Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 04.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 11608 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид:
П.С.П.
е предявил срещу М.В.Р.и Р. България, представлявана от Министъра на финансите
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, които ищецът твърди, че
са причинени от противоправни действия – изявления на служители на първия
ответник – М.В.Р., в средствата за масова информация, с които се клевети и набедява
ищецът в извършено престъпление.
Ищецът
П.С.П. излага, че на 14.03.2014 г. в предаване по Нова телевизия „Часът на М.Ц.“
при свързване по телефона с репортер, присъствал на пресконференция на главния
секретар на МВР, при която е имало изявление за на 12 март е подаден сигнал за
намерение за стрелба по деца. Ищецът приема това изявление насочено срещу него
и твърди, че то има клеветнически характер и цел да набеди ищеца, че стреля по
деца. На 26.11.2015 г. в предаване „Тази сутрин“ с А.Х., е имало изявление на
министъра на вътрешните работи Р.Б.за
отправени от ищеца заплахи към училище и деца, както и за стрелба от ищеца по
тях. Ищецът твърди, че изявленията на горните лица са набедяване на ищеца в
престъпление и накърняване на доброто му име.
Въз
основа на така изложените обстоятелства, ищецът П.С.П. прави искане до съда да осъди ответниците М.В.Р.
гр. София и държавата Р. България, солидарно да му заплати следните суми:
1.
Сума от 2 000 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба;
2.
Сума от 986 848 лева мораторна лихва върху сумата по главницата от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумите.
Ответникът
М.В.Р. гр. София оспорва иска със следните възражения:
- възражение
за недопустимост на иска, поради липса на пасивна легитимация на ответника,
предвид принадлежността на длъжностните лица министър на вътрешните работи и
главен секретар на МВР, към други държавни органи.
- възражение за липса на незаконосъобразни
актове на длъжностни лица при МВР при или по повод изпълнение на
административна дейност.
- възражение
за недоказаност на претърпени вреди.
Ответникът
държавата Р. България чрез министъра на финансите, оспорва иска със следните
възражения:
- възражение
за неоснователност на иска, поради носене на отговорност от държавата за
причинените от нейните органи вреди само чрез съответния орган, причинил
вредите;
-
възражение за неоснователност на иска, поради липса на „възлагане“ по смисъла
на чл. 49 от ЗЗД на властнически функции от държавата на съаответните органи;
-
възражение за недоказаност на противоправно поведение от страна на органите на
МВР.
Съдът
намира, че неправилно като ответник е била конституирана и държавата Р.
България, представлявана от министъра на финансите. Държавата може да бъде
страна в исковия процес, но в конкретния случай исковата претенция се основава
на действия на длъжностни лица в М.В.Р.и е насочена срещу министерството, което
е надлежен ответник, съобразно изложението в обстоятелствената част на исковата
молба. Когато по иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД надлежен
ответник е конкретен държавен орган или административна структура, която
притежава правосубектност, не следва да се конституира държавата като
съответник наред с държавния орган или администрацията като отдветник. Поради
това, следва производството да се прекрати в частта му срещу държавата чрез
министъра на финансите.
Искът
е допустим в частта му, в която е предявен срещу М.В.Р.е допустим. Като
разгледа спора по същество и се запозна със събраните по делото доказателства,
съдът съобрази следното:
За
да е доказано твърдяното от ищеца непозволено увреждане, по делото следва да
бъдат установени извършено противоправно деяние, настъпили за ищеца вреди и причинна връзка между
деянието и вредите. Като фактически основания за предявяване на исковата
си претенция ищецът сочи изказвания на
главния секретар на МВР С.Л.на 14.03.2014 г., огласени чрез репортаж на Нова
телевизия, и изказване на министъра на вътрешните работи Р.Б.на 26.11.2015 г.в
8:33 ч.в предаване на Бтв „Тази сутрин“с твърдение, че „тоя човек е заплашвал
училище, деца и е стрелял по тях преди това“. Първото изказване според съда не
може да бъде основание за търсене на отговорност от ответника. По делото не са събрани
доказателства за конкретното съдържание на изказването на главния секретар на
МВР С.Л.. В отговор на запитването на съда, е получено писмо от „Нова
броудкастинг груп“ АД гр. София, че записът на предаването не се съхранява,
поради изтичане на срока за неговото съхранение. Това прави невъзможно
доказване на достоверността на представената от ищеца разпечатка. Освен това,
изложеното от ищеца изказване е преразказана от репортер на телевизията част от
пресконференция. Това прави невъзможно установяването на точното съдържание на
изказването на главния секретар на МВР.
Не
се установява по безспорен начин и съдържанието на твърдяното от ищеца П.
изказване на Р.Б.на 26.11.2015 г. По искане на съда, е постъпил отговор от „Бтв
Медиа Груп“ ЕАД, че не могат да представят поискания запис от архив, поради
изтичане на срока за съхранение. Това прави невъзможно удостоверяването на
точното съдържание на изказването на министър Р.Б.в цитираното от ищеца
предаване. Това съдържание не може да се установи и от разпита на свидетеля
Георги В. пред настоящата инстанция. В показанията на този свидетел липсва
достатъчна конкретизация, от която съдът да направи фактически извод за
твърденията, които са се съдържали в изказването на длъжностното лице в
телевизионното предаване. Сочените като твърдения в приложената от ищеца
отпечатана страница от Интернет съдържат отделни извадени от контекста пасажи и
не могат да бъдат кредитирани като безспорно доказателства за твърденията на
намиралия се в студиото на телевизията събеседник. Поради изложеното съдът
намира, че твърдяното от ищеца противоправно и вредоносно деяние на длъжностни
лица при ответника не е доказано по безспорен начин. Това обуславя извод за
неоснователност на предявения от ищеца срещу този ответник иск с правно
основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът
П.С.П. следва да заплати на всеки от ответниците юрисконсултско възнаграждение
в размер по 100 лева за всеки ответник.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
Отхвърля предявения от П.С.П. ЕГН **********,
понастоящем в Затвора гр. Ловеч, срещу М.В.Р.гр. София осъдителен иск с правно
основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на 2 000 000
лева неимуществени вреди, вследствие твърдени изявления на служители на М.В.Р.,
в средствата за масова информация на 14.03.2014 г. и 26.11.2015 г., с твърдение
за клевети и набедяване в извършено престъпление, и за заплащане на мораторна
лихва в размер на 986 848 лева за забава от 14.03.2014 г. до окончателното
изплащане.
Прекратява производството по гр.
дело № 11608/2018 г. на СГС по предявения от П.С.П. иск с правно основание чл.
49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД в частта му, в която е предявен срещу държавата Р.
България чрез министъра на финансите.
Осъжда П.С.П. да заплати на М.В.Р.и
на държавата Р. България чрез министъра на финансите юрисконсултски
възнаграждения в размер на по 100 лева за всеки ответник.
Решението в отхвърлителната му част
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Решението в прекратителната му част
(имащо в тази част характер на определение) подлежи на обжалване с частна жалба
пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: