РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1342
гр. Пловдив, 29.06. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично заседание на втори юни
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при
секретаря Р. П., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно
дело № 1742 по описа за 2019 год. на Пловдивския административен съд, за да
се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
2. Образувано е по жалба, предявена от
М.И.М.,***, против Решение № 2153-15-147/27.05.2019г. на Директора на ТП на НОИ гр.
Пловдив, в частта, с която е потвърдено Разпореждане №**********/Ра-914/30.12.2013г.
на Ръководителя на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив, за събиране на сумата от 31488,18
лв., от които 21736,93 лв. - главница за периода от 01.01.2009 г. до 31.07.2013
г. и 9751,25 лв. - лихва.
В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваните
административни актове и се иска тяхната отмяна от съда.
3. Ответникът по жалбата – Директорът
на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се становището, че оспореният
административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания
за неговото постановяване. Съображения в тази насока се излагат допълнително в
писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения
за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което
налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5. Предмет на разглеждане
в настоящото производство е Решение
№2153-15-147/27.05.2019г. на Директора на ТП на НОИ
гр. Пловдив, в частта,
с която е потвърдено
Разпореждане № **********/Ра-914/30.12.2013 г. за събиране на сумата от 31488,18
лв., от които 21736,93 лв. - главница за периода от 01.01.2009 г. до 31.07.2013
г. представляваща недобросъвестно получена пенсия за ОСВ от жалбоподателя и
9751,25 лв. – лихва.
С това решение е заличено погасеното по давност
задължение за възстановяване на неоснователно получена сума за лична пенсия и
за ОСВ, установено с горецитираното разпореждане, за периода 01.01.2008 г. до
31.12.2008 г. в размер на 7327,57 лв., от които главница в размер на 3544,05 лв.
и лихва за минало време в размер на 3783,52 лв. В тази му част решението не е
обжалвано като благоприятно за лицето и не е предмет на административноправния
спор, с който е сезиран съдът.
6. Процесното разпореждане е издадено във връзка с Разпореждане
№ **********, Протокол № ПР-2166/27.12.2013 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО е отменено Разпореждане № 549/20.12.1999 г. за отпускане на личната пенсия
за ОСВ на жалбоподателя, както и всички последващи го разпореждания за
изменение на пенсията.
Във
връзка с издаване на Разпореждане № **********, Протокол № ПР-2166/27.12.2013
г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив, в хода на
административната процедура е установено, че по заявление, депозирано в ТП на НОИ гр. Пловдив, от 01.01.1999 г. на М.И.М. е отпусната
лична пенсия за ОСВ по условията на чл. 6, ал. 1 от Закона за пенсиите /отм./.
Размерът на пенсията е определен въз основа на
осигурителен доход за периода 01.09.1992 г. до 31.10.1995 г. в размер на 414720
лв. и от 24.05.1998 г. до 31.12.1998 г. в размер на 1826300 лв. и индивидуален
коефициент – 2,301 при осигурителен стаж от първа категория труд – 21 г. 02 м.,
от които осигурителен стаж от:
Първа категория труд – 20 г. 03 м. 12 дни;
Втора категория труд - 08 м. 11 дни;
Трета категория труд - 07 м. 06 дни.
С оглед извършена проверка на пенсионните досиета в
ТП на НОИ гр. Пловдив, е преценена необходимостта от установяване на
осигурителния стаж
на М., поради което и от същия с писмо изх. № К-5181/15.02.2013
г. са изискани оригиналните документи за осигурителен стаж, въз основа на които
е отпусната първоначалната му пенсия (тъй като същите, доколкото не са част от задължителното съдържание на
пенсионната преписка, се връщат на лицата, съгласно изискванията на НПОС).
От страна на М. в указания срок такива не са
представени, с оглед на което контролните органи на ТП на НОИ гр. Пловдив са
стартирали процедура по реда на чл. 108, ал.1, т. 1 от КСО по извършване на
съответната проверка. В хода на тази проверка, с декларация М. е удостоверил
периодите на осигуряване, както и наименованието на осигурителите, при които е
положен трудът по следния начин: “От 1977
г. до 1981 г. – ВНВУ “В. Левски” гр. В. Търново – курсант; от 1981 г. до 1989
г. – под. 28570 – Пловдив – БНА – офицер; от 1989 г. до 1991 г. – под. в
Първомай – БНА – офицер; от 1991 г. до 1995 г. – под. 28570 – Пловдив –
офицер.”
Извършена е проверка на посочените осигурители и на
информацията, съдържаща се в регистрите на ТП на НОИ, при която не са
потвърдени данните, въз основа на които е отпусната пенсията за ОСВ, съгласно разпореждане
№ 549 от 20.12.1999 г. Изложеното
е дало основание на органите на НОИ да приемат, че М.
има две трети действително изслужени на кадрова военна служба, но няма право на
лична пенсия за ОСВ по условията на чл. 6, ал. 1 от Закона за пенсиите /отм./,
тъй като няма 20 г. осигурителен стаж към 01.01.1999 г. - началната дата на
отпуснатата лична пенсия за ОСВ. При това положение, на основание чл. 99, ал. 1, т. 5
от КСО, Ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ гр. Пловдив е постановил цитираното
по-горе Разпореждане № **********,
Протокол № ПР-2166/27.12.2013 г.
