Решение по дело №233/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 355
Дата: 24 февруари 2022 г. (в сила от 13 април 2022 г.)
Съдия: Георги Христов Пасков
Дело: 20217180700233
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№  355

 

 

гр. Пловдив 24.02.2022год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Административен съд – Пловдив, ХІІI състав, в открито съдебно заседание на четвърти ноември 2021г., в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ГЕОРГИ ПАСКОВ

 

 при секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА,  като  разгледа докладваното от съдия Пасков адм. дело № 233  по описа на Административен съд – Пловдив за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Производството по делото е образувано по повод жалба от Е.Д. Д.Б. с ЕГН: ********** и адрес: ***, чрез процесуалния си представител адв. В.С., против Заповед ЗСПД/Д-РВ/13299/06.11,2020г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив.

В жалбата се навеждат следните доводи на обжалвания административен акт:

В оспорената заповед липсват описание на фактическата обстановка, а посоченото правно основание, въз основа на което същата е издадена, е неправилно. На следващо място се сочи, че конкретните мотиви изложени от административния орган, също са неправилни и не кореспондират с действителните факти и обстоятелства. Твърди се и, че жалбоподателката не е поискала и отишла в ТЕЛК за преосвидетелстване на детето си.

Според жалбоподателката Решение № 1542 от 28.05.2020г. на ТЕЛК не й е връчено по нито един от методите, залегнали в закона, поради което този акт не е влезнал в сила и до момента и не би могъл да породи своите правни последствия.

Според жалбоподателката при издаване на атакуваната заповед административният орган се е позовал на неправилна правна норма, с което е нарушил наличието на изискванията за действителност на административните актове съгл. чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК, тъй като цитираната разпоредба на чл. 8д от ЗСПД, посочена като основание за издаване на заповедта се отнася за учредяване на права, а не за прекратяването им.

Твърди се, че съгласно разпоредбата на § 20 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, експертните решенията на ТЕЛК и НЕЛК, при които срокът на инвалидност е изтекъл по време на извънредното положение или на извънредната епидемична обстановка, продължават действието си по време на извънредното положение, съответно на извънредната епидемична обстановка и три месеца след нейната отмяна.

Искането е съдът да отмени обжалваната заповед в нейната цялост, като възстанови правата за получаване на социални помощи на майката Е. Д.Б. на осн. чл. 8д от ЗСПД от дата 01.10.2020г.

На следващо място се моли съд да обяви решение на ТЕЛК 1542 от 28.05.2020 г. и ТЕЛК 3501 от 20.10.2020 г.з а нищожни или да ги унищожи, тъй като същите са издадени в нарушение на закона.

Претендират се присъждане на сторените по  делото разноски за ДТ и адвокатски хонорар.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира се и възнаграждание за юрисконсулт.

Съдът намира жалбата за подадена в срок от надлежна страна, поради което същата се явява процесуално допустима.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Жалбоподателката е подала заявление-декларация с вх.№ ЗСП/Д-РВ/13299/19.07.2019г. за отпускането на месечна семейна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл.8д от ЗСПД за детето Б. И. Е. Д.Б..

Съгласно ЕР на ТЕЛК № 3240 от 110 от 20.06.2019г. детето е с определени 100% вид и степен на увреждане, като срокът на инвалидността е определен до 30.06.2020г.

Със Заповед № ЗСП/Д-РВ/13299/23.07.2019г. на Директора на дирекция СП Пловдив е отпусната месечна семейна помощ по чл.8д от ЗСПД в размер на 930 лв. до 30.06.2020г.

Служители на дирекция СП за извършили справка в Regix, като са установявили, че има издадено ЕР № 1542 от 96/28.05.2020г., в което детето е без определени % вид и степен на увреждане, като според служебната информация, това решение е било връчено на жалбоподателката на 28.05.2020г.

Административният орган е направил запитване с писмо с изх.№ 1604-91-00-3994/14.10.2020г.  до РКМЕ на ТЕЛК, като ТЕЛК с ЕР №3501 от 174 от 20.10.2020г. се произнесъл, че ЕР на ТЕЛК 3240/110/20.06.2019 с определени 100% вид и степен на увреждане без чужда помощ е със срок до 01.06.2020г., а ЕР на ТЕЛК №1542/28.05.2020г. е без % вид и степен на увреждане и без определен срок тъй като е било извършено ново преосвидетелстване на детето. ТЕЛК е потвърдил ЕР на ТЕЛК №1542/28.05.2020г. изцяло. Това експертно решение е влязло в сила на 04.11.2020г.

С обжалваното в настоящото производство Заповед № ЗСПД/-Д-РВ/13299 от 06.11.2020г. на основание чл. 8д от ЗСПД Директорът на дирекция „СП“ Пловдив е прекратил получаването на  месечната семейна помощ.

Заповедта е била обжалвана по административен ред пред Директора на Регионална дирекция „СП“ Пловдив, който със свое Решение № 16-РД06-0116/29.12.2020г. е отхвърлил жалбата като неоснователна.

По основателността на жалбата съдът намира за установено следното:

Административният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. В случая обаче е основателно твърдението на жалбоподателката, че административният орган неправилно посочил като основание за прекратяване на помощите чл. 8д ал.1 от ЗСПД.

Съобразно тази разпоредба месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Съдът намира, че в случая действително е налице нарушение на административно производствените правила, като същото е съществено, тъй като е поставило жалбоподателката  в невъзможност да разбере на какво законово основание е прекратено отпускането на помощта.

Относно твърденията на жалбоподателката за нищожност на  Експертно решение №  1542 от 28.05.2020 г. и Експертно Решение №х3501 от 20.10.2020 г. на ТЕЛК съдът намира, че не разполага с правомощията да стори това в рамките на настоящето производство.

Предмет на настоящето дело е Заповед ЗСПД/Д-РВ/13299/06.11,2020г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив. Всяко едно от горепосочените експертни решения подлежи на самостоятелно обжалване по съдебен ред, но не и в настоящето производство.

Предвид горното съдът намира жалбата за основателна, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено.

На жалбоподателката следва да бъдат присъдени сторените в настоящето дело разноски в размер на 600 лв. възнаграждение за адвокат

Ето защо   Съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ  Заповед ЗСПД/Д-РВ/13299/06.11,2020г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив.

ОСЪЖДА Дирекция Социално подпомагане гр. Пловдив да заплати на Е.Д. Д.Б. с ЕГН: ********** и адрес: *** сумата в размер на 600/шестстотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок пред ВАС на Р България.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: