СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
02.03.18г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа
в съдебно заседание на 01.02.18г. /с участието на секретаря М. Д./ гражданско дело № 6894/15г. и констатира следното:
Предявени
са искове от П. П. и Н. В. против З. „У.“ АД с правно основание чл. 226 от КЗ за сумите:
40 000 лева и 16 535 лева /последната сума включва главница и законна
лихва/ – за първата ищца /обезщетения за неимуществени вреди и за имуществени
вреди – следствие от ПТП/; 10 000 лева и 16 535 лева /последната сума
включва главница и законна лихва/ – за втората ищца /обезщетения за
неимуществени вреди и за имуществени вреди – следствие от ПТП/. Претендира се и
законна лихва върху изброените суми за периода – след завеждане на делото.
Конкретизацията
на исковете по размери е направена от председателя на състава в съответствие с
допълнителната молба на ищците от 18.11.16г.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства удостоверяват, че:
На
30.05.10г. е настъпило ПТП-е в резултат на което е загинал П. П..
Произшествието е причинено от Б. Г.. Обстоятелствата, свързани с процесното
ПТП-е /в това число: деянието на делинквента, противоправността му, вредоносния
резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата и вината на Б.
Г./ са удостоверени с влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд, който акт е
задължителен за настоящия граждански съд на основание чл. 300 от ГПК. Към
датата на ПТП-е – Б. Г. е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност”
при ответника.
Исковете
са неоснователни:
От
една страна:
Претенциите
са заявени в рамките на законния давностен срок /започнал да тече – считано от
момента на ПТП-е: 30.05.10г./. От последната дата до 28.05.15г. /когато е
заведено делото/ е изтекъл срок – по-къс от визираният в разпоредбата на чл.
110 от ЗЗД 5 – годишен давностен срок. Възражението на ответника в тази връзка
е – неоснователно.
От
друга страна:
В
процесната хипотеза са налице принципни пречки за уважаване на исковете:
Ищците
се явяват легитимирани /в процесуално-правен аспект/ да водят настоящото дело
/да претендират процесните обезщетения/ - в хипотезата на Постановление № 5/69г.
на Пленума на ВС, доколкото обосновават исковете си с твърдението, че:
загиналият П. П. се е грижил за тях приживе /съответно е възнамерявал и да ги
осинови/. Това твърдение обаче се явява ненадлежно доказано по делото. В тази
връзка:
По
делото е представен изричен /еднозначен, недвусмислен/ социален доклад от АСП,
който удостоверява, че към 05.02.10г. /който момент в случая се явява
релевантен, доколкото предхожда момента на ПТП-е/ единствено майката и бабата
на децата /ищците/ са се грижили за тях. Посочената констатация следва да бъде
съобразена в настоящото производство, доколкото е направена след проверка на
място /фактическа проверка/ от служители в държавен орган, овластен с изрична
/конкретна/ законова контролна компетентност. Изводите в докладите следва да се
приемат за достоверни и предвид факта, че същите са обосновани с изрична
декларация на майката на ищците /това е отбелязано в докладите/, а последната
никъде не е посочила, че и П. П. осъществява фактическа или финансова грижа за
децата. В доклада е отбелязано също, че обитаваното жилище е собственост на
трето лице /различно от П. П./. Същата констатация е направена и във всички
останали представени по делото социални доклади /макар последните да се явяват
неотносими към предмета на спора, доколкото обхващат проверки, направени в дома
на ищците – след настъпването на инцидента/. Тези доклади /преди всичко
релевантният такъв от 05.02.10г./ установяват, че единственият източник на
издръжка в семейството е бил – получаваните месечни помощи. Последният извод
косвено следва и от справката на АСП от 28.04.17г., а съответно и от
констатациите на приетата по делото счетоводна експертиза /в това число и
обясненията на вещото лице от съдебното заседание/, които установяват, че –
липсват доказателства за получавани реални доходи от П. П. и за реални плащания
от негова страна в полза на ищците. Всички тези доказателства /преценени в
съвкупност/ на практика опровергават събраните по делото свидетелски показания
/както по отношение на твърдението, че загиналият е оказвал финансова помощ и
фактическа грижа за ищците, така и по отношение на твърдението, че между П. П.
и ищците са съществували отношения на близост, привързаност/. Последният извод
на практика се изключва пряко и от факта, че към момента на ПТП-е ищците
/децата/ са били на възраст - 3 години, съответно 1 година. Този факт /разбира
се/ сам по себе си не може да изключи /в общата хипотеза на Постановление № 4
от 61г. на Пленума на ВС/ правото на наследниците да претендират обезщетение за
неимуществени вреди. Когато обаче исковете се основават в /обосновават със/
специфичната /допълнителната/ хипотеза на Постановление № 5/69г. на Пленума на
ВС то – тази хипотеза следва да бъде изрично установена /доказана/ в процеса. Конкретният
събран доказателствен материал обаче /изброен по-горе/ не позволява да бъде
направен такъв извод. С оглед това – исковете следва да бъдат отхвърлени. В
случай, че процесната специфична /допълнителна/ хипотеза на Постановление № 5/69г.
на Пленума на ВС беше удостоверена надлежно по делото – исковете за
неимуществени вреди биха били уважени от председателя на състава в пълните им
заявени размери.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 226 от КЗ на П. Н. П. ЕГН ********** и на Н.Л.В.
ЕГН ********** против З. „У.“ АД.
ОСЪЖДА
П. Н. П. и Н.Л.В. да платят на З. „У.“ АД - 60 лева съдебни разноски и 100 лева -
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК
във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него.
Председател: