Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 493
гр. Силистра, 19 ноември 2015 година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. ЧЕРНЕВА
гр. дело № 384 по описа за 2015 г. на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищците Н.Е.К.
с ЕГН – **********, С.З.К. с ЕГН – ********** и Г.З.Г. с ЕГН – **********,***, претендират
от съда да обяви за нищожен договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, сключен между техния наследодател Г. А. К.,
починал на 18. 02. 2015 г.,
в качеството на прехвърлител, и ответницата Д.Г.Р., в качеството на
приобретател, с нотариален акт № 23, т. ІІІ, рег. № 1337, дело № 139 / 2015 г. на нотариус с рег. №
105 на Нотариалната камара, вписан в СП с вх. рег. № 1030 / 13. 02. 2015 г., акт № 175, том ІІ,
дело № 258 / 2015 г.,
партидна книга том 37593, относно следния недвижим имот: 1 / 2 идеална част от
АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. С., ул. „Т. и п. п.” № , ет. , ап. , с
идентификатор, със застроена площ от 120 кв. м, състоящ се от две спални, хол,
столова, кухня, коридор и сервизни помещения, избено помещение № 4, заедно с 9.
97 % от общите части на сградата с идентификатор и съответните идеални части от правото на
строеж върху мястото с идентификатор 66425. 501. 8843, при съседи: имоти с
идентификатори Молят също така съдът да
признае за установено по отношение на ответницата, че са собственици на
описания имот по давностно владение, продължило в периода 1987 г. – 1997 г. Претендират и за
присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба и уточнението към нея от 14. 04. 2015 г. се твърди, че ищците
са съответно преживяла съпруга и деца на З. Г. К., починал на 14. 10. 2013 г., а той и ответницата
Д.Р. са деца на Г. А. К., починал на 18. 02. 2015 г. Посочва се, че само
няколко дни преди смъртта си Г. К. е прехвърлил на ответницата срещу задължение
за гледане и издръжка 1 / 2 ид. ч. от описания по-горе недвижим имот, като
уточняват, че другата 1 / 2 ид. ч. е била дарена на ответницата от
наследодателя с нотариален акт № 44 / 2014 г. на нотариус с рег. № 105. Считат, че
договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка е нищожен, тъй като към датата на сключване на договора Г. А. К. е бил
с влошено здраве и ответницата не е очаквала
реално да се грижи за него, поради което договорът е сключен без
основание. Освен това считат, че Г. К.
се е разпоредил с по-голяма част от притежаваната от него, тъй като имотът е
бил СИО между него и съпругата му И. С. К., която е починала през 1976 г., и след нейната
смърт и на основание чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г. Г. К. не е наследил
дял от частта на починалата. Ето защо считат, че след смъртта на съпругата си Г.
К. е притежавал само 1 / 2 ид. от имота, която е прехвърлил на ответницата с
договора за дарение по нотариален акт № 147 / 2014 г. Отделно от гореизложеното считат, че ищцата Н.К.
и починалия й съпруг З. К. са придобили процесния имот по давност, тъй като са
го владели непрекъснато, спокойно и явно от 1987 г. до смъртта на З. К.,
а след това преживялата съпруга и децата са продължили да го владеят. Към
исковата молба са приложени описаните по-горе нотариални актове, удостоверения
за наследници, както и епикриза на Г. К. относно престоя му в МБАЛ – С. за
периода от 12. 02. 2015 г.
до датата на смъртта му 18. 02. 2015
г.; допълнително е приложена нотариалната преписка във
връзка с издаването на нотариален акт № 23 / 2015 г. и по настояване на
ищците са разпитани двама свидетели.
В срока за подаване на писмен отговор е постъпила насрещна искова молба от
ответницата Д.Г.Р. с ЕГН – ********** и съпруга й Ж.В.Р., с която молят съда да
ги признае за собственици на процесния недвижим имот и да осъди ищците да им
предадат владението върху него, както и да бъдат осъдени Н.Е.К. и Г.З.Г. да им
заплатят обезщетение за пропуснати ползи за периода 13. 02. 2015 г. – 13. 06. 2015 г., като Д.Р. претендира
от всеки от тях по 310. 00 лева, а Ж.В.Р. претендира от всеки от тях по 103. 00
лева. Твърдят, че Г. А. К. е бил едноличен собственик на процесния недвижим
имот, позовавайки се на разпоредбата на чл. 35, ал. 2, изр. 2 от ЗЖСК и на
обстоятелството, че нотариалният акт за правото на собственост върху процесния
имот е издаден на наследодателя едва през 1990 г., т. е. много години
след смъртта на съпругата му. Твърдят, че договорът по нотариален акт № 175, т.
ІІ, д. 258 / 2015 г.
на СП не е нищожен поради липса на основание, тъй като не е сключен само с
оглед на бъдещите грижи, а и на грижите, които са полагани за прехвърлителя до
момента. В тази връзка изтъкват, че отношенията между Г. К. и семейството на
сина му З. К. не са били добри и са се влошили още повече след смъртта на
последния през м. октомври 2013
г. Акцентират, че от м. март 2014 г. се е налагало за Г.
К. да се полагат ежедневни грижи, които са били поети само от тях и са
продължили до смъртта му, като дори се е наложило Д.Р. да напусне работа.
Оспорват твърдението, че З. К. и Н.К. са владели процесния имот, като
уточняват, че са живели в жилището заедно с Г. К., но последният е продължил да
плаща данъците за имота и е продължил да го владее като собственик и дори се е
налагало да подпомага финансово семейството на сина си. Посочват че в периода
1993 – 1995 г.
семейството на З. К. е било изгонено от жилището от Г. К.. За доказване на
твърденията си представят нотариални актове, квитанции за платени данъци,
доказателства за здравословното състояние на Г. К. в различни периоди, заповед
за прекратяване на трудов договор, както и пазарна оценка на апартамента. По
тяхно настояване са разпитани трима свидетели и е назначена експертиза относно изчислявяне
на размера на претенцията за заплащане на пропуснати ползи.
Ищците оспорват предявения насрещен иск с твърдението, че процесният
недвижим имот е бил СИО между Г. К. и съпругата му.
Като прецени становищата на страните и представените писмени доказателства,
съдът прие за установено следното:
С първоначалната искова молба са предявени обективно съединени искове С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 26 от ЗЗД и чл. 124 от ГПК – относно обявяване на
нищожността на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка по нотариален акт №
175, т. ІІ, д. 258 / 2015 г.
на Службата по вписванията поради липса на основание, обективно съединен с
установителен иск за собственост на имота, придобита в резултат на изтекла
придобивна давност в периода 1987
г. – 1997
г.
С насрещната искова молба са предявени обективно съединени искове по чл.
108 от ЗС и чл. 59 ЗЗД – относно предаване на владението върху процесния имот,
на който ищците са собственици въз основа на договорите по нотариален акт №
147, т. ХІV, дело № 1905 / 2014
г. на Службата по вписванията и по нотариален акт № 175,
т. ІІ, д. 258 / 2015 г.
на СП, и който имот се държи без основание от ответниците, както и иск за заплащане
на обезщетение за ползите, от които са лишени собствениците на имота в
следствие на неизползването му.
От представените по делото удостоверения за наследници се установява, че
ищците по първоначалните искове са съответно преживяла съпруга и деца на З. Г.
К., починал на 14. 10. 2013 г.,
а той и ответницата Д.Р. са деца на Г. А. К., починал на 18. 02. 2015 г. Няма спор между
страните, че З. Г. К. и семейството му са живели в процесния апартамент заедно
с наследодателя Г. К., като съвместното им съжителство е продължило с малки
прекъсвания от 1987 г.
до смъртта на наследодателя, а наследниците на З. К. обитават жилището и до
момента.
От представения по делото нотариален акт, вписан в службата по
вписванията с вх. рег. № 1030 от 13. 02.2015 г., акт № 175, т.
ІІ, дело № 258 / 2015 г.
(л. 6 и 7) де установява, че Г. К. е прехвърлил на ответницата Д.Р. срещу
задължение за гледане и издръжка 1 / 2 ид. ч. от процесния недвижим имот. Другата 1 / 2 ид. ч. е била дарена преди
това на ответницата от наследодателя с
нотариален акт № 147 / 2014 г.
на нотариус с рег. № 105, вписан в СП с вх. рег. № 4852 / 22. 08. 2014 г., акт № 147, т. ХІV,
дело № 1905 / 2014 г.
Преди обсъждането претенцията по чл. 26 от ЗЗД относно нищожност поради
липса на основание на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за гледане и издръжка следва да се коментира дали наследодателят Г. К. е бил
едноличен собственик на имота или същият е бил в режим на СИО със съпругата му
И. С. К., починала на 14. 10. 1978
г., както твърдят ищците: Видно от приложения по делото
нотариален акт № 135, т. ІV, дело № 1858 / 1990 г. на нотариуса при СРС
е обстоятелството,че Г. А. К. е придобил собствеността върху процесния
апартамент след прекратяването на ЖСК „Мадара”. По силата на чл. 35, ал. 2 от
ЗЖСК правото на собственост върху изградените от ЖСК имоти се придобива от член
кооператорите след снабдяването им с нотариален акт (в този смисъл ППВС № 3
от 12.XI.1983 г. по гр. д. № 1/83 г., както и ТР № 44 от 5.VI.1975 г., ОСГК). В
настоящия случай нотариалният акт е издаден на името на наследодателя през 1990 г. и едва оттогава
същият е придобил собствеността върху апартамента в патримониума си. Съпругата
на Г. К. е починала дванадесет години преди издаването на нотариалния акт. По
делото не са представени доказателства, че същата е била член-кооператор, като
дори ищцата Н.К. в съдебното заседание на 14. 10. 2015 г. изрази
предположение, че И. К. не е била член, а процесуалният представител на ищците
заяви, че нямат данни някой от наследниците й да е придобил членствени права. Без
значение е факта, че И. К. и наследодателя са се нанесли да живеят в
незавършеното жилище още през 1974
г. (от показанията на св. С. става ясно, че тогава са
били завършени само две стаи), тъй като не се установи, че и двамата съпрузи са
били член кооператори и че собствеността върху имота е придобита приживе на И. К..
В тази връзка съдът счита, че твърденията, че процесният имот е бил СИО между И.
К. и наследодателя не почиват на никакви доказателства и Г. К. е бил едноличен
собственик на процесния апартамент.
На следващо място е необходимо да се коментира предявената претенция по чл.
26, ал. 1 от ЗЗД: Ищците считат, че договорът за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка е нищожен, тъй като към датата на
сключване на договора Г. А. К. е бил с влошено здраве и ответницата не е очаквала реално да се грижи
за него, поради което договорът е сключен без основание. Съдът счита, че ако процесният договор беше
сключен в хипотезата на прехвърлен имот срещу бъдещи издръжка и грижи,
изложените доводи биха обусловили неговата недействителност. В случая обаче
имотът е прехвърлен както за полаганите грижи в миналото, така и за поемането
на издръжката и гледането на прехвърлителя за в бъдеще, без да е уточнено каква
част от имота се прехвърля за грижите в
миналото и каква част за грижите в бъдеще. Прехвърлянето срещу минали грижи в този случай прави
прехвърлянето с основание, дори когато на страните е била известна предстоящата
в съвсем близко бъдеще смърт на прехвърлителя (в този смисъл
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 88 от 16.04.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 528/2012 г., IV г. о., ГК). От
разпита на всички свидетели се установи, че малко след смъртта на З. К.
отношенията между наследниците му (тримата ищци) и Г. К. са охладнели, което е
наложило дъщеря му Д.Р. и семейството й да започнат да посещават по-често Г. К.,
като му носят храна и се грижат за прането на дрехите му. Поради силно влошаване на отношенията между
ищците и Г. К. последните 3-4 месеца преди смъртта му се е наложило Д.Р. и
дъщеря й да посещават ежедневно Г. К., като същите са се ангажирали и с
воденето му по лекари след преживяна травма на крака малко преди смъртта му.
Очевидно поетия ангажимент от страна на Д.Р. към наследодателя в последната година преди той да почине му е
дало повод да я възмезди, прехвърляйки й и другата 1 / 2 ид. ч. от имота както
за грижите, които е полагала до момента, така и с оглед на бъдещите грижи,
които ще полага за него. В тази връзка
твърденията, че договорът е сключен без основание, са недоказани и предявеният
иск следва да се отхвърли.
По отношение на предявеният установителен иск за собственост от ищците
съдът счита, че също е неоснователен. Недоказани останаха твърденията, че
ищцата Н.К. и съпругът й З. К.са били владелци на имота. Установи се, че
действително семейството им е живяло заедно с наследодателя Г. К., но не се
доказа, че по някакъв начин те са демонстрирали по отношение на него
намерението си да своят вещта. Както свидетелката С., така и свидетелят Желев
(двамата разпитани по настояване на ищците) изтъкнаха, че собственик на
жилището е бил Г., като З. и Н. са се надявали той да им прехвърли имота.
Впрочем дори самата ищца Н.К. призна в съдебното заседание, че е било ясно, че
свекър й е бил собственик на имота, а тя и съпругът й са се надявали имотът да
им бъде прехвърлен.
По насрещните искови претенции: От представения нотариален акт, вписан в
службата по вписванията с вх. рег. №
1030 от 13. 02.2015 г.,
акт № 175, т. ІІ, дело № 258 / 2015
г. се установява, че ответницата Д.Р., респ. е съпругът
и Ж.В.Р. предвид действащия режим на СИО, са придобили 1 / 2 ид. ч. от
процесния недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка на
прехвърлителя. Другата 1 / 2 ид. ч. е
била дарена преди това на ответницата Д.Р.
с нотариален акт № 147 / 2014
г. на нотариус с рег. № 105, вписан в СП с вх. рег. №
4852 / 22. 08. 2014 г.,
акт № 147, т. ХІV, дело № 1905 / 2014
г. Следователно ищците по насрещния иск Д.Р. и Ж.Р. се
легитимират като собственици на целия имот. Макар ответниците по насрещния иск Н.К.,
С.Г. и Г.Г. да обитават жилището със знанието и съгласието на предишния
собственик, след неговата смърт и при покана на настоящите собственици за
освобождаването на имота същите не разполагат с основание да продължат
ползването му. Ето защо предявеният иск по чл. 108 от ЗС е основателен и следва
да се уважи.
По отношение на претенциите за заплащане на пропуснати ползи: С определение
№ 2203 / 21. 07. 2015 г.,
съдържащо проекта за доклад на делото, на ищците по насрещния иск е указано, че
следва да установят момента, от който са
отправили покана за освобождаване на имота до Н.К., С.Г. и Г.Г.. Установяването
на този факт е от съществено значение, тъй като до момента имотът е ползван
безвъзмездно от наследниците на З. К. със знанието и съгласието на праводателя
на Д.Р. и Г.Р.Г. К.. Отношенията между страните са носели белезите на договор
за заем за послужване. Приобретателите на имота Д.Р. и Г.Р.Г. са обвързани от
постигнатите уговорки от техния праводател до момента, до който не поискат
жилището да им бъде върнато. Поради липса на други доказателства съдът приема,
че поканата за освобождаването на имота е отправена едва с предявяването на
иска по чл. 108 от ЗС. При условие, че до датата на предявяването на иска за
връщане на имота наследниците на З. К. са го обитавали по силата на договор за
заем за послужване, не може да се счете, че имотът е ползван от тях без
основание, за което дължат обезщетение на новите собственици. Ето защо
предявените искове по чл. 59 от ЗЗД следва да се отхвърлят като неоснователни.
В заключение съдът счита, че предявените искове с първоначалната искова
молба по чл. 26 от ЗЗД и чл. 124 от ГПК са неоснователни. От насрещните искове
основателен е само искът по чл. 108 от ЗС, а претенцията по чл. 59 от ЗЗД е
неоснователна и следва да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответниците по насрещните искове следва
да заплатят на Д.Р. направените разноски, които съобразно отхвърлянето на исковете
по чл. 59 от ЗЗД и след компенсация възлизат на 3300. 00 лева, като всеки от
ответниците следва да заплати по 1100. 00 лева.
Мотивиран от горните изводи СРС
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените
искове от Н.Е.К. с ЕГН – **********, С.З.К. с ЕГН – ********** и Г.З.Г. с ЕГН –
**********,***, против Д.Г.Р. с ЕГН – ********** ***, за обявяване на нищожността на договора за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен между техния наследодател Г.
А. К., починал на 18. 02. 2015
г., в качеството на прехвърлител, и Д.Г.Р., в качеството
на приобретател, с нотариален акт № 23, т. ІІІ, рег. № 1337, дело № 139 / 2015 г. на нотариус с рег. №
105 на Нотариалната камара, вписан в СП с вх. рег. № 1030 / 13. 02. 2015 г., акт № 175, том ІІ,
дело № 258 / 2015 г.,
партидна книга том 37593, относно следния недвижим имот: 1 / 2 идеална част от
АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. С., ул. „Т. и п. п.” № , ет. , ап. , с
идентификатор 66425. 501. 8843. 10. 5, със застроена площ от 120 кв. м, състоящ се от
две спални, хол, столова, кухня, коридор и сервизни помещения, избено помещение
№ 4, заедно с 9. 97 % от общите части на сградата с идентификатор и съответните
идеални части от правото на строеж върху мястото с идентификатор, при съседи:
имоти с идентификатори, както и за
установяване на правото им на собственост върху описания имот, придобито по
силата на давностно владение, продължило в периода 1987 г. – 1997 г.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Е.К.
с ЕГН – **********, С.З.К. с ЕГН – ********** и Г.З.Г. с ЕГН – **********,***,
че Д.Г.Р. с ЕГН – ********** и Ж.В.Р. с ЕГН – **********,***, са собственици на следния недвижим
имот: АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. С., ул. „Т. и п. п.” № , ет. , ап. , с
идентификатор, със застроена площ от 120 кв. м, състоящ се от две спални, хол,
столова, кухня, коридор и сервизни помещения, избено помещение № 4, заедно с 9.
97 % от общите части на сградата с идентификатор и съответните идеални части от
правото на строеж върху мястото с идентификатор, и ги ОСЪЖДА да предадат владението върху описания имот на собствениците.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените
искове от Д.Г.Р. с ЕГН – ********** против Н.Е.К. с ЕГН – ********** и Г.З.Г. с
ЕГН – ********** за заплащане на обезщетение за неизползване на описания
по-горе недвижим имот в периода 13. 02. 2015 г. – 13. 06. 2015 г. в размер на по 310.
00 (триста и десет) лева от всеки.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените
искове от Ж.В.Р. с ЕГН – ********** против Н.Е.К. с ЕГН – ********** и Г.З.Г. с
ЕГН – ********** за заплащане на обезщетение за неизползване на описания
по-горе недвижим имот в периода 13. 02. 2015 г. – 13. 06. 2015 г. в размер на по 103.
00 (сто и три) лева от всеки.
ОСЪЖДА Н.Е.К. с ЕГН – ********** ***, да заплати на Д.Г.Р.
с ЕГН – ********** сумата от 1100. 00 (хиляда и
сто) лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА С.З.К. с ЕГН – ********** ***, да заплати на Д.Г.Р.
с ЕГН – ********** сумата от 1100. 00 (хиляда и
сто) лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.З.Г. с ЕГН – **********о***, да заплати на Д.Г.Р.
с ЕГН – ********** сумата от 1100. 00 (хиляда и
сто) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – гр. С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: