О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Пазарджик, 06.11.2020 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, на 06.11.2020
година, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря …………. и в
присъствието на прокурора ………… разгледа докладвано от съдия Бишуров АНД № 429 описа на съда за 2020 год., като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63 ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143
и чл.144 от АПК и във вр. с чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба на А. С. Г., в качеството му на
пълномощник на административнонаказващия орган – директора на ОДМВР-Пазарджик,
от която териториална структура е бил издаден ЕФ Серия К, № ******* – потвърден
с решение на въззивната инстанция. С подадената молба се иска допълване на
постановеното по делото съдебно решение от въззвната инстанция в частта за
разноските, като бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Сочи се, че на
11.09.2020г. по делото е постъпило писмено становище по съществото на спора от
горепосочения пълномощник, като с него е направено и искане за присъждане на
разноски на основание чл.63 ал.5 вр. с ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.144 от АПК и
във вр. с чл.78 ал.8 във вр. с чл.32, т.3, пр.2 от ГПК, но с решението си съдът
не се е произнесъл по това искане.
В срока по чл.248 ал.2 от ГПК е постъпил отговор от
ответната страна, в който се сочи, че искането е неоснователно, т.к. по делото
не е бил представен списък на разноските, а в съдебното производство не се е
явил процесуален представител. Алтернативно се сочи, че с този отговор се прави
и възражение за прекомерност на разноските.
Настоящият съдебен състав намира, че искането в горния
смисъл е процесуално допустимо, доколкото е направено в срока по чл.248 ал.1 от ГПК, и от активнопроцесуално
легитимирано лице. Разгледано по същество, същото е неоснователно.
С
Решение № 260072/06.10.2020 год. по АНД № 429/2020г. ПзРС е потвърдил
издаденият и цитиран подробно по-горе ЕФ, т.е резултата от изхода на делото е
благоприятен за ОДМВР-Пазарджик.
Действително
преди последното съдебно заседание проведено на 14.09.20г., по делото е
постъпило на 11.09.2020г. писмено становище по съществото на спора от
пълномощник на директора на ОДМВР-Пазарджик, като с него, освен съображения за
потвърждаване на ЕФ е направено и искане за присъждане на разноски на основание
чл.63 ал.5 вр. с ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.144 от АПК и във вр. с чл.78 ал.8
във вр. с чл.32, т.3, пр.2 от ГПК, но с решението си съдът не се е произнесъл
по това искане. Видно е от представеното пълномощно, че пълномощникът А. С. Г.
– началник сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик е лице, с юридическо образование.
При това положение настоящият състав намира,
че претенцията за допълване на съдебното решение в частта за разноските е
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение по следните
съображения:
Тук веднага следва да се
каже, че отговорността за разноски е обективна и невиновна, като на репариране
подлежат само действително направените разноски, чието присъждане законодателят
е предвидил. Единственото изключение, което законодателят предвижда, е в
хипотезата на чл.78 ал.8 от ГПК, която гласи, че в
полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт.
Това е единственото законоустановено изключение, когато ще е законосъобразно
присъждането на разноски, без същите да са доказани по делото. Нормата на чл.78 ал.8 от ГПК е процесуална и като такава е от публично-правен ред, визира
изключение от общото правило за присъждане на разноските и според настоящия
състав не следва да се тълкува разширително или да се прилага по аналогия и в
хипотезите, когато страната по делото е представлявана не от юрисконсулт, а от
други служители с юридическо образование по смисъла на чл. 32, т. 3,
предл. 2 от ГПК.
В конкретния казус
директорът на ОДМВР-Пазарджик е бил надлежно представляван в АНП по пълномощие
от началника на сектор
„ПП“ при същата дирекция, което в случая е допустимо по силата на чл.32, т.3,
предл.2 от ГПК във вр. с чл.17 ал.3 от АПК, като пълномощникът своевременно е направил искане за
присъждане на юрисконосултско възнаграждение, а изходът на спора е благоприятен
за представляваната от него страна, но липсва законово основание за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, тъй като ОДМВР-Пазарджик, не е бил
представлявана от юрисконсулт, каквото е изискването на чл. 78, ал. 8
от ГПК.
В този смисъл има
достатъчно съдебна практика, като само за пример би могло да се цитира Решение
№ 1739/17.02.2016г. на ВАС по адм. д. № 14713/2015г., ІV отделение, в което е
казано: „Заплащането
на юрисконсултско възнаграждение е уредено в чл. 78, ал. 8
от ГПК, който текст е субсидиарно приложим чрез нормата на чл. 144 от АПК. Както в разпоредбите на чл. 143 от АПК, така и на чл. 78 от ГПК
законодателят регламентира присъждането на реално направените в хода на
съдебния процес разноски, размерът на които и заплащането им се доказват с
представяне на платежни документи и с прилагане на списък. Единственото
отклонение от този принцип е предвидено в чл. 78, ал. 8
от ГПК, която норма е приложима само по отношение на
възнаграждението на юрисконсултите. Други лица с юридическо образование,
представляващи съответния орган не са посочени в нормата на чл. 78, ал. 8
от ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че горепосочената
разпоредба представлява изключение от общото правило, поради което е
недопустимо разширителното й тълкуване и прилагането й по аналогия. Ето защо
разноски на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК се присъждат на основание Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения само при защита
от юрисконсулт, но не и от друго лице с юридическо образование, което е чл. на
колективен административен орган. Изложеното не противоречи на Тълкувателно решение № 3
от 13 май 2010 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния
административен съд, постановено по тълкувателно дело № 5/2009 г., на което се
позовава касаторът. В него е направено разграничение между едноличен
административен орган - министър, областен управител, кмет, директор и др.;
колективен административен орган със статут на юридическо лице - Комисия за
защита на конкуренцията, Комисия за енергийно и водно регулиране и др.;
колективен административен орган без статут на ЮЛ. Посоченото тълкувателно
решение се отнася до присъждане на възнаграждение, в случай, че
административният орган е представляван в съдебното производство от
юрисконсулт, а не от друго лице с юридическо образование“.
В
аналогичен смисъл са и Решение № 1141/03.02.2016г. на ВАС по адм. д. №
13808/2015г., ІV отделение, Определение № 47/26.01.2017г. на Административен
съд София-област по адм. д. № 62/2017г., Решение № 80/08.02.2017г. на
Административен съд София-област по адм. д. № 1059/2016г., Решение №
2192/17.12.2019г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 3049/2019г. и др.
По всички изложени до тук
съображения искането за допълване на съдебното решение в горния смисъл ще
следва да се остави без уважение. Съобразно разписаното в чл.248 ал.3, изр.2-ро
от ГПК, която норма е субсидиарно приложима в АНП, настоящото определение за оставяне
без уважение на искането за допълване на съдебното решение в частта за
разноските ще може да бъде обжалвано по реда, по който подлежи на обжалване и
самото съдебно решение – в 14-дневен срок от съобщението му пред Административен
съд гр.Пазарджик.
С оглед гореизложеното Пазарджишкият районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на А. С. Г. – Началник сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик, в качеството му
на пълномощник на административнонаказващия орган – директора на
ОДМВР-Пазарджик, за допълване на Решение № 260072/06.10.2020 год. по АНД №
429/2020г. на ПзРС и присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 14-дневен
срок съобщаването му пред Административен
съд – гр.Пазарджик.
За определението да се съобщи на молителя и на ответната
страна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: