Решение по дело №1004/2022 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 28
Дата: 20 януари 2023 г. (в сила от 20 януари 2023 г.)
Съдия: Ивелина Петрова Йорданова Игнатова
Дело: 20224310101004
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Ловеч, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА

ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20224310101004 по описа за 2022 година
Производство с правно основание чл. 238-239 от ГПК – неприсъствено решение.

Постъпила е искова молба /уточнена с молба вх.№ 7697/05.09.2022 г./ от „АКСИОМА“
ЕООД – гр. Ловеч, чрез пълномощник адв. М. М., срещу „МАВРАНГЕЛИС“ ООД, с адрес: гр.
Ловеч, Северна индустриална зона, завод „Емос“, с посочено основание чл. 79 ал. 1 във вр. с чл.
200 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, с уточнена цена на главния иск в размер на 18352.00 лева, за
присъждане на посочената сума, представляваща продажна цена на дърва за огрев, доставени на
ответника в периода от 22.06.2017 г. до 07.07.2017 г., за което са издадени фактури.
В исковата молба се твърди, че на основание седем неформални договора за търговска
продажба на дърва за огрев (технологична дървесина), всеки от който е индивидуализиран в
съставена фактура, „Аксиома“ ЕООД, като продавач, е извършило множество доставки на дърва за
огрев, които са получени от купувача „Маврангелис“ ООД, но за които не е била платена
дължимата от купувача продажна цена, както следва: 1/ продажба от 22.06.2017 г. на 90.00
пространствени куб.м. дърва за огрев, за цена от 40.00 лв. куб.м. дървесина, или общо 4320.00 лева
с ДДС, за която е издадена фактура № **********/23.06.2017 г.; 2/ продажба от 26.06.2017 г. на
24.00 пр.куб.м. дърва за огрев /технологична дървесина/ на обща стойност 1152.00 лева с ДДС, за
което е издадена фактура № **********/26.06.2017 г.; 3/ продажба от 27.06.2017 г. на 135.00
пр.куб.м. дърва за огрев /технологична дървесина/ на обща стойност 6480.00 лева с ДДС, за което е
издадена фактура № **********/29.06.2017 г.; 4/ продажба от 30.06.2017 г. на 45.00 пр.куб.м.
дърва за огрев /технологична дървесина/ на обща стойност 2160.00 лева с ДДС, за което е издадена
фактура № **********/30.06.2017 г.; 5/ продажба от 01.07.2017 г. на 40.00 пр.куб.м. дърва за огрев
/технологична дървесина/ на обща стойност 1920.00 лева с ДДС, за което е издадена фактура №
**********/01.07.2017 г.; 6/ продажба от 05.07.2017 г. на 45.00 пр.куб.м. дърва за огрев
/технологична дървесина/ на обща стойност 2160.00 лева с ДДС, за което е издадена фактура №
**********/05.07.2017 г.; 7/ продажба от 07.07.2017 г. на 45.00 пр.куб.м. дърва за огрев
1
/технологична дървесина/ на обща стойност 2160.00 лева с ДДС, за което е издадена фактура №
**********/07.07.2017 г.
Посочва се, че по всяка фактура дървесината е била доставена и предадена от ищеца на
ответника, за което са издадени от „Северозападно ДП“ – Враца, „ДГС“-Ловеч, описаните в
исковата молба превозни билети, приложени като доказателства.
Изтъква се, че съставените фактури са включени от „Аксиома“ ЕООД в справката-
декларация за ДДС, дневник за продажби за данъчен период юни и юли 2017 г.
Посочва се, че всяко едно от вземанията за продажна цена на основание описаните
договори за продажба на дървесина е изискуемо и с настъпил падеж на основание чл. 303а, ал. 3 от
ТЗ, тъй като дървесината е получена от „Маврангелис“ ООД на дата, посочена в издадения за
нейното транспортиране превозен билет, като дружеството е изпаднало в забава за плащане на
всички вземания основани на посочените договори за търговска продажба с изтичане на 14-
дневния срок по чл. 303а, ал. 3 от ТЗ.
Въз основа на изложеното, ищецът предявява настоящия осъдителен иск за сумата
18352.00 лева, заедно със законната лихва от 23.07.2017 г. до предявяване на иска, ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане на главницата.
С уточняващата молба, подадена чрез пълномощника на ищеца адвокат М. М., се
пояснява, че цената на главния иск е 18352.00 лева, тъй като на 19.03.2019 г. ответното дружество е
извършило частично плащане в размер на 2000.00 лева по фактура № 2176/23.06.2017 г., на
стойност 4320.00 лева. Посочва се също, че на 21.07.2022 г. ответното дружество е извършило
плащане в общ размер на сумата 4080.00 лева - по фактура № 2181/01.07.2017 г., на стойност
1920.00 лева и по фактура № 2184/07.07.2017 г., на стойност 2160.00 лева, като във връзка с това
плащане, ищецът заявява, че оттегля главния иск в размер на сумата 4080.00 лева и същият да се
счита предявен за сумата от 14272.00 лева.
Със същата молба ищецът уточнява, че размера на акцесорния иск за лихва за забава е
5592.00 лева и се отнася за периода от 22.06.2019 г. до 22.06.2022 г.
По повод тази уточняваща молба, съдът, с влязло в сила определение № 1092/24.11.2022 г., е
приел на основание чл. 232 от ГПК, направеното частично оттегляне на главния иск, а именно за
сумата в размер на 4080.00 лева по фактура № 2181/01.07.2017 г. и по фактура № 2184/07.07.2017
г., и прекратил производството по делото в тази част на главния иск за сумата 4080.00 лева, като
продължил производството по делото по отношение на останалата част от главния иск за сумата
14272.00 лева по останалите фактури, посочени в исковата молба, и акцесорния иск за лихва за
забава в размер на сумата 5592.00 лева за периода от 22.06.2019 г. до 22.06.2022 г.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се представлява от адвокат М. М., който
поддържа исковата молба и моли за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Моли и за присъждане на разноските по делото, съгласно представен списък.
Ответникът „Маврангелис“ ООД не е представил в законоустановения едномесечен срок
писмен отговор на исковата молба. За насроченото съдебно заседание е редовно призован, но не
изпраща представител, както и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Следователно, налице са формалните предпоставки на чл. 238 ал. 1 от ГПК за допустимост
на искането за постановяване на неприсъствено решение.
Налице са и предпоставките по същество за постановяване на неприсъствено решение,
регламентирани в чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, тъй като на ответника са указани последиците от
неспазването на срока за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. С оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства /фактури и превозни
билети/, съдът счита, че исковете са вероятно основателни, тъй като съвкупността от фактите,
2
наведени в исковата молба е достатъчна да обоснове основателност на исковата претенция.
По изложените съображения, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 238 ал. 1 и
чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК и следва да се постанови неприсъствено решение срещу ответника,
като предявените осъдителни искове /главен и акцесорен за лихва за забава/ следва да бъдат
уважени изцяло, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба /22.06.2022 г./ до окончателното изплащане на главницата.
Съгласно чл. 239 ал. 2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, тъй
като се основава на наличието на описаните по-горе предпоставки.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото, включително разноските по
обезпечителното производство на бъдещ иск и изпълнителното производство във връзка с
обезпечителната мярка, съгласно представения списък, както следва: 1038.68 лева – платена
държавна такса за образуване на настоящото производство, 2111.00 лева – платено адвокатско
възнаграждение, 40.00 лева – държавна такса за образуване на обезпечително производство, 40.00
лева – държавна такса по изпълнително дело за привеждане в изпълнение на обезпечителна
заповед и 400.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, или общо
разноски: 3629.68 лева. Искането по списъка в частта на разноските до пълния претендиран размер
държавна такса от 1088.68 лева за настоящото производство, както и в частта на претендираното
адвокатско възнаграждение в размер на 1490.00 лева по обезпечителното производство, следва да
се отхвърли, като недоказано. Относно последното, няма приложени доказателства молбата за
обезпечение на бъдещия иск да е била подадена чрез посочения адвокат, респ. няма данни дали
договорът за правна защита е бил представен в производството по обезпечение.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА „МАВРАНГЕЛИС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Ловеч, Северна индустриална зона, завод „Емос“, представлявано от управителя Теофилактос
Одисеас Маврангелис, на основание чл. 288 от ТЗ във връзка с чл. 200 ал. 1 във връзка с чл. 79 ал.
1 и чл. 86 от ЗЗД, да заплати на „АКСИОМА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 79, вх. „А“, ет. 3, ап. 11, представлявано от управителя
Иван Мичков Иванов, сумата от 14272.00 лв. /четиринадесет хиляди двеста седемдесет и два лева/,
представляваща продажна цена на дърва за огрев /технологична дървесина/ по фактури с №
**********/23.06.2017 г., № **********/26.06.2017 г., № **********/29.06.2017 г., №
**********/30.06.2017 г. и № **********/05.07.2017 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба /22.06.2022 г./ до окончателното й
изплащане, сумата от 5592.00 лв. /пет хиляди петстотин деветдесет и два лева/, представляваща
лихва за забава за периода от 22.06.2019 г. до 22.06.2022 г., както и сумата 3629.68 лв. /три хиляди
шестстотин двадесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща разноски в
производството по делото, включително разноски по обезпечителното производство на бъдещ иск
и по изпълнителното производство за привеждане в изпълнение на обезпечителната заповед, като
отхвърля искането на „Аксиома“ ЕООД в частта на разноските до пълния претендиран размер
3
държавна такса от 1088.68 лева за настоящото производство, както и в частта на претендираното
адвокатско възнаграждение в размер на 1490.00 лева по обезпечителното производство, като
недоказано.
БАНКОВА СМЕТКА, по която могат да бъдат преведени присъдените суми в полза на
„Аксиома“ ЕООД:
IBAN:************, „******.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на ответника.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
4