№ 913
гр. Русе, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20214520103908 по описа за 2021 година
Ищецът Общинно предприятие „Комунални дейности“ твърди, че с
влязло в сила решение по гр. дело № 4813/2019 г. по описа на РРС, ищецът
бил осъден да заплати на ответницата Г. ИВ. СЛ. на основание чл. 225, ал. 1
КТ обезщетение за оставане без работа, вследствие незаконното й уволнение
за периода от 31.07.2019 г. до 31.01.2020 г. в общ размер на 4200 лв. На
10.06.2020 г. ищецът заплатил част от посочената сума, а именно 3780 лв.
чрез превод по банкова сметка.
След извършено годишно изравняване, ищецът намалил годишната
данъчна основа на ответница като лице, ползващо данъчно облекчение и
определил за изплащане още 344 лв., които начислил във ведомостта за м.
декември 2020 г., и заплатил едновременно с дължимото се трудово
възнаграждение на 17.12.2020 г. чрез превод по банкова сметка в общ размер
на 1229,55 лв. С това плащане ищецът погасил изцяло паричното си
задължение по издаден изпълнителен лист по гр. дело № 4813/2019 г. по
описа на РРС. Удържаната от него сума била единствено за данък, дължим от
работника в общ размер на 76 лв. Въпреки, че получила цялата дължима сума
по присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, през м. март 2021 г.
ответницата образувала изпълнително дело № 20214520400028 по описа на
СИС при РРС за събиране на сумата в размер на 420 лв., представляваща
1
според нея неплатена част от присъденото й обезщетение. На 12.03.2021 г. на
ищеца била връчена покана за доброволно изпълнение, с която бил поканен
да заплати на ответницата сума в общ размер на 838,90 лв., включваща
разноски, авансови и пропорционални такси.
След получаване на поканата за доброволно изпълнение, ищецът, се
консултирал с адвокат, който упълномощил да го представлява в
производството по изпълнителното дело и с когото сключил на 18.03.2021 г.
договор за правна защита и съдействие, за което заплатил в брой при
сключване на договора възнаграждение в размер на 300 лв. Адвокатът
установил, че дългът бил изцяло заплатен към момента на образуване на
изпълнителното дело и подал молба, с подробни съображения, с която
поискал изп.дело да бъде прекратено на основание чл. 433, ал.1 т. 1 ГПК.
След като изпратил молбата за становище на взискателя, който не признал
обстоятелството, че му било платено преди образуване на делото, с
разпореждане от 05.04.2021 г., ДСИ отказал да прекрати изпълнителното
дело № 28 по описа за 2021 г. на СИС при РРС.
Срещу това разпореждане била подадена жалба от ищеца. С влязло в сила
Решение № 138/16.06.2021 г., постановено по в.гр.дело № 320/2021 г. по
описа на РОС разпореждането на ДСИ било отменено като
незаконосъобразно. Едва на 07.07.2021 г., ищецът получил съобщение, от
което било видно, че изпълнителното дело било прекратено. Направените от
ищеца разходи за заплатено адвокатско възнаграждение за предоставената му
правна защита и съдействие в производството по изп. дело № 28/2021 г. по
описа на СИС при РРС, за него била вреда, причинена му от ответницата.
Иска да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде осъдена
ответницата да му заплати сумата от 300 лв., обезщетение за причинена
имуществена вреда, представляваща заплатен на 18.03.2021 г. адвокатски
хонорар за предоставената му правна защита и съдействие по изпълнително
дело № 28/2021 г. по описа на СИС при РРС, ведно със законната лихва,
считано от 12.07.2021 г. до окончателното й изплащане.
Ответницата Г. ИВ. СЛ. счита предявения иск за неоснователен.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема
за установено следното:
Видно от влязло в сила решение по гр. дело № 4813/2019 г. по описа на
2
РРС, ищецът бил осъден да заплати на ответницата Г. ИВ. СЛ. на основание
чл. 225, ал. 1 КТ обезщетение за оставане без работа, вследствие незаконното
й уволнение за периода от 31.07.2019 г. до 31.01.2020 г. в общ размер на 4200
лв.
Видно от л. 20 на изп. д. №28/2021 г. на СИС при РРС на 10.06.2020 г.
ищецът заплатил част от посочената сума, а именно 3780 лв. чрез превод по
банкова сметка на ответницата.
След извършено годишно изравняване, ищецът намалил годишната
данъчна основа на ответница като лице, ползващо данъчно облекчение и
определил за изплащане още 344 лв., които начислил във ведомостта за м.
декември 2020 г., и заплатил едновременно с дължимото се трудово
възнаграждение на 17.12.2020 г. чрез превод по банкова сметка в общ размер
на 1229,55 лв. Била удържаната от ищеца сума единствено за данък, дължим
от работника в общ размер на 76 лв.
На 02.03.2021 ответницата образувала изпълнително дело №
20214520400028 по описа на СИС при РРС за събиране на сумата в размер на
420 лв., представляваща според нея неплатена част от присъденото й
обезщетение.
На 19.03.2021 г. ищецът подал молба за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, чрез пълномощник-
упълномощен адвокат от РАК, за което му заплатил сумата от 300 лв./л.50 от
изп. д./.
След като ДСИ изпратил молбата за становище на ответницата, тя в свое
изрично изявление от 31.03.2021 г. заявила, че не били налице
предпоставките на чл. чл.433, ал.1, т.1 от ГПК.
С разпореждане от 05.04 2021 г. ДСИ отказал да прекрати изп. д.
№28/2021 г. по описа на СИС при РРС тъй като ищецът не бил представил
разписка от ответницата надлежно заверена или квитанция от пощенска
станция, или писмено от банка, от които да се виждало, че сумата от 320 лв.
била платена или внесена от ищеца преди образуване на изпълнителното
дело.
С Решение по в. гр. д. № 320/2021 г. на РОС това разпореждане на ДСИ
било отменено.
При така установената фактическа обстановка , съдът прави
3
следните правни изводи:
Според текста на 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. За да бъде уважен такъв иск, е необходимо да
бъдат налице всички елементи от сложния юридически факт на
непозволеното увреждане, които са съответно: противоправно деяние, вреда,
причинна връзка между вредите и противоправното деяние, както и
наличието на вина. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се
предполага до доказване на противното.
Съдът намира, че тези предпоставки са налице и предявения иск е
основателен.
Образуване на изпълнително дело срещу ищеца с искане за
принудително събиране на сумите по изпълнителен лист не нарушава правна
норма и е допустимо само по себе си. Но в конкретния случай с оглед данните
по делото, това действие, което е предприето за събиране на суми по
изпълнителния лист, макар, че ответницата е получила дължимата и сума е
противоправно. Налице е недобросъвестно потърсена защита на материално
право чрез изпълнително производство за вземане, което вече е било
погасено.
Възражението на ответника, че в случая все пак е имало основание за
образуване на изпълнително дело е неоснователно, предвид Решение №
138/16.06.2021 г., постановено по в.гр.дело № 320/2021 г. по описа на РОС,
което е задължително за страните в настоящото производство. .
Извършеното от ищцата действие - образуване на изпълнителното дело
е причинило на ищеца имуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от него, в размер на 300 лв. – заплатен адвокатски хонорар на
процесуален представител, който е участвал в процесното изпълнително
производство. Ищецът не би заплащал адвокатски хонорар и респективно
това не би представлявало вреда, ако ответницата не бе образувала
процесното изпълнително дело.В тази връзка вредата се явява пряка и
непосредствена последица от действията на ответницата.
Съдът не приема възражението на ответницата, че тъй като ищецът бил
Общинско предприятие и имало юрисконсулт, не следвало да упълномощава
адвокат за процесуално представителство. Това е така, тъй като всяко
юридическо лице има свободата да прецени в изпълнително производство
4
кой да го представлява- законния му представител, юрисконсулт или
упълномощен адвокат. Ирелеванто е за спора, как е било заплатено на
процесуалния представител – в брой или по банков път.
С оглед изложеното искът като основателен следва да се уважи изцяло.
Предявеният иск за заплащане на законна лихва има акцесорен характер
и следва основателността на главния иск.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата дължи на ищеца
направените от него разноски в размер на 350 лв. , от които 50 лв.- държавна
такса и 300 лв. адвокатски възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. ИВ. СЛ., ЕГН **********, от гр. Русе, ул. „Измаил" № 3,
бл. Ралица вх.3, ет.4, ап.54, да заплати на Общинно предприятие „Комунални
дейности“, ЕИК 0005306320248, сумата от 300 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, изразяващи се в
направени разноски – платен адвокатски хонорар по изп. д. №28/2021 г. на
СИС при РРС, ведно със законна лихва , считано от 12.07.2021 г. до
окончателно и изплащане, както и сумата от 350 разноски в настоящото
производството
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от решението до страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5