№ 3887
гр. Варна, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Добрина П.а
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина П.а Гражданско дело №
20243110115216 по описа за 2024 година
Предявен е иск от Б. Р. Ж. срещу А. Б. И. с правно основание чл.59 от ЗЗД, след
допуснато от съда изменение на иска, за заплащане на сумата от 8 400 лв. представляваща
обезщетение за ползване през периода от 01.12.2019г. до 02.06.2023г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска - 29.11.2024г. до окончателното изплащане,
на следния недвижим имот, находящ се в с. К., а именно: Самостоятелен обект с
идентификатор ****.380.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № 300-5-74/15.09.2003г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от
09.09.2021г., с площ от 29 кв.м., намиращ се на етаж 1 в сграда с идентификатор ****.380.1,
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ****.380.
Ищцата твърди, че е собственик на процесния имот, с адрес в с. К., като е придобила
имота по наследство. Наследодателят на ищцата е бил собственик на парцел ****, в кв.23 по
плана на с. К. на основание договор за дарение, сключен на 28.07.1986г. с нот. акт № 10, том
II, дело № 365/1986г. на нотариуса при Районен съд - Балчик, идентичен с ПИ ****.380. На
01.12.1986 г. било издадено Разрешение за строеж № 310 за изграждане на еднофамилна
жилищна сграда на два етажа в поземления имот. След изграждането на жилищната сграда с
Разрешение за строеж № 388/30.10.2006г. е било разрешено преустройство на изградения в
жилищната сграда гараж в стоматологичен кабинет със ЗП от 29 кв. м. Разрешеното
преустройство е било осъществено и строежът е бил въведен в експлоатация с
Удостоверение № 31/23.04.2007г. на главен архитект на Община Балчик.
Твърди се, че ответницата А. Б. И., която е сестра на наследодателя на ищцата, без да
има правно основание е ползвала еднолично самостоятелния обект през периода от началото
на 2019 г. до 31.03.2024 г. и е отказвала да го предаде на брат си до неговата смърт -
14.05.2021 г., а след неговата смърт и на ищцата. Ответницата е ползвала имота за
стоматологичен кабинет, тъй като по професия е стоматолог. Сочи, че освен това
ответницата за посочения период не е заплащала на наследодателя на ищцата, а след
неговата смърт и на ищцата обезщетение за ползване. След допуснато от съда изменение на
1
иска, се претендира обезщетение за периода от 01.12.2019г. до 02.06.2023г. за ползване без
правно основание на самостоятелния обект общо в размер на 8400 лева. Дължимото
обезщетение е за общо 52 месеца по 200 лева месечно, представляващо средния пазарен
наем за един месец. Поради което, ищцата предявява претенцията си пред съда. Претендира
съдебно-деловодни разноски.
Ответницата възразява относно периода - от 01.12.2019г. до ****. - смъртта на нейния
брат и собственик по документи на процесния имот. Сочи, че ищцата е собственик от ****.,
като до тази дата брата на ответницата е могъл да предяви претенциите си.
Ответницата оспорва частично иска. Сочи, че между страните относно процесния
имот има влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 530/2021г. по описа на PC Балчик е
приключило с влязло в сила определение на 17.12.2024г. на ВКС по к.гр.д. № 2964/2023г. – 2-
ро ГО.
Оспорва изцяло иска за периода - от 02.06.2023г. до 31.03.2024г., тъй като на
02.06.2023г. след постановяване на решението на ДОС по спора, предмет на гр.д. №
530/2021г. по описа на PC Балчик е съобщила на Б. Р. Ж. по вайбър, че стоматологичния
кабинет в К. за който спорят е освободен от нейните вещи и е отключен и е поканила Ж. да
го ползва до влизане в сила на решението по спора. Ответницата твърди, че в резултат на
това, ищцата ползва имота. Оспорва и размера на исканото обезщетение - по 200 лева
месечно. Твърди, че наемите в село К. са в пъти по-ниски и посочения размер е многократно
завишен.
Съдът прие за разглеждане възражение от А. Б. И. срещу Б. Р. Ж., за извършени
подобрения със съгласието и без противопоставянето на наследодателя Р.И. през 2006-2007г.
както следва:
1.Изготвяне на строителна документация за преустройство на съществуващ гараж в
стоматологичен кабинет - част архитектурна, част ВиК, част Ел, изготвяне на конструктивно
становище – 2 500 лева;
2. Съгласуване с експлоатационните дружества ВиК и Ел - заплащане на
административни такси и консултация със специалист - 600 лева;
3. Получаване на разрешение за строеж - заплащане на административни такси - 200
лева;
4. Демонтаж стара врата - 150 лева труд;
5. Избиване на отвори за врата и прозорци по проект - 600 лева;
6. Направата на два преградни зида с дебелина 12.5 см и с дебелина 25 см - 600 лева;
7. Прокарване на ел по проект – 1 500 лева материали и труд;
8. Прокарване на ВиК по проект – 1 000 лева материали и труд;
9. PVC дограма врата и прозорци на двете фасади - трикамерна, отваряема, цвят бял
на стойност 1 200 лева материали и труд;
10. Извършване на замазки - стени мокро помещение, под изцяло, на стойност 1 100
лева труд и материал;
11. Полагане на гипсокартон по стени основно помещение и чакалня на стойност 60
кв.м на стойност 1 000 лева материали и труд;
12. Направа на окачен таван баня 3.5 кв.м на стойност 400 лева материали и труд;
13. Теракот - под - 29 кв.м на стойност 1 200 лева труд и материал;
14. Фаянс - мокри помещения - 20 кв.м на стойност 1 000 лева труд и материал;
15. Външна топлоизолация с фибран - 118 кв.м на стойност 3 200 лева материали и
труд;
2
16. Минерална драскана мазилка - 131 кв.м на стойност 1 600 лева;
17. Изготвяне на технически паспорт на стоматологичния кабинет - 700 лева;
18.Извозване на строителни отпадъци - 300 лева;
19. Подготовка и полагане градински бетонни плочи пред входна врата и пътеки към
портална врата - 50 кв.м на стойност 1 400 лева материали и труд;
20. Сенник от поликарбон и метал – 3 500 лева материали и труд;
21. Откриване самостоятелна партида ток - 600 лева.
Ищецът оспорва така направеното възражение за прихващане. Прави възражение за
погасяването му по давност.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
С влязло в законна сила решение постановено по гр. д. № 7530 по описа за 2021 год.
на Районен съд – Балчик, е отхвърлен иска на А. Б. И. срещу Б. Р. Ж. за признаване за
установено, че ищецът е собственик на недвижим имот:обект с идентификатор ****.380.1.1
в сграда с идентификатор ****.380.1 с площ от 29 кв.м. с предназначение „за здравни и
социални услуги“,ведно със съответните ид.части от сграда с идентификатор ****.380.1 по
КК и КР на с.К., община Балчик. Признато е за установено по отношение на А. Б. И., че Б. Р.
Ж. е носител на правото на собственост върху гаражно помещение с площ от 29кв.м.,
построено в стоматологичен кабинет, находящо се в северната част от приземен етаж от
двустранна жилищна сграда с идентификатор ****.380.1 по КК и КР на с.К.,като е осъдена
А. Б. И. да предаде владението ня Б. Ж., като диспозитива е прицезиран с решение на ВОС и
решението потвърдено, като Призвнава за установено на осн.чл.108 от ЗС по отношение на
А. Б. И., че Б. Р. Ж. по наследствено правоприемство от Р.Б.И., починал на ****. е носител на
правото на собственост върху недвижим имот-самостоятелен обект с
идентификатор****.380.1.1 със ЗП от 29 кв.м. с предназначение „ За здравни и социални
услуги“, находящ се в сграда с идентификатор ****.380.1 , изградена в ПИ с идентификатор
****.380 по КККР на с.К. и осъжда А. И. да предаде на Б. Ж. владението върху
самостоятелен обект с идентификатор****.380.1.1 със ЗП от 29 кв.м. с предназначение „За
здравни и социални услуги“, находящ се в сграда с идентификатор ****.380.1 , изградена в
ПИ с идентификатор ****.380 по КККР на с.К..
От заключението на в.л. по назначените СТЕ, прието от съда и неоспорено от
страните се установява, че стойността на разходите за преустрояване на гаража в
стоматологичен кабинет към момента на извършването им: 23 500 лв. Увеличената стойност
на СОС с ид. ****.380.1.1 с адрес: ул. "К." №4, с. К., област Добрич вследствие на
направените в него подобрения към момента на изготвяне на експертизата,07.10.2025г. гр.
Варна е 17 000 лева. Средно месечният пазарен наем за обзаведен стоматологичен кабинет
в с. К., ул. "К. "№ 4 към м. септември 2025г. е 320 лв. Стойността на средно месечния
пазарен наем за стоматологичен кабинет в с. К., ул. "К." № 4 за периода 01.12.2019-
02.06.2023г.: 7 300 лв.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Д.К.С., дъщеря на ответницата се
установява, че на семеен празник, майка й предложила да преустрои процесното помещение
и да направи кабинет, с цел като завърши свидетелката стоматология да има къде да работи
своята практика. Тогава вуйчо й се съгласил. Майката на свидетелката извършила ремонтна
дейност, направила подова замазка, плочки, измазала стените, тъй като помещението било
на тухла. Прекарала ВиК и ел.инсталация, оставила дограми, поставила врати, поставила
външна обезопасяваща ролетна щора, решетки. Направила улуци, изолация не само на
гаража, който впоследствие се узаконил и станал кабинет, но и изолирала щранг, тъй като
къщата е триетажна, а помещението е партерно. От вън поставила плочки, направила
градинки, с цел да е по-уютно за пациентите, посещавайки кабинета. Майка й в качеството
3
си на лекар по дентална медицина ползвала помещението. Свидетелката като завършила
2012г. продължила и започнала своята практика именно в този кабинет в с.К..
Преустройството започнало 2005г. и в края на 2006г. или в началото 2007г. вече съществувал
като кабинет. Лятото на 2007г. се направило освещаване на помещението и започнали да
идват пациенти. От 2007г. до 2012г. майка й го ползвала като кабинет, в който работила само
тя. Тогава майка й я направила съдружник на фирмата АГППМПДМ Д. ООД. През 2018г. се
взело решение да прекратят помещението въобще да съществува като кабинет. Дейността е
прекратена на 21.06.2018г. Бабата на свидетелката обитавала помещението до края на 2019г.,
до 2020г. лятото е ползвано помещението, но като основно ползване до края на 2019г., тъй
като зимния период сама жена трудно подвижна да се оставя сама в К.. Последно от юни до
септември 2020г. помещението го ползва баба й, тъй като там е равно, има баня. От
септември 2020г. помещението не е ползвано, тъй като вуйчо й зазлял.
От показанията на разпитания по искане на ищцата свидетел Ц.Г.З. се установява, че
знае за имот на ищцата в К., на ул. К., след хранителния магазин. Имотът е къща с дворно
място. Има една постройка допълнителна. Бил стоматологичен кабинет на лелята. Всичко е
разрушено, няма нищо. Няма лампи, няма ключове, няма контакти, няма тоалетна чиния,
няма мивка. Плочките са разрушени от стола, който е махнат. Врата Б. я слагала, нямало
врати и прозорци. Сложила нова врата след като лелята напуснала. Преди 2 години. След
като леля й освободила кабинета, в него няма тоалетна чиния, няма мивка, плочките са с
дупки, на тавана си личи, че е имало луминесцентни лампи, такива като кори, няма ги,
където е имало стол, пак има така отчекнато.
Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Това
право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. / чл. 59, ал. 2
от ЗЗД/.
В тежест на ищеца е да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за
обстоятелството, че е обеднял, поради невъзможност да реализира печалба от правото си на
собственост върху имота под формата на месечен наем; 2/за обогатяването на ответницата –
да докаже, че е ползвала имота през посочения в исковата молба период 01.12.2019-
02.06.2023г.; 3/да съществува връзка между обогатяването и обедняването; 4/да не
съществува основание за разместването на благата; 5/ да ангажира доказателства за размера
на месечния пазарен наем за имота за периода 01.12.2019-02.06.2023г.
Ответницата оспорва да е ползвала имота през процесния период 01.12.2019-
02.06.2023г., като възразява, че 2018г. е преустановила стоматологичната си практика. Съдът
намира за доказано, че ответницата е ползвала имота в процесния период, като ирелевантно
е за каква дейност е използвано помещението, стоматологичен кабинет или друго. Този факт
се установява от решение постановено по гр. д. № 7530 по описа за 2021 год. на Районен
съд – Балчик, с което ответницата е осъдена да предаде владението върху имота и с
определение от 17.12.2024г. по гр.д.№2964/23г. на ВКС не е допуснато касационно
обжалване.
Така по делото се установява, че ответницата А. И. е ползвала имота през периода
01.12.2019-02.06.2023г., без да има основание за това. Следователно ответницата А. И. се е
обогатила за сметка на ищата и дължи обезщетение за ползването на имота, съответстващо
на притежаваното от ищеца право на собственост от 7 300 лв., /съгласно заключението на
техническата експертиза/, до който размер и срещу този ответник искът е основателен и
следва да се отхвърли за горницата над тази сума до претендираните 8400 лв.
Предвид основателността на главния иск, следва да се разгледа и направеното от
ответницата възражение за прихващане.
4
В контекста на разглеждания случай, след като ползвателят на имота, влагайки труд
и материални средства в периода, в който е ползвал процесния имот, е увеличил стойността
му чрез засаждане на трайни насаждения и строителни подобрения, същият има право да му
бъдат заплатени. Това обосновава правото на ползвателя да получи обезщетение за
подобренията на имота, респективно – задължение на собственика да му ги заплати.
От приложените документи за собственост се установи, че ответницата по делото Б.
Ж. е знаела, че извършва СМР в чужд имот.
Подобренията представляват извършени от владелеца/ползвателя материални
въздействия върху имота, чрез влагане на труд или материали, които по този начин
обективно увеличават неговата стойност. Подобрение ще е налице, ако фактически е била
увеличена и стойността на имота, т.е. направени са полезни разноски /макар да не са били
необходими/.
Като подобрения на вещта се считат тези нововъдения в нея, които увеличават
полезните й качества, но не и тези, които нямат практически смисъл. Последните не
подлежат на обезщетяване и остават за сметка на този, който ги е извършил – решение №
520/22.06.2010 г. по гр.д. № 496/2010 г., ВКС, ІV г.о. В случая извършените от ответницата
дейности не могат да се считат за подобрения, доколкото изцяло е сменен статута на
помещението от гараж в помещение с предназначение „за здравни и социални услуги“.
Извършените разноски са променили статута на помещението, нямат практически смисъл за
собственика, съобразно извършените дейности по преустройство на помещението. Съдът
счете, че всички дейности, претендирани като подобрения, не са увеличили стойността на
имота, същите не представляват подобрения по смисъла на закона, поради което не следва да
се уважава направеното от ответницата възражение.
Предвид изложеното, възражението за прихващане не се уважава и доколкото
вземането, с което се прави изявление за евентуално прихващане е заявено като възражение,
по него не се дължи отделен диспозитив. (в този смиссъл Решение № 260159 от 9.09.2024 г.
на СГС по т. д. № 2792/2019 г.)
По разноските:
С оглед изхода на спора и отправеното искане, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете, и частично оттегляне,
направените разноски 416лв. - д.т. и 300 лв. депозит в.л. и 800 лв. внесен адв.хонорар, т.е. в
размер на 1064,11 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника сумата от 357,69 лева, представляваща извършени по делото разноски,
определени съобразно отхвърления размер и прекратената част, на основание чл. 78, ал. 3
вр.ал.4 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Б. И., ЕГН **********, с адрес в гр. В. да заплати на Б. Р.
5
Ж., ЕГН **********, с адрес в гр.А. сумата от 7300 лв. (седем хиляди и триста
лева), представляваща обезщетение за ползване през периода от 01.12.2019г. до 02.06.2023г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 29.11.2024г. до
окончателното изплащане на следния недвижим имот, находящ се в с. К., а именно:
Самостоятелен обект с идентификатор ****.380.1.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № 300-5-74/15.09.2003г. на изпълнителен директор на
АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
самостоятелния обект е от 09.09.2021г., с площ от 29 кв.м., намиращ се на етаж 1 в сграда с
идентификатор ****.380.1, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
****.380, като отхвърля иска за горницата над 7 300 лв. до претендираните 8 400 лв.
ОСЪЖДА А. Б. И., ЕГН **********, с адрес в гр. В. да заплати на
Б. Р. Ж., ЕГН **********, с адрес в гр.А. сумата от 1064,11 лв. (хиляда
шестдесет и четири лева и единадесет стотинки), представляваща извършени в
производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Б. Р. Ж., ЕГН **********, с адрес в гр.А. да заплати на
А. Б. И., ЕГН **********, с адрес в гр. В. сумата от 357,69 лева (триста
петдесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща извършени в
производството разноски, на основание чл. 78, ал. 3 вр.ал.4 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6