Р Е Ш Е
Н И Е
№………/ .01.2020 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на
седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретар Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията Петров
въззивно търговско дело № 1730 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда
на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ч.Л.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адвокат Й.А., срещу решение № 3590/02.08.2019 год., постановено по гр.дело
№ 1380/2019 год. на РС – Варна, с което е отхвърлен иска на Ч.Л.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу "ЗД "БУЛ
ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца, сумата в размер на 50 лева, представляваща
частичен иск от сумата в общ размер на 247.24 лева, представляваща законна
лихва върху сумата в размер на 5 000 лева, с която ответното дружество е изпаднало
в забава за периода от 05.05.2017г. - настъпилото ПТП до 29.10.2017г. - ден, преди датата на депозиране на исковата молба на 30.10.2017г. по
образуваното гр.д. № 16576/2017г. по описа на ВРС, 9 състав.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано.
Сочи, че застрахователният договор е сключен при действието на КЗ (Обн., ДВ
бр.102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г.). Излага, че лихвата се дължи от
датата на увреждането и става изискуема и без покана – чл.84, ал.3 ЗЗД. Твърди,
че нормата на чл.429 КЗ има отношение към вътрешните отношения между
застрахован и застраховател. По изложените съображения счита, че законната
лихва се дължи от застрахователя така, както би се дължала от деликвента.
Поради това моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което искът да бъде уважен. Моли за присъждане на разноски за двете
инстанции.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна "ЗД "БУЛ
ИНС"" АД, ЕИК *********, чрез адв. В.А., в писмен отговор оспорва
жалбата и от своя страна излага коментар на изложените в нея оплаквания. Счита,
че постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в
унисон със събраните в хода на производството доказателства и при правилно
приложение на материалните и процесуални правни норми. По същество счита
решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за
потвърждаването му и претендира присъждане на разноски.
В насроченото
пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът не е взел участие. С
молба вх. № 36034/04.12.2019г. е изразил становище по същество и е направил
искане за присъждане на направените по делото разноски.
В насроченото
пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемата страна се
представлява от адв. Стоян Стоянов от ВАК, който моли за потвърждаване на
първоинстационното решение и за присъждане на направените разноски. Направено и е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на другата страна.
За да се
произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното
от фактическа и правна страна:
Производството
пред районния съд е образувано по исковата молба на Ч.Л.А. ***""
АД за заплащане на сумата в размер на 50 лева, представляваща частичен иск от
сумата в общ размер на 247.24 лева, представляваща законна лихва за сумата в
размер на 5 000 лева, с която ответното дружество е изпаднало в забава за
периода от 05.05.2017г. (датата на ПТП) до 29.10.2017г.- ден преди датата на
депозиране на исковата молба на 30.10.2017г. по образуваното гр.д. №
16576/2017г. по описа на ВРС, 9 състав, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че на 05.05.2017г.
е пострадал при ПТП. На 30.10.2017г. ищецът предявил иск срещу застрахователя на
виновното лице по застраховка ГО за изплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди. По образуваното гр. д. № 16576/2017г. по описа на ВРС, 9
състав е постановено Решение № 2863/18.06.2018г., с което ответното дружество е
осъдено да му заплати сумата в размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
стрес, непълноценен сън и други негативни емоционални изживявания, причинени в
резултат на реализирано ПТП на 05.05.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата от депозиране на исковата молба - 30.10.2017г. до окончателното й
изплащане. Ищецът твърди, че застрахователят му дължи законната лихва върху
присъденото обезщетение от 5000 лева за периода от 05.05.2017г. (датата на ПТП)
до 29.10.2017г.- ден преди датата на депозиране на исковата молба на 30.10.2017г.
по образуваното гр.д. № 16576/2017г. по описа на ВРС, 9 състав.
С отговора на
исковата молба ответникът изразява становище за недопустимост, евентуално
неоснователност на иска. Твърди, че лихвата за забава е обхваната със сила на
присъдено нещо с посоченото решение и е налице погасителен ефект по отношение
на правото на иск, досежно спорното право в настоящия процес. При наличието на
присъдена главница и наличие на влязъл в сила съдебен акт по отношение
законната лихва върху същата, съществува процесуална пречка тази лихва да бъде
претендирана в отделно самостоятелно производство, включително предвид
акцесорния й спрямо главния дълг, характер. Присъждането на законна лихва върху
претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е самостоятелна претенция
каквато е тази за мораторната лихва и тази лихва не се присъжда в определен
размер или за отделни периоди до датата на подаване на исковата молба и след
тази дата. С отговора на исковата молба ответникът заявява, че на 20.07.2017г. Ч.Л.А.
***"" АД заявление за изплащане на обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП
от 05.05.2017г. Излага, че е неоснователно искането на ищеца за присъждане на
законна лихва върху определеното обезщетение за неимуществени вреди, съобразно
посочения от него период и размер.
Съдът, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа страна следното:
Ч.Л.А. ***""
АД заявление от дата 20.07.2017г. за изплащане на обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП
от 05.05.2017г.
С решение №
2863/18.06.2018г. по гр. д. № 16576/2017г. по описа на ВРС, 9 състав, "ЗД
"БУЛ ИНС"" АД е осъдено да заплати на Ч.Л.А. сумата в размер на
5 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, стрес, непълноценен сън и други
негативни емоционални изживявания, причинени в резултат на реализирано ПТП на
05.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на
исковата молба - 30.10.2017г. до окончателното й изплащане.
При така
установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни
предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо. В рамките на
тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл.86 ЗЗД за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на
спора. Доводите на ответника – въззиваема страна за недопустиммост на иска са
необосновани. Не е налице предходно произнасяне досежно лихвата за периода
05.05.2017г. – 29.10.2017г.
Съгласно чл.429,
ал.1, т.1 от КЗ (намиращ приложение в
разглеждания случай) с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
По общите
правила за деликта и съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД деликвента се счита в забава
от деня на непозволеното увреждане и без
покана. Доколкото отговорността на застрахователя е договорна и функционално
обусловена от деликтната отговорност на причинителя на вредата, то същият ще
отговаря за онези вреди, за които би отговарял деликвента, и то при условията,
при които би отговарял и последния, в т.ч. и за лихвите за забава. Съгласно
нормата на чл.429, ал.3 КЗ обаче отговорността на застрахователя по договора за
ГО за дължимите от деликвента лихви върху обезщетението е ограничена като
началото на периода на забава се поставя с уведомяването на застрахователя от
застрахования или от увреденото лице за настъпилото застрахователно събитие. В
случая ищецът е заявил претенция за обезвреда пред застрахователя на 20.07.2017г.,
от който момент в тежест на застрахователя е възложена отговорността за вредите
от забавата.
Размерът на
законната лихва за периода от 20.07.2017г. до 29.10.2017г. възлиза на 140.28
лева.
Ето защо
обжалваното решение на районния съд се цени като частично неправилно, поради
което и следва да бъде частично отменено. Предявеният частичен иск е
основателен за сумата от 50 лева, представляваща законна лихва върху главницата
от 5 000 лева за периода от 20.07.2017г. до 29.10.2017г. За периода от 05.05.2017г.
до 19.07.2017г. застрахователят не е в забава, поради което не дължи
обезщетение за забава върху главницата от 5000 лева за този период. Поради това
решението на ВРС следва да се потвърди в
тази част, в която е отхвърлен иска за периода от 05.05.2017г. до 19.07.2017г.
В съответствие с
този резултат решението следва да бъде изцяло ревизирано и по отношение на
присъдените разноски. Искът се уважава за претендираната сума от 50 лева, а се
отхвърля само за период, поради което на ищеца – въззивник се дължат изцяло
направените пред ВРС и ВОС разноски.
Видно от представения
списък по чл.80 ГПК (л.39, дело ВРС) за първоинстанционното производство ищецът
е претендирал репарирането на разноски в общ размер на 410 лева, включваща
платената държавна такса 50 лева и адвокатско възнаграждение 360 лева. На
обсъждане подлежи релевираното възражение за прекомерност на претендираното
пред ВРС адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева. Изчисления минимален
размер въз основа на чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., възлиза на 300
лева, поради което и претендирания размер от 360 лева с ДДС, не се явява
прекомерен. При това положение сумата подлежаща на присъждане за първа
инстанция възлиза на 410 лева, съобразно представения списък и доказателства.
За въззивното производство
ищецът – въззивник претендира разноски в размер на сумата от 385 лева, включваща
платената държавна такса 25 лева и адвокатско възнаграждение 360 лева. На
обсъждане подлежи релевираното възражение за прекомерност на претендираното
пред ВОС адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева. Изчисления минимален
размер въз основа на чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., възлиза на 300
лева, поради което и претендирания размер от 360 лева с ДДС, не се явява
прекомерен. При това положение сумата подлежаща на присъждане за въззивна
инстанция възлиза на 385 лева, съобразно представения списък и доказателства.
Или общият
размер на сторените разноски за производство по делото, в т.ч.
първоинстанционно и въззивно, които ответникът следва да следва да бъде осъден
да репарира на ищеца, е 795 лева.
Въз основа на
изложените мотиви, съдебният състав на Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 3590/02.08.2019 год., постановено по гр.дело № 1380/2019 год.
на РС – Варна, в частта, в която е отхвърлен иска на Ч.Л.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу "ЗД "БУЛ
ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца, сумата в размер на 50 лева, представляваща
частичен иск от сумата в общ размер на 247.24 лева, представляваща законна
лихва върху сумата в размер на 5 000 лева, с която ответното дружество е
изпаднало в забава за периода от 20.07.2017г. - настъпилото ПТП до 29.10.2017г.
- ден, преди датата на депозиране на исковата молба на 30.10.2017г. по
образуваното гр.д. № 16576/2017г. , по описа на ВРС, 9 състав и изцяло в частта
относно разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, да заплати на Ч.Л.А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 50 лева (петдесет лева), при условията
на частичен иск, представляваща законна лихва върху присъдената с решение №
2863/18.06.2018г. по гр. д. № 16576/2017г. по описа на ВРС, 9 състав,
главницата от 5000 лева за периода от 20.07.2017г. до 29.10.2017г.
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, да заплати на Ч.Л.А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 795 лева (седемстотин деветдесет и пет
лева), представляваща общия размер на сторените разноски за производство по
делото (в т.ч. първоинстанционно и въззивно), на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3590/02.08.2019 год., постановено по гр.дело № 1380/2019 год.
на РС – Варна, в частта, в която е отхвърлен иска на Ч.Л.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу "ЗД "БУЛ
ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху присъдената с решение № 2863/18.06.2018г. по гр. д. № 16576/2017г. по
описа на ВРС, 9 състав, главницата от 5000 лева за периода от 05.05.2017г. до 19.07.2017г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: