе
относно разходите за адвокат в производството по ликвидиране на
съсобствеността, в полза на адв. П.П. следва да се определи единствено възнаграждение по
претенцията по сметки, размерът на който съобразно чл. 7, ал. 2, т. от Наредба
№ 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза
на 1069.64 лева. Съразмерно на уважената част от иска в тежест на съделителя П. следва да бъде възложена сумата от 471.48
лева. Тук съдът намира за необходимо да посочи, че не споделя възражението на
процесуалния представител на И.П., че в полза на процесуалния представител на Р.И.
не се следва възнаграждение при липса на доказателства за наличие на
предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗА. Съдебната практика безпротиворечиво
приема, че изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на
безплатна помощ по чл. 38 ЗА, обвързват съда и то не дължи проверка за
съществуването на конкретна хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по
чл. 38, ал. 2 ЗА е правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен
в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА,
заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и
липса на данни, които да го опровергават.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на
основание чл. 348 ГПК, следния допуснат до съдебна делба недвижим имот, представляващ апартамент на втори етаж над партера,
застроен на 187 кв.м., находящ се в гр. В., ул.
„А.П.“, ..., състоящ се от четири стаи,
кухня и вестибюл, заемащ целия етаж,
ведно с 27% ид.ч. от общите части
на сградата и дворното място, цялото от 436 кв.м.,
представляващо имот с идентификатор ............по КККР на
гр. В., между съделитетелите и при квоти: 1/3 ид.ч.
за И.М.П., ЕГН **********,***,
1/3 ид.ч. за Г.П.И., ЕГН **********,*** и
1/3 ид.ч. за Р.С.И., ЕГН **********,***.
ПОСТАНОВЯВА получената от проданта сума да бъде разпределена от съдебния изпълнител
между горните съделители и при посочените квоти.
ОСЪЖДА И.М.П., ЕГН **********,***, да
заплати на Р.С.И., ЕГН **********,***,
сумата от 7 928.80 лева (седем
хиляди деветстотин двадесет и осем лева и осемдесет стотинки),
представляваща припадащата се съобразно квотата му в съсобствеността част от
направените от съделителя И. в периода м.
юни-септември 2020г. разходи за ремонт и подмяна на
ВиК инсталация; ремонт и подмяна на ел.инсталация;
ремонт на стени и тавани – изкърпване на вътрешна мазилка, шпакловка по стени и
тавани и боядисване по стени и тавани; доставка и монтаж на теракот
и фаянс; изграждане на кухня; демонтаж и монтаж на ПВЦ дограма; ремонт на
вътрешни врати; подмяна на настилка с настилка с ламиниран
паркет и первази и извозване на строителни отпадъци, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над 7928.80 лева до
предявения размер от 17988.00 лева.
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с решение № 135/10.01.2019г., постановено по гр.д. №
73/2017г., по описа на ВРС, 34-ти състав,
сума за ползването на делбения имот, а именно:
апартамент на втори етаж над партера, застроен
на 187 кв.м., находящ се в гр.
В., ул. „А.П.“, ..., дължима от Г.П.И., ЕГН **********,***, в полза на И.М.П., ЕГН **********,***, като я увеличава
от 100.00 лева на 116.66 лева месечно, считано от датата на влизане в сила на
настоящото решение до до окончателното
извършване на делбата, на основание
чл. 344, ал. 3 ГПК.
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с решение № 135/10.01.2019г., постановено по гр.д. №
73/2017г., по описа на ВРС, 34-ти състав,
сума за ползването на делбения имот, а именно:
апартамент на втори етаж над партера, застроен
на 187 кв.м., находящ се в гр.
В., ул. „А.П.“, ..., дължима от Р.С.И., ЕГН **********,***, в полза на И.М.П., ЕГН **********,***, като я увеличава
от 100.00 лева на 116.66 лева месечно, считано от датата на влизане в сила на
настоящото решение до до окончателното
извършване на делбата, на основание
чл. 344, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Г.П.И., ЕГН **********,***, да
заплати на И.М.П., ЕГН **********,***,
сумата от 289.00 лева (двеста осемдесет
и девет лева), представляваща сторените разноски по ликвидиране на
съсобствеността, на основание чл. 355 ГПК.
ОСЪЖДА Р.С.И., ЕГН **********,***, да
заплати на И.М.П., ЕГН **********,***,
сумата от 289.00 лева (двеста осемдесет
и девет лева), представляваща сторените разноски по ликвидиране на
съсобствеността, на основание чл. 355 ГПК.
ОСЪЖДА И.М.П., ЕГН **********,***, да
заплати на Г.П.И., ЕГН **********,***,
сумата от 225.83 лева (двеста двадесет и
пет лева и осемдесет и три стотинки), представляваща сторените разноски по
ликвидиране на съсобствеността, на основание чл. 355 ГПК.
ОСЪЖДА И.М.П., ЕГН **********,***, да
заплати на Р.С.И., ЕГН **********,***,
сумата от 225.83 лева (двеста двадесет и
пет лева и осемдесет и три стотинки), представляваща сторените разноски по
ликвидиране на съсобствеността, на основание чл. 355 ГПК.
ОСЪЖДА И.М.П., ЕГН **********,***, да
заплати на адв. П.Г.П. ***, с адрес на кантората: гр.
В., ул. „Солун“ 2, сумата от 471.48 лева
(четиристотин седемдесет и един лева и четиридесет и осем стотинки),
представляваща възнаграждение за оказано процесуално представителство на Р.С.И., ЕГН **********, по
приетата за съвместно разглеждане претенция по сметки, на основание чл. 38, ал.
2 ЗА.
ОСЪЖДА И.М.П., ЕГН **********,***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – В.,
сумата от 3376.00 лева (три хиляди
триста седемдесет и шест лева), представляваща дължимата държавна такса
върху стойността на дела му в съсобствеността, на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, както и сумата от 317.15
лева (триста и седемнадесет лева и петнадесет стотинки), представляваща
дължимата държавна такса по уважената претенция по сметка, на основание чл. 1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Г.П.И., ЕГН **********,***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – В.,
сумата от 3456.00 лева (три хиляди четиристотин петдесет и шест лева),
представляваща дължимата държавна такса върху стойността на дела му в
съсобствеността, на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Р.С.И., ЕГН **********,***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – В.,
сумата от 3456.00 лева (три хиляди четиристотин петдесет и шест лева),
представляваща дължимата държавна такса върху стойността на дела му в
съсобствеността, на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и
сумата от 402.37 лева (четиристотин и
два лева и тридесет и седем стотинки, представляваща дължимата държавна
такса по отхвърлената претенция по сметка, на основание чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: