РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. М., 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на петнадесети май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело №
20241600100366 по описа за 2024 година
Прeдявен e иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД.
Ищецът „П.“ АД чрез пълномощника старши юрисконсулт А. И. твърди в
исковата молба, че между банката и ответника П. В. бил сключен договор № 000LD-R-
085050/27.01.2022г. за банков кредит в размер на 78 000 лв с краен срок за погасяване
01 февруари 2032 г. На 10 април 2024 г. вземането на банката по договора било
обявено за изцяло предсрочно изискуемо поради виновно неизпълнение от страна на
длъжника. Кредиторът се снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч. гр. д. № 1235/2024 г. по описа на РС – М. и въз основа на изпълнителния лист било
образувано изпълнително дело № 1890/2024 г. по описа на ЧСИ М.И.. Задължението
на П. В. по този договор обхваща вземания за 67 734,84 лв главница, 2 089,74 лв
договорна лихва за периода 01.10.2023 г. – 09.04.2024 г.; 201,41 лв наказателна лихва за
същия период, 934,06 лв законна лихва за периода 10.04.2024 г. – 15.05.2024г; 27 лв
разноски, 1206,78 лв държавна такса и 150 лв юрисконсултско възнаграждение.
Между банката и ответника П. В. е бил сключен и договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта по разплащателна сметка № 000CC-R-
175354/10.02.2022 г. с кредитен лимит от 2000 лв. Ответникът е неизправна страна и
по този договор, затова на 10 април 2024 г. банката обявила кредита за предсрочно
изискуем и се снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. №
1236/2024 г. по описа на РС – М. за сумите: 2000 лв главница заедно със законна лихва
от 16.05.2024 г. до окончателното изплащане; 166,27 лв договорна лихва за периода
1
19.10.2023 г. – 09.04.2024 г.; 27,39 лв наказателна лихва за периода 01.10.2023 г. –
09.04.2024 г.; 27,58 лв законна лихва за периода 10.04.2024 г. – 15.05.2024 г., както и
такси и разноски. За събиране на тези вземания е образувано изп. д. № 1891/2024 г. на
ЧСИ М.И..
След сключване на договорите за кредит ответникът П. В. е дарил собствения
си недвижим имот, представляващ жилище в гр. М. с идентификатор ***218.4.87, на
другите две ответници – негови дъщери. Извършеното разпореждане се явява
увреждащо кредитора, тъй като намалява патримониума на длъжника и би затруднило
събирането на вземанията на банката.
На основане чл. 135 от ЗЗД ищецът „ПИБ“ АД моли да бъде обявена
относителна недействителност на договора за дарение, сключен на 21 февруари 2024 г.
между П. Г. В., И. П. В. и М. П. Г. с нотариален акт № 143/21.02.2024 г. на нотариус В.
Т..
Ответникът П. Г. В. се представлява в процеса от особен представител адв. Е.
Х., който в писмен отговор взема становище за допустимост на иска, но поддържа
тезата, че искът е неоснователен. Развива довод, че договорът за дарение е бил
сключен преди обявяване на предсрочната изискуемост на двата кредита, т.е. към
момент, когато длъжникът е бил изправна страна и е погасявал задълженията си
регулярно.
Ответницата И. П. В. в съдебно заседание заявява, че не е била запозната с
финансовото състояние на своя баща, поради което не оспорва правото на банката да
се позове на относителна недействителност на договора за дарение. Прави искане да
не й бъдат възлагани разноски по делото.
Ответницата М. П. Г. е подала писмен отговор, а в съдебно заседание заявява,
че не поддържа отношения с баща си и не е знаела за неговите задължения по кредита.
Доказателствата по делото са писмени. МОС ги обсъди във връзка с доводите
на страните и приема за установено следното:
На 27 януари 2022 г. между „П.“ АД и ответника П. В. бил сключен договор №
000LD-R-085050 за банков кредит в размер на 78 000 лв с краен срок за погасяване 01
февруари 2032 г. На 10 април 2024 г. вземането на банката по договора било обявено
за изцяло предсрочно изискуемо поради виновно неизпълнение от страна на длъжника.
