Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 07.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на единадесети
февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : ***
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 2870 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството по гр.д.№2870/2018г.
по описа на *** е образувано въз основа на постъпила искова молба от ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***Й. В. против Н.И.С. с
ЕГН **********,***, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за сумата от 190лв. – главница за ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2016г. до 06.04.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по ч.гр.д. № 5672/17г. на *** до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че ответника, като
собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***е клиент на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за
периода от 01.01.2016г. до 06.04.2017г. не е погасил своите задължения към
ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с абонатен номер
30131, като начислената за този период сума за ползвана топлинна енергия
възлизала в размер на 190лв. Сочи се, че сумите били изчислявани по изготвяни
отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в
сградата, в която се намира имота – ***на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба
№16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Навеждат се доводи, че съгласно
предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за
ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Излага се, че
процесните суми били претендирани по реда на чл.410 от ГПК в производството по
ч.гр.д.№5672/2018г. по описа на ***, в което била издадена заповед за
изпълнение за претендираните суми, но при наличие на основанията по чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК били дадени указания на ищеца за предявяване на иск за установяване
съществуванията на вземанията си.
Като следствие от изложеното се отправя
искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено
вземането на ищеца срещу ответника за сумата от 190 лв., представляваща
главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2016г.
до 06.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по ч.гр.д. 5672/2017г. на *** до окончателното
изплащане на сумата.
Ответникът не е депозирал писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК, но се явява лично в съдебно заседание и
ангажира становище, че съобразявания от ищеца отопляем обем бил завишен, както
и че имало поставена изолация на преминаващите през жилището му тръби, което
влияело на количеството доставена топлинна енергия.
С молба от 06.11.2018г. ищецът е
посочил, че след завеждане на заповедното производство имало извършени плащания
от ответника на 18.09.2017г. – на сума в размер на 150лв. и на 27.03.2018г. –
на сума в размер на 50лв., с които изцяло били погасени претендираната
мораторна лихва и част от главницата, като оставала непогасена такава в размер
на 190,54лв., за която е предявен установителния иск.
В съдебно заседание на 11.02.2019г.
ищецът е уточнил, че стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация през процесния период от
време се изчислява на 221,04лв., при съобразяване, че в процесния имот няма
щранг лира, каквато била взета предвид при изчисленията, на които е основана
първоначално заявената в заповедното производство претенция. Посочил е също
така, че при същото съобразяване, сумите за услуга дялово разпределение за
периода се изчислявали на 3,18лв., а мораторната лихва за процесния период
възлизала на 17,82лв. Заявил е, че с извършените от ищеца плащания в общ размер
на 200лв. била погасена изцяло мораторната лихва и част от главницата, като
оставала непогасена главница в размер на 50,58лв. В същото съдебно заседание
ищецът е изменил цената на иска, което е допуснато от съда и претенцията се
счита предявена в размер на 50,58лв.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа и правна страна следното :
Искът е предявен в законоустановения
едномесечен срок по чл.415, ал.4 от ГПК след връчване на дадените указания от
заповедния съд по ч.гр.д.№5672/2017г. по описа на ***, поради което се явява
допустим и следва да се разгледа по същество.
Между страните не е налице спор, че ответника
Н.И.С. е собственик на процесния имот, представляващ ***.
От представения препис на ***,
подписан между ищцовото дружество ***и ответника е видно, че към сочения момент
между страните е било постигнато съгласие за продажба на топлинна енергия и
топла вода за процесния имот при посочен отопляем обем от 175,05 куб.м.
Към исковата молба са приложени копия
на молба, изходяща от ответника и входяща при ищеца на 12.10.2011г., с която е
поискана справка за начислени суми по партидата на процесния апартамент, както
и отговор от ответното дружество.
Представена е също така жалба от
ищеца, входяща при ***, в която е посочено, че по молба на живущите във *** и
за тяхна сметка, абоната бил изолирал преминаващите през апартамента му тръби.
