Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 7
Гр. Кубрат, 16.01.2018 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в открито съдебно
заседание на двадесет и втори декември две хиляди и седемнадесета година в
състав:
Председател: Албена Великова
при
секретаря Вера Димова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
612 по описа на РСКт за 2017 год., за да се произнесе
съобрази следното:
Производство
с правно основание чл.49, ал.1 във вр. с ал. 3 СК,
чл.59 и чл.143 във вр. с чл. 149 от СК.
Ищецът М.О.Ш.,
ЕГН **********с адрес *** чрез пълномощник адв.Сезгин
Вели от АК-Разград твърди, че с ответницата Ф.С.Ш., ЕГН ********** с пост.
адрес *** сключили граждански брак, първи и за двамата, на 21.10.2007 год. в с.
Брестовене. В началото брачното съжителство протичало в пълна хармония и
разбирателство. И двамата съпрузи полагали грижи за родените от брака деца А.М.О.,
ЕГН ********** и Е.М.О., ЕГН **********. Промяна настъпила след раждането на
второто дете, като все по-често брачните партньори имали конфликти и
разногласия дори по дребни ежедневни въпроси. През месец март 2016 г. съпругата
напуснала семейното жилище и се установила на неизвестен адрес. Твърди, че от
този момент са във фактическа раздяла, като ответницата се дезинтересирала
както от брачния партньор, така и от децата им. Поради това, че тази раздяла
продължава трайно във времето и брачната им връзка съществува само формално,
тъй като е дълбоко и непоправимо разстроена, моли съда да постанови решение, с
което да прекрати брака с развод по вина на съпругата; да му предостави
упражняването на родителските права на родените от брака деца, а на майката
определи подходящ режим на лични отношения и я осъди да плаща месечна издръжка
за всяко от тях в размер на 130.00 лева, считано от 05.10.2016 г. – една година
назад от датата на подаване на исковата молба в съда до настъпване на
основанията за изменението или прекратяването им.
В
съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител ищецът заявява, че
желае прекратяването на брака с развод и пледира за уважаване на исковата
молба.
Ответницата Ф.С.Ш., ЕГН ********** с
пост. адрес *** при редовност в призоваването, в съдебно заседание не се явява
и не се представлява.
Кубратският районен съд, след преценка на
събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и на доводите
на страните, приема за установено
от фактическа страна следното: Страните по делото са
съпрузи, сключили граждански брак – първи за двамата, на 21.10.2007 год. с Акт №
0011/21.10.2008 год. на Община Завет, обл. Разград. От брачното си съжителство имат родени две
деца, ненавършили пълнолетие – А.М.О., ЕГН********** и Е.М.О., ЕГН **********,
видно от съдържанието на представените удостоверения за раждане, издадени въз
основа на Акт за раждане № 70/14.04.2008 год. и Акт за раждане № 95/08.07.2011
год., издадени от Община Кубрат.
След
като сключили граждански брак, съпрузите заживели в село Брестовене. Семейните
им отношения се развивали нормално. През
2015 г. ответницата отказала да изпълнява домакинските си задължения, след
което през месец март 2016 г. напуснала семейното жилище и се установила да
работи в гр. Разград. От свои съселяни съпругът разбрал, че съпругата му
заживяла на семейни начала с друг мъж в село Ясеновец. От датата на
фактическата раздяла преимуществено ищецът с помощта на своите родители полагал
непосредствените грижи за отглеждане и възпитание на дъщерите им.
От
изготвения социален доклад от служителите при Отдел „Закрила на детето” в
Дирекция „Социално подпомагане” гр. Кубрат се установява, че към момента децата
продължават да живеят в семейното жилище в село Брестовене заедно със своите
баба и дядо по бащина линия. От няколко месеца ищецът заживял на семейни начала
с друга жена и нейните две деца. Съвместно полагат грижи за отглеждането и
възпитанието на децата си, получавайки подкрепа и от родителите на ищеца. През
учебната 2017/2018 г. детето А. е ученичка в трети клас на ОУ „Христо Ботев“ с.
Брестовене, а Е.посещава редовно заниманията в ДГ „Червената шапчица“ с.
Брестовене. През лятото за един месец са гостували на своята майка. Според
социалните работници в жилището, което обитава съпругът, има добри битови
условия за отглеждане на децата. От съдържанието на цитирания социален доклад
се установява, че бащата работи като тракторист в „Стемагро“
ЕООД и получава месечно трудово възнаграждение в размер на 800.00 лева.
За
ответницата не се събраха данни дали полага труд и какви доходи реализира.
Така
изложената фактическа обстановка съдът приема установена от събраните по делото
свидетелски показания на св. А.А.и приетите писмени
доказателства.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи: Изхождайки от установената по делото
фактическа обстановка и поведението на страните, решаващият състав приема за
установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо
разстроени. Съпрузите са се лишили взаимно от чувство за дом, общност и
единство. По делото липсва спор досежно настъпилата
между съпрузите фактическа раздяла. Съдът приема, че продължилата раздяла между
съпрузите е довела до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност,
уважение, доверие и другарски отношения между съпрузите, като съществуващата
между тях брачна връзка е останала запазена само формална и несъответна по
съдържание на уредената в закона брачна връзка. Последното обуславя
разстройство на брака, което не може да се преодолее, с оглед възстановяване на
нормалните съпружески отношения. При това положение, съдебният състав намира,
че фактическа раздяла между съпрузите, е довела до лишаване на съществуващия
между тях брак от дължимото му съдържание, който е спрял да изпълнява присъщата
му социална функция, поради което и следва да бъде прекратен с развод.
Запазването на последния би било вредно за обществото и за самите съпрузи,
между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата
на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде
прекратен, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.
Съдът е сезиран
от ищеца с искане за произнасяне по въпроса за вината. За да се произнесе на
основание чл. 49, ал.3 СК по
въпроса за вината, съдът намира, че с поведението си съпругата е допринесла за
разстройството на брачните отношения и следва да понесе отговорността за
разтрогването на брака.
Съдът възприема показанията на
свидетеля в частта, в която съдържат данни за релевирани
от страната факти и брачни провинения, базират се на непосредствени впечатления
и не противоречат на приети за установени факти, с оглед съвкупната преценка на
всички писмени и гласни доказателства.
От събраните по делото гласни
доказателства се установява, че ответницата с поведението си е изпразнила
брачната връзка от съдържание и допринесла за разстройството на брачните
отношения, като не изпълнявала домакинските си задължения, не съдействала за
осигуряване на по-добър живот на семейството си и напуснала семейното жилище. С
оглед изложеното съдът приема, че ищецът е доказал дълбокото и непоправимо
разстройство на брака по вина на ответницата, която е причина за разстройството
на брачната връзка. В хода на производството не се събраха доказателства за
виновно поведение на съпруга, с което последният да е съпричинил
дълбокото и непоправимо разстройство на брака и съдът следва да обяви, че вина
за разстройството на брачните отношения има съпругата.
По отношение
фамилното име на съпругата след прекратяване на брака съдът намира, че следва
да постанови ответницата да продължи да носи брачното фамилно име Ш., доколкото
същата не е депозирала искане за възстановяване на предбрачното
й такова.
По
отношение упражняването на родителските права над родените от брака деца: Съдът
прецени, че упражняването на родителските права по отношение на малолетните
деца следва да се предостави на бащата. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установи по несъмнен начин, че към момента те живеят при своя
баща, който полага грижи за тяхното възпитание и отглеждане с помощта на
родителите си.
Изследвайки
и съобразявайки всички факти и обстоятелства от значение за интереса на детето
- пол; възраст; привързаност към и лични грижи от страна на родителите; техните
възпитателски качества, морал и авторитет; домашни условия, бит и манталитет на
родителите и обкръжението им, съдът счита, че на бащата следва да се възложи
упражняването на родителските права, включващо и представителна власт, по
отношение на детето. Както се установи от събраните по делото доказателства –
писмени и гласни, майката се е дезинтересирала от
състоянието на дъщерите си, поради което упражняването на родителските права
следва да се възложи на бащата.
На
майката следва да се определи режим за поддържане на лични контакти с
момичетата, като ги вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, от 10:00 часа в съботния ден до 17:00 часа в неделния, както
и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата. Съдът
намира, че така определеният режим на лични отношения е в интерес на децата, за
да не се прекъсва връзката им с другия родител.
Съдът
не намира основание за прилагане на защитните мерки по чл. 59, ал. 8, т. 2 от СК, като родителят осъществяващ режима на лични отношения е свободен да прецени
по какъв начин ще го упражнява в рамките на предоставените му от съда часове.
Размерът
на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК се определя от
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което
я дължи.
Относно размера на издръжката
съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата
си, като в случаите когато гледането се осъществява изключително и само от
единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с
увеличен размер на издръжката. От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че ищецът реализира доходи в месечен брутен размер на 800 лева,
липсват причини, които да го възпрепятстват да осъществява обичайните трудови
дейности. За ответницата не се събраха доказателства какви доходи реализира, не
са налице данни (здравословни или други обективни причини), които да я
възпрепятстват да осъществява обичайните трудови дейности.
Към
настоящия момент детето А. има навършени 9 години и е ученичка в 3 клас, а
детето Е.е на 6 години и посещава детска градина. Що се отнася до нуждите на
децата, съдът приема, че те имат присъщите за възрастта си нужди от храна,
облекло, учебни пособия и извънкласни занимания. Не се установиха и специфични
нужди на децата, които да изискват средства извън обичайните за отглеждането им
съобразно с възрастта им.
При
така преценените потребности на децата, възможностите на страните, съдът счете,
че майката следва да заплаща месечна издръжка в полза на всяко от децата в
размер на 130 лева.
Предявени
са и искове за издръжка по чл. 149 от СК за минало време, за периода 05.10.2016
г. - 05.10.2017 г. в общ размер на 1560 лева за всяко дете (по 130 лв.
месечно).
Между страните няма спор по
фактите, а именно за началната дата на фактическата раздяла. Няма спор, че за
този период грижите за децата са осъществявани от ищеца. По делото не се
събраха доказателства, от които да се установи, че майката е заплащал й
средства за издръжка през претендирания период. В
този смисъл исковете за издръжка за минало време се явяват основателни.
Съдът
определя издръжка за минало време в общ размер на 840 лева за всяко от децата
(по 70 лева месечно). В останалата част до предявения размер от 1560 лева
исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
На
основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по
ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв. и след
приспадане на внесената първоначално такава от ищеца, следва ответницата, на
основание чл. 329, ал. 1 от ГПК да заплати 25.00 лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати
държавна такса за присъдените издръжки за бъдеще и минало време, в общ размер
от 441.60 лева.
Водим
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с
развод, сключения между М.О.Ш., ЕГН **********,***, и Ф.С.Ш.,
ЕГН **********,***, с Акт за сключен граждански брак № 0011/21.10.2007 год. на
Кметство с. Брестовене, Община – Завет, граждански брак, като ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ОБЯВЯВА, на основание чл. 49, ал. 3 от СК, че
вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има жената – Ф.С.Ш..
ОПРЕДЕЛЯ
постоянното местоживеене на децата А.М.О., ЕГН ********** и Е.М.О., ЕГН **********,
да бъде при бащата в с. Брестовене, общ. Завет, обл.
Разград, ул. Гео Милев № 50.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права, по отношение на малолетните деца А.М.О.,
ЕГН ********** и Е.М.О., ЕГН **********, на бащата – М.О.Ш., като дава право на
майката Ф.С.Ш. да ги вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, от 10:00 часа в съботния ден до 17:00 часа в неделния, както
и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 143 от СК, Ф.С.Ш.
да заплаща за малолетното си дете А.М.О., ЕГН **********, чрез неговия баща и
законен представител – М.О.Ш. ежемесечна издръжка в размер на 130.00 (сто и
тридесет) лева, считано от дата на завеждане на иска – 05.10.2017 год. до
изменение на обстоятелствата, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, считано от влизане на решението в сила,.
ОСЪЖДА Ф.С.Ш.,
на основание чл. 143 от СК, да
заплаща за малолетното си дете Е.М.О., ЕГН **********, чрез неговия баща и
законен представител – М.О.Ш. ежемесечна издръжка в размер на 130.00 (сто и
тридесет) лева, считано от дата на завеждане на иска – 05.10.2017 год. до
изменение на обстоятелствата, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, считано от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 149 от СК, Ф.С.Ш.
ДА ЗАПЛАТИ издръжка за минало време за времето от 05.10.2016 г. до завеждане на
делото - 05.10.2017 г. за детето А.М.О., ЕГН **********, чрез неговия баща и
законен представител – М.О.Ш. в размер на 70.00 (седемдесет) лева месечно или
общо 840.00 лв. (осемстотин и четиридесет лева), ведно със законната лихва за
забавата, до изплащане на сумата и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до размера
от 1560 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 149 от СК, Ф.С.Ш.
ДА ЗАПЛАТИ издръжка за минало време за времето от 05.10.2016 г. до завеждане на
делото - 05.10.2017 г. за детето за малолетното си дете Е.М.О., ЕГН **********,
чрез неговия баща и законен представител – М.О.Ш. в размер на 70.00
(седемдесет) лева месечно или общо 840.00 лв. (осемстотин и четиридесет лева),
ведно със законната лихва за забавата, до изплащане на сумата и ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част до размера от 1560 лева като неоснователен.
ПОСТАНОВЯВА, на
основание чл. 53 СК, след прекратяване на брака Ф.С.Ш. да продължи да носи
брачното фамилно име Ш..
ОСЪЖДА Ф.С.Ш.
да заплати по сметка на РС - Кубрат окончателна държавна такса по
бракоразводния иск в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева, както и държавна такса по
присъдената в нейна тежест издръжка в размер на 441.60 (четиристотин четиридесет и един лева, шестдесет стот.) лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните с връчване на препис, пред ОС – Разград.
Председател: /П/ Ал. Великова