№ 16690
гр. С., 11.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20221110148670 по описа за 2022 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба на „Т.............“ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и
адрес на управление: гр. ...................рещу Ю. Х. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ..................,
М. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ................, И. П. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.
..........., В. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. .............. С. П. В., ЕГН **********, с адрес:
гр. ............. Т. И. К., ЕГН **********, с адрес: с. ........ М. И. М., ЕГН **********, с адрес: с.
........ Е. Х. К., ЕГН **********, с адрес: ........... /конституирана на основание чл. 227 ГПК на
мястото на почина. в хода на процеса първоначален ответник П. К. Х., ЕГН **********/ и
Е. А. Х., ЕГН **********, с адрес: ..............., с която са предявени субективно пасивно и
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да
заплатят на ищцовото дружество в условията на разделност следните суми за
топлоснабден имот с абонатен № .............: 1/ 601,16 лева – главница, представляваща
незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2018 г.
– 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ................ с абонатен номер №
.............; 2/ 15,50 лева – главница, представляваща неплатена цена за предоставена услуга за
дялово разпределение за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
върху всяка една главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
07.09.2022 г. до окончателното плащане; 3/ 160,20 лева – мораторна лихва върху първата
главница за периода 15.09.2019 г. – 23.08.2022 г., и 4/ 3,85 лева – мораторна лихва върху
втората главница за периода 15.09.2019 г. – 23.08.2022 г. при следните квоти: за Ю. Х. П. –
16/24; за М. П. И. – 1/24; за И. П. Х. – 1/24; за В. П. Б. – 1/24; за С. П. В. – 1/24; за Т. И. К. –
1/24; за М. И. М. – 1/24; за Е. Х. К. – 1/24, и за Е. А. Х. – 1/24.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ответниците, в качеството на наследници
на С. П. Х., са собственици на топлоснабдения имот и съответно са потребители на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което са
обвързани от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното
дружество. Твърди се, че през исковия период за процесния имот е била доставяна топлинна
1
енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в
съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа се, че съгласно чл. 155,
ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като
в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет
на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на
доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота.
Посочва се, че ответниците не са изпълнили задълженията си за заплащане цената на
потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение през исковия период,
като поради забавата за плащане дължат и мораторна лихва върху главниците след изтичане
на установения в Общите условия падеж.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответницата М. П. И.. Излага твърдения, че е направила отказ от наследство и никога не е
ползвала жилището, за което се претендира, че е доставена топлинна енергия. Моли
производството по отношение на нея да бъде прекратено, а в условията на евентуалност –
исковете да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил общ писмен отговор на исковата молба от
ответниците В. П. Б., С. П. В. и И. П. Х., с който оспорват предявените искове. Твърдят, че
не са потребители на топлинна енергия за посочения период, между тях и ищцовото
дружество не е налице валидно облигационно правоотношение. Оспорват наличието на
реална доставка на топлинна енергия за процесния имот и период. Правят възражение за
изтекла погасителна давност за вземанията. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил общ писмен отговор на исковата молба от
ответниците М. И. М. и Т. И. К., с който оспорват предявените искове. Твърдят, че не са
потребители на топлинна енергия за посочения период, между тях и ищцовото дружество не
е налице валидно облигационно правоотношение. Оспорват наличието на реална доставка
на топлинна енергия за процесния имот и период. Правят възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията. Претендират разноски.
Препис от исковата молба, ведно с уточнението към нея от 08.11.2022 г., е надлежно
връчен на ответника Ю. Х. П., чрез работодател на 03.04.2023 г. (съобщение на л. 97), като
в срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор.
Препис от исковата молба, ведно с уточнението към нея от 08.11.2022 г., е надлежно
връчен на ответницата Е. А. Х., чрез работодател на 21.02.2024 г. (съобщение на л. 112),
като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор.
Препис от исковата молба, ведно с уточнението към нея от 08.11.2022 г., е лично
връчен на ответницата Е. Х. К. на 08.05.2024 г. (съобщение на л. 121), като в срока по чл.
131 ГПК не е постъпил писмен отговор.
С Определение № 39450/30.09.2024 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал.
1 ГПК, „..............“ ООД, като трето лице – помагач на страната на ищеца. Последното не
изразява становище по допустимостта и основателността на предявените искове.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представен и приет като писмено доказателство Договор за продажба на
държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за
държавните имоти (л. 210), от който се установява по несъмнен начин, че на 18.03.1991 г.
съпрузите С. П. Х. и ............... са придобили на възмездно основание правото на собственост
върху процесния недвижим имот – апартамент ........... с адрес: гр. .......... построен върху
държавна земя.
2
Видно от Удостоверение за наследници изх. № РИС22-УГ51-9250/01.11.2022 г.,
издадено от Столична община – район „Искър“ (л. 52-54), С. П. Х. е починал на
.................. г., като е оставил за свои наследници по закон следните лица: ............. –
преживяла съпруга, М. П. И. – сестра, И. П. Х. – брат, В. П. Б. – сестра, С. П. В. – сестра, И.
П. Х. – брат, П. К. Х. – племенник, и Е. А. Х. – племенница.
По делото е представено и прието Съдебно удостоверение изх. № 5086/20.01.2023 г.,
издадено от Софийски районен съд, 80 състав (л. 237), видно от което на 29.12.2022 г. М.
П. И. е подала заявление за отказ от наследството на С. П. Х., починал на .................. г. На
основание чл. 53 ЗН и по арг. от т. 14 от ППВС № 4/30.10.1964 г., извършеният от М. П. И.
отказ от наследство уголемява дяловете на останалите наследници от нейното коляно, т. е.
на нейните братя и сестри.
При тези доказателства, съдът намира, че наследници по закон на почина. на
.................. г. С. П. Х. и съсобственици на процесния имот по наследствено правоприемство
от посоченото починало лице са следните лица, при следните квоти: ............. – преживяла
съпруга, с квота от 5/6, от която ½ - лична собственост, придобита с прекратяване на брака
– арг. от чл. 27, ал. 1 СК, и 2/3 от ½, или 1/3 по наследствено правоприемство – арг. от чл. 9,
ал. 2, изр. 1 ЗН, И. П. Х. – брат, с квота 1/30 (1/5 от 1/6, при съобразяване на извършения
отказ от наследство на М. П.), В. П. Б. – сестра, с квота 1/30, С. П. В. – сестра, с квота 1/30,
И. П. Х. – брат, с квота 1/30, П. К. Х. – племенник, с квота 1/60, и Е. А. Х. – племенница, с
квота 1/60 (последните двама са придобили по право на заместване по 1/2 от 1/30). Въз
основа на Удостоверение за наследници изх. № РИС22-УГ51-9250/01.11.2022 г. се
установява, че И. П. Х. е починал на 19.02.2022 г. (след исковия период) и е оставил за свои
наследници по закон следните лица: Р. И. Х. – преживяла съпруга, Т. И. К. – дъщеря, и М. И.
М. – дъщеря. На основание чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН, неговата наследствено квота от
1/30 е придобита от последните три при равни квоти, или всяка от тях се явява титуляр на
1/90 идеална част от имота.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № РИС25-УГ51-4678/02.06.2025 г.,
издадено от Столична община – район „Искър“ (л. 327), е, че ............. е починала на
01.12.2015 г., като тя е оставила за единствен наследник по закон своя син Ю. Х. П. (за който
по делото липсват данни да е роден от барака й със С. Х. П.). На основание чл. 5, ал. 1 ЗН,
последният е придобил притежаваните от наследодателката вещни права върху процесния
жилищен имот в размер на 5/6 идеални части.
В хода на настоящия процес П. К. Х. е починал на 01.06.2023 г. Видно от
Удостоверение за наследници изх. № 22/24.01.2024 г., издадено от община – район Гоце
Делчев (л. 105), той е оставил за свой наследник по закон своята майка Е. Х. К., която по
наследствено правоприемство от него е придобила 1/60 идеална част от правото на
собственост върху апартамент ........
В обобщение, съдът приема, че съсобствеността върху апартамент ........се разпределя
между следните лица при следните квоти: Ю. Х. П. – 5/6 идеални части, И. П. Х. – 1/30
идеална част, В. П. Б. – 1/30 идеална част, С. П. В. – 1/30 идеална част, Е. Х. К. – 1/60
идеална част, Е. А. Х. – 1/60 идеална част, Р. И. Х. – 1/90 идеална част, Т. И. К. – 1/90
идеална част, и М. И. М. – 1/90 идеална част.
Видно от представения по делото протокол от проведено на 12.09.2001 г. Общо
събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. .......... (л.13-14),
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ............. ЕООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на
етажна собственост. Към този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които
с подписите си са удостоверили горното решение. В списъка на етажните собственици за
апартамент ........е посочено лицето С. П. Х., срещу което е положен саморъчен подпис,
неоспорен в настоящия процес.
3
На 24.09.2001 г. е сключен договор между ............. ЕООД и етажната собственост с
адрес: в гр. .......... (л.10-12), по силата на който дружеството се е задължило да достави и
монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна
енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални
изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след
предоставяне на информация от "Т............." ЕАД за показанията на топломера за отчетния
период.
По делото е ангажиран Договор № Д-0-69/03.06.2020 г., сключен между „Т.............“
ЕАД – в качеството на възложител и „..............“ ЕООД – в качеството на изпълнител (л.22-
29), при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на този договор възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. С., при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ – 024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
От третото лице – помагач „..............“ ЕООД, с молба от 18.10.2024 г. (л. 212 и сл.), са
представени и приети като доказателства по делото 2 броя индивидуални справки за
отопление и топла вода, съставени от топлинния счетоводител относно топлоснабден имот
с абонатен № ........ за периодите 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., 2
броя главни отчети за извършени проверки на 11.05.2019 г. и 25.05.2020 г., с посочен в тях
клиент С. П. Х..
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без възражения на страните в срока по чл. 200,
ал. 3, изр. 2 ГПК заключение на вещото лице инж. А. Ж. по допуснатата съдебно–
техническа експертиза (СТЕ). Експертното заключение е изготвено въз основа на
приложените по делото, а и на допълнително представени от фирмата за топлинно
счетоводство документи, с оглед на които вещото лице е дало заключение относно реално
потребената в процесния имот топлинна енергия през исковия период в съответствие с
разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е констатирало, че количеството
постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр.
.........., е измервано чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е
отчитан всеки месец, като технологичните разходи са били приспаднати от общото
количество ТЕ, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното
дружество. Вещото лице е констатирало, че в процесното жилище са налице 3 броя
отоплителни тела – радиатори, на които са монтирани 1 брой топлинен разпределител (2
броя радиатори са затапени/демонтирани), и 1 брой водомер за отчитане на БГВ. В периода
м.05.2018 г. – м.04.2020 г. в имота с абонатен № ........ е извършвано дялово разпределение от
1 брой ИРРО, чиито показания през втория отчетен период са занулени. През същия период
ТЕ за имота са начислявани суми за ТЕ за битово горещо водоснабдяване – на база реален
отчет от показанията на 1 брой технически изправен водомер. За це. процесен период за
имота са начислявани и суми за ТЕ за сградна инсталация – при съобразяване на
съотношението между пълния отопляем обем на имота и пълния отопляем обем на сградата
ЕС, като вещото лице е посочило конкретно как се формират те, възприемайки крайния
извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. При
извършените изчисления експертът е установил, че за процесния период сумите за
потребена ТЕ възлизат на 843,08 лева по прогнозно потребление и 253,79 лева за
получаване от абоната, т. е. общо 589,29 лева, в която сума не са включвани лихви за
просрочено плащане и стари задължения, ако има такива. Установява се, че дяловото
разпределение за разглеждания период е извършвано от третото лице „..............“ ЕООД, като
4
в заключение експертът е посочил, че разпределението е извършено в съответствие с
правилата на действащата нормативна уредба. Топломерът, монтиран в абонатната станция
на процесния адрес, е технически изправен и преминавал метрологични проверки.
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло експертното заключение, като обективно и
компетентно изготвено от специалист в съответната област и същевременно неоспорено от
страните по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени за разглеждане при условията на
пасивно субективно и обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответниците да заплатят на ищеца в условията на разделност следните суми за
топлоснабден имот с абонатен № ........: 1/ 601,16 лева – главница, представляваща
незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2018 г.
– 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ................ с абонатен номер № ........; 2/
15,50 лева – главница, представляваща неплатена цена за предоставена услуга за дялово
разпределение за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка
една главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.09.2022 г. до
окончателното плащане; 3/ 160,20 лева – мораторна лихва върху първата главница за
периода 15.09.2019 г. – 23.08.2022 г., и 4/ 3,85 лева – мораторна лихва върху втората
главница за периода 15.09.2019 г. – 23.08.2022 г. при следните квоти: за Ю. Х. П. – 16/24; за
М. П. И. – 1/24; за И. П. Х. – 1/24; за В. П. Б. – 1/24; за С. П. В. – 1/24; за Т. И. К. – 1/24; за М.
И. М. – 1/24; за Е. Х. К. – 1/24, и за Е. А. Х. – 1/24.
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово
разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните
материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет
продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в
качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да
е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане
на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с
което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на
нейната цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
По своевременно релевираното от ответниците И. П. Х., В. П. Б., С. П. В., Т. И. К. и
М. И. М. възражение за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По редовността на исковата молба
В отговорите си на исковата молба ответниците В. П. Б., С. П. В., И. П. Х., М. И. М. и
Т. И. К. са направили възражение за недопустимост на предявените искове и са изложили
твърдения, че исковата молба е бланкетна и в нея, освен ответници, абонатен номер на
имота и претендирана сума не е предоставена никаква друга информация. Релевирали са и
възражение за нередовност на исковата молба при изложени твърдения, че в същата липсва
изложение на начина, по който е формирана исковата претенция, както и на цената на иска, а
искането не е ясно формулирано. Съдът намира тези възражения за неоснователни.
Предявеният иск е недопустим, когато липсва някоя от положителните или е налице някоя от
5
отрицателните процесуални предпоставки за упражняване на правото на иск. В настоящия
случай, от исковата молба и от отговорите на исковите молби не се установява липсата на
положителна процесуална предпоставка или наличието на отрицателна такава, поради което
предявените искове са допустими. Освен това, видно от исковата молба и уточнителната
такава (л. 45-46), в нея е посочената цената на иска – 780,71 лева, начина на формиране на
исковата претенция – 601,16 лева за главница за доставена ТЕ, 160,20 лева – мораторна
лихва върху главница за доставена ТЕ, 15,50 лева за главница за цена на услугата „дялово
разпределение“ и 3,85 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, и
е направено искане всеки един от ответниците да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество сума, съответна на твърдяната от ищеца притежаваната идеална част от имота от
всеки от тях, съответстваща на квотата им от наследството на почина. техен общ
наследодател С. П. Х., вкл. чрез посочване на конкретно претендираните спрямо всеки
ответник суми. Ето защо, съдът намира, че исковата молба отговаря на изискванията за
редовност, уредени в чл. 127 ГПК.
По същество на спора
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ:
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило
в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
напр. с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество,
но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по
т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г.,
ОСГК/.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост
може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобИ.е на
6
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
От съвкупния анализа на събрания по делото доказателствен материал - Договор за
продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за
държавните имоти, Удостоверение за наследници изх. № РИС22-УГ51-9250/01.11.2022 г. и
Удостоверение за наследници изх. № РИС25-УГ51-4678/02.06.2025 г., се установи, че
правото на собственост върху процесния апартамент ........е придобито съвместно от
съпрузите С. П. Х. и ............. през време на брака им в режим на съпружеска имуществена
общност (СИО) чрез договор за покупко-продажба от 18.03.1991 г. След смъртта на
съпрузите и по наследствено правоприемство от тях, при изложените по-горе мотиви,
съсобствеността върху исковия имот е придобита от следните лица при следните квоти: Ю.
Х. П. – 5/6 идеални части, И. П. Х. – 1/30 идеална част, В. П. Б. – 1/30 идеална част, С. П. В.
– 1/30 идеална част, Е. Х. К. – 1/60 идеална част, Е. А. Х. – 1/60 идеална част, Р. И. Х. – 1/90
идеална част, Т. И. К. – 1/90 идеална част, и М. И. М. – 1/90 идеална част. По делото не се
твърди и не се установява след придобИ.е на собствеността върху имота при посочените
квоти ответниците в процеса Ю. Х. П., И. П. Х., В. П. Б., С. П. В., Е. Х. К., Е. А. Х., Т. И. К.
и М. И. М. да са се разпоредили с правото на собственост върху същия. С оглед на така
приетото настоящият съдебен състав счита, че последните, в качеството си на собственици
на топлоснабдения имот, имат качеството на потребители на ТЕ за битови нужди по
смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, респ. същите са имали в процесния период качеството на
„битов клиент“ съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора
за процесния период е сключен договор за продажба на ТЕ за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с
решение № 0У-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник ..........." от 14.01.2008
г., Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник "........ – броя от 10.02.2014 г.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите
(клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни
след влизането им в сила, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В конкретния случай ответниците Ю. Х. П., И. П. Х., В. П. Б., С. П. В., Е. Х.
К., Е. А. Х., Т. И. К. и М. И. М. не твърдят, а и не се установява да са упражнили това право
срещу ОУ на „Т.............“ ЕАД, поради което настоящият състав намира, че същите са ги
приели.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона –
чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на ОУ. Ето защо ОУ на ищеца регулират спорното правоотношение.
По изложените съображения се налага изводът, че за исковия период между ищцовото
дружество и ответниците Ю. Х. П., И. П. Х., В. П. Б., С. П. В., Е. Х. К., Е. А. Х., Т. И. К. и
М. И. М. е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет доставката на
ТЕ за битови нужди относно процесния топлоснабден имот. Срещу съсобственика Р. И. Х. в
хода на настоящия процес не са предявени искови претенции.
Относно ответницата М. П. И.
7
От представено по делото Съдебно удостоверение изх. № 5086/20.01.2023 г., издадено
от Софийски районен съд, 80 състав, се установява, че на 29.12.2022 г. М. П. И. е подала
заявление за отказ от наследството на С. П. Х., починал на .................. г. В удостоверението
се съдържа изрично отбелязване, че извършеният отказ е вписан в специалната книга на
съда под № 117/19.01.2023 г. С вписване на така направения пред районния съд отказ от
наследство настъпват правните последици, изразяващи се в заличаване на наследственото
правоприемство. С отказа от наследство ответницата М. П. И. се лишава от включените в
наследството на С. П. Х. права и не приема включените в него задължения, с което тя не
само престава да бъде наследник, но се счита, че не е била такава никога, тъй като отказът от
наследство произвежда действие от открИ.е на наследството – в този смисъл т. 1 от ТР №
148/10.12.1986 г. на ОСГК на ВС. При това положение и при липса на доказателства за
отправени насрещни волеизявления за сключване на договор за доставка на топлинна
енергия съгласно предвиденото в ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, то следва извод, че
ответницата М. П. И. не е пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради
което същите следва да бъдат изцяло отхвърлени.
Доколкото по делото не се установи тази ответница да е имала качеството на клиент
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през разглеждания
период, респ. отрече се наличието на първата материална предпоставка за основателност на
предявените срещу нея искове по основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
съдът не дължи произнасяне по наведените от нея съображения по същество на спора,
касаещи реалната доставка на топлинна енергия до сочения за топлоснабден имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда –
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на ТЕ самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по смисъла на чл. 139а ЗЕ. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и в Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, ТЕ за отопление на общите части, и ТЕ за отопление на имотите в сграда –
етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ ТЕ за отопление на
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
По делото не се спори, че сградата – етажна собственост /в която се намира
процесният имот/ е присъединена към топлопреносната мрежа. От приетите по делото,
неоспорени от ответниците писмени доказателства – 2 броя индивидуални справки за
отопление и топла вода, съставени за периодите 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г., и 2 броя главни отчети за извършени проверки на 11.05.2019 г. и 25.05.2020 г., а
и от неоспорените в тази им част констатации на СТЕ, се установява, че в исковия период
извършването на индивидуално измерване на потреблението на ТЕ и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода в жилищната сграда в гр. .........., е
извършвано от третото лице – помагач „..............“ ЕООД.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки един потребител дължи заплащане на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
8
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, и в изпълнение на така възложената му с доклада по делото
доказателствена тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на СТЕ,
която е изготвена въз основа на приложените по делото и на допълнително изискани
документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение, че за процесния период
ищецът е изпълнил задължението си за доставя топлоенергия до абонатната станция, като
въз основа на показателите на топломера в същата и ежемесечните отчети е посочил и
количеството доставена топлоенергия в абонатната станция. Оттук отоплението на
помещенията, до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се
състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода.
Сградната инсталация, според чл. 140, ал. 3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и
съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до
имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии (§ 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за топлоснабдяването, съответно § 1,
т. 3 от ДР към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост. А щом е
така, то следва да се приеме, че етажните собственици са длъжни да поддържат тези
инсталации в подходящо за експлоатация съС.ия. По делото са представени доказателства, а
и вещото лице по СТЕ констатира, че има свидетелства за метрологични проверки на
елементите на топломера, отчитащ доставената ТЕ в абонатната станция.
При съвкупен анализ на събраните по делото писмени доказателства – в т. ч.
индивидуални справки за използвана ТЕ за процесния период, 2 броя главни отчети и
заключението на СТЕ, което преценено по реда н чл. 202 ГПК съдът кредитира като
компетентно и обективно изготвено, се установява, че в исковия период в апартамент с
абонатен № ............. е извършвано дялово разпределение от 1 брой ИРРО, чиито показания
през втория отчетен период са занулени. През същия период ТЕ за имота са начислявани
суми за ТЕ за битово горещо водоснабдяване – на база реален отчет от показанията на 1
брой технически изправен водомер. За це. процесен период за имота са начислявани и суми
за ТЕ за сградна инсталация – при съобразяване на съотношението между пълния отопляем
обем на имота и пълния отопляем обем на сградата ЕС, като вещото лице е посочило
конкретно как се формират те, възприемайки крайния извод, че това е ставало съобразно
изискванията на действащата нормативна уредба. При извършените изчисления експертът е
установил, че за процесния период сумите за потребена ТЕ възлизат на 843,08 лева по
прогнозно потребление и 253,79 лева за получаване от абоната, т. е. общо 589,29 лева, в
която сума не са включвани лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има
такива. Установява се, че дяловото разпределение за разглеждания период е извършвано от
третото лице „..............“ ЕООД, като в заключение експертът е посочил, че разпределението е
извършено в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. При този
доказателствен материал съдът намира за доказана по делото потребената в исковия имот
топлинна енергия в определеното от СТЕ количество и стойност. Във връзка с доводите на
част от ответниците относно относимост към спорния въпрос за количеството ТЕ, доставена
до имота, на решението по дело C-760/2023 на СЕС, съдът следва да посочи, че при
постановяване на съдебния си акт съобразява формираната практика на СЕС по относимите
за настоящия спор въпроси, а именно Решение от 05.12.2019 г. на СЕС по съединени дела С-
708/2017 и С-725/2017.
Отговорността на ответниците за нейното заплащане следва да бъде ангажирана до
обема на притежаваните от всеки един тях права в съсобствеността
В случая, ищецът претендира вземането за цена на доставена топлинна енергия при
квоти, несъответни на действително притежаваните от ответниците, а именно: за Ю. Х. П. –
16/24; за И. П. Х. – 1/24; за В. П. Б. – 1/24; за С. П. В. – 1/24; за Т. И. К. – 1/24; за М. И. М. –
9
1/24; за Е. Х. К. – 1/24, и за Е. А. Х. – 1/24.
С оглед на принципа на диспозитивното начало и доколкото притежаваната от
ответника Ю. Х. П. квота от съсобствеността надхвърля претендираната такава, то исковата
претенция по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, следва да се уважи до размера на 16/24
от 589,29 лева, или до размера на сумата от 392,86 лева. За разликата до пълния предявен
размер от 401,14 лева искът подлежи на отхвърляне.
Отговорността на ответниците И. П. Х., В. П. Б. и С. П. В. следва да се ангажира до
размера на 1/30 от 589,29 лева, или до размера на 19,64 лева, а за разликата до пълния
предявен размер от 25,07 лева исковете спрямо посочените ответници подлежат на
отхвърляне.
Отговорността на ответниците Т. И. К. и М. И. М. следва да се ангажира до размера
на 1/90 от 589,29 лева, или до размера на 6,55 лева, а за разликата до пълния предявен
размер от 25,07 лева исковете спрямо посочените ответници подлежат на отхвърляне.
Отговорността на ответниците Е. Х. К. и Е. А. Х. следва да се ангажира до размера
на 1/60 от 589,29 лева, или до размера на 9,82 лева, а за разликата до пълния предявен
размер от 25,07 лева исковете спрямо посочените ответници подлежат на отхвърляне.
При тези изводи на съда следва да бъде разгледано своевременно релевираното в
писмения отговор на ответниците И. П. Х., В. П. Б., С. П. В., Т. И. К. и М. И. М.
възражение за погасяване на давност на претендираните спрямо тях вземания.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая исковата молба е
подадена в съда на 07.09.2022 г. Следователно, в процесната хипотеза извън погасителната
давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила след и на 07.09.2019 г. В
разглеждания случай предмет на разглеждане са вземания за цена на доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. Поради което съдът намира за изтекла
погасителната давност досежно претендираните суми, начислени за периода м.05.2018 г. –
30.06.2019 г. Това е така, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния
период ОУ на ищеца – тези от 27.06.2016 г., публикувани на 10.07.2016 г. и влезли в сила от
11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ са
платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, а това означава, че най-
късното вземане – това за м. юни 2019 г. е станало изискуемо на 15.08.2019 г., т. е. преди
07.09.2019 г. /съответно това за м. юли 2019 г. би станало изискуемо на 15.09.2019 г. – т. е.
след 07.09.2019 г./, поради което вземането за м.06.2019 г., както и предхождащите го
месечни задължения – тези за м.05.2018 г., м.06.2018 г., м.07.2018 г., м.08.2018 г., м.09.2018 г.,
м.10.2018 г., м.11.2018 г., м.12.2018 г., м.01.2019 г., м.02.2019 г., м.03.2019 г., м.04.2019 г. и
м.05.2019 г., включени в исковия период, са обхванати от изтекла тригодишна погасителна
давност. Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното количество ТЕ въз основа
на действителното потребление по реда на чл. 32, ал. 3 ОУ не променя момента на
изискуемостта на месечните вноски /равни или прогнозни/. Определянето на срок за
изпълнение на задълженията в процесните общи фактури, от който започва да тече
погасителната давност, няма действие по отношение на ответника – арг. от чл. 20а, ал. 2 ЗЗД.
При това положение и като съобрази констатациите на СТЕ, касаещи начислената стойност
на ТЕ за периода м.05.2018 г. – м.06.2019 г., СРС приема за установено, че общата стойност
на вземането за цена на доставена ТЕ за це. исков период възлиза на 589,29 лева, от която
сума обаче следва да се извади сумата от 422,66 лева, представляваща задължения за
м.05.2018 г. - 30.06.2019 г., за които съдът приема, че са обхванати от изтекла погасителна
давност. При това положение, задължението на релевиралите възражение за давност
ответници за цена на ТЕ за периода 01.07.2019 г. – 30.04.2020 г. възлиза, както следва: на И.
П. Х., В. П. Б. и С. П. В. в размер на 1/30 от 166,63 лева (589,29 – 422,66), или в размер на
5,55 лева; на ответниците Т. И. К. и М. И. М. – в размер на 1/90 от 166,63 лева, или в размер
на 1,85 лева. За разликата над тези размери до пълните предявени размери от 25,07 лева,
10
исковете срещу тези ответници подлежат на отхвърляне.
Останалите ответници не са навели в срока по чл. 131 ГПК възражение за давност,
поради което такова не следва да бъде разглеждано спрямо тях.
Относно претенцията за стойността на услугата дялово разпределение съдът
намира следното:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на ТЕ се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването
или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от
избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ
и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията
на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се
формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за
дялово разпределение. Редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по
подходящ начин на клиентите. Във връзка с това по силата на закона възниква система от
две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от
закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на
търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по
второто – потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за
услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и
търговеца, извършващ дялово разпределение – само условията и начинът на плащане на
услугата. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане
на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е реално извършена.
В случая реалното извършване на услугата дялово разпределение се установява по
категоричен начин от представените от третото лице – помагач индивидуални справки за
отопление и топла вода и главни отчети, както и от приетото заключение на СТЕ.
По делото е ангажиран Договор № Д-0-69/03.06.2020 г., сключен между „Т.............“
ЕАД – възложител и „..............“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на
този договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. С., при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
С оглед на горното съдът приема, че ищецът се легитимира като носител на правото
да получи стойността на извършваната услуга за дялово разпределение и предявения иск за
установяване на нейната дължимост е установен по своето основание и в предявения от
ищеца размер. Отговорността на ответниците за заплащане на стойността на тази услуга
следва да бъде ангажирана до обема на притежаваните от всеки един тях права в
11
съсобствеността
В случая, ищецът претендира вземането за цена на доставена топлинна енергия при
квоти, несъответни на действително притежаваните от ответниците, а именно: за Ю. Х. П. –
16/24; за И. П. Х. – 1/24; за В. П. Б. – 1/24; за С. П. В. – 1/24; за Т. И. К. – 1/24; за М. И. М. –
1/24; за Е. Х. К. – 1/24, и за Е. А. Х. – 1/24.
С оглед на принципа на диспозитивното начало и доколкото притежаваната от
ответника Ю. Х. П. квота от съсобствеността надхвърля претендираната такава, то исковата
претенция срещу него следва да се уважи до размера на 16/24 от 15,50 лева, или до размера
на сумата от 10,33 лева, т. е. за пълния предявен размер.
Отговорността на ответниците И. П. Х., В. П. Б. и С. П. В. следва да се ангажира до
размера на 1/30 от 15,50 лева, или до размера на 0,52 лева, а за разликата до пълния
предявен размер от 0,65 лева исковете спрямо посочените ответници подлежат на
отхвърляне.
Отговорността на ответниците Т. И. К. и М. И. М. следва да се ангажира до размера
на 1/90 от 15,50 лева, или до размера на 0,17 лева, а за разликата до пълния предявен размер
от 0,65 лева исковете спрямо посочените ответници подлежат на отхвърляне.
Отговорността на ответниците Е. Х. К. и Е. А. Х. следва да се ангажира до размера
на 1/60 от 15,50 лева, или до размера на 0,26 лева, а за разликата до пълния предявен размер
от 0,65 лева исковете спрямо посочените ответници подлежат на отхвърляне.
При тези изводи на съда следва да бъде разгледано своевременно релевираното в
писмения отговор на ответниците И. П. Х., В. П. Б., С. П. В., Т. И. К. и М. И. М.
възражение за погасяване на давност на претендираните спрямо тях вземания.
От страна на ищеца се претендират вземания за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2020 г.
По отношение на услугата за дялово разпределение, в Общите условия на ищеца не е
предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което съдът намира, че
кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от нормата на чл. 69, ал. 1 ЗЗД/. Ето защо,
погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на
задължението. При това положение частично погасена се явява претенцията за дялово
разпределение за м.08.2019 г., чиято изискуемост е настъпила на 01.09.2019 г., и чиято
стойност, опредЕ. по реда на чл. 162 ГПК възлиза на 1,72 лева. За периода от 01.09.2019 г. до
30.04.2020 г. непогасената цена за предоставената услуга възлиза на сума в размер на 13,78
лева. Съобразно обема на правата на ответниците в съсобствеността, исковете за цена на
услугата за дялово разпределение следва да се уважат, както следва: срещу ответниците И.
П. Х., В. П. Б. и С. П. В. до размера на 1/30 от 13,78 лева, или до размера на 0,46 лева, а
срещу ответниците Т. И. К. и М. И. М. до размера на 1/90 от 13,78 лева, или до размера на
0,15 лева, а за разликата до пълните предявени размери и за м.08.2019 г. исковете срещу тези
ответници подлежат на отхвърляне.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му –
чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
За исковия период приложими са Общите условия за продажба на ТЕ от „Т.............“
ЕАД, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ, и
12
публикувани във в-к "М. на 11.07.2016 г., в сила от 12.08.2016 г. Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33,
ал. 1 от Общите условия на ищеца за продажба на ТЕ за битови нужди, в сила от 12.08.2016
г., месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество ТЕ и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество ТЕ за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за
потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнася.
Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща
фактура за отчетния период, опредЕ. на база изравнителните сметки. По аргумент за
противното съдът приема, че клиентите на ТЕ не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваната месечно ТЕ по чл. 32, ал. 1 от Общите условия.
Върху окончателно определените по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество ТЕ (чл. 32, ал. 3) клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са
заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2).
За да може обаче потребителите на ТЕ да изпълнят задължението си да заплатят на ищеца
тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави
информация относно дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от
Общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от
издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането му, в случай че
същата е издадена след изтичането на периода. При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД
тълкуване на горепосочените клаузи, въззивният съд приема, че предвиденият 45-дневен
срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 от Общите условия не би могъл да тече
преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т.
е. преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване на действително
потребеното количество ТЕ с начисленото за периода /отоплителния сезон/ отлага
изпълнението на клиентите до извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава
кредиторът не може да иска изпълнение. Предвид изложеното, задължението за плащане на
дължимата ТЕ при действието на ОУ от 2016 г. е срочно и забавата на клиента настъпва след
изтичане на съответния 45 – дневен срок, считано от издаване на общата фактура (или от 15
септември на съответната година. За изпадане в забава не е необходимо обявяването на
фактурите на интернет страницата на продавача, нито отправянето на изрична покана до
длъжника за плащане (в този смисъл решение № 264821/16.07.2021 г. по в. гр. д. №
1732/2021 г. по описа на СГС, III-Б състав, решение № 995/03.05.2022 г. по в. гр. д.
........45/2021 г. по описа на СГС, II-А състав, решение № 261817/31.05.2022 г. по в. гр. д. №
11002/2020 г. по описа на СГС, II-А състав и др.).
При така формираните правни изводи съдът приема, че за вземанията за цена на
топлинна енергия, включени в исковия период, не е необходимо отправянето на покана или
предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава.
Поради това, изчислен по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвения калкулатор на
НАП, размерът на лихвата за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
13
периода от 15.09.2019 г. до 23.08.2022 г. възлиза на 175.82 лева. Съобразно обема на правата
в съсобствеността на ответниците за Ю. Х. П., Е. Х. К. и Е. А. Х., исковете за мораторна
лихва срещу тях следва да се уважат, както следва: срещу Ю. Х. П. – в пълния предявен
размер от 106,80 лева, а срещу Е. Х. К. и Е. А. Х. – до размера на 1/60 от 175,82 лева, или
до размера на 2,93 лева.
По отношение на ответниците И. П. Х., В. П. Б., С. П. В., Т. И. К. и М. И. М., съдът
приема, че за вземанията за цена на топлинна енергия за периода 01.07.2019 г. – 30.04.2020 г.,
които не са обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето на
покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят
клиентите в забава. Поради това, изчислен по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на
лихвения калкулатор на НАП, размерът на лихвата за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 23.08.2022 г. възлиза на 49.72 лева.
Съобразно обема на правата на ответниците в съсобствеността, отговорността им за
задължението за мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия следва да
бъде ангажирана, както следва: на И. П. Х., В. П. Б. и С. П. В. в размер на 1/30 от 49,72
лева, или в размер на 1,66 лева; на ответниците Т. И. К. и М. И. М. – в размер на 1/90 от
49,72 лева, или в размер на 0,55 лева. За разликата над тези размери до пълните предявени
размери от 0,65 лева исковете срещу тези ответници подлежат на отхвърляне.
По отношение на задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба в съда – 07.09.2022 г. и
касаеща процесния период, поради което предявените искове за обезщетение за забава върху
задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение се явяват неоснователни и
следва да се отхвърлят изцяло.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски имат следните страни:
На първо място, предвид изхода на спора по исковете срещу М. П. И., право на
разноски има единствено последната. Тя обаче не е представила доказателства за реално
сторени такива, поради което не следва да й се присъждат.
На второ място, предвид изхода на спора по исковете срещу Ю. Х. П., право на
разноски имат и двете страни. Ответникът обаче не е сторил разноски, поради което такива
не следва да му се присъждат. Ищецът претендира разноски за платена държавна такса,
платен депозит за особен представител и платен депозит за СТЕ, като съобразно уважената
част от исковете в негова полза следва да се присъди сумата в размер на 636,91 лева.
На трето място, предвид изхода на спора срещу ответниците И. П. Х., В. П. Б. и С.
П. В., право на разноски имат и двете страни. Ответниците обаче не са сторили разноски,
поради което такива не следва да им се присъждат. Ищецът претендира разноски за платена
държавна такса и платен депозит за СТЕ, като съобразно уважената част от исковете в
негова полза следва да се присъди сумата в размер на 3,54 лева.
На трето място, предвид изхода на спора срещу ответниците Т. И. К. и М. И. М.,
право на разноски имат и двете страни. Ответниците обаче не са сторили разноски, поради
което такива не следва да им се присъждат. Ищецът претендира разноски за платена
държавна такса и платен депозит за СТЕ, като съобразно уважената част от исковете в
негова полза следва да се присъди сумата в размер на 1,17 лева.
На четвърто място, предвид изхода на спора срещу ответниците Е. Х. К. и Е. А. Х.,
право на разноски имат и двете страни. Ответниците обаче не са сторили разноски, поради
което такива не следва да им се присъждат. Ищецът претендира разноски за платена
14
държавна такса и платен депозит за СТЕ, като съобразно уважената част от исковете в
негова полза следва да се присъди сумата в размер на 5,60 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ю. Х. П., ЕГН **********, с адрес: гр. .................., ДА ЗАПЛАТИ на
„Т.............“ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. С., ..............., на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 392,86
лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови
нужди през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
................ с абонатен номер № ........, сумата от 10,33 лева – главница, представляваща
неплатена цена за предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.08.2019 г. –
30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 07.09.2022 г. до окончателното плащане, сумата от
106,80 лева – мораторна лихва върху главницата за незаплатена цена на доставена топлинна
енергия за периода 15.09.2019 г. – 23.08.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ за незаплатена цена на доставена топлинна енергия за разликата
над сумата от 392,86 лева до пълния предявен размер от 401,14 лева, както и
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2,57 лева – мораторна
лихва върху главницата за неплатена цена за предоставена услуга за дялово разпределение за
периода 15.09.2019 г. – 23.08.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.............“ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление: гр. ...................рещу М. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ................,
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 25,07 лева – главница, представляваща незаплатена
цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020
г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ................ с абонатен номер № ........; сумата от 0,65
лева – главница, представляваща неплатена цена за предоставена услуга за дялово
разпределение за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка
една главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.09.2022 г. до
окончателното плащане; сумата от 6,68 лева – мораторна лихва върху главницата за
незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 23.08.2022 г., и
сумата от 0,16 лева – мораторна лихва върху главницата за неплатена цена за предоставена
услуга за дялово разпределение за периода 15.09.2019 г. – 23.08.2022 г.
ОСЪЖДА И. П. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. ..........., ДА ЗАПЛАТИ на
„Т.............“ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. С., ..............., на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 5,55 лева
– главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови
нужди през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
................ с абонатен номер № ........, сумата от 0,46 лева – главница, представляваща
неплатена цена за предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.08.2019 г. –
30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 07.09.2022 г. до окончателното плащане, сумата от 1,66
лева – мораторна лихва върху главницата за незаплатена цена на доставена топлинна
енергия за периода 15.09.2019 г. – 23.08.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ за незаплатена цена на доставена топлинна енергия за разликата
над сумата от 5,55 лева до пълния предявен размер от 25,07 лева и за периода от
01.05.2018 г. до 30.06.2019 г., ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1
ЗЕ за неплатена цена за предоставена услуга за дялово разпределение за разликата над
15
сумата от 0,46 лева до пълния предявен размер от 0,65 лева и за периода от 01.08.2019 г.
до 31.08.2019 г., ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забавено плащане
на цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за разликата над сумата от 1,66
лева до пълния предявен размер от 6,68 лева, както и ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 0,16 лева – мораторна лихва върху главницата за неплатена
цена за предоставена услуга за дялово разпределение за периода 15.09.2019 г. – 23.08.2022 г.
ОСЪЖДА В. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. .............. ДА ЗАПЛАТИ на
„Т.............“ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. С., ..............., на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 5,55 лева
– главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови
нужди през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
................ с абонатен номер № ........, сумата от 0,46 лева – главница, представляваща
неплатена цена за предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.08.2019 г. –
30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 07.09.2022 г. до окончателното плащане, сумата от 1,66
лева – мораторна лихва върху главницата за незаплатена цена на доставена топлинна
енергия за периода 15.09.2019 г. – 23.08.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ за незаплатена цена на доставена топлинна енергия за разликата
над сумата от 5,55 лева до пълния предявен размер от 25,07 лева и за периода от
01.05.2018 г. до 30.06.2019 г., ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1
ЗЕ за неплатена цена за предоставена услуга за дялово разпределение за разликата над
сумата от 0,46 лева до пълния предявен размер от 0,65 лева и за периода от 01.08.2019 г.
до 31.08.2019 г., ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забавено плащане
на цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за разликата над сумата от 1,66
лева до пълния предявен размер от 6,68 лева, както и ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 0,16 лева – мораторна лихва върху главницата за неплатена
цена за предоставена услуга за дялово разпределение за периода 15.09.2019 г. – 23.08.2022 г.
ОСЪЖДА С. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ............. ДА ЗАПЛАТИ на
„Т.............“ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. С., ..............., на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 5,55 лева
– главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови
нужди през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
................ с абонатен номер № ........, сумата от 0,46 лева – главница, представляваща
неплатена цена за предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.08.2019 г. –
30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 07.09.2022 г. до окончателното плащане, сумата от 1,66
лева – мораторна лихва върху главницата за незаплатена цена на доставена топлинна
енергия за периода 15.09.2019 г. – 23.08.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ за незаплатена цена на доставена топлинна енергия за разликата
над сумата от 5,55 лева до пълния предявен размер от 25,07 лева и за периода от
01.05.2018 г. до 30.06.2019 г., ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1
ЗЕ за неплатена цена за предоставена услуга за дялово разпределение за разликата над
сумата от 0,46 лева до пълния предявен размер от 0,65 лева и за периода от 01.08.2019 г.
до 31.08.2019 г., ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забавено плащане
на цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за разликата над сумата от 1,66
лева до пълния предявен размер от 6,68 лева, както и ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 0,16 лева – мораторна лихва върху главницата за неплатена
цена за предоставена услуга за дялово разпределение за периода 15.09.2019 г. – 23.08.2022 г.
ОСЪЖДА Т. И. К., ЕГН **********, с адрес: с. ........ ДА ЗАПЛАТИ на „Т.............“
ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. С., ..............., на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1,85 лева – главница,
16
представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ................ с
абонатен номер № ........, сумата от 0,15 лева – главница, представляваща неплатена цена за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 07.09.2022 г. до окончателното плащане, сумата от 0,55 лева – мораторна
лихва върху главницата за незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода
15.09.2019 г. – 23.08.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ за незаплатена цена на доставена топлинна енергия за разликата над сумата от 1,85
лева до пълния предявен размер от 25,07 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 30.06.2019
г., ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ за неплатена цена за
предоставена услуга за дялово разпределение за разликата над сумата от 0,15 лева до
пълния предявен размер от 0,65 лева и за периода от 01.08.2019 г. до 31.08.2019 г.,
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забавено плащане на цена на
доставена топлинна енергия за битови нужди за разликата над сумата от 0,55 лева до
пълния предявен размер от 6,68 лева, както и ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 0,16 лева – мораторна лихва върху главницата за неплатена цена за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода 15.09.2019 г. – 23.08.2022 г.
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН **********, с адрес: с. ........ ДА ЗАПЛАТИ на „Т.............“
ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. С., ..............., на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1,85 лева – главница,
представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ................ с
абонатен номер № ........, сумата от 0,15 лева – главница, представляваща неплатена цена за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 07.09.2022 г. до окончателното плащане, сумата от 0,55 лева – мораторна
лихва върху главницата за незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода
15.09.2019 г. – 23.08.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ за незаплатена цена на доставена топлинна енергия за разликата над сумата от 1,85
лева до пълния предявен размер от 25,07 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 30.06.2019
г., ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ за неплатена цена за
предоставена услуга за дялово разпределение за разликата над сумата от 0,15 лева до
пълния предявен размер от 0,65 лева и за периода от 01.08.2019 г. до 31.08.2019 г.,
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забавено плащане на цена на
доставена топлинна енергия за битови нужди за разликата над сумата от 0,55 лева до
пълния предявен размер от 6,68 лева, както и ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 0,16 лева – мораторна лихва върху главницата за неплатена цена за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода 15.09.2019 г. – 23.08.2022 г.
ОСЪЖДА Е. Х. К., ЕГН **********, с адрес: ..........., конституирана по реда на чл.
227 ГПК на мястото на почина. в хода на процеса първоначален ответник П. К. Х., ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.............“ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ..............., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 9,82 лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена
топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. ................ с абонатен номер № ........, сумата от 0,26 лева – главница,
представляваща неплатена цена за предоставена услуга за дялово разпределение за периода
01.08.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 07.09.2022 г. до окончателното плащане,
сумата от 2,93 лева – мораторна лихва върху главницата за незаплатена цена на доставена
топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 23.08.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79,
17
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ за незаплатена цена на доставена топлинна енергия за
разликата над сумата от 9,82 лева до пълния предявен размер от 25,07 лева,
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ за неплатена цена за
предоставена услуга за дялово разпределение за разликата над сумата от 0,26 лева до
пълния предявен размер от 0,65 лева, ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
обезщетение за забавено плащане на цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за
разликата над сумата от 2,93 лева до пълния предявен размер от 6,68 лева, както и
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 0,16 лева – мораторна
лихва върху главницата за неплатена цена за предоставена услуга за дялово разпределение за
периода 15.09.2019 г. – 23.08.2022 г.
ОСЪЖДА Е. А. Х., ЕГН **********, с адрес: ..............., ДА ЗАПЛАТИ на
„Т.............“ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. С., ..............., на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 9,82 лева
– главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови
нужди през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
................ с абонатен номер № ........, сумата от 0,26 лева – главница, представляваща
неплатена цена за предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.08.2019 г. –
30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 07.09.2022 г. до окончателното плащане, сумата от 2,93
лева – мораторна лихва върху главницата за незаплатена цена на доставена топлинна
енергия за периода 15.09.2019 г. – 23.08.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ за незаплатена цена на доставена топлинна енергия за разликата
над сумата от 9,82 лева до пълния предявен размер от 25,07 лева, ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ за неплатена цена за предоставена услуга за
дялово разпределение за разликата над сумата от 0,26 лева до пълния предявен размер
от 0,65 лева, ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забавено плащане на
цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за разликата над сумата от 2,93 лева
до пълния предявен размер от 6,68 лева, както и ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 0,16 лева – мораторна лихва върху главницата за неплатена цена за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода 15.09.2019 г. – 23.08.2022 г.
ОСЪЖДА Ю. Х. П., ЕГН **********, с адрес: гр. .................., ДА ЗАПЛАТИ на
„Т.............“ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. С., ..............., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 636,91 лева – сторени разноски в
производството по гр. д. № 48670/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
ОСЪЖДА И. П. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. ..........., ДА ЗАПЛАТИ на
„Т.............“ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. С., ..............., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 3,54 лева – сторени разноски в
производството по гр. д. № 48670/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
ОСЪЖДА В. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. .............. ДА ЗАПЛАТИ на
„Т.............“ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. С., ..............., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 3,54 лева – сторени разноски в
производството по гр. д. № 48670/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
ОСЪЖДА С. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ............. ДА ЗАПЛАТИ на
„Т.............“ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. С., ..............., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 3,54 лева – сторени разноски в
производството по гр. д. № 48670/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
ОСЪЖДА Т. И. К., ЕГН **********, с адрес: с. ........ ДА ЗАПЛАТИ на „Т.............“
ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. С., ..............., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 1,17 лева – сторени разноски в производството по гр. д. №
48670/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
18
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН **********, с адрес: с. ........ ДА ЗАПЛАТИ на „Т.............“
ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. С., ..............., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 1,17 лева – сторени разноски в производството по гр. д. №
48670/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
ОСЪЖДА Е. Х. К., ЕГН **********, с адрес: ..........., конституирана по реда на чл.
227 ГПК на мястото на почина. в хода на процеса първоначален ответник П. К. Х., ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.............“ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ..............., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 5,60 лева –
сторени разноски в производството по гр. д. № 48670/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 29
състав.
ОСЪЖДА Е. А. Х., ЕГН **********, с адрес: ..............., ДА ЗАПЛАТИ на
„Т.............“ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. С., ..............., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 5,60 лева – сторени разноски в
производството по гр. д. № 48670/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т.............” ЕАД – „..............“ ЕООД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19