Посочено е още в жалбата, че впоследвие същите собственици поискали да станат
абонати на ищцовото дружество, но ответника не бил подписвал молба. Представен
е и отговор на ищеца по тази жалба, в която ответника бил уведомен, че според
представените от етажната собственост списъци на абонати, изразили съгласие,
фигурирало и неговото име. Разяснено е било също така, че съгласно разпоредбата
на чл.133, ал.2 от ЗЕ, присъединяването на инсталациите на клиентите в сгради –
етажна собственост се извършвало с писмено съгласие на собствениците,
притежаващи най-малко две трети от собствеността в СЕС.
В о.с.з. на 11.02.2019г. е изслушано
заключението по допусната съдебно-техническа експертиза, от което се
установява, че в процесния имот са демонтирани всички отоплителни тела, както и
е демонтирано отоплителното тяло в банята, което не е било щранг-лира.
Установява се, че в коридора на жилището преминават стоманени тръби, които са
част от сградната инсталация и представляват връзката между абонатната станция
и отворения разширителен съд, монтиран в подпокривното пространство на сградата.
Вещото лице е дало заключение, че в стойността на доставената топлинна енергия
до процесния имот следва да се включи единствено стойността на ТЕ, отдадена от
сградна инсталация, изчислена по правилата на Методиката за дялово
разпределение, която е действала към процесния период от време. Експертът е
посочил обемът на тази енергия. Обосновал е изводите си, посочвайки, че е
съобразявал отопляемия обем на процесното жилище от 175,05 куб.м., съгласно
одобрения технически инвестиционен проект, който е бил предоставен в
топлофикационното дружество от собствениците за определяне на отопляемите обеми
на отделните имот, в това число и от ответника при сключване на приложения по
делото договор за покупко-продажба на топлинна енергия от 2001г. В съдебно заседание експертът пояснява, че при
измерването на място, височините на помещенията в жилището се различавали от
заложените в архитектурния проект. Съдът възприема обсъденото експертно
заключение, като изготвено след необходимите проверки, от експерт, разполагащ с
необходимите специални знания и при липса на основания за съмнение в неговата
обективност и безпристрастност.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Установи се безспорно в настоящото
производство, че ответника Н.С. е собственик на процесния имот, представляващ ***.
Установи се също така, че този имот се
намира в топлоснабдена сграда, където топлинна енергия безспорно се доставя по
искане на етажните собственици. В съответствие с разпоредбата на чл.133, ал.2
от ЗЕ присъединяване към топлопреносната
мрежа на етажни собствености става само по искане на етажните собственици, формиращи квалифицирано мнозинство от 2/3.
При това, всички лица, притежаващи имоти в етажната собственост са задължени да
се съобразят с това решение на квалифицираното мнозинство.
С оглед на това, че имота на ответника
се намира в топлоснабдена сграда, присъединена по съответния ред към
топлопреносната мрежа, той има качеството на клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл.153 от ЗЕ. Съгласно сочената разпоредба, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между
топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150
от ЗЕ) при публично известни общи условия,
без да необходимо изричното им приемане от потребителя. Писмена форма се
предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки
с абоната, различни от тези в общите условия.
Дори и в случаите, когато са
демонтирани отоплителните тела в жилището, собственика или носителя на право на
ползване остава задължен за цената на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ. Законът за
енергетиката утвърждава като принцип за уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост,
реално доставената на границата на собственост топлинна енергия - чл. 156, ал.
1 ЗЕ. Т.е., законът гарантира правото на топлопреносното предприятие да получи
цената на доставената до абонатната станция на сградата – етажна собственост -
топлинна енергия. Тази цена подлежи на разпределение между отделните
собственици на имоти в сградата, явяващи се потребители на топлинна енергия, по
утвърдени правила. Ответникът дължи определената
по тези правила цена на топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация.
Поради горното, съдът счита, че
ответника Н.С. дължи на ищеца заплащане на цената на доставената топлинна
енергия до процесния имот през процесния период от 01.01.2016г. до 06.04.2017г.
Потребителят се явява задължен в случая
единствено за топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, т.к. се
установи от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, че в
процесния апартамент са демонтирани всички отоплителни тела, в това число и в
банята, като не е налице и щранг-лира. Съдът приема, че наличието на изолация
на тръбите в имота, представляващи част
от сградната инсталация, не е основание за корекция на стойността на топлинната
енергия. Доставената такава от сградна
инсталация се изчислява по нормативно определени правила, които не определят
като влияещ изчисленията компонент изолацията на тръби, извършена по желание на
собствениците.
Съдът приема също така, че
изчисленията на отдадената топлинна енергия от сградна инсталация следва да се
извърши при съобразяване отопляемия обем на жилището, който е бил посочен от
ответника при сключване на първоначалния договор с топлопреносното предприятие
в съответствие с отразеното и в представения тогава архитектурен проект на
сградата.
С оглед установеното от заключението
на вещото лице по съдебно-техническата експертиза и представеното от ищеца и
неоспорено извлечение от коригирана сметка по партидата на процесния имот,
съдът счита, че за процесния период от време от 01.01.2016г. до 06.04.2017г.,
към момента на образуване на заповедното производство (26.07.2017г.), ответника е дължал сума в размер на 224,22лв.,
представляваща стойност на доставена до имота топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация.
Предвид на това, че главниците не са
били заплащани в определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от Общите условия -
30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, потребителя е
дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва по правилото на
чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от представеното извлечение от коригирана
сметка по партидата на имота, че тази лихва се изчислява в общ размер на 17,82лв.
за процесния период от 02.03.2016г. до 21.07.2017г.
Следва да се съобразят извършените от
ответника плащания след издаване на заповедта за изпълнение, за които е налице
признание от ищеца – на сума в размер на 150лв. на 18.09.2017г. и сума в размер
на 50лв. на 27.03.2018г. или общо 200лв. Съдът счита, че с тези плащания е била
погасена изцяло дължимата мораторна лихва в размер на 17,82лв. (съгласно
извлечението от коригирана сметка) и част от главницата в размер на 182,18лв.
(от общо дължимата в размер на 224,22лв. съгласно извлечението от коригирана
сметка). При това е останала непогасена главница в размер на 42,04лв.
Поради изложеното, съдът счита, че предявеният
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД се
явява основателен и доказан до размера на сумата от 42,04лв. и като такъв
следва да бъде уважен. До пълният му размер от 50,58лв. искът се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли. Неясно остава от
приложеното в о.с.з. на 11.02.2019г. счетоводно извлечение, съображенията на
кредитора да осчетоводи с плащанията погасяване не само на коригираната
мораторна лихва от 17,28лв., но и на
първоначално на претендираната такава от 26,36лв.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се
произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при
съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са сторени
разноски в общ размер на 75лв. (25лв. за държавна такса и 50лв. за юрисконсултско
възнаграждение). Плащанията, извършени след инициирането му са ирелевентни за
дължимостта на направените в заповедното производство разноски, но съдът счита,
че ответника не ги дължи в цялост, а само част от тях, съразмерно на
вземанията, за които в исковото производство се установи, че е дължал към
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК. Или дължимите за
заповедното производство разноски се изчисляват на 48,75лв. (при съобразяване,
че общо търсените със заявлението суми са били 373,23лв., а в исковото
производство се установи, че е дължал към същия момент общо главница и лихва в
размер на 242,04лв.). В исковото производство са направени разноски в общ
размер на 285лв. (25лв. за държавна такса, 160лв. за вещо лице и 100лв. за
юрисконсултско възнаграждение). Съдът счита, че ответника не дължи изцяло тези
разноски, а следва да се съобрази, че първоначално претендираната с исковата
молба сума е в размер на 190лв., като се установи, че от нея ответника дължи
42,04лв. и това не е в резултат на плащания след образуване на делото, а
вследствие допуснати от топлопреносното предприятие при изчислението грешки. При
съобразяване размера на претендираната с исковата молба сума и уважената част
от иска, ответника дължи разноски за исковото производство в размер на 62,70лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, че Н.И.С.
с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ
на ***,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 42,04лв.,
представляваща незаплатена част от стойността на доставена топлинна енергия за
периода от 01.01.2016г. до 06.04.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК – 26.07.2017г. до окончателното й изплащане, представляващи
част от вземането, за което е издадена Заповед №3755 за изпълнение на парично задължение
от 27.07.2017г. по ч.гр.д.№5672/2017г. по описа на ***.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, Н.И.С.
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на ***,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 48,75лв.,
представляваща деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 62,75лв.,
представляваща деловодни разноски исковото производство.
решението подлежи на обжалване пред *** в двуседмичен срок от връчването му
на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: