РЕШЕНИЕ
№ 830
гр. Варна, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20233110201387 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„УЛТИМИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Варна, ул.“Феликс Каниц“
№4, представлявано от управителя Е.К.К., депозирана чрез адв. Б.Р. - АК Варна,
против Наказателно постановление № 03-2100041/23.09.2021г., издадено от и.д.
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Варна, с което на дружеството е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 5 000 /пет
хиляди/ лева, на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за
извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда .
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно, необосновано и постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се моли за неговата
отмяна.
В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована, се представлява от
адв.Р., който поддържа жалбата на изложените в нея основания, навежда допълнителни
такива и моли НП да бъде отменено, или да бъде изменена имуществената санкция до
предвидения в закона минимум.
Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от ю.к.О.,
1
която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Пледира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 15.08.2021 год., около 11:20ч., служители на Д „ИТ“- Варна- св.Васил Н. и
негови колеги извършили проверка в комплекс „Детски кът“, находящ се в гр. Варна,
Морска градина, стопанисвано от възз. дружество „Ултими“ ЕООД.
В хода на непосредствената проверка, в един от обектите към детския кът,
проверяващите установили лицето Ц.А.Ж., който работел в едно от помещенията на
дружеството и приготвял пици. В хода на проверката проверяващите дали на Ж. да
попълни декларация по чл. 402 от КТ. В декларацията си последният посочил, че
работи за въззивното дружество от 10.08.2021год. във въпросния детски кът като
кухненски работник, че приготвя пържени картофи, прави хот-дог и др., че работно му
време е от 09:00ч. до 22:00ч., че няма сключени трудов и граждански договор, че има
договорено трудово възнаграждение в размер на 950лв. месечно, което още не е
получил, че има два почивни дни по график и дневна почивка от 1ч. На място
проверяващите връчили призовка по чл.45, ал.1 от АПК на управителя на дружеството
Едвард Киркоров с определена дата за явяване и представяне на редица документи в
това число трудовите досиета на всички работници в обекта.
В хода на насрочената документална проверка били представени трудов договор от
15.08.2021г. между „Ултими” ЕООД и Ц.Ж., и уведомление за регистриран трудов
договор от 15.08.2021г., регистрирано в 14:27:03 часа на същата дата.
При тези констатации, на 14.09.2021г. против „Ултими” ЕООД бил съставен акт за
установяване на нарушение, в който било посочено че дружеството в качеството на
работодател е допуснало до работа лицето Ц.А.Ж., ЕГН **********, на длъжност
„готвач„ в „Ултими” ЕООД, с място на работа –пицария в детски кът, находящ се в
гр.Варна, Морска градина, комплекс „Детски кът“, стопанисван от„Ултими” ЕООД,
преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ заверено от ТД
на НАП. Било прието, че нарушението е извършено на 15.08.2021г. в гр.Варна и
квалифицирано като такова по чл.63, ал.2 от КТ. Актът бил съставен в присъствието,
предявен и връчен на управителя на дружеството, който го подписал с отбелязване, че
има възражения.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения пред АНО.
На 23.092021г. административно наказващият орган издал обжалваното НП, с което
възприел фактическите и правните констатации и наложил административно наказание
от вида имуществена санкция в размер на 5 000 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства - а именно свидетелски показания на свидетеля Васил Н.,
писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протоколи за извършена
проверка, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, трудов
договор, писма, обратни разписки и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни
и непротиворечиви.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания даде В.Н. /актосъставител/,
който възпроизвежда пред съда възприятията си от извършената проверка с нужната
2
конкретика. Показанията на този свидетел са последователни и логични от една
страна, а от друга кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства,
поради което и се кредитират от съда с доверие.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП, не оспорени от
страните и приобщени към доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложените по делото
заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ
цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и
дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към
министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се
издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни
лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно
от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ
е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице.
В случая НП е било издадено от и.д.директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил
надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по
делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год Видно от т.4 от заповедта с
нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по
актове съставени от инспектори от „ „ИТ“. Видно от съдържанието на АУАН, същият е
съставен от В.Н., който към момента на съставянето му е работил на длъжността
гл.инспектор в Д“ИТ“-Варна. Видно от представената по преписката Заповед №ЧР-
612/24.08.21г. в периода 04.09.21 до 05.10.21г. длъжността директор на Д“ИТ“-Варна
се е изпълнявала от Д.Д..
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение съдът
намира, че не е съществено, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита
на наказания субект.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
3
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – фирмата /наименованието на дружеството/,
адрес и Булстат. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление
да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение. Съдът не споделя възраженията наведени в жалбата, че при издаването на
НП са нарушени административно производствените правила.
Съдът не споделя възраженията на въззивника, че в хода на АНП са допуснати
съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на наказаното
лице да разбере в какво е обвинено. Волята на АНО е формулирана по ясен и
недвусмислен начин – а именно за това, че е допуснало до работа лице да престира
труд в негова полза, преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3
КТ, заверено от ТД на НАП.
Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на
съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно
наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените
фактически констатации към хипотезата на правната норма. Безспорен факт е, че
между „УЛТИМИ“ ЕООД, ЕИК ********* и работника Ц.А.Ж., ЕГН ********** на
15.08.21г. е бил сключен трудов договор № 84/15.08.2021г., който е бил регистриран в
ТД на НАП в 14,27 часа , като в 11:20ч. на 15.08.21г. работникът е извършвал трудова
дейност като готвач в обекта на възз. дружество. Тези обстоятелства се доказват от
всички гласни и писмени доказателства по делото – от показанията на св.Н., който е
категоричен, че лицето е работило като готвач в деня и часа на проверката и е
приготвяло пици; от копие от трудов договор; от декларация, в който работникът
собственоръчно е вписал какво прави в обекта, както и елементите на трудовото си
правоотношение /работно време, почивка, уговорено трудово възнаграждение/; справка
от ТД на НАП и др.. Видно от съдържанието на трудовия договор, същият е сключен
на 15.08.2021г., т.е. в деня на проверката, като съгласно него Ж. е постъпил на работа
като готвач именно в деня на сключване на договора. В същия смисъл е и попълнената
от Ж. декларация, в която той сочи, че в деня на проверката е работил във въззивното
дружество.
4
В случая безспорно по делото е било установено, че Цв.Ж. е полагала труд за
въззивното дружество, като е работил като готвач в обект на възз. дружество. Същият
се е намирал на обекта по силата на трудово правоотношение, за което е бил сключен
трудов договор. Именно там е записано, че работи за възз.дружеството като готвач, с
конкретно работно време и работно място, като с оглед обстоятелството, че договорът
работникът е постъпил на работа на 15.08.21г. и на тази дата е бил установен да
престира труд в полза на дружеството, правилно е била определена и датата на
нарушението.
Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е налице
нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. Именно тази норма забранява на работодателя да
допуска до работа работник преди да му е връчил съответните документи, един от
които е копие от уведомлението. Действително , в чл.62 ал.3 от КТ законодателят е
предвидил като задължение в тридневен срок от сключването или изменението на
трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или
упълномощено от него лице да изпрати уведомление за това до съответната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите, но работникът не
следва да бъде допускан до работа преди да му се връчат документите по чл.63, ал.1 от
КТ.
С оглед горното и законосъобразно наказващият орган е приел, че в случая
отношенията между Цв.Ж. и „УЛТИМИ“ ЕООД, ЕИК ********* са между „
работник” и „работодател” , като дружеството безспорно има качеството
„работодател”, тъй като се явява лице което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение.
Правилно е била ангажирана отговорността на „УЛТИМИ“ ЕООД, ЕИК *********
в качеството му на работодател чрез налагане на "имуществена санкция". Това по
своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната
отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото
имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител,
формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.415 „в” от
КТ, доколкото нарушенията на чл.63, ал.2 от КТ независимо от тяхното отстраняване,
не са маловажни съгласно чл.415 „в” ал.2 . Случаят не е маловажен и по см.чл. 28
ЗАНН. Не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го отличават
по степен на обществена опасност от обикновените случаи от този род и няма по-
ниска степен на обществена опасност. Напротив, налице са отегчаващи отговорността
обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения, подробно описани в протокола
ПР2127222/14.09.2021г., които навеждат на извод, че и по отношение на други
работници е било допуснато нарушение на трудовото законодателство. Тук следва да
5
се посочи, че към момента на проверката такова уведомление дори не е било подадено
в ТД на НАП, съответно и не е било връчено на работника. Този факт се доказва и от
попълнената от Ж. декларация.
АНО правилно е определил и санкционната норма, тъй като именно в чл.414, ал.3 от
КТ е предвидено наказание за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 63, ал. 2,
каквото имаме в настоящият случай. Наказващият орган е наложил „УЛТИМИ“ ЕООД,
ЕИК ********* имуществена санкция” в размер на 5 000лв. За извършеното
нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция на ООД –
работодател много над нейния минимален размер, предвиден от законодателя. В
действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната санкция.
В хода на производството са събрани доказателства, видно от протокол
ПР2127222/14.09.2021г., за допуснати други нарушения на трудовото
законодателствао. АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде
наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и
твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП.
Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др.нарушения на трудовото
законодателство има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид това обстоятелство съдът приема, че
конкретното нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да измени
наказанието до предвидения в чл. 414, ал.3 от КТ минимум – 1 500 /хиляда и петстотин/
лева. Тук следва да се посочи, че възз. дружество в нито един момент не е отрекло
извършеното нарушение, напротив инициирало е искане за сключване на спогодба с
наказващия орган, която без мотиви е отказал да одобри спогодбата.Ето защо съдът
приема, че санкция в минималния размер, предвиден в санкционната норма, е
съответна на допуснатото нарушение и би имала нужния превантивен ефект спрямо
конкретния нарушител. Именно за това и жалбата на възз. дружество е основателна.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63д,
6
ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по
чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Искането
за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на наказващия
орган е направено своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил
процесуално представителство, като е депозирал становище по делото и с оглед
крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание
чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-
Варна юрисконсултско възнаграждение. В настоящия случай съдът е констатирал, че
са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за
отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не
и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва
на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на
чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на
присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО и да
осъди въззивника да заплати разноски, съизмеримо с размера изменената част на НП.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не
представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални
усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в
нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В
съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да
присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция, а именно сумата от 24,00 /двадесет и четири / лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 вр. ал.1 и чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
7
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2100041/23.09.2021г., издадено от и.д.
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Варна, с което на „УЛТИМИ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Варна, ул.“Феликс Каниц“ №4,
представлявано от управителя Е.К.К., е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, на основание чл. 416, ал.5
вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от
Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция”
от 5 000 /пет хиляди/лева на 1 500 /хиляда и петстотин / лева.
ОСЪЖДА „УЛТИМИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Варна,
ул.“Феликс Каниц“ №4, представлявано от управителя Е.К.К., да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна сумата от 24,00 /двадесет и четири / лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8