Р Е Ш Е Н И Е
№ ………..../…………….
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х-ти
касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря ДОБРИНКА
ДОЛЧИНКОВА и прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, разгледа докладваното от
съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 2094/2022 г. по описа
на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ АПК
във вр. с чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на Директор ОД на МВР - гр. Варна, против Решение № 1076/03.08.2022
година, постановено по АНД № 824/2022 година по описа на ВРС, с което е
отменено НП 353 от 15.06.2020 г. на Директора на ОД на МВР - Варна, с което на Н.Т.Д.
е наложено административно наказание “Глоба” в размер 300 лв. на основание чл.
209а, ал. 1 от Закона за здравето.
В жалбата са развити доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение, които по съществото си са
такива за нарушение на материалния закон, съставляващо
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Изразено е несъгласие с
изводите на ВРС, че е налице маловажен случай, като същите се считат са
неправилни. Сочи, че нарушаването на противоепидемичните мерки, наложени
против разпространяването на заразна болест по хората съставлява деяние, за
което законодателят е въвел конкуриращи се административнонаказателна и
наказателна отговорност. Дали едно деяние покрива признаците на престъпния
състав на чл. 355, ал. 2 НК или този на административно нарушение по чл. 209а,
ал. 1 от Закона за здравето следва да се преценява с оглед степента на неговата
обществена опасност и след като дадено деяние е обявено от закона за
престъпление, то законодателят е преценил, че типичното му осъществяване е в
достатъчна степен обществено опасно, за да бъде скрепено с наказателна санкция,
като следва извод, че всички останали деяния от този вид, които са
разграничават с ниска степен на обществена опасност, какъвто е настоящият
случай, обосновават ангажиране на административнонаказателна отговорност. В
тази връзка сочи, че в конкретния случай не е била създадена опасност за
заразяване на други лица или на самия Д. и именно това обстоятелство е причина
последният да бъде подведен под този състав на административно-наказателна
отговорност, вместо под наказателна такава. Нарушаването на противоепидемична
мярка, приета на основание чл. 73 АПК, особено в условията на извънредно
положение, и по отношение на която е допуснато предварително изпълнение, не би
могло да бъде маловажен случай по презумпция. Следва да се държи сметка и за
целите на административното наказание, като снизходително отношение към
нарушителите ще обоснове чувство за безнаказаност у виновното лице и обществото
като цяло, което от своя страна ще доведе до масово нарушение на
противоепидемични мерки, което в условията на пандемия значително ще усложни
епидемичната обстановка. Иска се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго за потвърждаване на НП.
В съдебно заседание, чрез депозирани
писмени бележки касационната жалба се поддържа от упълномощения
юрисконсулт Л..
Ответникът Н.Т.Д., не изразява
становище по жалбата, не се явява и не се представлява на проведеното съдебното
заседание.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
След преценка на изложените от страните
доводи и извършената по реда на чл. 218 АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ
на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е
основателна.
С обжалваното НП е била наложена на
ответника глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 209а, ал. 1 от
Закон за здравето за нарушение на чл. 209а, вр. чл. 63, ал. 1 от Закон за
здравето, затова, че на 22.04.2020
г, около 12.30 ч. в гр. ****, на ул. „*****“ № **, ответникът Д. ***- открито обществено място без да е поставил защитна
маска върху лицето си за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата, с което не изпълнява въведените
противоепидемични мерки установени със Заповед № 01-197 от 11.04.2020г. за
допълнение на заповед № РД - 01-124 от 13.03.2020г. на Министъра на
здравеопазването. След извършена проверка, срещу Д. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, а именно не е изпълнил въведени противоепидемични
мерки със заповед на Министъра на здравеопазването. Актът бил надлежно предявен
на ответника, който не направил възражения. Въз основа на съставения АУАН на
извършителя било издадено и обжалваното НП.
Сезираният със спора съд е приел в
мотивите си, че АУАН и НП са съставени в срок, съдържат реквизитите по чл.
42 и чл. 57 ЗАНН, нарушението е описано подробно, както и на обстоятелствата на
извършването му, посочена е и правилната правна квалификация по Закон за
здравето (ЗЗ). Посочено е, че не са налице формални предпоставки за отмяна на
наказателното постановление. От доказателствата по делото, въззивният съд е
приел за безспорно установено, че Д. е извършил състава на вмененото му
нарушение, с което е нарушил въведената от Министъра на здравеопазването
противоепидемична мярка по време на извънредната обстановка. ВРС е приел, че в
случая намира приложение хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Безспорно е
установено по делото, че към датата на извършване на нарушението – 22.04.2020
г. нормативната разпоредба за нарушението на която е бил наказан Д. е чл. 209а,
ал. 1 ЗЗ и тя е била в сила, считано от 09.04.2020 г. Тази разпоредба е
предвиждала наказание глоба в размер от 300 до 1000 лв. за всеки, който наруши
или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2,
освен ако деянието съставлява престъпление. Пак към същата дата – 22.04.2020 г.
такива противоепидемични мерки са били въведени посочените в НП Заповеди на
министъра на здравеопазването. Приел е, че със Заповед №РД-01-247/01.05.2020 г.
е изменена т.9 от Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020г., като е отпаднало
изискването за поставяне на маска на открити места, улици, паркове и автобусни
спирка. Въз основа на тези свои констатации ВРС е приел за приложима
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, поради наличие на нормативни разпоредба,
която е по-благоприятна за нарушителя, което налага отмяна на обжалваното НП.
За да отмени наказателното постановление,
въззивният съд е приел също и съществуването на обстоятелства сочещи на
по-ниска степен на обществена опасност на нарушението, поради което са налице
предпоставки за приложението на чл. 28 ЗАНН. За да обоснове този извод,
въззивният съд се е позовал на това, че от деянието не са произтекли каквито и
да било вредни последици за здравето и живота на останалите граждани. Приел е
че това очертава извършеното нарушение, като такова с изключително ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните случаи
от този вид и в този смисъл е налице хипотезата на „маловажен случай” на
административното нарушение.
Обжалваното решение на Районен съд –
Варна е допустимо и валидно, постановено при правилно установена фактическа
обстановка, но при неправилно приложение на материалния закон.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства въззивният съд правилно и законосъобразно е установил, че
на 22.04.2020г. Д. ***, през улица - открито обществено място без да е
поставил защитна маска върху лицето си за еднократна или многократна употреба,
или друго средство, покриващо носа и устата. Правилно ВРС е установил, че това
поведение на ответника е в противоречие с въведените противоепидемични мерки
установени със Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. доп. Заповед № 01-197 от
11.04.2020 год. изм. със Заповед № 01-236/24.04.2020год. на Министъра на
здравеопазването.
Нарушението е безспорно установено, същото
е правилно квалифицирано съобразно предвидените законови норми визираща състава
и наказанието за извършено такова нарушение. Въззивният съд е изложил всички
обстоятелства, релевантни за извършеното нарушение, като фактическата
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните
свидетелски и писмени доказателства, като същата не се оспорва от страните.
В противоречие със закона въззивният съд е
приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН.
Безспорно е установено по делото, че към
датата на извършване на нарушението – 22.04.2020 г. нормативната разпоредба за
нарушението на която е бил наказан ответникът е чл. 209а, ал. 1 ЗЗ и тя е била
в сила към тази дата. Към този момент разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ е
предвиждала наказание глоба в размер от 300 до 1000 лв. за всеки, който наруши
или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2 ЗЗ,
освен ако деянието съставлява престъпление. Пак към същата дата – 22.04.2020 г.
такива противоепидемични мерки са били въведени посочените в НП Заповеди на
министъра на здравеопазването. Вярно е, че със Заповед №РД-01-247/01.05.2020 г.
е изменена т. 9 от Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020г., като е отпаднало
изискването за поставяне на маска на открити места, улици, паркове и автобусни
спирка. Това обстоятелство, обаче не се приема от настоящия съдебен състав като
нормативна разпоредба, която да е по-благоприятна за нарушителя. С посоченото
изменение не се „декриминализира“ нарушението за което е наказан Д.. Касатора е
наказан за нарушение на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ – за неизпълнение на въведени
противоепидемични мерки. И след 01.05.2020
г. разпоредбата на чл. 209а , ал. 1 ЗЗ продължава да предвижда същото
наказание за същото нарушение. Различни са само противоепидемичните мерки, но
не и състава на нарушението. Самият характер на мерките, предполага в себе си
времеви обхват на същите и отпадането на част от тях, при отпадане на
необходимостта от налагането им не означава, че нарушаването им към момента в
който са били действащи трябва да бъде обявено за ненаказуемо.
Неправилно е приел ВРС, че случаят е
маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
В
ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на административно
нарушение, като следва да се изхожда от цялата съвкупност на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността
на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението,
значимостта на конкретно увредените обществени отношения. Преценката за „маловажност” на нарушението подлежи
на съдебен контрол, тъй като е свързана с правилното приложение на
материалния закон и в правомощията на съда при извършване на служебна
проверка на обжалваното НП. Случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Наложеното наказание е съобразено със законовия минимум, тежестта на
нарушението и неговата специфика. Определено е в рамките на закона,
предвиден за извършеното нарушение и съответства на целите на чл. 12 ЗАНН. Обстоятелствата отчетени от ВРС за да приеме случаят за маловажен
са обстоятелства смекчаващи отговорността на дееца и същите следва да бъдат и
са отчетени от АНО при определяне размера на наложеното наказание - в
минималния, предвиден от закона. Въз основа на тях не може да се приеме, че
неговата тежест не е голяма с оглед обществената опасност. В случая лицето е
нарушило въведени противоепидемични мерки, целящи да предотвратят масово
заболяване поради вирус. Обект на увреждане или засягане от
нарушението са обществените отношения, свързани с живота и здравето
на гражданите. Обстоятелството, че Д. не съобразява поведението си с тежката
пандемична обстановка и застрашава собствения си живот и живота на другите
граждани не обосновава маловажност на нарушението. Административнонаказателната
отговорност на нарушителя правилно и законосъобразно с оглед обществената
опасност на извършеното деяние е ангажирана от АНО. За извършеното нарушение на
наказаното лице е наложено наказание в минималния размер, предвиден от
закона.
В случая не се установяват извинителни
причини за нарушаване на въведените противоепидемични мерки. Не се установи да
са били налице обективни причини за несъобразяване на поведението на наказаното
лице с въведените за всички граждани на територията на страната мерки. Именно
поради това, настоящата инстанция счита, че случаят не може да се квалифицира
като маловажен.
С оглед гореизложеното, настоящата
инстанция намира, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно и следва
да се отмени, като се потвърди НП.
Мотивиран от изложеното и съобразно
правомощията си по чл.222 ал.1 от АПК, касационният съдебен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1076/03.08.2022
година, постановено по АНД № 824/2022г. на ВРС и вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 353 от 15.06.2020 г. на Директора на ОД на МВР - Варна, с което на Н.Т.Д.
е наложено административно наказание “Глоба” в размер 300 лв. на основание чл.
209а, ал. 1 от Закона за здравето.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.