Решение по дело №367/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Териториална дирекция /ТД/ „Митница Варна“ против Решение № 1142/17.12.2021г., постановено по АНД № 1999/2021г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, в частта, с която е отменено Наказателно постановление /НП/ № 597/21.04.2021г., издадено от Началник отдел към „МРР Северна морска“ /понастоящем отдел „МРР“ към ТД „Митница Варна“/, в частта, с която на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 и чл. 124, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ на Н.Б.Н. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 058.32лв.В касационната жалба се релевира незаконосъобразност на решението на ВРС поради нарушение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, вр. чл. 63в от ЗАНН. Оспорват се изводите на ВРС, че субект на нарушението по чл. 126 от ЗАДС не може да бъде физическо лице. Сочи се, че при извършване на митническата проверка са спазени процесуални правила и в частност изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 3/18.04.2006г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки /Наредба № 3/18.04.2006г./ и чл. 16, ал. 1, т. 10 от Закона за митниците /ЗМ/. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение в оспорената част и за цялостно потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло чрез процесуален представител.

Ответната страна – Н.Б.Н., в съдебно заседание и в депозирани чрез процесуален представител отговор на касационната жалба и писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли за оставяне в сила на решението на ВРС. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за основателност на касационната жалба и пледира същата да бъде уважена.

След като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, като в чл. 348, ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл. 218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. Оттук, по аргумент на противното, следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първостепенния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

С оспореното пред районния съд наказателно постановление административнонаказателната отговорност на Н.Б.Н. е ангажирана за това, че при извършена на 09.01.2021г. проверка от служители на „МРР Северна морска“ при главна Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ на ЦМУ, в частен имот, находящ се в гр. Варна, к.к. „Камчия“, Рибарско селище, е установено, че в метален фургон в двора на имота Н. държи акцизни стоки – 16 броя ПВЦ бутилки, съдържащи общо 160 литра етилов алкохол, неденатуриран с алкохолно съдържание по обем под 80 %, без да притежава за акцизните стоки данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. За гореописаното срещу Н.Н. е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, в който деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС. Възприемайки изцяло фактите, отразени в АУАН, и правната квалификация на деянието, административнонаказващият орган /АНО/ е издал атакуваното пред районния съд НП.

За да отмени НП, ВРС е приел, че същото, както и АУАН са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, но при допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неспазване на изискванията за вземане на проби от акцизни стоки, регламентирани в чл. 10 от Наредба № 3/18.04.2006г. и в незаконосъобразност на действията по претърсване и изземване, поради което събраните въз основа на тях доказателства нямат доказателствена стойност. Първостепенният съд е изложил аргументи, че тъй като Н.Н. не е регистрирано лице или лицензиран складодържател по ЗАДС, същият не може да бъде субект на нарушението по чл. 126 от ЗАДС.

Така постановеното решение е правилно като краен резултат, макар настоящата инстанция да не споделя изцяло изложените от районния съд мотиви.

Неправилно ВРС е приел, че субект на нарушението по чл. 126 от ЗАДС може да бъде единствено лице, регистрирано по реда на ЗАДС. В чл. 126, ал. 1 от ЗАДС е предвидено ангажирането на административнонаказателна отговорност на лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или търговски документ по чл. 73б, ал. 16, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Граматическото тълкуване на разпоредбата обосновава извод, че субект на обективираното в нея нарушение може да бъде всяко физическо или юридическо лице, без оглед на регистрацията му по ЗАДС, респ. липсата на такава. В същия смисъл е и Тълкувателно постановление № 1/16.02.2023г. по тълкувателно дело № 2/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, според което субект на отговорността по чл. 126 от Закона за акцизите и данъчните складове може да бъде лице независимо от регистрацията по този закон.

Настоящият тричленен състав напълно споделя изводите на въззивния съд относно допуснати съществени процесуални нарушения в хода на извършената митническа проверка. По аргумент на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 3/18.04.2006г. се формират следните крайни проби: 1. две лабораторни проби за изследване в митническите лаборатории; 2. една контролна проба за съхранение в съответното митническо учреждение; 3. една проба за проверяваното лице. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № 3/18.04.2006г. крайните проби се опаковат, маркират се с етикет и се запечатват с пломби по начин, който да не позволява тяхното разрушаване и манипулиране. В настоящия случай в приложените по административнонаказателната преписка протоколи за вземане на проба са посочени номера на пломби, без обаче да е отбелязано коя проба към кой номер пломба се отнася, няма данни за маркирането и етикетирането им, поради което не може да се установи запечатването им съгласно посочените императивни изисквания. Опорочаването на процедурата за вземане на проби за извършване на лабораторни анализи за целите на контрола върху акцизни стоки, уредена в Наредба № 3/18.04.2006г., представлява съществено процесуално нарушение, до какъвто извод правилно е достигнал решаващият състав на ВРС.

На следващо място, по делото не е доказано спазване на изискването на чл. 16 от Наредба № 3/18.04.2006г., според която правна норма транспортирането и съхранението на пробите се извършва при условия, съобразени с естеството на стоките, така че да не се нарушава тяхната цялост и да не се променят качествените и количествените им характеристики. Носещият доказателствената тежест за установяване спазването на нормативните правила относно транспортирането и съхранението на пробите АНО не се е справил със същата. По делото не са налице данни за извършването на тези действия съобразно естеството на стоките, така че да се гарантира липсата на промяна в качествени им характеристики. Доказването на това обстоятелство в случая е от съществено значение не само поради вида на стоките /етилов алкохол/, но и предвид продължителния времеви период между вземането на пробите и извършването на МЛЕ, което е 20 дни.

Неспазването на разписаната законова процедура по вземане, транспортиране и съхраняване на взетите от стоката проби опорочава санкционния акт, финализиращ административнонаказателното производство до степен на неговата незаконосъобразност.

Достигайки до идентични правни изводи и отменяйки оспореното пред него наказателно постановление, Районен съд – Варна е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да се остави в сила.

При този изход на правния спор и предвид своевременно заявеното искане в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените по делото разноски. Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв., заплатено в брой видно от приложения на л. 38 от делото договор за правна защита и съдействие. Предвид направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност и с оглед фактическата и правна сложност на делото същото следва да бъде редуцирано до минималния размер, предвиден в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 . за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислен съобразно стойността на наложената глоба /2 058.32лв./, а именно: 505.83лв.

Водим от горното, Административен съд – Варна, IІ-ри тричленен състав, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила Решение № 1142/17.12.2021г., постановено по АНД № 20213110201999/2021 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Териториална дирекция „Митница Варна“ да заплати в полза на Н.Б.Н., ЕГН **********, с адрес,***, сумата от 505.83лв. /петстотин и пет лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

	Председател:	КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
	Членове:	ДАНИЕЛА СТАНЕВА ДИМИТЪР МИХОВ