№ 10
гр. Бургас, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Мартин Д. Данчев
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Елена П. Г.
в присъствието на прокурора К. Г. К.
като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно частно
наказателно дело № 20242000600310 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXI, във връзка с чл.341 ал.1 и чл.306 ал.1
т.1 от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от осъдения Р. М. М. ЕГН **********,
изтърпяващ понастоящем наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора - Варна, против
Разпореждане № 1372 от 25.11.2024г., постановено от съдията - докладчик по ЧНД №
1569/ 2024г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което молбата на М. за кумулация на
наказанията, наложени му с влезли в сила присъди, е оставена без разглеждане като
процесуално недопустима, и производството по делото е прекратено. В жалбата са
въведени неконкретизирани оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и липса
на мотиви в оспореното разпореждане. Претендира се отмяна на разпореждането на
окръжния съд и постановяване на съдебен акт, с който да бъде уважено искането на
жалбоподателя за кумулация на наложените му присъди. В жалбата не са
формулирани доказателствени искания.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция служебният защитник на
осъдения поддържа жалбата с изложените в нея съображения, и предоставя на съда да
прецени относно нейната основателност.
Осъденият Р. М. участва лично в производството, поддържа жалбата и заявява
желание да бъде пуснат на свобода, като остане на вече излежаното наказание
„лишаване от свобода“.
В проведено съдебно заседание, въззивният прокурор оспорва жалбата с доводи,
че актът, постановен от първата инстанция е обоснован и законосъобразен, тъй като
след последното влязло в сила осъждане на жалбоподателя по НОХД № 1030/ 2016 г.
по описа на Окръжен съд - Бургас, спрямо М. липсват нови осъждания, които
1
евентуално да бъдат групиране с последното осъждане. Наказанията, наложени му по
предшестващите осъждания вече са били кумулирани и съответно изтърпени преди
влизане в сила на цитираната последна присъда, и съответно не са налице основания
нито по чл. 23 от НК, нито по чл. 25 вр. чл.23 от НК за ново групиране. Предлага
оспореното с жалбата определение да бъде потвърдено.
Бургаският апелативен съд, след собствена въззивна проверка на
разпореждането в предмета и пределите, установени в чл.313 и чл.314 от НПК,
независимо сочените от страните основания, намери жалбата за процесуално
допустима, като подадена в установения в чл.319 ал.1 от НПК преклузивен срок, от
легитимирана страна, срещу годен за съдебен контрол по този ред акт, и пред
надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните в първоинстанционното съдебно производство доказателства се
установява следното:
Жалбоподателят М. е осъждан до момента със 7 влезли в сила присъди и
споразумения за извършени умишлени престъпления от общ характер.
Понастоящем, осъденият изтърпява в Затвора – Варна ефективно наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 13 години и 4 месеца, наложено му за извършено
престъпление по чл.116 ал.1 т.6 и т.12 вр. чл.115 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ и б. „б“ от НК,
наложено му с Присъда № 204 от 17.11.2016г. по НОХД № 1030/ 2016г. по описа на
Окръжен съд – Бургас, частично изменена с Решение № 72 от 08.06.2017г. по ВНОХД
№ 47/ 2017г. по описа на Апелативен съд – Бургас, потвърдено с решение по н.дело №
940/ 2017г. по описа на ВКС, в сила от 09.11.2017г. Със същата присъда, на основание
чл.27 ал.2 вр. ал.1 от НК, наложеното на М. наказание по НОХД № 1030/ 2016г. по
описа на Окръжен съд – Бургас е изцяло присъединено към неизтърпяната част, в
размер на 1 година, 5 месеца и 6 дни, от общото наказание в размер на 3 години и 6
месеца „лишаване от свобода“, определено на жалбоподателя по НОХД № 548/ 2012г.
на Районен съд – Провадия и НОХД № 1331/ 2012г. на Окръжен съд – Варна, със
зачетено начало на изтърпяване 27.11.2014г.
Що се отнася до по-ранните осъждания на молителя по НОХД № 174/ 2001г. на
Районен съд – Провадия, НОХД № 1200/ 2006г. на Районен съд – Варна, и НОХД №
166/ 2006г. на Районен съд – Несебър, те са били съответно групирани и изтърпени
ефективно на 19.06.2012г., съгласно отразеното в справката за съдимост на М.. По най-
старото осъждане по НОХД № 20/ 1988 по описа на Районен съд - Айтос, М. е
реабилитиран по право на основание чл.86 ал.1 т.1 от НК.
По молба на осъдения за кумулация е било образувано ЧНД № 1263/ 2019г. по
описа на Окръжен съд – Бургас. С протоколно определение от 06.01.2020г., в сила от
22.08.2020г., молбата на М. за определяне на общо наказание на основание чл.25 ал.1
вр. чл.23 ал.1 от НК между наказанията, наложени му с отделните присъди, е оставена
без уважение поради факта, че към 10.03.2016г., когато е извършено престъплението,
предмет на осъждането му по НОХД № 1030/ 2016г. на Окръжен съд – Бургас, вече са
били влезли в сила всички присъди по предхождащите го наказателни дела,
наказанията по тях са били групирани и съответно изтърпени от осъдения. Наред с
това, след датата на престъплението по последното осъждане, липсват нови влезли в
сила присъди, с които евентуално да се формира съвкупност и да се определи общо
наказание.
По идентична молба за кумулация вх.№10453/ 10.06.24г. по описа на Окръжен
съд – Бургас, председателят на съда с разпореждане е отказал да образува частно
наказателно дело по съображения, че отсъства последващо осъждане като законова
предпоставки за ново групиране, както и поради факта, че идентична молба вече е
2
била разгледана по същество и оставена без уважение, поради което действа легалната
забрана по чл.24 ал.1 т.6 от НПК за ново разглеждане и пререшаване на същия въпрос
в отсъствие на нови данни.
По-нататък, с разпореждане на съдията - докладчик по ЧНД № 1388/ 2024г. по
описа на Окръжен съд-Бургас, идентична молба за кумулация на М. е оставена без
разглеждане като недопустима, и производството е прекратено.
Настоящата молба е поредна, с идентично съдържание и макар подадена
първоначално пред Окръжен съд – Варна, касае същото осъдено лице и същите
присъди. Прегледът на доказателствата води до извод, че и тази молба за определяне
на общо наказание се явява процесуално недопустима, доколкото въпросът вече е бил
разгледан и решен с влязъл в сила съдебен акт по ЧНД № 1263/ 2019г. по описа на
Окръжен съд – Бургас, т.е. налице е прекратителното основание по чл.24 ал.1 т.6 от
НПК. Наред с това, след влизане в сила на присъдата по НОХД № 1030/ 2016г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, по отношение на М. не са налице нови влезли в сила
присъди, поради което е невъзможно и формирането на съвкупност по смисъла на
чл.23 ал.1 от НК.
При установените релевантни факти въззивната инстанция намери, че
контролираният съд е решил делото в съгласие със закона, доказателствата и
задължителната тълкувателна практика на касационната инстанция. Липсват
основания за ново групиране и определяне на общо наказание, и като е достигнал до
идентичен извод, окръжният съд е постановил законосъобразен и правилен съдебен
акт, който следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, на основание чл.338, във връзка с чл.334 т.6 от НПК,
Апелативен съд - Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1372 от 25.11.2024г., постановено от съдията
- докладчик по ЧНД № 1569/ 2024г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което молбата
на осъдения Р. М. М. ЕГН ********** за кумулация на наказанията, наложени му с
влезли в сила присъди, е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, и
производството по делото е прекратено.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3