Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 97
гр. Хасково, 06.02.2014год.
стр.184 - 187
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският районен съд
в публичното заседание на шестнадесети януари
през две хиляди и четиринадесета година в състав :
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Марияна Стоянова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.дело № 1238 по
описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от В.С.
*** против „ЕФЕ ТРАНС” ЕООД-Хасково обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.128, т.2 от КТ за сумата в размер на 4
760
лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 21.04.2011г. до 27.04.2012г., иск
по чл.221, ал.1 от КТ за сумата в размер на 400 лева, представляваща
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, както
и
иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за сумата в размер на 266 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
ведно със законната лихва върху всяка една от главниците.
В исковата молба ищецът твърди, че от
21.04.2011г. до 27.04.2012г. работел по трудово правоотношение с ответника по
силата на сключен Трудов договор № 56/21.04.2011г. През това време изпълнявал
задълженията си като „шофьор товарни превози”, за която работа било договорено
трудово възнаграждение в размер на 400 лева месечно. От момента на сключване на
договора до датата на прекратяването му работодателят не му изплащал дължимото
трудово възнаграждение, като общата сума на неизплатените трудови възнаграждения
за посочения по-горе период възлизала на 4 760 лева. Посочва още, че по
настояване на ръководителя се подписал за някои месеци във ведомостта, че е
получил заплата, с обещание от последния, че сумата ще му бъде преведена по
дебитната карта. Това обаче не било сторено, въпреки уверенията, че всички
заплати ще му бъдат преведени в по-късен момент. Твърди се също така, че поради
неплащане от работодателя на договорените трудови възнаграждения за дълъг
период от време, на 27.04.2012г. ищецът подал молба за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ и същото било
прекратено. Не му било изплатено обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срока на предизвестието, а именно – сумата от 400 лева. Посочва
още, че по време на съществуване на трудовото правоотношение не бил ползвал
полагащия му се платен годишен отпуск – 20 дни годишно, за което ответникът му
дължал обезщетение съгласно чл.224 от КТ, което възлизало на сумата от 266
лева. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 4 760 лева, представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за периода от 21.04.2011г. до 27.04.2012г., сумата в
размер на 400 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие, както и 266 лева – обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск. Претендира разноски.
Ответникът
оспорва исковете като неоснователни.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че по
силата на Трудов договор № 56/21.04.2011г. между ищеца като работник и
ответникът като работодател е съществувало трудово правоотношение на основание
чл.67, ал.1, т.1 от КТ. Уговорено е било ищецът да изпълнява при
дружеството-ответник длъжността „шофьор товарен автомобил /международни
превози/” с основно месечно трудово възнаграждение от 400 лева, платимо
еднократно до 30-то число на месеца, следващ заработката. Предвидено е право на
работника на платен годишен отпуск за срок от 25 работни дни. Определен е и
срок на предизвестието при прекратяване на трудовия договор – 30 дни. В
договора е отразено, че работникът е постъпил на работа на 21.04.2011г.
Договорът е подписан от представител на работодателя и от работника.
Не
се спори межу страните по делото, че същите са били в трудово правоотношение по
силата именно на този трудов договор през целия исков период и до 27.04.2012г.
Считано от тази дата това правоотношение е прекратено на основание чл.327,
ал.1, т.2 от КТ, по което обстоятелство страните също не спорят, макар по
делото да не бе представена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.
Представи
се по делото Писмо, изх. № 0072-2160 от 28.05.2012г. от Дирекция „Инспекция по
труда” до ищеца В.С.С., в което се посочва, че по повод постъпила негова жалба
е образувано административно производство и е извършена проверка на „Ефе Транс”
ООД-гр.Хасково. От представените разплащателни ведомости е констатирано, че
срещу подпис /положен от името на ищеца/ е изплатено трудовото възнаграждение
за месеците май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември
2011г. и м. януари 2012г., като във ведомостите липсвал подпис за м.април
2011г. и за месеците февруари и март 2012г. В хода на проверката били
предоставени заверени ксерокопия от разходни касови ордери на получени от ищеца
суми в брой срещу положен от него подпис в турски лири, евро и български лева,
които на обща стойност надвишавали неполучените трудови възнаграждения. В
заключение е посочено, че всички въпроси, свързани с възникването,
съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение, могат
да се разгледат от компетентния съд.
Ответникът представи Разходен касов ордер с дата 03.04.2012г.
и получател ищеца по делото – В.С., за получена сума от 1000 турски лири и 300
евро; Разходен касов ордер от 10.03.2012г. за получени 1 000 турски лири и 200
евро, както и Разходен касов ордер от 09.02.2012г. за получена от ищеца сума от
200 лева, като в този ордер е посочено и основанието за получаване на сумата –
лични.
По делото съдът допусна ангажиране и на гласни
доказателства:
От разпита на свид. Калин Желев се установява, че също е
работил като международен шофьор в ответното дружество. При тръгване на курс от
Турция получавали служебни пари, които били турски лири и евро. При завръщане
от курса, пак в Турция, получавали командировъчните средства след приспадане на
направените разходи за гориво, винетни такси и др. Заплатата пък получавали по
дебитна карта в банка. Имало случаи в периода м. април 2011г.-м. април 2012г.,
в които се подписвали във ведомостите, без да получават трудово възнаграждение.
Свидетелят твърди, че това било практика във фирмата – шофьорите да се
подписват във ведомостите за заплати, без да да има превод на заплати. Известно
му е, ча за исковия период не били изплатени заплатите на ищеца. Тъй
като свидетелят бил с най-дългогодишен
стаж в дружеството, именно на него възлагали да убеждава останалите шофьори да
се подписват във ведомостите, без реално да получават трудовите си
възнаграждения. Обещанието на ръководството било, че ще си получат парите.
За правилното изясняване на спора
от фактическа страна съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице
посочва, че при посещението си на адреса, посочен като седалище и адрес на
управление на ответното дружество, при проведен разговор с лицето, посочено
като управител на фирмата, същият е заявил, че не притежава фирма и няма
никакви счетоводни документи на „Ефе Транс” ЕООД-Хасково, включително и
разплащателни ведомости за исковия период. Поради изложеното експертизата не
може да даде заключение по поставените от съда задачи.
По
другите, поставени задачи, вещото лице сочи, че общата левова равностойност към
момента на получаване на сумите от ищеца с РКО от 09.02.2012г., 10.03.2012г. и
от 03.04.2012г. е в размер на сумата 3 814.40 лева. Посочените в тези РКО суми
за извършените плащания към ищеца не са осчетоводени и не са заведени по
съответните счетоводни сметки. Не са отразени в Оборотната ведомост за
съответните данъчни периоди и не са посочени и в Баланса на ответника. Вещото
лице е констатирало също така, че за исковия период – 21.04.2011г. –
27.04.2012г. по сметката на ищеца в „Алианц Банк България” са постъпили от
ответника „Ефе Транс” ООД следните суми: на 19.10.2011г. от Жана Иванова – 500
лева. В банковия документ не е посочено конкретно основание, на което сумата е
постъпила по банковата сметка на ищеца.
Съдът изиска и приложи по делото НОХД № 77/2013г. по
описа на Районен съд-Хасково, по което е постановена Присъда № 16/04.03.2013г.,
влязла в сила на 19.03.2013г., с която подсъдимият В.С.С. е признат за виновен
в това, че на 27.04.2012г. в гр.Хасково, в качеството си на длъжностно лице –
шофьор на товарен автомобил, присвоил чужди пари, собственост на „Ефе Транс”
ООД, а именно – 200 евро и 1 000 турски лири на обща стойност от
1 231.29 лева, поверени му да ги пази и управлява – престъпление по чл.201
от НК, поради което и на основание чл.201 вр. чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1,
т.2, б.”б” му е наложено наказание „пробация” с пробационни мерки „задлъжителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца с периодичност 2 пъти
седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6
месеца. С Присъдата подсъдимият е осъден да заплати на „Ефе Транс”
ООД-гр.Хасково сумата в размер на 1 231.29 лева, представляващи
обезщетение по чл.45 от ЗЗД за имуществени вреди, причинени с престъплението,
ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на увреждането
– 27.04.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на
300 лева, представляващи разноски по делото.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът
достига до следните правни изводи по основателността на предявените обективно
съединени искове:
Предявеният иск за заплащане на трудово възнаграждение е
с правно основание чл.128, т.2 от КТ, според който работодателят е длъжен да
плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. На основание чл.270 от КТ то се дължи
всеки месец и следва да се изплати в предприятието лично на работника по
ведомост или срещу разписка, а по негово писмено искане това може да стане на
негови близки или да се превежда на влог в посочената от него банка.
Следователно в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил дължимото трудово
възнаграждение. От разпоредбата на чл.270, ал.3 от КТ се налага извода, че за
установяване на това обстоятелство законът изисква писмен акт. Ето защо, с
оглед приложените по НОХД № 77/2013г. по описа на ХРС /Досъдебно производство №
611/2012г. по описа на РУП-Хасково/ Ведомости за заплати за периода м. юни
2011г. – м. януари 2012г. вкл., в които срещу името на ищеца В.С.С. е положен
подпис от същия, съдът намира, че за посочения период работодателят е изпълнил по
отношение на ищеца задължението си да му плати трудовото възнаграждение. Тези
подписи не бяха оспорени от ищеца, поради което съдът приема, че са положени именно
от него при получаване на трудовото му възнаграждение за отразените във
ведомостите месеци – юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември
2011г. и месец януари 2012г. За останалата част от исковия период обаче –
21.04.2011г. – 30.04.2011г., м. май 2011г., м.февруари 2012г., м. март 2012г. и
от 01.04.2012г. до 27.04.2012г. работодателят не е изпълнил своето задължение. Няма
данни трудовото възнаграждение да е било изплатено на работника. Не се
представиха по делото от страна на ответника-работодател доказателства да е
извършил такова плащане срещу подпис на работника, с превод по банкова сметка ***.
Представените РКО от 09.02.2012г.,
10.03.2012г. и от 03.04.2012г. с левова равностойност според заключението на
в.л. общо в размер на 3 814.40 лева, не могат да обосноват извод за изпълнено
задължение от страна на работодателя за изплащане на трудовото възнаграждение
на ищеца. Изрично експертизата сочи, че тези документи не са осчетоводени и не
са заведени по съответните счетоводни сметки, не са отразени в оборотната
ведомост за съответните данъчни периоди и не са посочени и в баланса на
ответника. От друга страна не може да бъде прието и че постъпилата по сметка на
ищеца в „Алианц Банк България” на 19.10.2011г. сума от 500 лева с посочен
вносител Жана Иванова, представлява плащане на трудово възнаграждение. Вещото
лице е констатирало, че в банковия документ не е посочено конкретно основание,
на което сумата е постъпила по банковата сметка на ищеца. След като липсва
уточнение за какво точно е внесена сумата от 500 лева, не би могло да се
направи извод, че същата представлява плащане на трудово възнаграждение. По
изложените съображения съдът намира предявения иск за заплащане
на трудово възнаграждение за посочения по-горе период за установен в своето
основание. Досежно размера на същия, счита, че няма
достатъчно данни за определянето му, тъй като вещото лице не
можа да изготви заключение поради непредоставянето му на каквато и да било
документация от дружеството-ответник. Именно поради изложеното и с оглед
дадената от закона възможност за преценка, съдът, като взе предвид, че искът е
установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, на
основание чл.162 от ГПК, определя предявения
иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ за основателен до размер
на сумата 1820 лева, като в
останалата част до пълния предявен размер от 4 760 лева и
за периода от м. юни 2011г. до м. януари 2012г. вкл., като недоказан ще
следва да се отхвърли.
Следва да бъде уважен и иска с правно
основание чл.224, ал.1 от КТ. Според цитираната норма, при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето,
което се признава за трудов стаж. В настоящия процес, въпреки изричните
указания на съда с проекта за доклад, ответникът не доказа ищецът да е ползвал
дължимия отпуск или че му е било изплатено обезщетението при прекратяване на
трудовото правоотношение. Ето защо, и
този иск съдът намира за установен в своето основание,
но тъй като
няма достатъчно данни за неговия размер, на основание чл.162 от ГПК,
определя за основателен в размер на сумата 560
лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 33 дни.
Доколкото не бе направено изменение на иска обаче, същият следва да се уважи в
предявения с исковата молба размер, а именно – 266 лева, с оглед установеното в
чл.6, ал.2 от ГПК диспозитивно начало в гражданския процес.
Съдът
намира за основателна и претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение по
чл.221, ал.1 от КТ, тъй като последното се дължи от работодателя при
прекратяване на трудовия договор на работника на основание чл.327, т.2 от КТ, а
както бе посочено и по-горе, не се спори по делото, че трудовото правоотношение
между страните е прекратено именно на горепосоченото основание. Съгласно
разпоредбата на чл.221, ал.1 от КТ работодателят дължи обезщетение по този
текст в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за срока на
предизвестието в случаите на безсрочно
трудово правоотношение. По делото не се представиха доказателства, от които
съдът да направи извод, че това обезщетение е изплатено на ищеца. Видно от
представения Трудов договор № 56/21.04.2011г. е, че брутното трудово
възнаграждение на ищеца е в размер на 400 лева. Ето защо, дължимото обезщетение
на посоченото основание възлиза на
сумата 400 лева, поради което съдът намира, че този иск следва да се уважи в
пълен размер, а именно за сумата от 400 лева, както е предявен с исковата молба.
Ответникът ще следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски съобразно уважената част от предявените искове в размер на 92 лева,
а по сметка на Районен съд–Хасково държавна такса в размер на 172.80 лева и разноски за вещо лице в размер на 50
лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ЕФЕ ТРАНС” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление-Хасково, ул.”Лютиброд” № 6, да
заплати на В.С.С., ЕГН **********,*** Даскалови, сумите, както следва: 1 820 лева, представляваща неизплатени
трудови възнаграждения за периода 21.04.2011г. – 30.04.2011г., м. май 2011г.,
м.февруари 2012г., м. март 2012г. и от 01.04.2012г. до 27.04.2012г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 08.05.2013г. до окончателното й
изплащане; сумата 266 лева, представляваща обезщетение за неползван платен
годишен отпуск в размер на 33 дни, ведно със законната лихва върху тази
главница, считано от 08.05.2013г. до окончателното й изплащане; сумата 400 лева, представляваща неизплатено
обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 08.05.2013г. до окончателното й изплащане, като иска за заплащане на
трудово възнаграждение за периода от м. юни 2011г. до м. януари
2012г. вкл., и за сумата над 1 820 лева до пълния предявен
размер от 4 760 лева, като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ЕФЕ ТРАНС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление-Хасково, ул.”Лютиброд” № 6, да заплати на В.С.С., ЕГН **********,***
Даскалови, направените по делото
разноски в размер на 92 лева, а по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса
в размер на 172.80 лева и разноски за вещо лице в размер на 50 лева.
ДОПУСКА,
на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в
частта на присъденото трудово възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.