№ 657
гр. София, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110145000 по описа за 2023 година
Предявен иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ.
Производството е образувано по предявен от [**********] срещу [**********]
иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 254,20 лева - главница,
представляваща незаплатено застрахователно обезщетение за репариране на
имуществени вреди по лек автомобил „БМВ Х5“ с рег.№ [**********] по договор за
застраховка „Каско +“, ведно със законната лихва считано от 27.08.2020 г. /датата, на
която е изтекъл срока за доброволно плащане от страна на ответника/ до
окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че между него и ответника е било налице
валидно облигационно правоотношение по силата на договор за застраховка „Каско +“,
обективиран в полица № 440120211005930/06.03.2020 г., със срок на действие от
06.03.2020 г. до 05.03.2021 г. по отношение на лек автомобил марка „БМВ“, модел
„Х5“ с рег.№ [**********]. Поддържа още, че на 11.08.2020 г., около 10:45 часа в
сервизен паркинг, находящ се в с.[**********], общ.[**********], обл.[**********],
на път II-53, настъпило ПТП между гореописания автомобил и л.а. „Мицубиши“ с рег.
№ [**********] по вина на водача на последния, при движение на заден ход. За
настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол и образувана
преписка в ответното дружество. Ищецът поддържа, че в хода на преписката
ответникът съставил опис заключение по щета, в който били описани увредените
детайли по автомобила. Въз основа на изготвения опис, застрахования представил
оферта за отремонтиране на стойност 10 254,20 лева с ДДС, но с писмо от ответника
1
бил уведомен, че застрахователната полица се прекратява предсрочно. На 20.10.2020 г.
на собственика била изплатена сумата от 3 127,31 лева, представляваща част от
платената застрахователна премия, съответстваща на периода, за който е носено
покритието. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя
правния си интерес от предявения иск и моли за неговото уважаване. Претендира
разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответникът изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Не оспорва изложеното в исковата молба
твърдение, че към датата на ПТП увредения автомобил е имал валидна застраховка
„Каско +“, както и че на основание т.8.5.2 от ОУ към договора за застраховка,
застрахователят е прекратил едностранно застрахователния договор. Излага се, че с
писмо от 27.08.2020 г. застрахователят е отказал да уважи претенцията за изплащане на
застрахователно обезщетение, тъй като е счел, че е налице несъответствие между
посочения от заявителя по щетата механизъм на ПТП и характера на настъпилите
увреждания. Алтернативно, в случай, че бъде установен посочения от ищеца
механизъм на настъпване на ПТП, се поддържа становище, че уврежданията са
настъпили изцяло в резултат от виновното поведения на водача на автомобила,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в [**********]. В условията на
евентуалност, в случай, че бъде прието, че уврежданията представляват покрит
застрахователен лист, се оспорва размера на претенцията, като прекомерен. По
изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на иска и
присъждане на сторените разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото не се спори, поради което с доклада по делото, обявен за окончателен
в първото открито съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е обявил за
безспорно и за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към 11.08.2020 г.
между страните е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за
застраховка „Каско +“. Предходното се установява и от приложената по делото
комбинирана застрахователна полица № 440120211005930.
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП, в който е
отразено, че на 11.08.2020 г. в 10:45 часа, на сервиз паркинг, находящ се в с.
[**********], на път II-53, между превозно средство А - „Мицубиши“ с рег.№
[**********] и превозно средство Б - „БМВ Х5“, с рег. № [**********], е настъпило
ПТП. В протокола е описано, че ПТП-то е настъпило при маневра при паркиране от
страна на водача на л.а. „Мицубиши“. В протокола е обективирана скица, описани са
щетите по двете превозни средства, подписан е и от двамата участници в ПТП-то, като
водачът на превозна средство А е посочил, че вината е негова.
2
По делото са представени документите, съдържащи се в образуваната при
ответника преписа по повод настъпилото ПТП – уведомление за щета, опис на
претенция, опис-заключение, регистрационен талон на увредения автомобил, талот за
преминат технически преглед, снимки на автомобила при извършване на огледа.
По делото е приложено уведомително писмо от ответника до ищеца, с което
последния е уведомен за прекратяване на застрахователния договор, като на ищеца е
върната част от застрахователната премия. Видно още от писмото е, че според
застрахователя – настоящ ответник, декларираните при завеждането на претенцията
обстоятелства, не съответстват с установените факти и данни относно естеството на
уврежданията и механизма на настъпване на застрахователното събитие.
По делото е допусната и изслушана автотехническа експертиза, чието
заключение не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и
компетентно дадено. Видно от същото е, че на база схемата и отразените обстоятелства
в двустранния констативен протокол за ПТП, уведомлението на водача до
застрахователното дружество и описа – заключение /които не са оспорени от страните/,
вещото лице въз основа на своите знания и опит е достигнал до заключение, че
нанесените щети по лек автомобил „БМВ Х 5“ с рег.№ [**********], са в причинно-
следствена връзка и последствие от ПТП на 11.08.2020 г. Вещото лице е посочило още,
че общата стойност на нови части, бояджийски материали и труд, възлиза на сумата от
11 137,19 лева, като частите са калкулирани по цени на официален вносител. Изрично
експертът е посочил, че основната увредена част е фар – лазерен, прилаган в някои от
най-новите модели на марката „БМВ“ и „Ауди“, чиято стойност към 30.11.2023 г.
възлиза на 11 471,00 лева с ДДС. С оглед предходното, вещото лице приема, че
стойността на уврежданията по гореописания лек автомобил към датата на настъпване
на застрахователното събитие – 11.08.2020 г., с влагане на нови части и възстановяване
при официален сервиз на марката „БМВ“, възлизат на 11 137,19 лева. Съгласно
заключението, контактът между двата автомобила е бил възможен поради по-голямата
височина на задната част на л.а. „Мицубиши“ от тази на л.а.“БМВ“, обективирано в
фигури № 3 и № 4 в констативно-съобразителната част на експертизата. При
извършване на маневрата „движение на заден ход“, л.а. „Мицубиши“ се е движил под
ъгъл около 120 градуса спрямо паркирания л.а. „БМВ Х 5“, сключен между
надлъжните оси на двете МПС-та. В заключение вещото лице е приело, че механизмът
на застрахователното събитие, описан в ДКП, съответства на описания от водача на
увредения автомобил в уведомлението за щета до застрахователното дружество –
настоящ ответник и в обясненията на водача на л.а. „Мицубиши“.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По предявения иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ в тежест на ищеца е да
3
докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие
на договора, което се явява покрит от застраховката риск, вредите в претендирания
размер, както и че същите са в причинно следствена връзка със застрахователното
събитие и са предвидени, като подлежащи на възстановяване, съгласно сключения
договор за застраховка и приложимите общи условия.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже плащане на
претендираното вземане или фактите, които изключват, унищожават или погасяват
отговорността му.
Настоящият съд приема, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установяват предпоставките на горепосочената правна норма.
Както бе посочено и по-горе, между страните не се спори, че към датата на
настъпване на застрахователното събитие са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение по силата на договор за застраховка „Каско +“ за лек автомобил марка
„БМВ Х5“ с рег.№ [**********].
В подадения по делото писмен отговор от ответното дружество са оспорени
механизма на получаване на щетите по застрахования в ищцовото дружество лек
автомобил, причинно-следствената връзка между събитието и твърдените увреждания,
както и относно размера на дължимото обезщетение.
Действително, двустранния констативен протокол за ПТП е частен документ и
се ползва само с формална доказателствена сила по чл.180 ГПК, като не обвързва съда.
Следва да се има предвид, че подписаният между участниците в ПТП двустранен
протокол представлява доказателство за настъпване на застрахователното събитие – по
аргумент от чл.5, ал.1 от Наредба № І З - 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд (обн. ДВ бр. 8 от 30.01.2009 г.)
действали към процесната дата. Законодателят е предвидил изготвянето на ДКП да
става при наличие на причинени само материални щети и наличие на съгласие между
участниците в ПТП относно обстоятелствата около него. Настоящият състав намира,
че при процесното ПТП не е била налице някоя от хипотезите, установени в
разпоредбата чл.125 ЗДвП, при които службите за контрол на МВР задължително
посещават мястото на ПТП. С оглед предходното, съдът намира, че представеният по
делото двустранен протокол е документ годен да удостовери настъпването на
застрахователното събитие. Протоколът, доколкото е подписан и от двамата
участници в ПТП-то, следва да се приеме в тази част като частен свидетелстващ
документ, ползващ се с материална доказателствена сила срещу водача на
увреждащото МПС, тъй като удостоверява неизгодни за него факти.
С оглед предходното, настоящият съд приема, че механизма на произшествието
4
е установен от описаните в ДКП обстоятелства и заключението на САТЕ, което при
преценката му по реда на чл.202 ГПК следва да бъде кредитирано. Съдът дава вяра на
заключението, тъй като вещото лице изготвя същото на база на своите знания и опит,
както и въз основа на събрания по делото доказателствен материал и на предоставените
му от страните писмени доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по
гр.д. №4267/56г., II г.о. на ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е
работил върху обективни данни, а не върху предположения. В заключението си
вещото лице е категорично, че механизмът на застрахователното събитие, описан в
ДКП, съответства на описания от водача на увредения автомобил в уведомлението за
щета до застрахователното дружество – настоящ ответник и в обясненията на водача
на л.а. „Мицубиши“. Видно още от заключението е, че нанесените щети по лек
автомобил „БМВ Х 5“ с рег.№ [**********], са в причинно-следствена връзка и
последствие от ПТП на 11.08.2020 г.
Наведените в писмения отговор доводи, че процесното събитие е изцяло по вина
на водача на застрахования в [**********] по застраховка „Гражданска отговорност“
лек автомобил, не променят изложеното по-горе.
Съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ и предвид трайната практика на ВКС,
обективирана в решение №52/08.07.2010г. по т.д.№652/2009г. І т.о. на ВКС; решение
№ 109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г., I т.о. на ВКС; решение №79/2009 г. по т.д.
№156/2009 г., I т.о. на ВКС и решение №165/24.09.2013г. по т.д.№469/2012г. на ВКС,
т.о., при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност
на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва
заключение на вещо лице. Обезщетението не може да надвишава действителната (при
пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество – чл.400, ал.1 от КЗ, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка – арг. от чл. 400, ал.2 КЗ.
В конкретния случай, съгласно заключението на изслушаната по делото
автотехническа експертиза, прието без възражения от страните, към датата на
застрахователното събитие – 11.08.2020 г., с влагане на нови части и възстановяване
при официален сервиз на марката „БМВ“ /с оглед годината на производство на
автомобила/, нанесените щети по л.а.“БМВ“ възлизат на 11 137,19 лева. В констативно-
съобразителната част на експертизата вещото лице изрично е посочило, че основната
увредена част е фар – лазерен, прилаган в някои от най-новите модели на марката
„БМВ“ и „Ауди“, чиято стойност към 30.11.2023 г. възлиза на 11 471,00 лева с ДДС.
С оглед предходното, настоящият съд приема предявения иск за основателен и
5
доказан в предявения размер от 10 254,20 лева, тъй като ищецът не се е възползвал от
възможността за изменение чрез увеличаване размера на предявения иск по реда на
чл.214 ГПК.
По отношение на претендираната върху главницата законна лихва, съдът намира
следното:
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл.405 ал.1 КЗ при настъпване
на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да изплати застрахователно
обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни от
представянето на застрахователя на всички изискуеми документи.
Не е спорно по делото, че на 11.08.2020г. ответникът е бил надлежно уведомен
за настъпилото събитие и спрямо него е предявена претенция за изплащане на
обезщетение. Не се твърди от застрахователя, че не са били представени заедно с
уведомлението документите, предвидени в общите условия, като липсват данни
застрахователят да е поискал допълнително представяне на други документи, поради
което срокът за изпълнение е започнал да тече от деня, следващ уведомяването –
12.08.2020г. и е изтекъл на 26.08.2020г. Ответникът не се е произнесъл в този срок, а е
отказал плащане. С оглед предходното, считано от 27.08.2020 г. ответното дружество е
в забава за изплащане на претендираното застрахователно обезщетение.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцата следва
да бъдат присъдени направените по производството разноски. Видно от представения
по делото списък на разноските по чл.80 ГПК е, че ищецът претендира разноски за
държавна такса в размер на 410,17 лева, 300,00 лева платено възнаграждение за вещо
лице и 1330,00 лева платено в брой адвокатско възнаграждение. Съдът намира за
неоснователно заявеното в хода на устните състезания възражение от процесуалния
представител на ответника за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение. Това е така, тъй като съобразно предявения размер на иска
заплатеното възнаграждение надвишава само с 4,58 лева минималния предвиден в
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. размер, т.е. не може да се
обоснове извод за прекомерност. С оглед предходното ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от общо 2040,17 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [**********], със седалище и адрес на управление: [**********] да
заплати на [**********], ЕИК [**********], със седалище и адрес на управление: гр.
[**********], [**********], на основание чл.405, ал.1 КЗ, сумата от 10 254,20 лева -
6
главница, представляваща незаплатено застрахователно обезщетение за репариране на
имуществени вреди по лек автомобил „БМВ Х5“ с рег.№ [**********], в резултат на
застрахователно събитие – ПТП от 11.08.2020 г., съгласно сключен договор за
застраховка „Каско +“, обективиран в комбинирана застрахователна полица №
440120211005930/06.03.2020 г., ведно със законната лихва считано от 27.08.2020 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА [**********], със седалище и адрес на управление: [**********] да
заплати на [**********], ЕИК [**********], със седалище и адрес на управление: гр.
[**********], [**********], на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от общо 2040,17
лева, представляваща разноски по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7