№ 102445
гр. С, 18.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20241110138522 по описа за 2024 година
намери следното:
Образувано е по заявление на „АТ“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл .410 ГПК срещу Р. Д. В. с ЕГН: ********** и адрес: **********
за сумите 3 395,28 лева (три хиляди триста деветдесет и пет лева и 28 стотинки),
представляваща главница по Договор за кредит № **** от 09.10.2023 г., сключен с
Кредисимо ЕАД, с ЕИК *********, ведно със законна лихва за период от 25.06.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 781,41 лева (седемстотин осемдесет и един лева и 41
стотинки), представляваща договорна лихва за период от 09.10.2023 г. до 07.06.2024 г.,
сумата 41,60 лева (четиридесет и един лева и 60 стотинки), представляваща мораторна лихва
за период от 21.11.2023 г. до 07.06.2024 г., 124,08лева (сто двадесет и четири лева и 08
стотинки), представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство ,
ведно със законна лихва за период от 25.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 11,17
лева (единадесет лева и 17 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
21.11.2023 г. до 07.06.2024 г., както и държавна такса в размер на 87,07 лева (осемдесет и
седем лева и 07 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева (сто и
петдесет лева).
Със заявлението се претендира, че длъжникът сключил Договор за кредит с
„Кредисимо“ ЕАД, по силата на който получил в заем сума, която се задължил да върне
ведно с възнаградителна лихва. Длъжникът не изпълнил в срок задълженията си.
Заявителят поддържа, че с длъжника сключили Договор за предоставяне на
поръчителство, по силата на който заявителят се задължил да сключи договор за
поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД и да отговаря пред него солидарно с длъжника за
задълженията на последния по договора за кредит. Съгласно договора за предоставяне на
1
поръчителство заявителят се задължил да плати всички изискуеми задължения при
поискване от „Кредисимо. Заявителят твърди, че между него и „Кредисимо“ ЕАД бил
сключен договор за поръчителство, по силата на който на изпълнил задълженията на
длъжника, след получаване на покана от „Кредисимо“ ЕАД.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал. 2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, искането следва да не е в противоречие със закона
или с добрите нрави, а съгласно чл. 411, а. 2, т. 3 ГПК искането не следва да се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или да не е налице обоснована
вероятност за това.
В случая заявителят претендира изпълнение от длъжника на вземания, възникнали по
договор за потребителски кредит по смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит,
поради което отношенията между страните, породени от него, макар и като суброгационни
претенции се регулират от правилата на специалния закон. От друга страна самата договорна
връзка между длъжника и заявителя, възникнала от договора за предоставяне на
поръчителство, има потребителски характер и попада под обхвата на Закона за защита на
потребителите.
По отношение на искането за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, представляващо възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство
Заявителят твърди в негова полза да е възникнало вземане за възнаграждение по
Договор за предоставяне на поръчителство. Видно от представените от заявителя договор за
потребителски кредит между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД, договор за предоставяне на
поръчителство между длъжника и заявителя и договор за поръчителство между заявителя и
„Кредисимо“ ЕАД между длъжника, заявителя и „Кредисимо“ ЕАД са възникнали взаимно
свързани правоотношения. Сключването на договора за предоставяне на поръчителство
между длъжника и заявителя е предвидено като обезпечение на кредита и съгласно чл. 4, ал.
1 от договора за потребителски кредит осигурява срок от 24 часа след предоставянето му за
одобрение на заявлението на длъжника, като в отношенията между страните се прилагат
съответните разпоредби на Общите условия относно Обезпечението. По този начин на
практика потребителят се задължава да заплати за разглеждането на заявлението му в по-
кратък срок, а съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съгласно
чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, а на практика
в случая се определят извън него посредством свързано на кредитодателя лице.
От друга страна възнаграждение по договора за поръчителство, при тълкуване на
разпоредбите в договора за кредит, касаещи „обезпечението“ се явява разход по договора за
кредит, който длъжникът понася, извън определените в самия договор за потребителски
кредит разходи и лихви и по този начин реално води до оскъпяване на кредита извън
посочения в договора ГПР. Действително възнаграждението е предвидено да се дължи не по
2
договора за кредит и не в полза на кредитодателя, а по свързания с него договор за
поръчителство. Посоченото обаче съдът намира за целено заобикаляне на закона, конкретно
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като добавянето на разходи в размер на
уговореното с Приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство
възнаграждение би формирало краен размер на ГПР, по-висок от петкратния размер на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. С оглед механизма на
действие на разпоредбите на трите договора и предвид свързаността на кредитодателя и
поръчителя /видно от справката от партидата на същия в ТР едноличен собственик на
капитала му е Кредисимо ЕАД/ съдът намира, че на практика възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство увеличава разходите по кредита над допустимия
съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер.
Уговорката за дължимост на възнаграждение може да се прецени и като нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Противоречие с добрите нрави е налице, когато
сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала, когато се
нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран законодателно,
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.
Понятието "добри нрави" предполага известна еквивалентност на насрещните престации и
при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на
сделката. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Предвидената в
чл. 9 ЗЗД договорна свобода на страните се ограничава от приложимите към
правоотношението законови разпоредби и от "добрите нрави". Нарушаването на
императивно поставените корективи води до нищожност на сделката. В настоящият случай
длъжникът е икономически по-слабият субект на правоотношението, за когото на практика
липсва каквато и да било свобода да договаря условията, при които "АТ"ЕООД да му
предостави поръчителство. Поетият от поръчителя риск при предоставянето на
поръчителство е напълно покрит от предвидената законова защита на регресните му
претенции към неизпълнилия длъжник. Посоченото възнаграждение е предвидено да се
дължи на поръчителя във всички случаи, без значение дали длъжникът е изправна страна по
договора за кредит, а също така и да се дължи за всеки месец за периода на действие на
договора за кредит. Предвид посоченото съдът намира, че размерът на уговореното
възнаграждение за предоставянето на поръчителство, е абсолютно необоснован и
несъответен на поетите от поръчителя задължения и рискове.
На следващо място съдът съобразява и уговорената в чл. 8, ал. 4 от договора за
поръчителство възможност длъжника да заплаща възнаграждението, дължимо на
поръчителя, на „Кредисимо“ ЕАД, като съгласно ал. 5 на цитираната договорна клауза при
заплащане на суми, недостатъчни да погасят изискуеми задължения на потребителя към
Кредисимо, с приоритет се погасяват вземанията на поръчителя. По този начин на практика
на длъжника се налага заплащането на възнаграждението, за да се стигне до погасяване на
3
кредита, тъй като внасяне на сума, по-малка от дължимата по двата договора, винаги ще
води до наличие на неизпълнен остатък от главницата по кредита. Поради това тези
уговорки съдът преценява като неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 и т. 20 ЗЗП.
Същите са във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Посочените
уговорки на чл. 8 от договора за поръчителство от друга страна подкрепят и затвърждават
убеждението на съда, че сумите, сочени като възнаграждение за поръчителя на практика са
оскъпяване на кредита и съставляват невключени в договора за същия разходи.
Всичко изложено мотивира съда да извърши преценка за нищожност на уговорката за
дължимост от страна на длъжника на възнаграждение в полза на заявителя по договор за
предоставяне на поръчителство на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД поради заобикаляне
на императивните норми на чл. 10а, ал.2 и ал. 4 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, на основание чл. 26, ал.
1, предл. 3 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави и на основание чл. 146, ал. 1 вр чл.
143, ал. 2, т. 19 и т. 20 ЗЗП като неравноправна. Предвид посоченото искането за издаване на
заповед за изпълнение за възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство е в
противоречие със закона и добрите нрави и се основава на неравноправни клаузи по
договор с потребител и като такова на основание чл. 411, ал. 2, т.2 и т.3 ГПК следва да бъде
отхвърлено.
Следва да бъде отхвърлено и искането за акцесорното вземане за лихва по договора за
предоставяне на поръчителство предвид невъзникването на главното задължение.
По разноските
С оглед частично отхвърляне на заявлението искането за разноски за държавна такса
следва да бъде отхвърлено в съответната част.
За заповедното производство юрисконсултското възнаграждение съдът определя в
размер на 50 лева, предвид едностранния характер на производството и липсата на
фактическа и правна сложност, от което се дължи част, съответна на уважената частта от
претенциите по заявлението, а в останалата част претенцията за разноски се явява
неоснователна.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление по ч.гр.д.№ 65599/2020 г. на „АТ“ ЕООД, ЕИК **** на
основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, в частта, с която се претендира издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Р. Д. В. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. С, ЖК.Л 2, бл.217, вх.Г, ет.7, ап.85 за сумата 124,08 лева (сто двадесет и четири
лева и 08 стотинки), представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство № **** от 09.10.2023 г., ведно със законна лихва за период от 25.06.2024 г. до
изплащане на вземането и за сумата 11,17 лева (единадесет лева и 17 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 21.11.2023 г. до 07.06.2024 г., както и в частта
4
за разноските за разликата над 84,37 лева до пълния претендиран размер– за държавна такса
и над 48,45 лева до пълния претендиран размер – 150 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5