№ 156
гр. Пазарджик, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225200500179 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
С Решение №260216 от 29.10.2021г., постановено по гр.д.№4928/2019г.
по описа на РС- Пазарджик е осъдена ответницата Г. АНГ. Ч., ЕГН
**********, от гр. Пазарджик, ул. „Г.Б.“ №24, да заплати на ищеца „Ф.М.“
ЕООД- гр. Пазарджик, ЕИК *********, сумата 2000лв., представляваща
неплатен остатък от цената на лек автомобил „Ф.Т.“ по договор за продажба,
за който е издадена фактура №1142/21.02.2018г., заедно с лихва за забава за
периода от 22.05.2018г. до 09.12.2019г. в размер 315лв. и законната лихва
върху главницата, считано от 10.12.2019г. до пълното изплащане на
главницата, като е отхвърлен иска за разликата над 2000лв. до 6000лв. за
главницата и за разликата над 315лв. до 945,01лв. за лихвата за забава.
Осъдена е ответницата Г. АНГ. Ч., ЕГН **********, от гр.Пазарджик,
ул.„Г.Б.“ №24, да заплати на ищеца „Ф.М.“ ЕООД- гр.Пазарджик, ЕИК
*********, сумата 4900лв., представляваща цена на лек автомобил „Ф.Т.“ по
договор за продажба, за който е издадена фактура №1143/21.02.2018г., заедно
с лихва за забава за периода от 22.05.2018г. до 09.12.2019г. в размер 771,74лв.
и законната лихва върху главницата, считано от 10.12.2019г. до пълното
1
изплащане на главницата.
Осъдена е Г. АНГ. Ч., да заплати на „Ф.М.“ ЕООД сумата 319,47лв.,
представляваща разноски за държавна такса по делото.
Осъден е „Ф.М.“ ЕООД, да заплати на Г. АНГ. Ч. сумата 844,04лв.,
представляваща разноски по делото.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Г. АНГ. Ч., чрез
пълномощника й адв.М. в частта, в която е осъдена ответницата да заплати
сумата от 2000лв. за лек автомобил „Ф.Т.“, ведно със законната лихва за
забава в размер на 315лв. и законната лихва върху главницата, считано от
10.12.2019г., както и сумата от 4900лв. за лек автомобил „Ф.Т.“, ведно с лихва
за забава в размер на 771,74лв. и законната лихва върху главницата, считано
от 10.12.2019г. до изплащане на главницата.
Счита се, че от събраните по делото доказателства се установява
неоснователност на претенцията на ищеца към Ч. по отношение на целия
претендиран размер.
Твърди се, че правилни съдът приема, че при правилата на чл.193 от
ЗЗД и сл. се прилагат на общо основание в конкретния случай. Счита обаче,
че от събраните по делото доказателства не се установява приложението на
чл.193, ал.2 от ЗЗД, с което продавачът се освобождава от отговорност.
Визира се, че след като купувачът е имал възражения относно
изправността на конкретния автомобил, който му е бил предоставен след като
вече е заплатил цената и е оспорил годността му за обичайното употребление,
следва, че собствеността върху вещта не е преминала върху купувача. В този
случай, рискът от повреждането на вещта е бил за продавача и последният е
бил длъжен или да предаде вещ от същия род, но без недостатъци или да
върне получената сума по договора за продажба. При това положение,
вземането на търговеца не е изискуемо, а претенцията му не е основателна,
тъй като самия той се явява неизправна страна по договора.
Твърди се, че продавачът отговаря за всяка липса на съответствие на
потребителската стока с договора за продажба, която съществува при
доставянето на стока и се прояви до две години след доставянето, дори и да
не е знаел, за несъответствието. Проявеното бездействие от търговец и
мълчаливия отказ /чрез бездействие/ рекламацията да бъде удовлетворена
противоречи на изискването за добросъвестност и професионална
2
компетентност. Визира се, че с това, ищецът е ограничил правата на
потребителя и е увредил неговите икономически интереси. Следователно е
осъществен общия състав на нелоялна търговска практика по смисъла на
чл.68г, ал.1 от ЗЗП. Търговецът не само, че не е предприел действия по
удовлетворяване на рекламацията, но е предявил претенция към потребителя
чрез граждански съд.
Сочи се, че ако е знаел, че рекламация за скрити дефекти на автомобила
няма да бъде уважена, потребителят е можел и да не закупи автомобила.
Навеждат се доводи, сочещи некоректност в отношенията между страните,
във връзка с продажбата на лек автомобил БМВ Х5 от ответницата на брата
на ищеца с договор за покупко- продажба на МПС с нотариална заверка на
подписите №1608/04.06.2018г. от Г.Ч. за сумата от 1000лв.
Твърди се, че в приетата по делото автотехническа експертиза,
пазарната цена на този автомобил е определена на 9857лв,. към датата на
продажбата- 04.06.2018г. или 10 пъти по- висока. Според практиката на ВКС,
нееквивалетността на престациите винаги е основание за нищожност на
договорите. В случая е налице размяна на автомобилите, чрез подставено
лице и симулация на действително уговореното.
Сочи се, че за уговорките на страните да се приспадне сумата от
8000лв.от покупната цена на двата автомобила са събрани доказателства от
показанията на свидетеля Д.М. и обясненията на ответницата.
Твърди се, че реално договореното и възникнало облигационно
отношение е за замяна на автомобилите с прехващане и цената до размера на
по- малкото задължение, а причината за липса на документалното му
оформяне е изцяло по вина на ищеца- търговско предприятие. С приспадане
на сумата, претенцията на ищеца остава недоказана.
По отношение на процесния автомобил Т. се визира, че правилно съда
приема показанията на с.М. за предполагаемата цена на ремонта на двигателя.
Визира се, че последния сочи обаче, сумата от 4000лв., като допълва, че поне
5000лв. са платени за отстраняване на повредите, като последното не е взето
под внимание и не е коментирано от съда. Вещото лице в устния си разпит на
06.07.2021г. също говори за ремонт на двигателя на стойност 5000лв. по
данни от ответната страна, макар и да не може да установи с точност. Приема
се, че така или иначе, експертът по приетата по делото СТЕ констатира
3
установената с констативен протокол от 26.03.2021г. от сервизна фирма
„Н.К.“ ЕООД, разлика в данните от километража на този автомобил от почти
300000км. на показанията на километража и показанията в моторния
компютър в резултат на превъртане на километража. Вещото лице
потвърждава посоченото в протокола, че разликата може да се дължи на
превъртане на километража, като по негово лично мнение, визуално
автомобилът е на повече километри от сочените в километража. Сочи се, че
това само се отбелязва от съда, без да се вземе предвид при крайните изводи в
решението.
Твърди се, че с оглед на изложеното и при наличие на данни за
манипулиране на двигателя на автомобила /няма мотив това да е направено от
ответницата при положение, че още ползва този автомобил/, претенцията за
заплащане на каквато и да е сума по договора за продажба следва да се остави
изцяло без уважение, като неоснователна и недоказана с арг. от чл.26 и 27 от
ЗЗД.
Моли се, решението в неговата обжалвана част да се отмени, а
претенцията спрямо жалбоподателката Ч., да се отхвърли, като неоснователна
изцяло.
Моли се за присъждане на разноски.
Постъпила е в срока за писмен отговор от другата страна в процеса
„Ф.М.“ ЕООД, насрещна въззивна жалба, чрез процесуалния му представител
адв.П.Т. от АК- Пловдив. Със същата се обжалва цитираното по- горе
решение, в частта в която предявения иск е отхвърлен за разликата над
2000лв. до 6000лв. и за разликата над 315лв. до 945,01лв. за лихва за забава.
Твърди се, че в обжалваната част решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния
и процесуалния закон.
Счита се, че изложените от съда изводи са неправилни.
Твърди се, че от събраните по делото доказателства не може да се
приеме, че Ч. е уведомила продавача незабавно за констатираните
недостатъци. В този аспект се сочи, че едва с отговора на исковата молба
/януари 2020г./, ответницата прави възражения за състоянието и дефектите на
закупените от нея два броя автомобили през февруари 2018г.
Визира се, че не може да се приеме, че почти две години след
4
осъществяване на продажбата и приемане на автомобилите е разумен срок, в
които може да се предявяват претенции относно състоянието на
автомобилите. Не се доказани наличието на причини довели до соченото
забавяне, т.е. приема се, че правата на ответницата са преклудирани.
Относно приетата сума необходима за извършване на ремонт на
двигателя на Т. за сумата от 4000лв. се твърди, че св.М. не притежава
специални знания, въз основа на които да даде експертна оценка за
стойността на един предполагаем ремонт и не е следвало да се кредитират
свидетелските показания в тази им част.
Твърди се, че по делото не са ангажирани доказателства от които да е
видно, каква е сумата необходима за извършване на ремонт на двигателя и
поради това се приема, че заявената претенция е неоснователна и недоказана.
Искането е да се отмени решението в частта, в която предявения иск е
отхвърлен за разликата над 2000лв. до 6000лв. и за разликата над 315лв. до
945,01лв. за лихвата за забава и се постанови друго с което се уважат изцяло
предявените искове.
Моли се за присъждане на направените по делото съдебни и деловодни
разноски.
В срок на така подадената насрещна въззивна жалба е постъпил писмен
отговор от Г. АНГ. Ч., чрез пълномощника й адв.М..
Твърди се в същия, че подадената насрещна въззивна жалба е
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Счита се, че
решението в обжалваната му част е правилно.
В този смисъл се излагат подробни съображения в насока
неоснователност на изложените в нея възражения.
Искането е да се остави в сила решението в неговата обжалвана част с
насрещната въззивна жалба.
Претендират се разноски в настоящото производство.
В съдебно заседание, жалбоподателят- ищец „Ф.М.“ ЕООД, редовно
призован не се явява законен представител. От страна на пълномощникът на
последния- адв.Т. е постъпила молба, в която се моли да се уважи подадената
насрещна въззивна жалба. Не взима становище по подадената въззивна жалба
от другата страна. Моли за присъждане на разноски по делото- платена ДТ в
5
размер на 105лв.
Жалбоподателят- ответник Г. АНГ. Ч. се явява лично и с адв.П.М.,
редовно упълномощена. От страна на последната се поддържа подадената
въззивна жалба. Съответно се оспорва подадената насрещна такава от другата
страна в процеса. Искането е за уважаване на подадената въззивна жалба от
нейна страна и се отмени решението в обжалваната му част, като се остави в
сила в останалата му част.
Моли се за присъждане на направените разноски в производството, за
по приложен списък.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявен иск от страна на „Ф.М.“ ЕООД- гр.Пазарджик срещу Г. АНГ. Ч. от
гр.Пазарджик за осъждането на ответницата да заплати на ищеца сумата
10900лв., представляваща остатък от цената на два автомобила, които тя
купила от него, заедно с лихва за забава за времето от 22.05.2018г. до
09.12.2019г. в размер 1716,75лв.
Твърди се в исковата молба, че дейността на дружеството ищец е
търговия с употребявани леки автомобили. На 21.02.2018г. страните
сключили писмени договори за продажба на два автомобила марка
„Фолксваген“, модел „Т.“- единият за цена 15000лв., а другият- за цена
4900лв.
Сочи се, че ищцата приела автомобилите без забележка, като цената
следвало да бъде заплатена до три месеца от сключването на договора. Тя
обаче заплатила само 9000лв. по първия договор, а останалите 6000лв., както
и 4900лв. по втория договор останали незаплатени. Претендират се тези суми,
ведно с лихвите за забава от падежа.
В срок е постъпил писмен отговор от страна на ответницата Г. АНГ. Ч..
В него последната чрез процесуалния й представител оспорва иска. В тази
насока се твърди, че между страните съществуват други уговорки за начина
на плащане, различни от отразеното в писмените договори. Страните в
действителност се били споразумели, част от цената да се покрие със
стойността на друг автомобил, марка БМВ, определена на 8000лв., като
6
ответницата следвало да прехвърли собствеността на автомобила на М. М.,
брат на управителя на дружеството Ф.М.. След приспадане на тази стойност
от 8000лв. за плащане оставали 2900лв. В замяна Ф.М. следвало да захрани
сметката на дружеството със сумата 8000лв. Самият Ф.М. инициирал
оформянето на сделките по този начин, т.е. без те да се документират като
частична замяна, защото иначе било „много сложно“. Освен това малко по-
късно се оказало, че автомобилите имат сериозни дефекти, единият /модел
„Т.“/- в автоматичната скоростна кутия, а другият, който бил модел „Т.“- в
двигателя. И двете повреди били от естество да са били налице още по време
на продажбите. Ремонтът на скоростната кутия бил прогнозно оценен в
сервиз на около 5500лв., а на двигателя- на около 3000лв. Ищецът,
информиран от купувачката- ответницата, обещал да замени автомобилите с
други, изправни, които щял да внесе в кратък срок. Тя обаче започнала
преговори за намаляване на цената.
Счита се, че е налице хипотезата на чл.193 и 195 от ЗЗД и има право на
отбив от цената. При това положение се приема, че вземането на ищеца не е
изискуемо, а претенцията му е неоснователна, тъй като самия той се явява
неизправна страна по договорите.
Искането е да се приеме от съда, за неоснователни претенциите към
ответницата.
Пазарджишкият окръжен съд от фактическа страна прие за
установено следното:
Видно от приложените по делото два писмени договора от 21.02.2018г.-
л.5 и л.6 се установява, че на 21.02.2018г. между дружеството- ищец “Ф.М.”
ЕООД и ответницата Г.Ч. е реализирана покупко- продажба на употребявани
леки автомобили- „Фолксваген“, модел „Т.“ за цена 15000лв. и „Фолксваген“,
модел „Т.“ за цена 4900лв. от съдържанието и на двата договора е видно, че
всеки един от автомобилите се продава „в такова състояние, в каквото се
намира в момента на продажбата, заедно с всички принадлежности, числящи
се към него“. Цената е платима в срок от 3 месеца от датата на договора, а
автомобилът се предава при подписването на договора и купувачът „го
приема без забележки“.
Във връзка с тези договори са издадени две фактури- с номера 1142 /за
15000лв. по първия договор/ и 1143 /за 4900лв. по втория договор/.
7
Не е спорно между страните по делото, че са извършени четири
плащания- от 26.02.2018г. в размер 3000лв., от 28.03.2018г. в размер 2000лв.,
от 20.04.2018г. в размер 2000лв. и от 14.05.2018г. в размер 2000лв.- общо
9000лв. Като основание и на четирите плащания е посочена фактура №1142.
От страна на ответната страна не се оспорва изявлението на продавача
/ищеца/, че на всеки кандидат- купувач на автомобил се дава възможност да
го прегледа, да го изпробва в движение и при желание да се консултира със
специалист по своя преценка, поради което съдът приема за установено, че
така се е процедирало при двете продажби.
Не се спори, че на 04.06.2018г. между Г.Ч. и М. М.- брат на управителя
и едноличен собственик на капитала на дружеството ответник Ф.М. и
служител в същото дружество е бил сключен писмен договор, по силата на
който Ч. продава на М. лек автомобил “БМВ”, модел Х5, за сумата 1000лв.,
която продавачката заявява, че е получила предварително.
В показанията си свЕ.М., работещ в автосервиз в гр.Пазарджик визира,
че на неустановена дата през пролетта /началото на годината/ на 2018г. са
приети за ремонт в сервиза в който работи двата процесни автомобила.
Посочва, че при автомобила “Т.” са били ремонтирани “текущи неща”, като
имало повреда и на “помпата за високо налягане”, но ремонт на нея не бил
извършен, защото за такъв ремонт клиентът следвало да си закупи резервната
част, което Ч. решила да не прави. При другия автомобил, модел “Т.”, бил
сменен демпферният маховик.
В показанията си св.Д.М. сочи, че пряко е участвал в избора на
автомобилите, като той лично е закарал същите в сервиз, където са били
обслужени. При сервизното обслужване е бил установен проблем за „Ф.Т.“ в
скоростната кутия и демпферен маховик. Твърди, че още в автокъщата този
шум се е чувал, като служителя там- брат на Ф. е казал, че това е от ролка и
при нейната смяна, този шум ще изчезне. Това според свидетелят не се е
случило, а се оказало, че за отстраняване на шума и повредата се наложила
смяна на цялата скоростна кутия. Малко по- късно и при автомобила модел
“Т.” са установени повреди на “ходова част, двигател и електрониката на
автомобила”. Проявата на повредата на двигателя, както по данни изложени
от св.Д.М., така и на свЕ.М., се проявявала видимо в това, че той периодично
отказвал да запали, а “когато запали, няма проблем”, докато не угасне отново
8
и не откаже да пали. Според показанията на св.Д.М., повредата на двигателя и
до момента не била отстранена поради високата цена на подобен ремонт-
около 4000лв., като цена на двигателя и труд. Същият заявява, че след
установяването на всяка една от споменатите повреди- както на тази в
двигателя на единия автомобил, така и на причината за шума и
придърпването при другия, същият се е обаждал по телефона на Ф.М. от
името на Г.Ч. и го е уведомявал за тях с цел да се постигне някакво уреждане
на спора- замяна на автомобилите или намаляване на цената.
В показанията си св.Х.К. установява, че на 18.03.2019г., Г.Ч. чрез
пълномощника си св.Д.М. му е продала автомобила “Ф.Т.”. Същият заявява,
че състоянието на автомобила било “трагично”, затова уговорената цена била
1000лв., колкото и е посочено в договора. По отношение на скоростната
кутия, свидетелят също говори за придърпване и шум - “тракаше на желязо”.
Замяната на скоростната кутия с нова се оказала твърде скъпа и свидетелят
предпочел само ремонт на старата кутия, който му струвал 2000лв.
Установява се, че на 05.06.2019г. между Г.Ч. и “Мого България” ЕООД-
гр.София са сключени два свързани помежду си договора- с единия Г.Ч.
продавала на дружеството автомобила “Ф.Т.” за цена 12000лв., а другият
представлявал договор за финансов лизинг на същия автомобил при цена
12000лв. и първоначална вноска от 1800лв., като останалата част от разликата
до 12000лв. се считала за отпуснат кредит и подлежала на изплащане за срок
от 36 месеца под формата на лизингови вноски заедно с лихва при определен
в договора лихвен процент.
Установява се, че при извършен преглед на автомобила “Т.” в
автосервиз в гр.София на 26.03.2021г. било установено, съгласно издадения
от сервиза протокол, че са налице “множество проблеми и грешки в
управляващите модули на автомобила” и “има огромно несъответствие между
показанията на километража и показанията на моторния компютър 177576 км,
476593 км”.
В заключението на съдебно- автотехническа експертиза, вещото лице
установява, че от материалите по делото и направените справки в
представителството на марката /във връзка с разчитането на данните в
9
компютъра на автомобила/ не може да се определи кои части от
автоматичната скоростна кутия на автомобила “Т.” са били увредени, дали е
имало проблем със скоростната кутия към момента на продажбата от
23.02.2018г. и каква е причината за увредата - “ще се касае за предположения,
което е недопустимо в експертния анализ”. Същото заключение дава вещото
лице и за повредата на двигателя на другия автомобил- не може да се
определи дали към февруари 2018г. е имало повреда и кои точно от
многобройните части на двигателя са били повредени. То заявява, че
скоростната кутия поначало е слабо място на тези модели автомобили, че
автомобилът “Т.” наистина изглежда, ако се съди по техническото му
състояние, на повече километри, отколкото сочи километражът, но това е
въпрос и на начин на експлоатация и поддръжка, както и че е напълно
вероятно при тези изминати километри един такъв автомобил да получи
повреда на двигателя, но със сигурност не може да се каже при наличните
данни. Относно стойността на поправката на такива повреди, ако ги е имало,
вещото лице отговаря, че липсват данни, позволяващи да се определи
стойността.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбите са редовни и допустими- отговарят на изискванията на чл.260
и чл.261 от ГПК, подадени са в срок, от процесуално легитимирани субекти,
срещу подлежащ на обжалване акт.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и
правилност на първоинстанционното съдебно решение, в рамките поставени
от въззивните жалби, съдът след преценка на събраните от първата инстанция
доказателства намира, че решението е правилно и законосъобразно и като
такова следва да се потвърди, а същите като неоснователни се оставят без
уважение.
В случая няма основание да не бъда приети, като правилни изводите на
първоинстанционният съд в насока, че не са налице данни по делото от които
да се установи уговорка за размера и плащането на цената по трите договора,
различна от писмено отразеното в тях, или връзка между договорите със
страна “Ф.М.” ЕООД и договора със страна М. М..
В този смисъл обоснован е извода, че разпоредбата на чл.164, ал.1, т.6
10
от ГПК не допуска свидетелски показания за установяване на подобни факти,
които представляват доказване на симулативност на собственото изявление
на страната, в случая на Г.Ч., направено в писмените договори, а други
доказателства за такива различни уговорки липсват. Дори и да не става дума
за изначално различна уговорка /частична симулация/, а за последващо устно
изменение на постигнатите писмени уговорки, това отново не може да се
установява със свидетелски показания поради нормата на чл.164, ал.1, т.5 от
ГПК.
Няма основание да не бъде приет и извода на първата инстанция, че не
следва да се счита, че уговорената от страните цена от 12000лв. по договора
сключен между Ч. и лизингова компания, само година след покупката от
ищеца е достатъчно висока, за да свидетелства за липса на недостатък, който
да не е взет предвид при определянето на цената от 15000лв. година по- рано.
Дори да се приеме, че лизинговото дружество нормално би определило за
автомобила по- ниска цена като купувач, отколкото автосалонът- като
продавач, извършваните по автомобила други ремонти след покупката и
преди договора за лизинг напълно обясняват тази цена и позволяват да се
направи вероятен извод, че разликата от 3000лв. за сравнително кратък
период се дължи не на амортизация на автомобила и т.н., а на наличието
именно на тази повреда на двигателя.
В случая, разпоредбата на чл.193, ал.1 от ЗЗД е категорична в насока, че
продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, който
съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното
или предвиденото в договора употребление. Алинея 2 от чл.193 от ГПК
визира, че продавачът не отговаря за недостатъците, които са били известни
на купувача при продажбата.
Разпоредбата на чл.194, ал.1 от ЗЗД визира, че след като приеме вещта,
купувачът трябва в течение на времето което е обикновено необходимо за
това в подобни случаи и незабавно да уведоми продавача за забелязаните
недостатъци. Ако не неправи това, вещта се смята за одобрена, освен ако не
се открият недостатъци, които не са могли да бъдат забелязани при обикновен
преглед.
Съобразявайки се с горните норми, настоящата инстанция приема, че
относно лекия автомобил „Ф.Т.“, недостатъците са били явни при
11
закупуването на същия и купувачът е следвало да реагира към момента на
закупуването.
В този смисъл не се отрича от св.Д.М., че при продажбата на този
автомобил, същия като присъстващ в този момент в автокъщата е
констатирал, че при управление на автомобила се чува „нетипичен шум и
придърпване“. Не по- различно звучат и показанията на св.Х.К., въпреки, че
те са близо 1 година след това като констатации, в който също говори за
придърпване и шум- “тракаше на желязо”. От страна на първия свидетел се
коментира, че във връзка с този проблем е говорил с „брата на Ф.“, който му е
казал, че проблема е ролка, но реално към този момент не са предприети
каквото и да е било действия от страна на ответницата Ч.. Следва да се
отбележи, че показанията на св.Д.М. в частта за коментари относно наличен
проблем не са в относимост с показанията на св.М. М.- брат на Ф.М., който да
установява, че Г.Ч. е правила възражения в насока закупените от нея
автомобили и в случая конкретно за лекия автомобил „Ф.Т.“. Ето защо в тази
му част няма основание и да бъдат кредитирани неговите показания. Нещо
повече същият не коментира конкретното поведение на ответницата в деня на
изпробване и закупуване на автомобилите, като не се отрича от нея, че тя не е
била на дена на покупката и изпробването на автомобилите.
При тези съображения и така установените технически проблеми, които
на практика са били явни и установими към момента на закупуването, от
страна на последната е следвало да има реакция. Такава не е налице, предвид
на което следва да се сподели извода на първоинстанционният съд, че става
дума за недостатък, известен на купувача при покупката, за който продавачът
съобразно нормата на чл.193, ал.2 от ЗЗД не отговаря. В този аспект следва да
се посочи, че няма основание да се възприе възражението в насока, че след
като купувачът е имал възражения относно изправността на конкретния
автомобил, който му е бил предоставен след като вече е заплатил цената и е
оспорил годността му за обичайно употребление, следва, че собствеността
върху вещта не е преминала върху купувача.
По отношение на този автомобил с оглед на изложението по- горе
съображения няма основание да се приеме, че следва да намери приложение
разпоредбата на чл.122, ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/,
респ. чл.115, ал.1 от ЗЗП, които са в съответствие с Директива 1999/44/ЕО на
12
Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999г. Няма основание да се
приеме, че рекламацията може да бъде направена в срок от 2 години с оглед
на горните норми, но конкретното за този автомобил при данните за явни
недостатъци, то същите са неприложими.
Няма основание да се приемат възраженията в насока некоректност в
отношенията на страните във връзка с покупко- продажба на МПС с
нотариална заверка на подписите №1608/04.06.2018г., сключен между брата
на ищеца и Ч.. От една страна, причината за това е законовата пречка да се
разпитват свидетели, съображенията за която бяха изложени по- горе. От
друга страна, на база самия писмен договор и страните между него не може
да се направи връзка между него и първите два процесни договора от месец
февруари 2018г. Нещо повече, в показанията си св.М. М. отрича да е знаел за
каквито и да е договорки между неговия брат и Ч., като не отрича, че е
закупил от последната въпросното БМВ. Ето защо не е налице и основание за
обсъждане за нееквивалентност на престациите, което да води за извод за
нищожност.
Относно лекия автомобил „Ф.Т.“, няма основание на база събраните
данни по делото да се приеме, че конкретно повредата на двигателя е
възможно да се проявила към момента на покупката, тъй като същата се
проявява регулярно. В този смисъл неопровергани са показанията на св.М.,
който коментира, че техническите повреди позволяват шофиране. Коментира,
че може да запали, няма проблем, но може и да загасне. В показанията си
св.Д.М. не коментира, че в деня на първоначалния оглед е имало технически
проблем с този автомобил, като едва след посещението в сервиз се установява
същия. Изложеното от тези свидетели действително дава основание за извод,
че този проблем е съществувал и към деня на продажбата през февруари
месец 2018г. В относимост на тези показания са и обясненията на вещото
лице, че при такъв пробег на автомобила е напълно възможно да настъпи
повреда на двигателя, като не могат да се приемат за оспорени констатациите
за превъртане на километража.
В случая не може да се приеме, че правата на ответницата Ч. са
преклудирани, с оглед горепосочените норми по ЗЗП и Директивата
1999/44/ЕО за направените от нея възражения за този автомобил. В този
аспект са и показанията на св.Д.М., които визира неоспорени от него данни,
13
че след установяване на проблема на конкретно този автомобил е уведомил
ищеца.
За стойността на поправката данните са единствено показанията на
Д.М., който сочи предполагаема цена около 4000лв., която районния съд е и
приел като цена. Въззивният съд приема изцяло извода направен от първата
инстанция, тъй като е налице констатирана повреда и данните за сумата
необходима за отстраняването й е именно тази сума. В този смисъл не следва
да се счетат за основателни възраженията, че тази сумата от 4000лв. не трябва
да се приема, тъй като е дадена от свидетел, който не притежава специални
знания. Доказателства, които да опровергават това му твърдение в случая не
са налице.
Не могат да се приемат доводите изложени в насока, че вещото лице
коментира за ремонт на двигателя за 5000лв., тъй като в дадените от страна
на последния обяснения, той изрично визира, че това е от данни посочени от
ответната страна, а не е негова констатация.
Въз основа на гореизложеното, правилно първата инстанция приемайки,
че в отговора на исковата молба, ответницата се позовава на възможността по
чл.195 от ЗЗД, съгласно която купувачът е избрал да иска намаляване на
цената е приел, че същата следва да се намали със сумата 4000лв., като е
редуцирал претендираната сума до размера от 2000лв. и съответно е намалила
претендираната сума за мораторна лихва.
В случая, няма основание за цялостно отхвърляне на този иск касаещ
този автомобил на база изложените възражения в насока на превъртане на
километража, тъй като такива реално не са правени пред първоинстанционния
съд.
Предвид на гореизложеното, настоящия въззивен състав приема, че
решението, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, а
подадените въззивни жалби, като неоснователни се оставят без уважение.
С оглед изхода на делото, разноски по делото не следва да се присъждат
на страните и същите следва да останат в тежест на страните, както са ги
направили.
Поради изложеното и на основание чл.270 от ГПК, Пазарджишкия
окръжен съд
14
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260216 от 29.10.2021г., постановено по
гр.д.№4928/2019г. по описа на РС- Пазарджик.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщението до страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15