7. Същото (Разпореждане № **********, Протокол № ПР-2166/27.12.2013
г.) е обжалвано от М. по административен ред и е
потвърдено с Решение № РД-60/14.04.2014 г. на Директора на ТП на НОИ гр.
Пловдив. Този резултат е оспорен пред Административен съд Пловдив, който с
Решение № 1036/22.05.2015 г., постановено по адм. дело № 1254/2014 г., е
отхвърлил жалбата на М.. Решението на Административен съд Пловдив е оставено в
сила с Решение № 7200/15.06.2016 г., постановено по адм. дело № 8588/2015 г. по
описа на ВАС.
8.Първоначално с разпореждане №
**********/Ра-914/30.12.201Зг. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при
ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 и чл. 85 от
НПОС е разпоредено М.И.М. *** да възстанови неправилно изплатената сума за
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 72814,42 лв., от които
главница 37680.32 лв. за времето от 01.01.2003 г. до 31.07.2013 г. и лихва в
размер на 35134.10 лв., начислена към 30.12.2013 г. С посоченото разпореждане
задължението за периода от 01.01.1999 г. до 31.12.2002 г. е погасено по давност
на основание чл. 115, ал. 1 от КСО.
В законоустановения срок по чл. 117 от КСО, М. е обжалвал
разпореждане № **********/Ра-914/30.12.2013г. пред Директора на ТП на НОИ -
Пловдив като се е позовавал на изтекла 5 - годишна давност по чл.115, ал.1 от КСО.
С Решение № 13/14.02.2014 г. на Директора на ТП на
НОИ - гр.Пловдив, е заличено задължението за периода 01.01.2003 г. - 31.12.2007
г., поради изтекла погасителна давност и разпореждане № **********/Ра-914/30.12.2013
г. на ръководителя на пенсионното осигуряване е потвърдено в частта за събиране
на задължението за периода от 01.01.2008 г. - 31.07.2013 г. С влязло в сила
решение на Административен съд - гр. Пловдив, Решение № 13/14.02.2014 г. на
Директора на ТП на НОИ - гр.Пловдив е отменено в частта, с която е потвърдено
разпореждане № **********/Ра-914/30.12.2013 г. и е върнато за ново произнасяне
по жалба вх.№ МП-3412/14.01.2014 г. в частта й относно установените с
разпореждането суми за възстановяване за периода от 01.01.2008 г. - 31.07.2013
г.
С Решение на Директора № 2153-15-213/12.10.2017 г.,
в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение № 1952/25.10.2016 г. по адм.д.№
736/14 г. на Административен съд - гр.Пловдив, е заличено по давност част от
вземането на НОИ, установено с разпореждане № **********/Ра-914/30.12.2013 г.
на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив, в размер
на 3544.05 лв. за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. и лихва 3783.52 лв.
С влязло в сила Решение № 222/31.01.2019 г. по
адм.д.№ 3502/2017 г., Административен съд - гр.Пловдив е обявил за нищожно
Решение № 2153-15-213/12.10.2017 г. на Директора на ТП на НОИ - гр.Пловдив
поради противоречие с Решение № 1953/25.10.2016 г. по адм.д.№ 736/14 г. на
Административен съд - гр.Пловдив и е изпратил преписката на Директора на ТП на
НОИ - гр.Пловдив за ново произнасяне по жалба вх.№ МП-3412/14.01.2014 г.,
подадена от М.И.М. срещу Разпореждане № **********/Ра-914/30.12.2013 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - гр.Пловдив относно
подлежащи на възстановяване суми за
периода от 01.01.2008 г. до 30.07.2013 г., ведно с дължимите лихви при
съблюдаване на дадените с цитираното съдебно решение указания по тълкуване и
прилагане на закона.
В изпълнение на посочените съдебни решения,
постановени по адм.д.№ 736/14 г. и адм.д.№ 3502/17 г. на Административен съд - гр.Пловдив,
при разглеждането на жалба вх.№ МП-3412/14.01.2014 г. на М.И.М. срещу
Разпореждане № **********/Ра-914/30.12.2013 г., Директорът на ТП на НОИ -
гр.Пловдив с процесното решение се е произнесъл по искането за прилагане на
5-годишна погасителна давност за задължението на М. за периода 01.01.2008 г. -
31.12.2008 г., както и по въпросите за начина на формиране на задължението на
същия по цитираното разпореждане и наличието на недобросъвестно поведение на
лицето при получаване на процесната пенсия.
9.В хода на съдебното производство от страна на ответника са представени и
са приобщени към доказателствения материал по делото документи, касаещи
извършена последваща проверка от ТП на НОИ-Пловдив във връзка с постъпила
информация от отдел Икономическа полиция при ОД на МВР Пловдив за документите
съдържащи се в пенсионното досие на жалбоподателя, което е приобщено по
преписка № 260/2019г. по описа на сектор Икономическа полиция при ОД на МВР
Пловдив, съгласно молба под опис с вх.№12157/03.08.2020г. по описа на
Административен съд Пловдив, находящи се на л.390 и сл. от делото.
В хода на съдебното производство от страна на
ответника са представени и са приобщени към доказателствения материал по делото
документите, съдържащи се в пенсионното досие на М.И.М. по образуваното
досъдебно производство № 260/2019г. по описа
на сектор Икономическа полиция при ОД на МВР Пловдив съгласно писмо под опис с
вх.№ 12923/19.08.2020г. по описа на Административен съд Пловдив, находящи се на
л.409 и сл. от делото.
В хода на съдебното производство към
доказателствения материал по делото са приложени адм. дело № 736/2014г. по
описаа на Административен съд Пловдив и адм.дело № 3502/2017г. по описа на
Административен съд Пловдив.
В хода на съдебното производство от страна на
жалбоподателя са ангажирани гласни доказателствени средства, като е разпитан
свидетелят Н.В.Н.. Разпитан по делото свидетелят Н. е заявил, че познава жалбоподателя от 1992 година, от поделение 28570 в град
Пловдив. Това е свързочният полк. Свидетелат е служил в това поделение. Познава
М. като честен, почтен човек, с достойнство и чест е изпълнявал длъжността си,
и с уважение към колегите си, той е бил инженер на полка, това е отговорна
длъжност за свързочните поделения. Свидетелят е чувал, че М.М. е служил преди
това в друго поделение на град Първомай, но не познава естеството на работа,
нито какво е поделението. Знае, че това поделение е било със специален статут. М.М.
бил по-голям на възраст от свидетеля. Свидетелят започнал през 1982г. във
военното училище и не заварил М. там, като завършил през 1986 година.
Знае, че М. се е пенсионирал, видял го веднъж на
центъра, с В.К.– също колега, може би са
приятели. На центъра, пред Централни хали го видял, в град Пловдив и това може би да е било след 1998
година, тъй като свидетелят след 1998 година от поделението в Пловдив 28570 се
преместил в град Карлово. Видял ги с В.К.и М. се готвел да подава документи за
пенсионирането си, бил приготвил една папка, в която имало документи от
курсантските му години, документи от централния военен архив, от поделение
28570. Свидетелят смята, че били документи от Първомай и от другаде, където М. е
служил и М. смятал да ги подава в ТП на Нои- Пловдив.
В.К.казал на жалбоподателя, че е по – хубаво да
отиде в пенсионната служба и там да ги подаде и те да му кажат дали има или
няма право на пенсиониране, отколкото да търси бюра, които да изчисляват има ли
или няма право. М. се бил запътил най – вероятно към пенсионното, защото накрая
тръгнали натам и В.му предлагал този вариант, вместо да дава пари на бюра, да
си подаде документните в пенсионното. В папката на М. били документи от
военното училище и от поделението, в което е служил. Свидетелят не знае дали след
като е подал документите М. се е пенсионирал.
Известно време, може да е било преди година или
повече М.,казал на свидетеля, че се е пенсионирал. Пенсията не му била много
висока. Свидетелят смята, че най-вероятно тогава, когато се видели, М. е подал
документите. На самото подаване на документите в пенсионната служба свидетелят
не е присъствал. Това, което свидетелят е видял като документи не знае дали е това,
което е представено пред пенсионния орган, не е бил при пенсионния орган, не знае
М. какви документи е подал.
В хода на съдебното производство е изслушано и
прието без заявени резерви от страните заключение на вещото лице по допуснатата
съдебно –графологична експертиза.Съгласно заключението на вещото лице подписът
от името на М.И.М., положен след текста „Известно ми е, че за невярна
декларация нося онговорност по чл.271 от Наказателния кодекс“. И преди текста
„Данните за самоличността и гражданското състояние са верни“ на молба аз пенсиониране
с вх.№108070/08.11.1999г., находяща се на л. 410 от делото, е изпълнен от
жалбоподателя М.М..
ІV. За
правото:
10. Оспореният административен акт – Решението на Ръководител ТП на
НОИ - Пловдив е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от
закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила.
11. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно
производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 2
от КСО (в приложимата редакция) административен акт от компетентен орган –
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ.
Неоснователни
са оплакванията относно „преждевременно" издаване на разпореждане № **********/Ра-914/30.12.2013
г. Въпросното разпореждане е издадено на 30.12.2013 г., след издаване на
разпореждане № **********/ПР-2166/27.12.2013 г. и при правилно прилагане на
чл.10, ал.7 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Съгласно
цитираната разпоредба, в редакцията й през процесния период, длъжностните лица
по чл.10, ал.1 и 6 от НПОС издават разпореждане за възстановяване на неправилно
изплатени суми за пенсии в едноседмичен срок от установяването на дължимата
сума. Изискването за наличие на влязло в сила разпореждане по чл.98, ал.1 от КСО, като основание за издаване на разпореждане за събиране на неоснователно
получени суми за пенсия, е въведено от законодателя едва с измененията на
чл.10, ал.7 от НПОС, влизащи в сила от 01.01.2015 г. Нещо повече,в случая
въпросното разпореждане е влязло в законна сила и представлява стабилен
административен акт. В тази насока и както бе казано, същото (Разпореждане
№ **********, Протокол № ПР-2166/27.12.2013 г.) е обжалвано
от М. по административен ред и е потвърдено с Решение № РД-60/14.04.2014 г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив. Този резултат е оспорен пред
Административен съд Пловдив, който с Решение № 1036/22.05.2015 г., постановено
по адм. дело № 1254/2014 г., е отхвърлил жалбата на М.. Решението на
Административен съд Пловдив е оставено в сила с Решение № 7200/15.06.2016 г.,
постановено по адм. дело № 8588/2015 г. по описа на ВАС. Предвид изложеното, оплакванията на М.
в тази насока са неоснователни и в противоречие с относимите правни норми.
За пълнота следва да се добави,
че съгласно чл. 98, ал. 2 от КСО (в приложимата редакция) посочен като правно
основание за неговото издаване, длъжностните лица по ал. 1 издават
разпореждания за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии, а като
оправомощен субект в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО е посочено длъжностното лице,
на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното
поделение на НОИ, или други длъжностни лица, определени от Ръководителя на
териториалното поделение на НОИ. С разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от КСО (в
приложимата редакция) е въведено специално правило относно възстановяването на
сумите за неправилно изплатени суми за пенсии и именно поради това се изключва
приложението на общата разпоредба на чл. 114, ал. 3 от КСО. Съгласно тази
разпоредба длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания и за възстановяване
на неоснователно изплатените суми за пенсии. Дължимите суми по разпорежданията
се събират чрез удръжки от пенсията, съгласно чл. 114а, ал. 3 или чрез
предвидените в чл. 114, ал. 5 способи. Когато се касае до възстановяване на
суми, произтичащи от неправилно изплатени пенсии, компетентен да издаде
съответното разпореждане, е органът, посочен в чл. 98, ал. 2 от КСО, ето защо в
случая разпореждането е издадено от компетентен орган.
В нормата на чл. 114, ал. 1
от КСО (също посочена като правно основание за издаване на процесното
разпореждане)
е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания, се
възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. В
чл. 114, ал. 2 от КСО е посочено, че добросъвестно получените суми за
осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с
изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва
до изтичането на срока за доброволно изпълнение: 1. по чл. 40, ал. 7,
чл. 54е и чл. 54м, ал. 2, т. 2; 2. когато след изплащането им са
представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на
правото, размера и срока на изплащане; 3. на изменение или прекратяване
на обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане
разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или
на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
С оглед съдържанието на
цитираните разпоредби и поради това, че в случая безспорно не са налице тези
хипотези, от съществено значение за законосъобразността на разпореденото
възстановяване на получените суми за пенсии в момент, в който не са се
следвали, е преценката дали лицето е било добросъвестно при получаването на
сумите.
Впрочем, това е и спорният между
страните въпрос.
12. Разрешаването на този
административноправен спор налага да се съобрази следното:
Макар
да липсва легално определение за понятието „недобросъвестност“ при получаване
на осигурителни плащания, то в практиката е установено тълкуването на това
понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки
знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка
за получаване на това плащане, както и невярното деклариране на релевантните
факти и обстоятелства. Към случаите на невярно деклариране се причислява и
непредставянето на релевантна информация на съответния административен орган,
което по своята същност представлява премълчаване или затаяване на истината
относно релевантните факти.
Безспорно,
в тежест на жалбоподателя е било да докаже наличието на основанията за
пенсиониране при условията на чл.6, ал.1 от ЗП/отм./, но такова доказване не е
извършено от негова страна, поради което и с влязлото в сила Разпореждане № **********,
Протокол № ПР-2166/27.12.2013 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в
ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО е отменено Разпореждане
№ 549/20.12.1999 г. за отпускане на личната пенсия за ОСВ на жалбоподателя,
както и всички последващи го разпореждания за изменение на пенсията.
При
това положение и след като не са били налице условията за пенсиониране, а
пенсия е получавана, то лицето дължи връщане на недобросъвестно получените
суми, като процесното разпореждане и потвърждаващото го решение касаят
единствено и само процедурата по възстановяване на неоснователно получените от
жалбоподателя суми, размерът на които е предопределен с влязлото в сила
предходно разпореждане (в приложимата редакция), а именно № **********,
Протокол № ПР-2166/27.12.2013 г.
Тези
изводи не бяха оборени в хода на настоящото производство, въпреки дадените на
жалбоподателя указания в тази връзка.
От
събраните и неоспорени от жалбоподателя доказателства, в т.ч. заверени копия на
оригиналното пенсионно досие на М., по безспорен
и категоричен начин е установено, че същият не притежава трудов стаж от първа,
втора и трета категория в размерите, зачетени му с разпореждане № 549/20.12.1999
г. (за отпускане на пенсия) и разпореждане № **********/03.07.2000
г. (за преизчисление на пенсията по § 7 от ПЗР
на КЗОО). Посочените
обстоятелства са установени с писмени
документи по чл.40, ал.1 от НПОС. М. не е оспорил достоверността на събраните в
рамките на административното производство по издаване на разпореждане № **********/ПР-2166/27.12.2013
г. документи за стаж и доход, както и не твърди, че удостоверения с
тях стаж не е действително положен от него.
Към датата на отпускане на пенсията за ОСВ през 1999 г, М.
е навършип 40 години, като видно от представеното от него разпореждане №
549/20.12.1999 г. на същия е зачетен стаж 21 г. 02 м. 00 дни към първа
категория стаж при отпускане на пенсия за ОСВ, считано от 01.01.1999 г. по
чл.6, л.1 от Закона за пенсиите (ЗП) отм. В последствие, с разпореждане № **********/03.07.2000
г., на основание § 7 от ПЗР на Кодекса за задължително обществено осигуряване,
отпуснатата му пенсия е преизчислена, считано от 01.01.2000 г., като в
разпореждането е посочен стажът на лицето по категории, както следва: 20 г. 03
м. 12 дни от първа категория, 08 м. 11 дни от втора категория и 07 м. 06 дни от
трета категория и общ, превърнат към трета категория стаж по чл.104 от КЗОО,
стаж - 35 г. 03 м. 10 дни.
М. се с уволнил от
служба на 01.03.1995 г. (съгласно
данните за трудов и осигурителен стаж),
което означава, че въпросните 20 г. 03 м. и 12 дни от първа категория по чл.6,
ал.1 от ЗП (отм.), следва да са придобити от него в периода от 29.08.1981 г. (датата па завършване
на висшето му образование съгласно Удостоверение № 335/06.08.2013 г. на НВУ
"Васил Левски" - гр.Велико Търново) до 28.02.1995 г.
(датата
на уволнение от служба),
което чисто аритметически с невъзможно. Следва да се посочи, че всеки стаж след
датата на уволнение като военнослужещ не се зачита при преценка правото на
пенсия по чл.6, ал.1 от ЗП (отм.). От събраните в хода на административното
производство доказателства се установява, че към 01.03.1995 г. М., по наличните
редовни документи, има осигурителен стаж като военнослужещ 13 г. 05 м. и 06 дни
и 4 г. 00 м. 00 дни от трета категория (2г. 00 м. 00 дни по чл.44 от НПОС и 2 г. 00
м. 00 дни като самоосигуряващо се лице)
или общ осигурителен стаж - 17 г. 05 м. 06 дни.
Предвид
гореизложеното не може да бъде възприето твърдението на жалбоподателя, че при
отпускане на лична пенсия за ОСВ по разпореждане № 549/20.12.1999 г., в
последствие преизчислена по § 7 от ПЗР на КЗОО с разпореждане № **********/03.07.2000
г., на същото ТП на НОИ – гр. Пловдив същият
е бил добросъвестен.
Нещо
повече, по делото от ОД на МВР-Пловдив, отдел "Икономическа полиция"
бяха представени заверени копия от документи, съставляващи пенсионно досие на
името на жалбоподателя М., приобщено към досъдебно производство № 282/2020 г.,
образувано след разделянето му от досъдебно производство № 260/2019 г. (прокурорска преписка
№ 2818/2019 г.). С молба
изх.№ 1012-15-196#14/03.08.2020 г. от страна на ТП на НОИ-Пловдив по делото са
представени и заверени копия на документи, касаещи извършена последваща
проверка от ТП на НОИ Пловдив във връзка с постъпилата информация от отдел
„Икономическа полиция" при ОД на МВР-Пловдив за документите, съдържащи се
в пенсионното досие на жалбоподателя, което е приобщено към горепосоченото
досъдебно производство. Съгласно същите, не се установяват данни за
осигурителен стаж и доход на М.М., даващи му право на лична пенсия за ОСВ по
чл.6, ал.1 от ЗП/отм./, считано от 01.01.1999 г., т.е. към молбата си за
пенсиониране вх.№ 108070/08.11.1999 г. (съставляваща част от документите в
пенсионното досие на името на жалбоподателя, приобщено към горепосоченото
досъдебно производство) М.
е представил документи за осигурителен стаж и доход, които реално не е
придобил, като приетото по делото заключение на вещото лице установява по
категоричен начин, че положеният подпис в молба за отпускане на пенсия вх.№
108070/08.11.1999 г. от името на М.И.М., е изпълнен от жалбоподателя.
Предвид
гореизложеното, не може да бъде възприето твърдението на жалбоподателя, че при
отпускане и получаване на лична пенсия за ОСВ по разпореждане № 549/20.12.1999
г. същият е бил добросъвестен. В тази насокае необходимо да се посочи, че
лицето разполага с екземпляр на цитираното разпореждане, в което надлежно са
описани продължителността на зачетения му стаж от различни категории и
нормативната разпоредба (чл.6, ал.1 от ЗП), по която на същия е отпусната
въпросната пенсия. М. притежава висше образование, бил е част от съсловие
(военнослужещи), познаващо правата си във връзка с условията за пенсиониране, с
оглед съществуващия от десетилетия в Република България по-благоприятен ред за
пенсиониране на военнослужещите и обвързване упражняването на тези права с
изискването за освобождаване от служба, поради което не може да се възприеме
безусловно и безкритично тезата му, че същият няма каквото и да е отношение към
факта на неправомерно отпускане на пенсията му за ОСВ, тъй като пенсията се
отпуска от пенсионния орган. Твърденията на жалбоподателя, че в настоящия
случай, от негова страна е налице добросъвестно поведение и същият няма вина за
зачитане на стаж по продължителност и категории, който не е придобил към
01.01.1999 г., противоречат на събраните в рамките на настоящото производство
доказателства, а и на нормалната житейска логика. Въпросният стаж е отразен в
разпореждане № 549/20.12.1999 г., което същият е получил и по което му е
изплащана пенсия над 10 години, т.е. лицето е разполагало с надлежна
информация, от която е очевидно, че няма право на въпросната пенсия. Независимо
от това обстоятелство, М. не е осъществил действия в посока изясняване на
разминаването на данните за продължителност на стажа му като военнослужещ във
въпросното разпореждане, с действително придобития от него такъв стаж, което
допълнително обосвовава извода за съзнаване от страна на М., че същият не
отговаря на условията на чл.6, ал.1 от ЗП (отм.) и няма право на отпуснатата му
от 01.01.1999 г. пенсия за ОСВ.
Горното,
наред с обстоятелството, че М. няма стаж дори с календарна продължителност на
този, зачетен му с Разпореждане № 549/20.12.1999 г., е в подкрепа на извода за съзнаване от същия,
че отпуснатата му с цитираното разпореждане пенсия по чл.6, ал.1 от ЗП/отм./ не
му се полага, поради което и същият безспорно е недобросъвестен при нейното
получаване.
Както
вече бе казано и по-горе, в тежест на
жалбоподателя е било да докаже наличието на изискуемия осигурителен стаж за
пенсиониране по реда чл.6,ал.1 от Закона за пенсиите/отм/, което обаче не е
сторено. Впрочем, това не е било сторено и в хода на развилото се
административно производство, приключило с влязло в сила Разпореждане№ **********/ПР-2166/27.12.2013
г.
Видно
от административната преписка, компетентните органи, в рамките на правомощията
си по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО са извършили проверки, въпреки липсата на
съдействие от страна на жалбоподателя.
Както
правилно е посочил административният орган, а и съобразно изложените доводи в
решението на Директора на ТП на НОИ, в тежест на лицето е да докаже и да
удостовери продължителността и местополагането на трудовия си стаж, ако претендира
такъв извън зачетения от пенсионния орган. Съгласно чл. 108, ал. 2 от КСО
физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи
на НОИ исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и
носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство
във връзка с дейността, възложена на НОИ, както и да оказват съдействие при
изпълнението на служебните им задължения. Тези задължения се отнасят и за
проведеното производство по възстановяване на пенсионното досие, което по
същество е проверката по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО.
Дори
и да е налице законовото изискване стажът и категорията труд да се преценяват
от длъжностното лице, което отпуска или отказва отпускането на пенсията, то
това не изключва ясното съзнание на заявителя, че при подаване на документите
си за пенсиониране, се позовава на неверни данни, а също така не игнорира
приложимостта на законовите разпоредби относно начина на отпускане на пенсията
и задължението за възстановяване на недобросъвестно получени суми, поради което
и ангажираните в тази връзка доказателства не водят до различен извод (В този смисъл е и
практиката на ВАС по идентични дела – Решение № 6718 от 22.05.2018 г. по адм.
д. № 12933/2017 г., VІ отд., Решение № 15301 от 12.11.2019 г. по адм. д. №
8/2019 г., VІ отд., Решение № 6053 от 10.05.2018 г. по адм. д. № 5736/2017 г.,
VI отд., Решение № 8505 от 30.06.2020 г. по адм. д. № 888/2020г., VІ отд. и
др.).
С
оглед на всичко, изложено до тук, следва да се обобщи, че лицето не установява
да е заемало длъжности и изпълнявало функции, обосноваващи категоризирането на
положения от него труд през годините при условията на първа категория, даващи
му право да се пенсионира при условията на чл.6, ал.1 от Закона за
пенсиите/отм/.
В
хода на извършената проверка, органите на пенсионното осигуряване са извършили
множество проверки, в хода на които са събрали всички възможни документи,
удостоверяващи положен от М. стаж при различни осигурители, но нито един от
тези документи не удостоверява стаж по смисъла на чл. 104, ал. 3 от КСО и/или
стаж при условията на първа категория, даващ основание за признаване на стаж по
посочената разпоредба.
Както
се сочи в решение на ВАС на РБ по друг казус, касаещ идентична хипотеза в
същото поделение на ТП на НОИ - Пловдив „...стаж
от втора категория трудно може да бъде забравен...“ (така Решение № 2179
от 25.02.2016 г. по адм. дело № 6763/2015 г., Решение № 5734 от 14.05.2016 г.
по адм. дело № 8581/2015 г. и Решение № 7200 от 15.06.2016 г. по адм. дело № 8588/2015
г.) а още по-малко може
да се забрави стаж от първа категория труд.
По
изложените съображения, правилно е прието от административния орган, че е
налице недобросъвестност при получаване на сумите. Лицето дължи възстановяване
на неправилно определената сума на основание чл. 114, ал. 1 от КСО.
13. Независимо от изложеното, във връзка с направеното в настоящото съдебно
производство възражение за изтекла погасителна давност, е необходимо да бъде
съобразено следното:
Погасителната давност е материалноправен институт,
като по отношение на всеки отделен период, за който се претендира да е изтекла
такава давност и за всяко едно такова вземане (в случая
отделни вземания за главници и лихви), произхождащи от неправилно изплатени суми за пенсия
за осигурителен стаж и възраст, е приложима специалната уредба на чл. 115, ал. 1
от КСО.
Съгласно чл. 115, ал. 1 от КСО (в редакцията - ДВ,
бр.109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.), вземанията на Националния
осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания,
неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху
тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари
на годината, следваща годината, за която се отнасят. С изтичане на десетгодишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се
отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от прекъсването на давността.
Следва да се посочи в тази връзка също така и че
съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от КСО (в същата редакция - ДВ, бр.109
от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) давността се прекъсва било с влизането в
сила на разпореждането за установяване на вземането, било с предприемане на
действия по принудително изпълнение, като съгласно ал. 3 на същия текст, от
прекъсването на давността започва да тече нова давност.
КСО обаче до приемане на разпоредбата на чл. 115,
ал. 5 (Нова - ДВ, бр.106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) никъде не урежда
основанията за спиране на давността. Този въпрос е от значение в настоящото
производство и в тази връзка следва да се приеме, че приложима е нормата на чл.
172, ал. 1, т. 1 от ДОПК, съгласно която давността спира със започването на
производство по установяване на публичното вземане и до издаване на акта, но за
не повече от една година, с оглед безспорно публичния характер на цитираните
вземания. Тези вземания са такива според настоящия състав като
незаконосъобразно извършени осигурителни разходи по смисъла на чл. 162, ал. 2,
т. 4 от ДОПК. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 4
от ДОПК, където е посочено, че давността спира, когато актът, с който е
определено задължението, се обжалва, което означава, че давността спира докато
трае и съдебният процес относно вземането.
Впрочем, в изложения смисъл е и разпоредбата на чл.
115, ал. 5 от КСО (Нова - ДВ, бр.106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
съгласно която давността спира да тече: 1. при обжалване - докато продължава
спорът относно вземането; 2. когато е образувано друго административно или
съдебно производство, от което зависи издаването на разпореждане или отпускане
на парично обезщетение или помощ по този кодекс.
При това положение, за вземанията на НОИ,
произхождащи от неправилно изплатени суми за пенсия за осигурителен стаж и
възраст и съответно за лихвите върху тях за периода от 01.01.2009 г. до
31.12.2009 г., петгодишният погасителен давностен срок (съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1 изр.1 от КСО в редакцията ДВ,
бр.109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) започва да тече от 01.01.2010 г.
и съответно изтича към 31.12.2014 г.
За вземанията на НОИ, произхождащи от неправилно
изплатени суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст и съответно за лихвите
върху тях за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г., петгодишният
погасителен давностен срок (съгласно разпоредбата на чл.
115, ал. 1 изр.1 от КСО в редакцията ДВ, бр.109 от 2008 г., в сила от
01.01.2009 г.) започва да тече от 01.01.2011 г. и съответно изтича към 31.12.2015 г.
По отношение вземанията на НОИ, произхождащи от
неправилно изплатени суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст и съответно
за лихвите върху тях за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. петгодишният
погасителен давностен срок (съгласно разпоредбата на чл.
115, ал. 1 изр.1 от КСО в редакцията ДВ, бр.109 от 2008 г., в сила от
01.01.2009 г.) започва да тече от 01.01.2012 г. и съответно изтича към 31.12.2016 г.
За вземанията на НОИ, произхождащи от неправилно
изплатени суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст и съответно за лихвите
върху тях за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. петгодишният погасителен
давностен срок (съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1 изр.1 от КСО в редакцията ДВ, бр.109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) започва да
тече от 01.01.2013 г. и съответно изтича към 31.12.2017 г.
За вземанията на НОИ, произхождащи от неправилно
изплатени суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст и съответно за лихвите
върху тях за периода от 01.01.2013 г. до 31.07.2013 г. петгодишният погасителен
давностен срок (съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от КСО в
редакцията ДВ, бр.109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) започва да
тече от 01.01.2014 г. и съответно изтича към 31.12.2018 г.
Същевременно обаче, давностния срок е спрян на
основание чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК, съгласно която давността спира със
започването на производство по установяване на публичното вземане и до издаване
на акта, но за не повече от една година и на основание чл. 172, ал. 1, т. 4 от ДОПК, където е посочено, че давността спира, когато актът, с който е определено
задължението, се обжалва, което означава, че давността спира докато трае и
съдебният процес относно вземането, поради което и към настоящият момент не е
изтекъл пет годишния
давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл.115, ал.1,изр.1 от КСО за
вземанията за периода 01.01.2009г. до 31.07.2013г.
Обаче, за вземанията на НОИ, произхождащи от
неправилно изплатени суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст и съответно
за лихвите върху тях за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г., десетгодишния погасителен давностен срок (съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1 изр.2 от КСО в редакцията ДВ,
бр.109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) започва да тече от 01.01.2010 г.
и съответно изтича към 31.12.2019 г.
За вземанията на НОИ, произхождащи от неправилно
изплатени суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст и съответно за лихвите
върху тях за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г., десетгодишния погасителен
давностен срок (съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1 изр.2 от КСО в редакцията ДВ, бр.109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) започва да
тече от 01.01.2011 г. и съответно изтича към 31.12.2020 г.
По отношение вземанията на НОИ, произхождащи от
неправилно изплатени суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст и съответно
за лихвите върху тях за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. петгодишният
погасителен давностен срок (съгласно разпоредбата на чл.
115, ал. 1 изр.2 от КСО в редакцията ДВ,
бр.109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) започва да тече от 01.01.2012 г.
и съответно изтича към 31.12.2021 г.
За вземанията на НОИ, произхождащи от неправилно
изплатени суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст и съответно за лихвите
върху тях за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. десетгодишния погасителен давностен срок (съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1 изр.2 от КСО в редакцията ДВ,
бр.109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) започва да тече от 01.01.2013 г.
и съответно изтича към 31.12.2022 г.
За вземанията на НОИ, произхождащи от неправилно
изплатени суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст и съответно за лихвите
върху тях за периода от 01.01.2013 г. до 31.07.2013 г. десетгодишният погасителен давностен срок (съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1 изр.2 от КСО в редакцията ДВ,
бр.109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) започва да тече от 01.01.2014 г.
и съответно изтича към 31.12.2023 г.
С други думи казано, след като към настоящия момент
е изтекъл предвиденият в разпоредбата на чл. 115, ал. 1 изр.2 от КСО (в
редакцията ДВ, бр.109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) десетгодишен давностен
срок за задълженията аз периода 01.01.2009г. – 31.12.2009г. и 01.01.2010г. –
31.12.2010г. то същите публични задължения са погасени по давност.
Изложеното до тук налага да се приеме, че
установените вземания за недобросъвестно получени суми за пенсия за
осигурителен стаж и възраст в общ размер на 8092,06 лева, от които главница за
периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. в размер на 4484,40 лева и законна
лихва в размер 3607,66 лева, са погасени по давност. Съответно, недобросъвестно
получени суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст в общ размер на 6372,95 лева, от които главница за периода от
01.01.2010 г. до 31.12.2013 г. в размер на 3477,48 лева и законна лихва в
размер 2895,17 лева, са погасени по давност.
Това обосновава извода за частична основателност на
направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията
на НОИ по оспорения административен акт.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че за
коментираните тук вземания за периода 01.01.2011г. 31.07.2013г. не е изтекъл,
нито петгодишният давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 115, ал. 1изр.
първо от КСО, нито десетгодишният давностен срок, предвиден в разпоредбата на
чл. 115, ал. 1, изр. второ от КСО за задълженията на жалбоподателя в общ размер
на 10500,34 лв. от които главница за периода 01.01.2011г. 31.07.2013г. в размер
на 7272,92 лева и законна лихва в размер 3308,42 лева.
14. Изложеното до тук налага
Решение № 2153-15-147/27.05.2019г. на Директора
на ТП на НОИ
гр. Пловдив и потвърдено с него Разпореждане №**********/Ра-914/30.12.2013г. на
Ръководителя на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив, да бъдат отменени, в частта, с която е разпоредено
възстановяване на недобросъвестно получени суми за пенсия за осигурителен стаж
и възраст от М.И.М.,***, в общ размер
на 20287,84 лева, от които главница за
периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. в размер на 14465,01 лева и законна
лихва в размер 6442,83 лева.
В останалата част обсъжданите актове се явяват
законосъобразни. Това има
за последица неоснователност на жалбата, с която съдът е сезиран. Тя ще следва
да бъда отхвърлена в тази част.
V. За разноските:
15. При посочения изход на спора, на
основание чл. 120, ал. 2 от КСО, съобразно уважената част от жалбата, на
жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството, които се
констатираха в размер на 1599,67 лв. – съответната част от заплатеното
адвокатско възнаграждение.
16. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК
на НОИ, се дължи възнаграждение в размер на 116,71 за осъществената
юрисконсултска защита и възнаграждение за вещо лице, съобразно отхвърлената
част от жалбата. Юрисконсултското възнаграждение е изчислено съгласно правилото
на чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на
основание чл. основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при
съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-147/27.05.2019г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив
и потвърдено с него Разпореждане №**********/Ра-914/30.12.2013г. на Ръководителя
на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив в частта, с която е разпоредено възстановяване на недобросъвестно
получени суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст от М.И.М.,***, в общ размер на 20287,84 лева, от които главница за периода от
01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. в размер на 14465,01 лева и законна лихва в
размер 6442,83 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.М.,***, против Решение № 2153-15-147/27.05.2019г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив,
с което е потвърдено Разпореждане №**********/Ра-914/30.12.2013г.
на Ръководителя на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив в частта, в която е разпоредено възстановяване недобросъвестно
получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 10500,34
лв. от които главница за периода 01.01.2011г. 31.07.2013г. в размер на 7272,92 лева
и законна лихва в размер 3308,42 лева.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да
заплати на М.И.М.,*** сумата от 1599,67 лева, представляваща сторените разноски
по производството, съобразно уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА М.И.М.,ЕГН ********** ***, да заплати
на Националния осигурителен институт,
сумата от 116,71 лева, представляваща сторените разноски по
производството, съобразно отхвърлената част от жалбата.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: