Решение по дело №270/2024 на Административен съд - Габрово

Производство по реда на чл. 268 във вр. с чл. 267, ал. 2, т. 5 ДОПК.

Жалбоподателят „Захарен комбинат- Пловдив“АД гр. Севлиево ЕИК115081888 обжалва Решение №71/15.05.2024г. на Директор на ТД на НАП В. Търново, с което е потвърден Отказ за замяна на наложени обезпечителни мерки №[рег. номер]-011-0000004/16.04.2024г. на гл. публичен изпълнител М. Р. при Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП В. Търново, обжалвано с подадена от представляващ Дружеството Жалба №10356/02.05.2024г.

В жалбата се твърди, че както обжалваното Решение, така и постановения Отказ били неправилни и незаконосъобразни поради необоснованост и при нарушение на материалния закон и административно производствените правила.

Неправилно Главен публичен изпълнител и впоследствие Директор на ТД на НАП В. Търново не били приели че платената от трети лице- „*********ЕООД сума в размер на 10 000 лева, не може да се приеме като внесена с правно основание „парична гаранция“ по смисъла на ДОПК. В тази насока „Захарен комбинат- Пловдив“АД е представил на публичния изпълнител платежен документ от 25.09.2023г., от който било видно, че сумата от 10 000 лева била заплатена по банковата сметка на НАП, предвидена за принудителното събиране на задължения на длъжника, поради което твърдението че не е представено доказателство за внесена „парична гаранция“ не отговаряло на действителното фактическа положение. Според жалбоподателя не било от значение че посочената сума постъпвала от трето лице, тъй като тя била в полза на длъжника, като нямало законова забрана за това.

В жалбата се твърди също, че неправилно решаващия орган бил приел извода на публичния изпълнител, че преведената сума от 10 000 лева не съответствала на размера на необезпечения дълг, като искането на длъжника не било на осн. чл. 208, ал. 1 от ДОПК, по реда на чл. 199, ал. 2 от ДОПК. Процедурата по чл. 208 ДОПК била различна от тази предвидена в чл. 199, ал. 2 от ДОПК, което не било съобразено от органа по приходите, което представлявало съществено нарушение на процесуалните правила. Неправилен бил и извода, че съгласно чл. 195, ал. 7 от ДОПК обезпечението следвало да съответства на вземанията на държавата, което изискване не било спазено.

Според жалбоподателя решаващия орган не бил обсъдил оплакванията на „Захарен комбинат- Пловдив“АД по отношение на изводите на публичния изпълнител за характера и правните последици на предварителния договор за покупко- продажба на недвижими имоти между Дружеството и „**************“ЕООД, като е повторил изводите на публичния изпълнител и неговия отказ, без да изложи никакви мотиви за възраженията на жалбоподателя. При разпоредбата на чл. 199, ал. 2 от ДОПК длъжникът можел във всеки момент да поиска замяна на обезпечителната мярка и тя следвало да се извърши без съгласието на публичния изпълнител, при положение че длъжника поиска и предложи обезпечение в пари.

Заявено е искане за отмяна на обжалваното Решение, с което е потвърден Отказ за замяна на наложени обезпечителни мерки с изх. №[рег. номер]-011-0000004/16.04.2024г. на Гл. публичен изпълнител при дирекция „Събиране“ при ТД на НАП В. Търново.

Претендират се разноски.

Ответникът Директор на ТД на НАП В. Търново се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен пр. представител– гл. юрисконсулт, който оспорва жалбата като неоснователна. Заявява искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, ведно със законовите последици включително присъждане на разноски.

В съдебното производство не е встъпил представител на Окръжна прокуратура Габрово.

Така оспореното решение е акт подлежащ на съдебен контрол, а жалбата е подадена пряко до АС Габрово в законоустановения срок от адресат на неблагоприятен акт в конкретно обжалваната част, подлежащ на съдебен контрол, поради което допустимо.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки №[рег. номер]-022-0023744/05.04.2023г. е наложена възбрана на 22бр. бунгала, находящи се в гр. Батак, община Батак, област Пазарджик- язовир „********“, зона „Г“, в с. „***********“, м. „*******“. Срещу ПНОМ е подадена жалба от Дружеството до директора на ТД на НАП ГДО с вх. №26-3-4979/26.04.2023г. С Решение №1/10.05.2023г. на Директор на ГДО жалбата е оставена без уважение. С Решение №202/08.01.2024г. на Административен съд София- град е отхвърлена жалбата на „Захарен комбинат- Пловдив“АД срещу решение №1/10.05.2023г. на Директор на ГДО, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки №[рег. номер]-022-0023744/05.04.2023г. На осн. чл. 197, ал. 4 ДОПК решението на Административен съд София- град е окончателно и възбраната е вписана в Служба по вписвания на 13.04.2023г.

„Захарен комбинат- Пловдив“АД е поискал замяна на наложените обезпечителни мерки с Постановление за налагане на обезпечителни мерки №[рег. номер]-022-0023744/05.04.2023г. е наложена възбрана на 22бр. бунгала, находящи се в гр. Батак, община Батак, област Пазарджик- язовир „*******“, зона „Г“, в с. „**********“, м. „********“ с правно основание чл. 199, ал. 2 от ДОПК. Данъчната оценка на посочените по- горе възбранени имоти към 03.05.2023г. е в размер на 9886 лева. Предложеният за замяна актив е сума в размер на 10000 лева, внесена по сметка за принудително събиране на НАП по ИД№*********/2019г. от купувача „**************ЕООД, представляваща дължимата сума по предварителен договор за покупка на посочените по- горе имоти, представена като пари вместо възбранените имоти, по смисъла на чл. 199, ал. 2 от ДОПК. Към искането са приложени и писмени доказателства, представляващи платежни документи удостоверяващи внасянето на посочената по- горе сума.

По така заявеното Искане от дружеството длъжник е постановен Отказ за замяна на наложени обезпечителни мерки №[рег. номер]-011-0000004/16.04.2024г. на гл. публичен изпълнител М. Р. при Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП В. Търново, обжалван с подадена от представляващ Дружеството Жалба №10356/02.05.2024г. С процесното Решение №71/15.05.2024г. на Директор на ТД на НАП В. Търново е потвърден Отказ за замяна на наложени обезпечителни мерки №[рег. номер]-011-0000004/16.04.2024г. на гл. публичен изпълнител при Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП В. Търново.

Съгласно разпоредбата на чл. 199, ал. 2 ДОПК длъжникът може винаги да замени наложеното обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа. Паричната гаранция се прави по сметката на публичния изпълнител. В случая наложеното обезпечение е възбрана на посочени в ПНОМ имоти, представляващи 22бр. бунгала. В случая оценката на обезпечението се извършва съгласно чл. 195, ал. 6, т. 1 от ДОПК- по данъчна оценка на недвижимите имоти, която видно от представена такава е в размер на 9886 лева общо за всички изброени 22бр. сгради.

От „Захарен комбинат- Пловдив“АД е подадено Искане с вх. №[рег. номер]-000-0176130/04.04.2024г., като е посочено изрично правно основание чл. 199, ал. 2 от ДОПК, за замяна на наложени обезпечителни мерки с Постановления за налагане на обезпечителни мерки №[рег. номер]-022-0023744/05.04.2023г. върху 22 бр. сгради, като е поискана замяна с пари, които са внесени по сметка на НАП от трето лице- „Фри трейд 79“ЕООД.

С Отказ №С- 240004-011-0000004/16.04.2024г. Главен публичен изпълнител е отказал поисканата замяна на обезпечителна мярка. Като мотив за отмяната е посочено, че цитираната сума е внесена от трето лице- „Фри трейд 79“ЕООД, което е и страна по сключен предварителен договор със „Захарен комбинат- Пловдив“АД, а не от длъжника и по сметка различна от тази, по която следвало да бъде преведена паричната гаранция по чл. 199, ал. 2 от ДОПК. Преведената сума от 10 000 лева не съответствала на размера на необезпечения дълг. Според публичния изпълнител сключения предварителен договор между „Захарен комбинат- Пловдив“АД и „**************“ЕООД за покупко- продажба на недвижими имоти нямал като последица прехвърлянето на описаните в него имоти.

Съдът, предвид установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби, намира жалбата за основателна.

Отказът за замяна на наложените обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-011-0000004/16.04.2024г. е направен от компетентен орган – публичен изпълнител в ТД на НАП В. Търново, съобразно правомощията му по чл. 167 и чл. 199, ал. 1 от ДОПК, в предвидените писмена форма и съдържание, след постъпило искане от длъжника за замяна на наложените обезпечителни мерки.

Съгласно чл. 199, ал. 1 от ДОПК, публичният изпълнител или съдът, след като обсъди възраженията на публичния взискател, може по искане на длъжника да допусне заменянето на един вид обезпечение с друго равностойно обезпечение. Съгласно ал. 2, без съгласието на публичния взискател длъжникът може винаги да замени наложеното обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа, като паричната гаранция се прави по сметката на публичния изпълнител. А съгласно ал. 3, в останалите случаи наложеното обезпечение може да бъде заменено със съгласието на взискателя и публичния изпълнител чрез налагане на възбрана върху недвижим имот или на запор върху движими вещи или банкови сметки, посочени от длъжника.

От длъжника "Захарен комбинат- Пловдив"АД е предложено вместо възбранените двадесет и два имоти, преведена сума от 10 000 лева като обезпечение по сметката за принудително събиране на НАП по ИД№*********/2019г. от „********* “ЕООД купувач по предварителен договор за покупко- продажба на възбранените недвижими имоти. В случая оценката на обезпечението се извършва съгласно чл. 195, ал. 6, т. 1 от ДОПК- по данъчна оценка на недвижимите имоти, която видно от представена такава е в размер на 9886 лева общо за всички изброени 22бр. сгради.

След като обезпечението предложено в замяна е пари, то безспорно е налице хипотезата на чл. 199, ал. 2 от ДОПК, при която длъжникът може винаги да замени наложеното обезпечение, без съгласието на публичния взискател.

В случая са налице данни, че по отношение на възбранените недвижими имоти е сключен предварителен договор от 27.06.2018г. между задълженото лице по ИД№*********/2019г. „Захарен комбинат- Пловдив“АД и „************“ООД, като впоследствие на 17.10.2023г. същият е обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД с Решение №586/17.10.2023г. по гр.д.№596/2023г. на Районен съд Пещера.

Видно от представената административна преписка по направеното искане за замяна на наложеното обезпечение не е търсено становище от „***********“ООД, вносител на сумата от 10000 лева, за която се иска да бъде заменена като обезпечение вместо възбранените имоти, съответно от него не е дадено такова. От изложеното както в обжалвания Отказ на Гл. публичен изпълнител, така и в потвърдителното Решение на директор на ТД на НАП В. Търново цитираното Дружество „************“ООД е страна- купувач на възбранените недвижими имоти въз основа на сключен предварителен договор от 27.06.2018г. между задълженото лице по ИД№*********/2019г. „Захарен комбинат- Пловдив“АД и „*********“ООД, като впоследствие на 17.10.2023г. същият е обявен за окончателен по реда на чл. 19 ал. 3 от ЗЗД с Решение №586/17.10.2023г. по гр.д.№596/2023г. на Районен съд Пещера. Дружеството освен купувач на процесните възбранени имоти е и вносител на цитираната сума от 10 000 лева, за която е поискано да замени наложената като обезпечителна мярка възбрана на имоти. Посочените факти и обстоятелства налагат извода, че следва да бъде изискано становището на „*************“ООД, като купувач на процесните имоти и вносител на посочената сума от 10 000 лева, предложена като замяна на наложените обезпечителни мерки- възбрана на имоти.

Не е изяснен въпроса дали сумата от 10 000 лева, внесена по погрешна сметка в НАП от трето лице следва да се счита за внесена като такава по смисъла на чл. 199, ал. 2 от ДОПК, а именно като сума имаща за цел и правна последица да замени наложената обезпечителна мярка- възбрана на недвижими имоти. Фактът че сумата е внесена погрешка по сметка, различна от тази по която се изисква от данъчните органи, а именно набирателна сметка за временно съхраняване на чужди средства по обезпечения на ТД на НАП, не омаловажава и дерогира внасянето й. Този факт не следва да се игнорира дори и от това, че е внесена от трето лице. Налице е отправено от длъжника искане по реда на чл. 199, ал. 2 от ДОПК и решаващия орган е следвало да изясни всички относими факти и обстоятелства, включително посочените по- горе и след което да постанови своя административен акт, уважавайки или не заявеното искане.

Това процесуално нарушение е съществено, тъй като ако не беше допуснато би могло да се уважи искането на длъжника да се заменят наложените обезпечения, поради което постановеният отказ за замяна на наложеното обезпечение е незаконосъобразен.

По този начин, неизяснявайки всички релевантни факти и обстоятелства относими към административноправния въпрос, административния орган е нарушил задълженията си, произтичащи от основополагащите принципи на административния процес - Принцип на обективност, прогласен в чл. 3 от ДОПК - чл. 3, ал. 1 - "Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс"; чл. 3, ал. 2 от ДОПК - "Административните актове се основават на действителните факти от значение за случая"; Принцип на служебното начало, прогласен от чл. 5 от ДОПК - "Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения", а също и задълженията си по чл. 35 от АПК, приложими във връзка с препращащата норма на § 2 от ДОПК - да издаде ИАА след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая...; чл. 36 от АПК - да събира служебно доказателства и да провери и прецени всички събрани доказателства, и т. н. Административният орган е следвало да бъде активната страна - задължение произтичащо от служебното начало в процеса, като с оглед изложеното по-горе е допуснал съществени нарушения на административно производствените правила.

Публичният изпълнител е длъжен а направи преценка дали видът на предложеното обезпечение гарантира в максимална степен публичния интерес, т.е. доколко обезпечението е подходящо и обезпечава сигурното и бързо събиране на публичните задължения, както и реална преценка на възбранените активи на дружеството и тяхната реализируемост, каквато преценка публичния изпълнител не е направил. Липсва преценка, съответно мотиви към нея за това дали внесената сума от 10 000 лева покрива изцяло данъчната оценка на обезпечените активи, каквато публичния изпълнител е бил длъжен да направи. Установения в чл. 199 ДОПК критерий за допускане на замяна по този текст е равностойност на предложеното обезпечение, като публичния изпълнител е игнорирал този въпрос, вместо което е коментирал че обезпечението не съответства общо на задълженията установени за дружеството.

В потвърдителното Решение директор на ТД на НАП В. Търново е възприел безкритично мотивите в оспорения отказ на публичния изпълнител, като е отразил, че задълженото лице не е представило доказателства за извършено обезпечение в пари съгласно разпоредбата на чл. 199, ал. 2 от ДОПК.

Също така, липсата на искане на становище от трето лице, внесло сумата с която се иска да бъде заменено наложеното обезпечение, както и неговото непредставяне, поставя в невъзможност съдът да се произнесе по съществото на спора.

С оглед на изложеното незаконосъобразно се явява и обжалваното решение, тъй като директора на ТД на НАП В. Търново, не е констатирал така допуснатото съществено процесуално нарушение при постановяване на отказа за замяна на обезпечението. Ето защо, обжалваното решение и потвърдения с него отказ следва да бъдат отменени, а административната преписка да бъде върната на публичния изпълнител за ново произнасяне по направеното от "Захарен комбинат Пловдив"АД, искане за замяна на обезпечението.

При този изход на делото, направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски е основателно. Ето защо, следва да му се присъдят направените разходи в размер на 50, 00 лева, платена държавна такса за образуване на съдебното производство. Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да му се присъждат, доколкото по делото не са представени доказателства за направени такива.

На основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, решението по делото е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотивиран от горното, Административен съд Габрово

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение №71/15.05.2024г. на директор на ТД на НАП В. Търново, с което е оставена без уважение като неоснователна жалба с вх. № 10356/02.05.2024г. против отказ за замяна на наложените обезпечителни мерки №[рег. номер]-011-0000004/16.04.2024г. от публичен изпълнител в Д Събиране при ТД на НАП В. Търново, като вместо това постановява:

ОТМЕНЯ отказ за замяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл. 199, ал. 5 от ДОПК с изх. мерки №[рег. номер]-011-0000004/16.04.2024г. от публичен изпълнител в Д Събиране при ТД на НАП В. Търново.

ВРЪЩА административната преписката на публичния изпълнител при ТД на НАП В. Търново за ново произнасяне, съобразно мотивите на настоящото съдебно решение.

ОСЪЖДА Териториална Дирекция на Национална агенция по приходите гр. В. Търново да заплати в полза на "Захарен комбинат- Пловдив"АД, с ЕИК**********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, [улица], представлявано от изпълнителен директор, разноски по делото в размер на 50, 00 лева (петдесет лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.