МОТИВИ към Присъда по НОХД № 1326/2017 г. по описа на
РС- Несебър
Съдебното производство по
настоящото дело е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Р.п.г.
против подсъдимият М.И.Я., ЕГН **********,
за това, че на 17.06.2015 г. в търговски обект, намиращ се в к.к. „Слънчев бряг”, общ.
Несебър, обл.Бургас, пред хотел „Галерия“,
стопанисван от „Бул Из“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище ***, с управител М.И.Я.,
без съгласието на притежателя на изключителното право съгласно чл.13, ал.1 от
Закона за марките и географските означения /ЗМГО/, дадено съгласно чл.22, ал.1
от ЗМГО, използвал в търговската си дейност като изложил на стелажи в магазина
с цел продажба с поставени цени по смисъла на чл.13, ал.2 ЗМГО, на стоки с
марките „G-STAR“, „TOMMI HILFIGER“, „HUGO BOSS“, „HERMES“, „CHANEL“ и „LOUIS
VUITTON“, без правно основание, като изложените стоки са идентични на стоките,
за които са регистрирани марките, както следва:
- 130 /сто и тридесет/ броя шалове, с единична цена 20.00 /двадесет/ лева
като неоригинали и 40.00 /четиридесет/ лева като оригинали, означени със знак,
сходен на регистрираната марка „Л.В.“;
- 17 /седемнадесет/ броя колани, с единична цена 20.00 /двадесет/ лева като
неоригинали и 40.00 /четиридесет/ лева като оригинали, означени със знак,
сходен на регистрираната марка „Л.В.“;
- 37 /тридесет и седем/ броя портмонета, с единична цена 30.00 /тридесет/
лева като неоригинали и 50.00 /петдесет/ лева като оригинали, означени със
знак, сходен на регистрираната марка „Л.В.“;
- 12 /дванадесет/ броя чанти, с единична цена 50.00 /петдесет/ лева като
неоригинали и 100.00 /сто/ лева като оригинали, означени със знак, сходен на
регистрираната марка „Л.В.“;
- 75 /седемдесет и пет/ броя колани, с единична цена 20.00 /двадесет/ лева
като неоригинали и 40.00 /четиридесет/ лева като оригинали, означени със знак,
сходен на регистрираната марка „Т.Х.“;
- 29 /двадесет и девет/ броя чанти, с единична цена 50.00 /петдесет/ лева
като неоригинали и 100.00 /сто/ лева като оригинали, означени със знак, сходен
на регистрираната марка „Т.Х.“;
- 66 /шестдесет и шест/ броя колани, с единична цена 20.00 /двадесет/ лева
като неоригинали и 40.00 /четиридесет/ лева като оригинали, означени със знак,
сходен на регистрираната марка „Х.Б.“;
- 51 /петдесет и един/ броя шалове, с единична цена 20.00 /двадесет/ лева
като неоригинали и 40.00 /четиридесет/ лева като оригинали, означени със знак,
сходен на регистрираната марка „Ш.“;
- 4 /четири/ броя колани, с единична цена 20.00 /двадесет/ лева като
неоригинали и 40.00 /четиридесет/ лева като оригинали, означени със знак,
сходен на регистрираната марка „Ш.“;
- 11 /единадесет/ броя колани, с единична цена 20.00 /двадесет/ лева като
неоригинали и 40.00 /четиридесет/ лева като оригинали, означени със знак,
сходен на регистрираната марка „Х.“;
- 15 /петнадесет/ броя шалове, с единична цена 20.00 /двадесет/ лева като
неоригинали и 40.00 /четиридесет/ лева като оригинали, означени със знак,
сходен на регистрираната марка „Х.“;
- 20 /двадесет/ броя колани, с единична цена
20.00 /двадесет/ лева като неоригинали и 40.00 /четиридесет/ лева като
оригинали, означени със знак, сходен на регистрираната марка „Джи Стар“, всички
стоки на обща стойност 10940 лева като реплики и 21510 лева като оригинали- престъпление по чл.172б, ал.1 от НК.
Представителят
на Р.п.г. в съдебно заседание поддържа изцяло обвинението против подсъдимия.
Пледира за реализация на наказателната отговорност при превес на смекчаващи
вината доказателства чрез налагане на наказание „Пробация” при приложението на
чл.55, ал.1, т.2, б.”Б” от НК.
Подсъдимият,
в производство по чл.371, т.1 от НПК, изрази съгласие да не се провежда разпит
на посочените в списъка към обвинителния акт свидетели, което съгласие бе
одобрено от съда. Не се счита за виновен, като моли да бъде оправдан.
Защитниците
на подсъдимият пледират за оправдаване на подзащитния им поради липса на умисъл
в извършеното от него.
След
поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимият
М.И.Я. е с висше образование, женен, неосъждан, управител на „Бул Из” ЕООД.
Към
месец юни 2015 г. подсъдимият осъществявал търговска дейност като управител на „Бул Из“ ЕООД, стопанисвайки
търговски обект под наем /л.15 от ДП- договор за наем/, в който продавал стоки,
закупени от различни доставчици и дистрибутори.
На 17.06.2015 г. свидетелят А.-
инспектор група „ПИП” при РУ- Несебър, съвместно с представители на „Т.Т.Т.”
ООД и „А.К.” ООД извършили проверка на търговски обекти за нарушения на
интелектуалната собственост на територията на КК „Слънчев бряг”. Посетили
търговският обект, стопанисван от подсъдимия, находящ се под хотел „Галерия” в
комплекса. На место констатирали изложени за продажба върху стелажи стоки-
чанти, колани, портфейли и шалове, носещи марките G-STAR, TOMMY HILFIGER, HUGO BOSS, LOUIS VUITTON, HERMES, CHANEL, които били
обект на изключително право по Закона за марките и географските означения. В
обектът бил установен подсъдимия, който заявил, че е управител на дружеството,
което стопанисва магазина. По време на проведеният между проверяващите и Я.
разговор, последният заявил, че не може да представи фактури за изложените
стоки, които бил закупил от непознато за него лице в комплекса. Стоките били
предадени доброволно от Я. /л.13- протокол/. Подсъдимият не представил документи
за произход, фактури, договори или лицензии за предлаганите стоки. Видно от
приложената по ДП справка и от изпратената в съдебното производство такава, Патентното
ведомство на РБългария е заявило, че в същото не са
вписани лицензионни договори между правопритежателите
на марките G-STAR, TOMMY HILFIGER, HUGO BOSS,
LOUIS VUITTON, HERMES, CHANEL, с „Бул Из” ЕООД за отстъпване правото за
продажба върху цитираните марки.
От заключението по извършената в
хода на досъдебното производство съдебно-маркова експертиза, се установява
наличието на сходство между изобразените върху веществените доказателства знаци
и регистрираните марки и идентичност между самите веществени доказателства и
стоките, за които регистрираните марки са получили закрила. Сходството се
дължало на идентични и сходни основни и доминиращи словни и фигуративни
елементи, включени в съставите им, на сходно общо впечатление, създавано от
общи похвати на представяне на знаците. Сходството било в степен, която би
могла да предизвика объркване на потребителите, което включвало възможността за
свързване на изобразените върху веществените доказателства знаци с регистрираните
търговски марки, посочени по- горе.
От заключенията по съдебно-
оценъчната експертизи, извършени в ДП и повторна в съдебната фаза, се
установява, че пазарната стойност на
предлаганите за продажба стоки възлиза на сумата от 10 940 лв. като реплики и 21
510 лв. като оригинали.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С оглед така приетата за
установена по делото фактическа обстановка и съобразно събраните в хода на
досъдебното и съдебното производство доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намери, че по делото се доказа по несъмнен и
категоричен начин, че подсъдимият е извършител на вмененото му във вина
престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, вр. с чл.13,
ал.1 от ЗМГО. Установи се, че търговският обект е стопанисван от дружеството,
чийто управител е подсъдимия. Стоките, открити в обекта, са били изложени за
продажба на стелажи. Последните са носители на сочените търговски марки, за които
подсъдимия няма права, дадени му от притежателите на съответната марка. От обективна страна предмет на престъплението са съответните търговски марки, чието използване се изразява в предлагането
за продажба на стоки, носещи
знаци, които включват в състава си един или
повече знаци, а те от своя
страна, разгледани поотделно, съдържат фонетична и смислова идентичност на словните елементи и визуално сходство на съответната регистрирана търговска марка и сходно графично оформление на образните й елемент. Поради това е налице както идентичност така и сходство на знаците върху
стоките с изброените търговски марки.
Деянието е извършено при форма на
вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал2 от НК, като подсъдимия е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено опасните му последици и е целял тяхното настъпване. От обясненията на Я., дадени в
съдебната фаза, се установява, че същия е съзнавал, че закупените от него стоки
носят търговските марки, за която той няма права да разпространява, включително
и да продава. С тази цел е поискал и фактура. Въпреки това обаче стоките са
били закупени за препродажба и изложени с такава цел. Изложената теза за липса
на умисъл съставлява защитна версия, която не се доказа по несъмнен начин.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне размера на предвидената в чл.172б, ал.1 от НК санкция за подсъдимият,
съдът съобрази от една страна степента на обществена опасност на извършеното от
него престъпно деяние с оглед предвиденото от законодателя наказание- лишаване
от свобода до пет години и глоба до 5000 лв. Наред с това, съдът взе предвид
ниската степен на обществена опасност на дееца- неосъждан, семейно положение,
оказано съдействие при разследването, изминалото време от датата на деянието.
Предвид на това настоящата инстанция счете, че са налице предпоставките за
приложение на чл.55, ал.1, т.2, б.”Б” от НК и наложи на подсъдимия наказание „Пробация”
при следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от 6 месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. С
оглед посочените по- горе многобройни смекчаващи вината обстоятелства съдът
счете, че не следва да бъде налагано кумулативно предвиденото наказание
„Глоба”.
Настоящата
инстанция счита, че така определеното наказание по вид и размер се явява
адекватно на степента на обществена опасност на извършеното престъпление като
деяние, степента на обществена опасност на подсъдимия като личност и напълно
достатъчно по размер да съдейства в максимална степен за постигане целите на
специалната и генералната превенция, залегнали в разпоредбата на чл.36 от НК.
На
основание чл.172б, ал.3 от НК, в полза на Държавата бе постановено да бъдат
отнети веществените доказателства по делото, съставляващи предадените
доброволно стоки, които след влизане в сила на присъдата, следва да бъдат
унищожени.
Накрая
съдът се занима и с направените в хода на досъдебното производство разноски,
които възложи в тежест на подсъдимата.
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: