Решение по дело №300/2022 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 19
Дата: 7 февруари 2023 г.
Съдия: Михаил Драгиев Русев
Дело: 20227240700300
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


№ 19                                   07.02.2023 год.                        гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа год., в състав

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Албена Ангелова и в присъствието на прокурора Константин Тачев, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №300 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „АСО Просейф“ ЕООД, представлявано от управителя В.В.С. против Решение №434 от 19.10.2022 год., постановено по АНД №1428/2022 год. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ — Стара Загора за нарушение на Кодекса на труда. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона и допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят поддържа, че е създал условия за запознаване на работниците и служителите с издадената заповед за установяване на сумирано изчисляване на работното време, считано от 01.07.2021 год. Законът не предписва по кой начин това следва да стане. Ежемесечно е утвърждавал поименни графици, които се поставяли на съответните места, както и при проверки. Счита, че предписания следва да се дават само ако са налице вредни последици от нарушението, а такива в конкретния случай няма, а наложената санкция е в максимален размер, въпреки че нарушението е извършено за първи път. Неизпълнението на задължението по чл.127, ал.1., т.5 от КТ е формално по своя характер, поради което и наложената санкция е прекомерно завишена. По делото е налице представена заповед №43/01.07.2021 год., в която работниците изрично



2


са положили своя подпис, чрез което се удостоверява, че са запознати със съдържанието й. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да са постанови друго, с което обжалваното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, алтернативно наложената санкция да бъде намалена до минималния размер предвиден в закона.

Ответникът по касационната жалба Дирекция „Инспекция по труда“ - Стара Загора, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Т. - М., оспорва жалбата като неоснователна. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено и претендира разноски пред касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура - Стара Загора счита, че жалбата е неоснователна и предлага съдебното решение на Районен съд - Стара Загора да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд - Стара Загора се е развило по жалбата на „АСО Просейф“ ЕООД, представлявано от управителя В.В.С. против Наказателно постановление №24-003025/19.05.2022 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Стара Загора, с което на „АСО Просейф“ ЕООД , на основание чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ/, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 лв., за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка на 24.03.2022 год. на обект, на който се извършва охрана БНР-РРС Стара Загора, находящ се в гр. Стара Загора, ул. “Свети княз Борис I” №75 и на 07.04.2022 год. и на 18.04.2022 год. в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Стара Загора по представени документи е установено, че „АСО Просейф“ ЕООД, в качеството му на работодател не е изпълнил задължително предписание, дадено от контролен орган на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ с протокол за извършена проверка №ПР2136083, получен на 29.11.2021 год. - предписание №2, а именно: „Работодателят „АСО Просейф“ ЕООД да създаде организация за



3


запознаване и да запознава работещите на обект, на който се извършва дейност по охрана БНР-РРС Стара Загора, находящ се в гр. Стара Загора, ул.“Свети княз Борис Г‘№75, със заповед №43/01.07.2021 год. относно установяване на сумирано изчисляване на работното време за обекта, съгласно изискванията на чл.127, ал.1, т.5 от КТ, със срок за изпълнение 22.12.2021 год., в нарушение от 23.12.2021 год.

Старозагорският районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение. По съществото на спора въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на вмененото на „АСО Просейф“ ЕООД нарушение - неизпълнение от работодателя на задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, което правилно е квалифицирано по административнонаказателния състав на чл.415, ал.1 от КТ. По съображения за липса на основание да се приложи чл.28 от ЗАНН е потвърдил наказателното постановление с наложено наказание в близост до минималния размер.

Решението е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Действително в закона не е предвидено начина по който следва де се изпълни задължителното предписание, но начина се определя в зависимост от характера на задължителното предписание. В конкретния случай, същото се свежда до запознаването на работниците и служителите, работещи като охрана на обекта БНР- РРС Стара Загора, като същото за да се изпълни следва да се представят доказателства, от които да е видно, надлежното запознаване на служителите с тази заповед. Това предполага и изпълнението да е в писмена форма, тъй като следва по някакъв начин да се удостовери този факт. Волеизявление на трето лице може да се обективира единствено и само в писмен документ, който да бъде представен като писмено доказателство пред контролния орган. Такова доказателство не е представено. Твърдението, че по делото е налице такова удостоверяване, не е доказано по надлежен ред. Представено е писмено доказателство, което удостоверява запознаването на служителите с изменението на заповед №43/01.07.2021 год. на дата 26.04.2022 год. Не е доказано обаче запознаването на служителите със самата заповед



4


№43/01.07.2021 год., за да се приеме, че е налице изпълнение на даденото предписание.

Твърдението, че тези заповеди се поставят на определените места е лишено от всякаква конкретика. Не е посочено кои са тези места, респективно дали същите са в гр. София или на някое място в охраняваният обект. Всъщност поставянето им в сградата на БНР - РРС Стара Загора е лишено от правна логика, тъй като охраняването му е възложено на външна фирма, като не съществуват каквито и да е било правоотношения между охранителите и ръководството на охранявания обект.

В случая фактически, правно и доказателствено обоснован е направеният от въззивния съд извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение е доказано по безспорен начин. От събраните по делото писмени и гласни доказателства несъмнено се установява, че към датата на извършената от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ - Стара Загора проверка, „АСО Просейф“ ЕООД, в качеството на работодател, не е изпълнило задължително предписание, дадено от контролен орган на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ - да създаде организация за запознаване и да запознава работещите на обект, на който се извършва дейност по охрана БНР-РРС Стара Загора, находящ се в гр. Стара Загора, ул.“Свети княз Борис I” №75, със заповед №43/01.07.2021 год. относно установяване на сумирано изчисляване на работното време за обекта, /т. 19 от Протокол за извършена проверка №ПР2028208/30.09.2020 год./. Това релевира съставомерно от обективна страна деяние, правилно квалифицирано по административнонаказателния състав на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда и с наложено наказание в минималния предвиден в закона размер.

Съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на обжалваното наказателното постановление, като въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства е направил обоснован извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Разгледани, подложени на преценка и отхвърлени като недоказани и неоснователни са всички възражения на санкционираното лице, като в изпълнение на изискването на чл. 339, ал.2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, съдебното решение съдържа мотиви защо не се приемат доводите, изложени в подкрепа на подадената жалба. Напълно се споделя становището на съда, че случаят не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите нарушения от този вид доколкото от санкционираното лице, чиято е доказателствената тежест, не се сочат никакви доказателства за обратното.



5


При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд, съответно не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.

При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/29.11.2019г./ следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора сумата от 80.00 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд


ОСТАВЯ В СИЛА Решение №434 от 19.10.2022 год., постановено по АНД №1428/2022 год. по описа на Старозагорския районен съд.

ОСЪЖДА „АСО Просейф“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя В.В.С. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, представлявана от Директора К.М. сумата от 80.00 /осемдесет/ лв., представляваща направените пред касационната инстанция разходи за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.