№ 699
гр. Казанлък, 19.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ
при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско
дело № 20255510100249 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 240 ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
във вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Н." ООД, ЕИК ***, с адрес на управление: *** представлявано
от Л.Д., чрез адв. К. Т. - ВТАК твърди, че между него и лицето Т. Д. П., ЕГН
********** бил сключен Договор за потребителски кредит №
137863/04.04.2024 г, въз основа на който кредиторът "Н." ООД предоставил
на кредитополучателя Т. Д. П., ЕГН ********** сумата от 386,16 лв. срещу
подписан разходен касов ордер, която се е задължил да върне на 6 равни
двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 67,00 лв, включващи
главница и фиксиран лихвен процент върху главницата, като общата сума,
която следвало да върне кредитополучателят била в размер на 402,00 лева.
Последната падежна дата била 27.06.2024 г. Кредитополучателят дължал на
кредитора договорна лихва, определена при фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 38,9%.
Ищцовото дружество чрез адв. Т. твърди, че към настоящия момент
кредитополучателят не бил направил нито едно плащане. Остатъкът по
договорената сума за връщане била в размер на 402,00 лева, включваща 386.16
лева - главница по Договора и 15.84 лева - договорна лихва. Към настоящия
момент Кредитополучателят не бил погасил задължението по Договора за
кредит. Между страните било възникнало облигационно правоотношение по
силата на сключения договор за предоставяне от ищеца на ответника на
кредит под формата на заем, по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския
кредит. Уговорената сума билс предадена на ответника, с което ищецът
1
изпълнил поетите с договора задължения. Кредитополучателят не е изпълнил
поетите задължения, а вземането било с настъпил падеж. Следователно за
ответника възниквало задължението да заплати на ищеца главницата по
Договора за потребителски кредит, ведно със законна лихва върху нея до
окончателното погасяване на вземането. Кредитополучателят не изпълнил
задължението си по процесния договор за кредит, поради което за Кредитора
възникнал правен интерес от предявяване на иск за осъждане на
Кредитополучателя да върне остатъка по предоставената по договора парична
сума.
Поради неиздължаване на вземането по договора, ищецът твърди, че е
предприел събиране на същото по съдебен ред, като първоначално е подал
молба за обезпечаване на бъдещ иск до Районен съд - Перник, на основание на
която било образувано ч.гр.дело № 6819/2024г., въз основа на което било
допуснато обезпечение на бъдещите осъдителни искове в полза на ищцовото
дружество.
Сочи, че въз основа на издадената обезпечителна заповед срещу
длъжника била образувано изп.дело N° 1827/2024г. при ЧСИ И.Х.. Съгласно
чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът посочва банкова сметка за доброволно
изплащане на задължението на ответника към „Н."ООД -- IBAN:
BG93STSA93000019852182, BIC: STSABGSF при Банка ДСК.
Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 386,16
лева, представляваща неизплатена главница по сключен Договор за
потребителски кредит № 137863/04.04.2024 г., за сумата от 402,00 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, за периода от датата на подаване на
молбата по чл. 390 ГПК - 05.12.2024г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 15.84 лева, представляваща договорна лихва по
сключен Договор за потребителски кредит №137863/04.04.2024г. за периода от
18.04.2024г. до 27.06.2024г. Моли съда да осъди ответника да му заплати и
направените по делото разноски в настоящото производство, както и
направените разноски по обезпечаване на предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. На
същия редовно са връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.
В първото по делото съдебно заседание ищецът е поискал постановяване
на неприсъствено решение по спора.
С протоколно определение от 20.08.2025 г. съдът е приключил съдебното
дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се
мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава
на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор.
Ответникът е редовно призован за съдебното заседание, като не изпраща
процесуален представител и не е направил искане делото да бъде гледано в
негово отсъствие.
2
От Определение №1456/12.06.2025 г., постановено по настоящото
гражданско дело /лист 16 и 17 от делото/ и приложените към делото призовки
е видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.Съобразно правилото
за разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК в тежест
на ответника е да докаже, че не дължи претендираните суми на ищцовото
дружество, като такива доказателства по делото не са събрани.
Предявените искове се явяват вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.
238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2, поради което следва да бъде постановено
неприсъствено решение срещу ответника, като предявените искове бъдат
уважени изцяло.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема
следното:
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.Съдът намира за
основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл. 78,
ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало
такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Съгласно т.5 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по т.д. №6/2012 г.
направените от страните в обезпечителното производство разноски се
присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед
крайният му изход.
Предвид изложеното и изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата в размер на 890,00 лева,
от които:
440,00 лева в обезпечителното производство по ЧГД № 20241720106819
по описа на Районен съд Перник, представляващи държавна такса в
размер на 40,00 лева и 400,00 лева за адвокатско възнаграждение по
Договор за правна защита и съдействие №**********/16.12.2024 г.,
450,00 лева в настоящото исково производство, включващи държавна
такса в размер на 50,00 лева и 400,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Относно претендираните разноски в изпълнителното производство в
размер на 80,52 лева в изпълнителното производство по ИД №
20248780401827 по описа на ЧСИ И.Х., рег.№ 878 на КЧСИ, с район на
действие Окръжен съд – Ямбол и 400,00 лева за адвокатско възнаграждение по
Договор за правна защита и съдействие №**********/04.12.2024 г. за
образуване и водене на изпълнително дело, съдът намира искането за
неоснователно. Ищецът претендира същите като сторени в производството по
обезпечение /такси и възнаграждения в производството по изпълнение на
издадената от съда обезпечителна заповед/, но те не подлежат на присъждане
3
в настоящия процес. Те не са сторени във връзка със заявеното искане по
допускане на обезпечение, а във връзка с неговото изпълнение, поради което
те следва да бъдат събрани, чрез съдебния изпълнител в каквато насока е
налице непротиворечива практика на ВКС, обективирана в определение №
845/05.12.2011 г. по ч. т. д. № 648/2011 г. на I ТО; определение №
876/02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г. отново на I ТО,
преповторени в определение № 336/21.07.2016 г. по ч.т. д. № 874/2016 г. на I
ТО.
Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най–късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма
право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай
ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес: ** да заплати на „Н."
ООД, ЕИК ***, с адрес на управление: *** представлявано от Л.Д., на
основание чл. 240 ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 86 ЗЗД, сумата в
размер на 402,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, за периода
от 05.12.2024г. до окончателното изплащане на вземането, представляваща
386,16 лева, представляваща неизплатена главница по сключен Договор за
потребителски кредит № 137863/04.04.2024 г., за сумата от 402,00 лева, както
и сумата от 15.84 лева, представляваща договорна лихва по сключен Договор
за потребителски кредит №137863/04.04.2024г. за периода от 18.04.2024г. до
27.06.2024г.
ОСЪЖДА Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес: ** да заплати на „Н."
ООД, ЕИК ***, с адрес на управление: *** представлявано от Л.Д., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 890,00 лева,
представляваща направените разноски в настоящото производство и в
производството по ЧГД № 20241720106819 по описа на Районен съд Перник.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
4