Кредиторът се снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. №
1235/2024 г. по описа на РС – М. и въз основа на изпълнителния лист било образувано
изпълнително дело № 1890/2024 г. по описа на ЧСИ М.И.. Задължението на П. В. по
този договор се състои от 67 734,84 лв главница, 2 089,74 лв договорна лихва за
периода 01.10.2023 г. – 09.04.2024 г.; 201,41 лв наказателна лихва за същия период,
934,06 лв законна лихва запериода 10.04.2024 г. – 15.05.2024г; 27 лв разноски, 1206,78
лв държавна такса и 150 лв юрисконсултско възнаграждение.
2
Между банката и ответника П. В. е бил сключен и договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта по разплащателна сметка № 000CC-R-
175354/10.02.2022 г. с кредитен лимит от 2000 лв. Ответникът е неизправна страна и
по този договор, затова на 10 април 2024 г. банката обявила кредита за предсрочно
изискуем и се снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. №
1236/2024 г. по описа на РС – М. за сумите: 2000 лв главница заедно със законна лихва
от 16.05.2024 г. до окончателното изплащане; 166,27 лв договорна лихва за периода
19.10.2023 г. – 09.04.2024 г.; 27,39 лв наказателна лихва за периода 01.10.2023 г. –
09.04.2024 г.; 27,58 лв законна лихва за периода 10.04.2024 г. – 15.05.2024 г., както и
такси и разноски. За събиране на тези вземания е образувано изп. д. № 1891/2024 г. на
ЧСИ М.И..
На 21 февруари 2024 г. ответникът П. В. сключил с дъщерите си И. В. и М. Г.
договор за дарение на недвижим имот, представляващ жилище в гр. М. с
идентификатор ***218.4.87, с площ 82,40 кв. м – нотариален акт № 143/21.02.2024 г.
на нотариус В. Т..
При така установените факти съдът намира за основателен отменителния иск на
кредитора за обявяване на договора за дарение за относително недействителен на
основание чл. 135 от ЗЗД.
По делото са установени всички елементи от фактическия състав на чл. 135
ЗЗД: вземане на кредитора, извършване на действие от длъжника, което уврежда
кредитора и знание у длъжника за увреждащия характер на сделката. Увреждащо
кредитора действие е всеки правен или фактически акт, който засяга имуществото на
длъжника и така създава предпоставки за осуетяване или затрудняване
осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника, доколкото цялото
имущество на длъжника служи за обезпечаване на дълга. За основателността на иска
следва да е установено и знание у длъжника и у третото лице за увреждащия характер
на действието, когато сделката е възмездна и знание само у длъжника при
безвъзмездна сделка.
Банката ищец обосновава активната си легитимация по Павловия иск от
сключването с ответника П. В. на два договора: за кредит от 27 януари 2022 г. и за
международна кредитна карта от 10 февруари 2022 г. От момента на сключване на
договорите за длъжника са започнали да текат срокове за връщане на погасителните
вноски. Встъпването в договорна връзка създава задължения за страните и те са
обвързани от договора като със закон (чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД), т.е. от сключване на
договорите банката е придобила качеството кредитор, следователно и правото да
предяви иск по чл. 135 от ЗЗД, когато интересът й е застрашен от действия на
длъжника, с които той намалява своето имущество.
Длъжникът В. е изпаднал в забава и банката е предприела действия по
3
обявяване на задълженията по двата договора за предсрочно изискуеми с отправяне на
предизвестия за предсрочна изискуемост. Двете уведомления са били връчени по реда
на чл. 47 от ГПК, като срокът за получаване на изявленията на банката след залепване
на уведомлението е изтекъл на 3 април 2024 г. от това следва, че на 4 април 2024 г.
задълженията по двата договора вече са били изскуеми изцяло.
Ответникът В. чрез особения представител адв. Х. оспорва правото на
кредитора да заведе отменителния иск преди да е настъпила изискуемостта на
вземанията: в разглеждания случай дарението на недвижимия имот е било
осъществено след сключване на договорите между „ПИБ“ АД и П. В., но преди
обявяване на предсрочната изискуемост. Съдът отхвърля това възражение като
неоснователно.
Възникването на правото на кредитора да иска обявяването за недействителни
спрямо него на увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на
действително вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Предмет на делото
по чл. 135 от ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а съществуването на
потестативното му право да предяви отменителен иск, поради което съдът следва да
приеме, че вземането, с което ищецът обосновава активната си легитимация,
съществува, ако произтича от твърдените факти.
При наличие на задължение по договор, дори падежът да не е настъпил,
отчуждаването на имот е действие, което намалява патримониума на длъжника и
създава риск за кредитора да не може да се удовлетвори от имуществото му.
МОС приема, че е налице и субективният елемент от състава на чл. 135 от ЗЗД:
длъжникът е знаел за увреждането. Длъжникът винаги знае за увреждането, когато
знае, че има кредитор. Такова знание у приобретателите И. В. и М. Г. в случая не се
изисква, тъй като сделката е безвъзмездна. Когато увреждащото действие е
безвъзмездно, добросъвестността на лицата, с които длъжникът е договарял, е правно
ирелевантна (Решение № 1056 от 1.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 2887/2007 г., IV о.).
Не особено близките отношения между дарителя и надарените негови дъщери,
както и незнанието на дъщерите за дълговете на техния баща, не променят извода за
основателност на иска. На първо място поради безвъзмездния характер на сделката
въпросът за добросвестността на приобретателките не се изследва. От друга страна
поради родствената връзка, случаят попада в хипотзата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД и
знанието им се предполага. Презумцията не може да бъде опровергана с твърдението
за неподдържане на отношения между страните, нито с това, че двете дъщери не са
едноутробни сестри.
Като приема, че договорът за дарение от 21 февруари 2024 г. намалява
имуществото на длъжника П. В. и създава предпоставка за затрудняване кредитора при
реализиране на правото му на принудително изпълнение върху имущество на
4
длъжника, както и че длъжникът е знаел за увреждащия характер на сделката, МОС
обявява договора за дарение за относително недействителен по отношение „ПИБ“ АД.
При този изход на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се
дължат разноските по водене на делото, а те възлизат на 3 158,96 лв и включват
държавни такси, юрисконсултско възнаграждение и депозит по чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Искането на ответниците И. В. и М. Г. да не им се възлагат разноски е неоснователно,
тъй като не са налице предпоставки за това.
На основание горното МОС
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД по
отношение на "П." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п. к. ***,
бул. "ХХХ" № *** П, ДОГОВОР ЗА ДАРЕНИЕ, сключен с нотариален акт № 143, том
І, рег. № 1325, дело № 59/21.02.2024 на нотариус В.Т., с който П. Г. В., ЕГН
**********, дарява на дъщерите си И. П. В., ЕГН **********, и М. П. Г., ЕГН
**********, следния НЕДВИЖИМ ИМОТ: самостоятелен обект в сграда с
идентифиатор ***.4.87 с адрес: гр. М., ж.к. „П.“ , бл. **, вх. **, ет. *, ап. **, с площ
82,40 кв.м, състоящ се от кухня, две спални, дневна, баня, тоалетна и антре, ведно с
избено помещение № **, както и 2,22% идеални части от общите части на сградата.
ОСЪЖДА П. Г. В., ЕГН **********, И. П. В., ЕГН **********, и М. П. Г., ЕГН
**********, да платят на П." АД, ЕИК ***, 3 158,96 лв разноски по водене на делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – М.: _______________________
5