№ 4249
гр. Варна, 02.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20243100501647 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Й. М. от гр. Варна, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 1479/26.04.2024 год.,
постановено по гр. дело № 20223110113183 по описа на РС-Варна за 2022 год.,
с което е отхвърлен предявен от въззивницата М. Й. М. срещу М. Й. М.; К. Й.
Д.; Г. А. И.; Е. А. Г.; Д. Г. Г.; Ч. Г. Г.; Г. Г. Г.; Н. Г.а С.; Р. И. В. и Д. И. Т., всички
от гр. Варна, положителен установителен иск за собственост за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на
поземлен имот с идентификатор № ****.4259 по КККР на гр. Варна, одобрени
със заповед РД-18- 92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, кв.
Виница, с. о. „***********“, м-ст „*******“, целият с площ от 498 кв. м., с
номер по предходен план 5164259 при граници на имота: ПИ с
идентификатори ****.375; ****.376; ****.9652 и ****.4, въз основа на
давностно владение, упражнявано в периода от 24.11.2011г. до настоящия
момент.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат
до необсъждане на наведени от ищцата, настоящ въззивник, възражения и
доводи, до неправилна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства, както и до необсъждане на относими към спора доказателства.
Неправилно е прието, че владението на ищцата било смутено и че с
признанието на правата на собственост на ответниците върху процесния имот,
съдържащо се в жалбата й срещу Заповедта № 340/16.08.2021г. на Кмета на
район „Приморски" при Община Варна, с която е била отказано извършването
на оценка на подобренията в процесния имот, по която жалба е образувано гр.
дело № 13182/2021 год. по описа на РС-Варна, е била прекъсната, теклата в
1
нейна полза придобивна давност. Този извод на първоинстанционния съд
противоречи на материалния закон. Навежда, че основанията за прекъсване на
давността са изчерпателно изброени в чл. 116 от ЗЗД и са приложими и по
отношение на придобивната давност по силата на чл. 86 от ЗС, който изрично
препраща към тях. А според чл. 116, б. "б" от ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иск или възражение или със започване на помирително
производство, какъвто настоящият случай не е.
Неправилно е прието също, че придобивната давност, текла в полза на
ищцата, била прекъсната с образуването на административна процедура по
оценка на подобренията, тъй като подобно действие не може да се подведе под
нито една от хипотезите на чл. 116 от ЗЗД. Поради това и неправилно е било
ценено и доказателственото значение на Удостоверението с изх. №
34063/18.12.2023 год. по гр. дело № 13182/2021 год. по описа на РС-Варна,
като въззивницата счита, че това удостоверение не доказва, че е била
преустановена, упражняваната от нея фактическа власт върху имота чрез
отнемането му и предаването му на собствениците. Съзнанието на владелеца,
че преди изтичане на придобивния давностен срок не може да стане
собственик и изразената от същия воля да придобие собствеността, в момент,
предхождащ изтичане на давностния срок, на производно основание, не
изключва анимуса му да продължи да свои вещта и да упражнява фактическа
власт върху нея като върху своя и за себе си. Излага, че за да се прекъсне
придобивна давност на основание чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, следва
упражняващият фактическа власт върху вещта да признае, че не е имал
намерение за своене, тоест, че е бил държател, а не владелец на същата. В
случая въззивницата е владелец на процесният имот, а не негов държател,
защото упражняваната от нея фактическа власт върху имота е с намерение на
своене. Признание по смисъла на чл. 116 от ЗЗД, което да има за последица
прекъсване на придобивната давност би представлявало единствено
изявление на владелеца, че е владял, че владее или че ще владее имота за в
бъдеще за другиго, а не за себе си, но факти за подобно признание в случая
няма установени по делото. Неправилно и в разрез със събраните по делото
доказателства е прието също, че въззивницата не е доказала, че в полза на
праводателката й е било предоставено право на ползване въз основа на някой
от изброените в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ актове, а оттам и неправилно е
прието, че праводателката й неправилно (в нарушение на закона) е придобила
собствеността по реда и условията на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху
новообразуван имот с пл. № 375 по ПНИ от 2008 год. Навежда, че това
обстоятелство е ирелевантно за настоящия правен спор, доколкото
въззивницата се позовава на оригинерен придобивен способ – придобивна
давност - относно съседния имот, а именно – поземлен имот с пл. № 4259 по
ПНИ от 2008 год. на с. о. „***********“, м-ст „*******“, гр. Варна,
понастоящем съставляващ поземлен имот с идентификатор ****.4259 по
КККР на гр. Варна.
В нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд не е
обсъдил и възраженията на ищцата, настоящ въззивник, относно
незаконосъобразността на актовете на ПК – Варна и на кмета на общината,
2
издадени в процедурата по земеделска реституция, въз основа на които
ответниците формално се легитимират като собственици на процесния
поземлен имот, като неправилно съдът се е позовал на ТР № 9/2012 г. на
ОСГК на ВКС на РБ, без да съобрази, че цитираният тълкувателен акт касае
други хипотези и е неприложим в настоящия спор, в резултат на което и
неправилно е било отхвърлено искането на въззивницата за събиране на
посочени от нея доказателства – за изискване и приобщаване по делото на
реституционната преписка по заявление вх. № 40821 от 14.04.1992г. по рег. на
ОС „Земеделие“ – Варна на наследниците на ф п б. Твърди се също, че
неправилно са анализирани и показанията на свидетелите, разпитани в
първата инстанция; че не били приети и приобщени по делото всички
представени писмени доказателства, така както са описани в исковата молба и
в отговора на исковата молба.
Наведени са и оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения във връзка с доклада на делото, като не били дадени
ясни указания към ответниците относно подлежащите на доказване от тях
факти.
По тези съображения въззивницата счита, че решението е неправилно,
настоява да бъде отменено и да се постанови друго, с което искът й за
собственост да бъде уважен. Претендира присъждане на разноски за двете
инстанции.
В жалбата са направени следните искания: 1) Да се извърши от
въззивния съд нов доклад на делото, като се определи правилно предмета на
делото; да се приемат всички доказателства като се опишат подробно и се
посочи защо се приемат; да се дадат съответните указания на страните кои
факти и обстоятелства следва да докажат; 2) Да бъде изискана от ОС
„Земеделие“ – Варна реституционната преписка по заявление вх. № 40821 от
14.04.1992г. по рег. на ОС „Земеделие“ – Варна на наследниците на ф п б.
В писмен отговор, подаден в подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез
процесуален представител, ответниците – въззиваеми оспорват жалбата;
считат, че решението е правилно и настояват да бъде потвърдено, ведно с
присъждане на сторените разноски. Оспорват и направените с въззивната
жалба доказателствени искания.
Съдът, като се запозна с делото, намира, че направените с въззивната
жалба искания относно извършване от въззивния съд на нов доклад на делото;
относно приобщаване на представени в първата инстанция писмени
доказателства, както и искането за събиране на доказателства във въззивното
производство, са неоснователни, като съображенията за това са следните:
Изгответният от първоинстанционнияат съд доклад на делото не страда
от твърдяните от въззивницата пороци; предметът на делото е правилно
определен – предявен от ищцата, настоящ въззивник, против ответниците
положителен установителен иск за собственост на недвижим имот,
съставляващ поземлен имот с идентификатор ****.4259 по КККР на гр.
Варна, при твърдения за придобиване на собствеността върху имота по
давност с начало на владението 24.11.2011г. – датата на влизането в сила на
3
Заповедта № 639/09.11.2011 год. на кмета на Община Варна, издадена по реда
и при условията на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която в полза на ответниците
е възстановено правото на собственост върху процесния имот – до настоящия
момент, съобразно твърденията на ищцата, настоящ въззивник, наведени в
исковата й молба; доказателствената тежест е правилно разпределена и в
съответствие с разпределаната им тежест на доказване страните са посочили и
са ангажирали и доказателствата си за твърдените от тях, релевантни за
правния спор, факти, като в проведеното на дата 11.12.2023 год. съдебно
заседание страните изрично са заявили, че нямат възражения по извършения
от първоинстанционния съд доклад на делото. Отделно от това въззивният съд
не извършва нов доклад на делото по смисъла и със съдържанието, уредено в
чл. 146, ал. 1 ГПК – в тази насока и задължителните указания по тълкуването
и прилагането на закона, дадени с т. 2 от ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС
на РБ, на което се позовава и въззивницата в жалбата си. Поради това и липсва
основание за извършване на нов доклад на делото от въззивния съд, липсва и
основание за даване на указания към страните относно подлежащите на
доказване от тях релевантни за правния спор факти. Представените от
страните – от ищцата с исковата й и молба и от ответниците – с отговора им
на исковата молба писмени доказателства са приети и приобщени по делото,
поради което и липсва основание те да бъдат повторно приемани от въззивния
съд.
Искането да бъде изискана от ОС „Земеделие“ – Варна реституционната
преписка по заявление вх. № 40821 от 14.04.1992г. по рег. на ОС „Земеделие“
– Варна на наследниците на ф п б, също е неоснователно. Обстоятелството
дали ответниците, респ., техният наследодател, е бил собственик на
реституирания по реда и при условията на ЗСПЗЗ имот преди
обобществяването му или дали реституираният имот е идентичен с отнетия от
наследодателя на ответниците имот, е ирелевантно за настоящия правен спор,
предвид характера и същността на предявения от ищцата иск (положителен
установителен иск за собственост, при който на изследване в процеса подлежи
твърдяното да е придобито от ищцата право на собственост, а не правото на
собственост на ответниците) и с оглед придобивния способ (придобивна
давност), на който се позовава ищцата, настоящ въззивник, и въз основа на
който твърди, че се легитимира собственик на процесния имот. Придобивната
давност е оригинерен придобивен способ, с придобиването на едно вещно
право по давност (респ. на ид. част от него), се прекратява правото на
досегашния му носител/носители, поради което и в случая е без всякакво
значение законосъобразността на проведената в полза на ответниците по реда
и при условията на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му реституция на
процесния имот.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от М. Й. М. от гр. Варна,
чрез процесуален представител, въззивна жалба срещу Решение №
1479/26.04.2024 год., постановено по гр. дело № 20223110113183 по описа на
4
РС-Варна за 2022 год.;
ОТХВЪРЛЯ, съдържащите се във въззивната жалба искания, а именно:
1) Да се извърши от въззивния съд нов доклад на делото, като се определи
правилно предмета на делото; да се приемат всички доказателства като се
опишат подробно и се посочи защо се приемат; да се дадат съответните
указания на страните кои факти и обстоятелства следва да докажат; 2) Да бъде
изискана от ОС „Земеделие“ – Варна реституционната преписка по заявление
вх. № 40821 от 14.04.1992г. по рег. на ОС „Земеделие“ – Варна на
наследниците на ф п б;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
21.10.2024 год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез
процесуалните им представители (чл. 39, ал. 1 ГПК), ведно с връчване на
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5