№ 8698
гр. С, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДТ
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110146857 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „ТС“ ЕАД, ЕИК ***, и с адрес
гр.С, ул.Я, №23Б срещу Р. С. СТ., ЕГН **********, с адрес гр.С, жк СР, бл. 40, ет. 4, ап. 22,
и М. С. СТ., ЕГН **********, с адрес гр.С, жк СР, бл. 40, ет. 4, ап. 22, с която са предявени
по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане спрямо всеки длъжник за
по ½ от сумата 1844,22 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр.С, ж.к. СР, бл. 40, ет. 4, ап. 22, аб.
№ 168864 за периода от 1.10.2017 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 26.02.2021 г.
до изплащане на вземането, от мораторната лихва в размер на 231,14 лв. за периода от
15.9.2018 г. до 18.2.2021 г., от сумата 99,11 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 1.1.2018 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от
26.2.2021 г. до изплащане на вземането и от мораторната лихва в размер на 11,01 лв., за
периода от 3.3.2018 г. до 18.2.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12144/2021г. по описа на СРС,
118 състав. Претендираните суми от всеки ответник в условията на разделна отговорност са:
1/ по отношение на ответника Р. С. СТ. - сумата от 922,11 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на
адрес: гр.С, жк СР, бл. 40, ет. 4, ап. 22, аб.№ 168864 за периода от 1.10.2017 г. до 30.4.2020 г.
ведно със законна лихва от 26.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
1
размер на 115,57 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 18.2.2021 г., сумата от 49,55 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.1.2018 г.
до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 26.2.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 5,50 лв., за периода от 3.3.2018 г. до 18.2.2021 г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 12144/2021г. по описа на СРС, 118 състав,
2/ по отношение на ответника М. С. СТ. - сумата от 922,11 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на
адрес: гр.С, ж.к. СР, бл. 40, ет. 4, ап. 22, аб. № 168864 за периода от 1.10.2017 г. до 30.4.2020
г. ведно със законна лихва от 26.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 115,57 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 18.2.2021 г., сумата от 49,55 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.1.2018 г.
до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 26.2.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 5,50 лв., за периода от 3.3.2018 г. до 18.2.2021 г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 12144/2021г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответниците да са клиенти на топлинна енергия на основание чл. 153,
ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
се намира топлоснабдения имот, се е извършвало от „Н“ АД. Поддържа, че съгласно общите
условия за ответниците е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на
услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид
липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата,
представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от всеки от
ответниците. Всеки от ответниците прави възражение за недължимост на претендираните
суми за периода от м.10.2017 г. до м.02.2018 г. поради погасяване на вземанията с изтичане
на тригодишна погасителна давност. В останалата част, а именно за сумите, начислени за
периода от м.03.2018 г. до м.04.2020 г., признават исковете. Претендират разноски.
В първото открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на
ответниците оттегля възражението, направено с отговора на исковата молба за погасяване
по давност на процесните вземания и навежда твърдение, че вземанията са погасени чрез
плащане, за установяване на което представя платежно нареждане.
2
Третото лице помагач на страната на ищеца „Н И“ ООД с ЕИК *** не оспорва
исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
За основателността на предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 Закона за енергетиката (ЗЕ) е необходимо да бъде доказано
наличието на валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя
на ответниците топлинна енергия срещу задължение на последните да заплащат стойността
, точно изпълнение от страна на ищеца на поетите задължения за доставка на конкретно
количество топлоенергия за процесния обект и възникване в тежест на ответниците на
валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на реално доставеното
количество топлинна енергия, изчислена съобразно действащите към съответния момент
разпоредби.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен
договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.
1 ЗЕ).
В случая не се спори между страните, че помежду им е възникнало облигационно
правоотношение, в рамките на което ответниците са клиенти на топлинна енергия,
доставяна от ищеца за процесния топлоснабден имот – ап. 22 с адрес: гр.С, ж.к. СР, бл. 40,
ет. 4, и аб. № 168864. Не се спори и че за ответниците са възникнали задължения за
заплащане на претенидираните суми както следва: сумата от 1844,22 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на
адрес: гр.С, ж.к. СР, бл. 40, ет. 4, ап. 22, аб.№ 168864 за периода от 1.10.2017 г. до 30.4.2020
г. ведно със законна лихва от 26.02.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 231,14 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 18.2.2021 г., сумата от 99,11 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.1.2018 г.
до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 26.2.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 11,01 лв., за периода от 3.3.2018 г. до 18.2.2021 г., както и че
посочените задължения се разпределят поравно между ответниците.
От представеното от представителя на ответниците платежно нареждане е видно, че
на 25.06.2022 г. по сметка на ищеца е преведена сума 2185,48 с основание за плащане „гр.д.
46857/2021 СРС 118 състав М. С. СТ.. С плащането се твърди да са погасени всички
вземания на ищеца, предявени в настоящото производство. Видно от исковата молба
ищецът е посочил на стр. 1 цена на иска : 2185,48 лева. В такъв размер е общият сбор на
стойността на топлинната енергия /1844,22 лева/, услугата дялово разпределение /231,14 лв /
и мораторните лихви върху двете главници /231,14 лева и 11,01 лева/.
Плащането е извършено в хода на висящото производство, поради което на
основание чл. 235, ал.3 ГПК това обстоятелство следва да бъде съобразено от съда.
3
Следователно предявените искове за главници и мораторни лихви се явяват неоснователни
поради погасяване на вземанията чрез плащане в хода на процеса и следва да бъдат
отхвърлени.
Ответниците дължат обаче заплащане на законната лихва върху главниците от
датата на входиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 26.02.2021 г. до изплащане на
вземанията – 26.05.2021 г., чийто размер, изчислен с интернет калкулатор на законната
лихва, възлиза на 248,46 лева, съответно по 124,23 лева за всеки ответник за главницата в
размер на 922,11 лева, представляваща ½ от сумата 1844,22 лева - стойност на топлинна
енергия, доставена за периода от 1.10.2017 г. до 30.4.2020 г. и в размер на 13,36 лева,
съответно по 6,68 лева за всеки ответник за главницата в размер на 49,56 лева,
представляваща ½ от сумата 99,11 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.1.2018 г. до 30.4.2020 г. Ответниците не оспорват да са
изпаднали в забава по отношение на претендираните главници, като заплащат и изчислените
от ищеца мораторни лихви за периодите преди образуване на заповедното производство.
Предвид посоченото съдът намира, че вземанията са били изискуеми преди образуване на
производството, поради което и законната лихва от депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК до плащането е дължима. Доколкото задълженията за заплащането са останали
непогасени чрез плащане основателни се явяват претенциите на ищеца в тази част.
По разноските
Доколкото ответниците са дали повод за завеждане на исковете – задълженията са
били изискуеми и неизпълнени преди подаване на исковата молба, същите следва да бъде
осъдени да заплатят на ищеца сторените от него разноски. Предвид посоченото всеки от
ответниците следва да заплати по ½ от сторените от ищеца разноски в общ размер 93,71
лева за заповедното производство /а именно по 46,86 лева всеки ответник/, от които 43,71
лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и по ½ от разноските в
общ размер 143,71 лева за исковото /т.е. всеки ответник по 71,86 лева/, от които 43,71 лева –
държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни поради плащане в хода на процеса предявените по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „ТС” ЕАД, ЕИК *** срещу Р. С. СТ., ЕГН **********, с адрес
гр.С, жк СР, бл. 40, ет. 4, ап. 22, и срещу М. С. СТ., ЕГН **********, с адрес гр.С, жк СР,
бл. 40, ет. 4, ап. 22, установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че всеки от ответниците дължи сумата от
922,11 лв., представляваща ½ от сумата 1844,22 лева - цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ГР.С, ЖК СР, БЛ. 40, ЕТ. 4,
АП. 22, аб.№ 168864 за периода от 1.10.2017 г. до 30.4.2020 г., сумата 115,57 лв –
представляваща ½ от сумата 231,14 лева - мораторната лихва върху главницата за топлинна
4
енергия за периода от 15.9.2018 г. до 18.2.2021 г., сумата от 49,55 лв., представляваща ½ от
сумата 99,11 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.1.2018
г. до 30.4.2020 г. и сума в размер на 5,50 лева – представляваща ½ от сумата 11,01 лева -
мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 3.3.2018 г. до
18.2.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12144/2021г. по описа на СРС, 118 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Р. С. СТ., ЕГН **********, с адрес гр.С, жк
СР, бл. 40, ет. 4, ап. 22, дължи на „ТС” ЕАД, ЕИК *** сума в размер на 124,23 лева -
законна лихва, дължима за периода от 26.02.2021 г. до 25.06.2022 г. върху главницата от
922,11 лв., представляваща ½ от сумата 1844,22 лева - цена на доставена от дружеството в
периода от 1.10.2017 г. до 30.4.2020 г. топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ
се на адрес: гр.С, жк СР, бл. 40, ет. 4, ап. 22, аб.№ 168864, и сума в размер на 6,68 лева -
законна лихва, дължима за периода от 26.02.2021 г. до 25.06.2022 г. върху главницата 49,55
лв., представляваща ½ от сумата 99,11 лева - цена на извършена за периода от 1.1.2018 г. до
30.4.2020 г. услуга за дялово разпределение, за които законни лихви е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 18.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 12144/2021 г.
по описа на СРС, 118 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. С. СТ., ЕГН **********, с адрес гр.С, жк
СР, бл. 40, ет. 4, ап. 22 дължи на „ТС” ЕАД, ЕИК *** сума в размер на 124,23 лева - законна
лихва, дължима за периода от 26.02.2021 г. до 25.06.2022 г. върху главницата от 922,11 лв.,
представляваща ½ от сумата 1844,22 лева - цена на доставена от дружеството в периода от
1.10.2017 г. до 30.4.2020 г. топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес:
гр.С, жк СР, бл. 40, ет. 4, ап. 22, аб.№ 168864, и сума в размер на 6,68 лева - законна лихва,
дължима за периода от 26.02.2021 г. до 25.06.2022 г. върху главницата 49,55 лв.,
представляваща ½ от сумата 99,11 лева - цена на извършена за периода от 1.1.2018 г. до
30.4.2020 г. услуга за дялово разпределение, за които законни лихви е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 18.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 12144/2021 г.
по описа на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. С. СТ., ЕГН **********, с адрес гр.С,
ж.к. СР, бл. 40, ет. 4, ап. 22, да заплати на ТС” ЕАД, ЕИК *** сумата 71,86 лева – разноски
за исковото и сумата 46,86 лева - разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№
12144/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. С. СТ., ЕГН **********, с адрес гр.С,
жк СР, бл. 40, ет. 4, ап. 22 да заплати на ТС” ЕАД, ЕИК *** сумата 71,86 лева – разноски за
исковото производство и сумата 46,86 лева за заповедното производство по ч.гр.д.№
12144/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.
Решението е постановено при участието на „Н И“ ООД с ЕИК *** като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6