№ 1083
гр. Варна, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Д.
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110106116 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Д. СТ. К.
срещу ЮЛ. ИЛ. Д. положителен установителен иск с правно основание
чл. 538, ал. 1 ТЗ за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответницата дължи на ищеца сумата от 850 евро, представляваща
незаплатена главница по запис на заповед от 24.07.2017 г. с падеж на
01.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 03.05.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 6737/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 51-ви
състав.
По твърдения в исковата молба, на 24.07.2017 г. в полза на ищеца бил
издаден запис на заповед от ответницата за сумата от 850 евро с падеж на
01.07.2018 г. На посочената дата вземането станало изискуемо, но плащане по
ценната книга не било извършено, поради което ищецът се снабдил със
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу
ответницата, издадени по ч.гр.д. № 6737/2019 г. по описа на Районен съд –
Варна. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. дело №
20208950402186 по описа на ЧСИ Людмил Станев с рег. № 895 в КЧСИ. След
връчване на книжата ответницата възразила срещу дължимостта на вземането
по заповедта за незабавно изпълнение, с което ищецът обосновава правния си
интерес от предявения установителен иск. Същият поддържа, че
възражението е неоснователно, доколкото записът на заповед е редовен от
външна страна и автентичността му не е оспорена, респ. обективира
подлежащо на изпълнение изискуемо задължение.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
1
предявения установителен иск и претендира разноски за заповедното и
исково производство, вкл. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск. Не оспорва, че е издател по процесния запис на заповед, че
документът е редовен от външна страна, както и че не е извършила плащане
по него. Счита, че не дължи такова. В тази връзка поддържа, че не е получила
реално от ищеца сумата от 850 евро, за което е издаден записът на заповед, а
е подписала същия с уговорка ищецът да открие персонален акаунт на свое
име в инвестиционна компания, в която да преведе въпросната сума с цел да
получава рентен доход срещу така направената инвестиция, при което
записът обезпечава ищеца, в случай че инвестицията се окаже губеща.
Твърди, че тя няма достъп до въпросния акаунт и не отговаря за изпълнението
на сключения договор между ищеца и инвестиционната компания, а се явява
единствено спонсор на инвестицията. Отделно твърди, че последната е била
печеливша и ищецът е получавал съответната месечна рента в продължение
на една година, респ. не е възникнало уговореното условие по каузалното
правоотношение, което да обуслови плащането по ценната книга.
С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на предявения иск.
Аналогични твърдения са наведени и в депозираното пред заповедния
съд възражение по чл. 414 ГПК.
В открито съдебно заседание ответницата пояснява, че тя, като
спонсор на ищеца по договора за международна инвестиция, единствено е
свела до знанието му информацията за възможността да инвестира в тази
компания, като сумата от 850 евро е внесена от ищеца по сметка на
компанията чрез неговия акаунт, открит там, респ. е следвало да получава
печалба от така направената инвестиция. Твърди, че понеже ищецът узнал за
инвестиционната компания от нея, помежду им е постигнато съгласие тя да
обезпечи евентуалните негови загуби, ако инвестицията му се окаже губеща,
чрез процесния запис на заповед.
Ищецът поддържа исковата молба и оспорва наведените от ответната
страна твърдения, вкл. сключването от него на договор за международна
инвестиция, откриването на акаунт на негово име, превеждането на сумата от
850 евро и получаването на месечна рента. Оспорва изрично и
съществуването на такава международна компания. Твърди, че той
единствено е подписал форма за регистрация (заявка за откриване на акаунт),
но такъв акаунт изобщо не е открит. Прави и възражение за нищожност на
представеното споразумение за членство, сключено между него и посочената
международна компания, поради липса на съгласие на компанията. В тази
връзка се позовава на липсата на положен подпис от представител на
компанията.
В депозирани писмени защити всяка от страните излага правни
съображения, съобразно събрания по делото доказателствен материал.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният положителен установителни иск е допустим, доколкото са
налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на
2
правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената
защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по
тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Последните се установяват от материалите по приобщеното ч.гр.д. №
6737/2019 г. по описа на РС-Варна, от които е видно, че въз основа на
подадено на 03.05.2019 г. заявление от Д. СТ. К. срещу ЮЛ. ИЛ. Д. е издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за процесната главница в
размер на 850 евро по запис на заповед от 27.07.2017 г., като вземането е
оспорено чрез своевременно подадено от длъжника възражение по чл. 414
ГПК и установителният иск е предявен от заявителя в указания му
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Основателността на иска с правно основание чл. 538, ал. 1 ТЗ е
обусловена от наличието на следните материалноправни предпоставки, а
именно: валидно възникнало между страните менителнично правоотношение
въз основа на процесния запис на заповед, настъпването на неговия падеж и
неизпълнение на задължението на издателя за заплащане на посочената в
записа сума. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест
на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти,
правопораждащи съдебно предявеното вземане, както и неговия размер. По
отношение на неизпълнението, което е отрицателен факт от
действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна
носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го
изключва, а именно точно изпълнение, респ. наличието на други
правопогасяващи или правоизключващи обстоятелства.
Според задължителните указания, дадени в т. 17 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при
въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът
на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение, като всяка
от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и
възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното
право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на
заповед.
В разглеждания случай ответницата е навела твърдения, че процесният
запис на заповед обезпечава печалбата на ищеца по алеаторен договор от
24.07.2017 г., сключен чрез нейно съдействие (посредничество) между ищеца
и трето за спора лице – международна инвестиционна компания, по силата на
който ищецът е инвестирал 850 евро в компанията с цел получаване на рентен
доход от там. При така предприетата конкретна защита срещу иска и
цитираните по-горе задължителни тълкувателни указания, в тежест на
ответницата е да докаже сключването на въпросния алеаторен договор между
ищеца и третото лице при посочените условия, както и получаването на
съответната месечна рента по договора в продължение на една година, тоест
печалбата на ищеца от рисковата негова инвестиция, която би изключила
правата му по ценната книга, издадена за обезпечаване на тази печалба.
Безспорно между страните е, че помежду им е налице валидно
възникнало правоотношение по редовен от външна страна запис на заповед
от 24.07.2017 г. за сумата от 850 евро, че падежът на задължението по
3
ценната книга е настъпил, както и че ответницата не е извършила плащане по
него.
Тези обстоятелства се потвърждават и от съдържанието на приложения
по делото запис на заповед от 24.07.2017 г. (л. 5) с издател е ответницата
Ю.Д. и поемател ищецът Д.К., съдържащ наименованието „запис на заповед“
в текста на документа, безусловно обещание за заплащане на посочената
сума пари, падеж на определен ден – 01.07.2018 г., място на плащане и на
издаване в гр. Варна, бул. ***, дата и подпис на издателя. В документа е
обективирана и разписка за получаване на сумата по записа от страна на
неговия издател, която обаче не се отразява на безусловния характер на
обещанието за плащане по менителничния ефект, респ. не опорочава
абстрактната сделка (арг. от т. 4д от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
От съдържанието на ефекта е видно, че са налице всички предвидени в
чл. 535 ТЗ негови реквизити, поради което записът на заповед отговаря на
изискванията за действителност и валидно обвързва страните по
възникналото въз основа на него менителнично правоотношение.
Изискуемостта на вземането на ищеца по записа в размер на сумата от
850 евро е настъпила на посочения в документа падеж - 01.07.2018 г., която
дата предхожда сезирането на заповедния съд със заявлението по чл. 417 ГПК
на 26.04.2021 г.
Спорно е наличието на твърдяното от ответницата каузално
правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед, както
и сбъдването на уговорените по това правоотношение условия за
упражняване правата на ищеца по ценната книга.
За установяване на тези спорни обстоятелства ответницата е
представила заверени за вярност преписи от документи на английски език,
придружени с превод на български (л. 21-28), а именно: регистрационен
формуляр за участие в международна маркетингова програма и споразумение
за членство между „Ай Ем Пи Юръп естаблишмънт“ и Д. СТ. К..
В регистрационния формуляр са попълнени лични данни на ищеца Д.
СТ. К.; данни за акаунт, вкл. потребителско име и име на спонсор –
ответницата Ю.Д.; данни за участие – избран междинен пакет за членство
(850 евро); съдържание на пакета с избрана опция „макро ваучер“ и „печалба
от сандалово дърво в продължение на 10 месеца“, както и избрани курсове на
обучение „BigU Academy” и “SA Academy”. Формулярът е двустранно
подписан от ищеца, като участник, и ответницата, като спонсор. В документа
е пояснено (с отбелязване под мястото на подпис), че с полагането на подписа
от участника същият удостоверява, че предоставената от него информация е
вярна, и потвърждава желанието си да се присъедини като участник в „Ай Ем
Пи Юръп“, а спонсорът потвърждава, че участникът е подписал документа и
закупил пакет за участие, както и че плащането е получено.
Видно от съдържанието на споразумението за членство от дата
24.07.2017 г., неговата цел е да удостовери, че участникът е съгласен да внесе
членски внос на „Алфацрипт“ ООД, за да добие пакети за участие преди
официалното стартиране на Ай Ем Пи Юръп, като „Алфацрипт“ ООД приема
плащания временно, преди началото на Ай Ем Пи Юръп, и не носи
отговорност за направените вноски. Отразено е още, че внесеният членски
внос е направен от името на участника с цел продажба на членски пакет за Ай
4
Ем Пи Юръп. Според споразумението участникът се ангажира да приеме
ползването на временно закупено членство преди официалното стартиране,
както и да положи всички усилия да представлява Ай Ем Пи Юръп по
професионален и утвърден начин, а Ай Ем Пи Юръп, от друга страна,
възнамерява да съдейства на члена, с оглед получаване на търговска изгода.
Като страни по споразумението са посочени Ай Ем Пи Юръп, Лихтенщайн, и
Д. СТ. К., като същото е подписано само на последния.
Автентичността на обсъдените документи, вкл. в частите им по
отношение подписа на ищеца, не е оспорена в хода на процеса, поради което
съдът приема, че документите са подписани от него, с което той е
удостоверил съгласието си да участва като член в „Ай Ем Пи Юръп“ при
избраните от него условия, както и да придобие пакет за участие (членство) в
международната компания Ай Ем Пи Юръп преди официалното започване на
дейността й. Така установените от документите факти касаят бъдеща
инвестиция в още невъзникнала международна компания (без никакви данни
за индивидуализацията й, освен бъдеща държава на регистрация Княжество
Лихтенщайн), и не доказват нито нейното реално извършване, нито
осъществяването на крайната й цел чрез получаването на печалба (месечна
рента) от ищеца, каквито доводи навежда ответницата.
Представените извадки от социални мрежи, както и споразумение за
предоставяне на услуги между Ай Ем Пи Юръп и трето лице А.М. (л. 48 и
сл.) също не доказват изрично оспореното от ищцовата страна съществуване
на международната инвестиционна компания Ай Ем Пи Юръп и започналата
нейна дейност, доколкото част от документите касаят различни дружества
(без данни за свързаност с Ай Ем Пи Юръп), споразумението е едностранно
подписано и липсват данни за идентичност между посоченото дружество-
страна по него (с отразено седалище, адрес на управление и рег. №), и това, в
което ищецът е възнамерявал да инвестира. Още повече, че споразумението е
от дата 01.04.2017 г. и предхождаща подписания от ищеца документ на
24.07.2017 г., според който компанията все още не е стартирала дейността си
и липсва информация за индивидуализацията й като отделен правен субект.
Отделно от гореизложеното, тезата на ответницата, че тя само е
съдействала на ищеца да инвестира в компанията чрез предоставянето на
информация за тази възможност, без да получава реално никакви суми от
него, се опровергава от съдържанието на представения регистрационен
формуляр за участие, подписан от нея и ищеца, според който с полагането на
подписа си ответницата, като спонсор, е потвърдила закупуването на пакет за
участие от страна на ищеца с отразена негова цена в размер на 850 евро и
получаването на плащането. Получаването на тази сума именно от
ответницата е удостоверено и в процесния запис за заповед, подписан на
същата дата (24.07.2017 г.).
За установяване на действителните уговорки между страните по повод
издаването на записа на заповед, респ. въведеното от ответницата каузално
правоотношение, са събрани и гласни доказателствени средства по делото
чрез разпит на водените от страните свидетели – трима от ответницата и един
от ищеца.
Ангажираният от ответната страна свидетел Г.М. (без дела и родство
със страните) разказва, че е съученик на сина на ответницата М., както и че
преди около четири години двамата отишли в заведение „Госип бар“ в гр.
5
Варна, където Ю.Д. имала среща с някакъв човек, и седнали на съседна маса,
за да я изчакат да приключи разговора. Споделя, че срещата на Д. касаела
някакви инвестиции, имало и документи, които попълвали и подписвали със
събеседника й, но не знае подробности. Спомня си, че след приключване на
срещата М. не бил съгласен с това, което била подписала майка му.
Свидетелят не разбрал конкретно какво е подписвано, ставало дума за
някаква инвестиция, за рента, че нещо се наемало. Не е сигурен и с какво се
занимава Ю.Д., тогава останал с впечатление, че дейността й е свързана с
недвижими имоти.
Доведена от ответницата е и свидетелката Г.В. (без дела и родство със
страните). Същата споделя, че се запознали с Ю.Д. през м.юни-юли 2017 г. на
мероприятие в Бизнес хотела в гр. Варна и започнали да се виждат често в
заведение „Госип бар“ в близост от същия хотел. Твърди, че пак там двете
имали среща през м. юли същата година, като ответницата била седнала на
маса в заведението с някакъв мъж и затова тя седнала на съседна маса с друга
нейна приятелка. От там чула, че Ю.Д. обяснява на въпросния мъж за
инвестиция със сандалово дърво, от която се получава печалба ок. 10 месеца,
като мъжът решил да инвестира в компанията около 800-1000 евро, но искал
от Д. да му подпише запис на заповед, с който да му гарантира тази
инвестиция. Разказва, че на масата имало много документи, които Д. му
показвала и подписвали двамата, като Д. подписала и искания като гаранция
запис. След срещата свидетелката я попитала защо е подписала, а тя й
обяснила, че го е направила, понеже била сигурна, че този човек няма да
загуби парите си. Свидетелката чула от познати и отделно узнала от
информацията в интернет, че въпросната инвестиция в „Ай Ем Пи“ наистина
била доходоносна и имало добри отзиви за получаваната рента срещу
вложените пари. Описва видения от нея мъж, с когото ответницата е
разговаряла в заведението, като възрастен, около 55-60 годишен, със средно
телосложение и къса, тъмна, чуплива коса. Не й е известно точно с неговата
инвестиция какво се е случило.
Разпитан по инициатива на ответницата е и нейният син М. Ц.. Същият
разпознава присъстващия при разпита му в съдебната зала ищец Д.К.. Твърди,
че го познава от лятото на 2017 г. от майка му и от мероприятия на компания
„Ай Ем Пи Джи…“, но не помни точно къде са се видели за пръв път и при
какви конкретни условия. Разказва, че майка му се включила „Ай Ем Пи
Джи…“ в началото на 2017 г., като рекламирала „от уста на уста“ продуктите
на компанията (криптовалута, биткойни), а той й помагал с техническите
неща, понеже бил по-запознат. Твърди, че майка му рекламирала тези
продукти и на Д.К., който бил поканен на презентацията от неин партньор.
Сочи, че няма никакъв спомен кога се е запознал с К.. Знае, че той е
направил инвестиция в компанията през м.юли на 2017 г., но няма представа
в какво точно е пожелал да инвестира и каква сума. Известна му е тази
инвестиция, понеже присъствал на подписването на договора. Разказва, че
това се случило в края на м.юли 2017 г. в „Госип бар“, където майка му и К.
имали среща и седели двамата на една маса, а той и негов приятел Г.М. я
изчаквали на съседна маса (през една от тяхната), защото имали уговорка да
ходят след това заедно до някакъв магазин. Не помни дали масата между
техните била заета. Спомня си, че видял как майка му и К. подписват
документи и си ги предават, но пари не видял. Не чул и нищо от разговора им,
6
понеже не бил съсредоточен в него и си говорел с неговия приятел. Твърди,
че си тръгнали заедно с майка му от заведението, след като приключила
срещата й с К.. По пътя я попитал какви документи за подписвали и тя му
обяснила, че подписала запис на заповед по желание на К., който искал да се
застрахова, че, ако нещо се случи с компанията, може да си вземе парите от
нея. Твърди, че не видял въпросният запис и не знае за каква сума е подписан,
но видял подписани от майка му и К. документи на компанията – формуляр,
бланка на самата компания. Разказва, че така подписаният от двамата
формуляр се изпращал в компанията и въз основа на него К. си регистрирал
профил (акаунт), чрез който получавал определените „бенефити“
(криптовалута, компенсации). Твърди, че той лично помогнал на К. да си
открие този акаунт, като „бил техническата част“, но няма спомен дали К.
присъствал на откриването на акаунта. Пояснява, че акаунтът се откривал в
официалния сайт на компанията, както и че съдействието му по регистрацията
на К. се изразявало в това, когато са се виждали някъде, да му каже как точно
да я извърши. Няма представа какво е станало после с този акаунт, понеже
всеки лично борави с профила си. Знае от майка му, че всичко с
регистрацията на К. било наред. Известно му е, че и други хора инвестирали в
тази компания и нямали проблеми с рентата. Назовава компанията като: „Ай
Ем Пи Джи Сий Юръп…и после някаква друга абревиатура“. Излага, че пари
на ръка не се дават, а инвестицията се прави чрез банков превод на парична
сума или криптовалута по сметка на компанията, за което се попълват
документи - формуляр. Не е сигурен дали плащането предхожда
регистрацията. Знае, че компанията разбира за направената инвестиция чрез
посредниците, които подписват документите. Те пращат по е-мейл на
компанията подписаната бланка-договор, както и платежен документ, че са
преведени парите за съответната инвестиция. Свидетелят твърди още, че
майка му е участвала и в други инвестиционни компании, вкл. „Вай Експрес“.
Не е сигурен, но мисли, че Д.К. е инвестирал и там.
Разпитана като свидетел по делото е и водената от ищеца негова
съпруга Росица К.а. Същата разказва, че двамата със съпруга й познават Ю.Д.
от 2015 г. – 2016 г., когато с нейно съдействие инвестирали криптовалута
(биткойни) в компания „Вай Експрес“, но инвестицията пропаднала. След
това не се били виждали с Д. до м. юли 2017 г., когато последната се свързала
с ищеца относно нова инвестиция със сандалово дърво. Свидетелката
споделя, че поради предишния им неуспех се колебаели дали да инвестират,
но се съгласили да се срещнат с Д.. Разказва, че в края на м. юли 2017 г.
двамата със съпруга й отишли заедно на срещата, която била уговорена в
заведение на бул. „Христо Ботев“ и ул. „Кракра“ в гр. Варна, по диагонал на
бизнес-хотел „Голдън Тюлип“. Когато пристигнали там, в заведението имало
само една заета маса с около 4-ма мъже на приблизителна възраст 30 г.
Двамата седнали на друга, по-отдалечена маса, и Д. пристигнала със
закъснение, като била сама. Тя им обяснила, че компанията била много
надеждна компания и си струвало да инвестират, като поела ангажимент да
направи регистрацията и всичко друго необходимо, а те само да получават
рента – процент от инвестицията, която била 850 евро. Разказва, че се
съгласили с предложението на Д. тя да се занимава с процеса по инвестиране
и предали на нея сумата от 850 евро. Твърди, че присъствала лично на масата
при преброяването и предаването на парите, срещу което съпругът й и Д.
7
подписали някакви встъпителни книжа за отваряне на акаунт, членство в
компанията и т.н. Сочи, че всички тези документи са останали у Д., която
поела ангажимент да направи инвестицията, както и че те със съпруга й не са
правили нищо повече, вкл. не са откривали акаунт. Твърди, че тогава
предоставили на Д. запис на заповед, който тя подписала като гаранция за
инвестицията и с уговорка, че съпругът й ще се полза от записа, ако не
получава обещаната рента. Твърди, че такава рента не са получавали, както и
че не им е известно дали въобще Д. е направила уговорената инвестиция и
дали тя е била печеливша. Излага, че съпругът й многократно се обаждал на
ответницата, за да я пита какво се случва, а тя отговаряла, че ще им върне
дадените 850 евро, като мине време, но така и не ги върнала. Свидетелката
разказва още, че познава сина на Д. по повод първата им инвестиция в
компания „Вай Експрес“, на чиято презентация той помагал на майка си с
техниката. Твърди, че презентация на втората инвестиционна компания не са
посещавали със съпруга й, както и че при срещата им с Д. в заведението
синът на последната не е присъствал. Споделя още, че съпругът й по принцип
е светъл (със светло кестенява коса и светли очи), както и че е с прошарена
(побеляла) коса от преди 10 години, вкл. никога не се е боядисвал. (Така
описаният от свидетелката външен вид на ищеца е възприет и от съда в
проведените на 21.02.2022 г. и 21.03.2022 г. о.с.з., на които страната се е
явила лично).
Съдът не кредитира показанията на водените от ответницата свидетели,
доколкото същите са непълни, непоследователни и взаимно противоречиви,
като не намират никаква опора в останалия доказателствен материал. В
показанията на св. Г.М. не се съдържат конкретни факти, относими към
правния спор, тези на св. Гр. В. и св. М.Ц. почиват на слухове в частта
относно успеха на направената от ищеца инвестиция, а в останалата част
показанията на св. М.Ц. съдържат множество противоречия и неточности,
вкл. относно запознанството му с ищеца, името на международната компания,
в която той е инвестирал, и процедурата по регистрация там, като е лишен от
житейска логика и посоченият от свидетеля начин, по който твърди да е
помагал на ищеца при тази регистрация, а именно да му дава напътствия,
„когато се видят някъде“. Освен това присъствието на всички водени от
ответницата свидетели Г.М., Гр. В. и М. Ц. в посоченото заведение през
м.юли 2017 г. е съмнително, а оттам и показанията им, основани на възприети
в това заведение факти и обстоятелства, недостоверни. Този извод следва
както от неточното описание на ищеца, което св. В. му дава, така и от
противоречивите и взаимно изключващи се поводи, поради които
разпитаните лица твърдят да са били в заведението – св. В. имала уговорена
среща с ответницата там и я изчаквала на съседна маса да приключи
разговора си с ищеца, като същевременно и св. Ц. и М. също я чакали на
съседна маса, за да ходят до някакъв магазин, и след като приключила
срещата й с ищеца тръгнали натам заедно (според св. М.), без данни какво се е
случило с паралелно уговорената среща със св. В., която пък твърди при
разпита, че пак след приключване на срещата между Д. и К. тя обсъждала с
ответницата подписаните от нея документи.
Отчитайки възможната заинтересованост на водената от ищеца св.
Р.К.а, при условията на чл. 172 ГПК, съдът кредитира напълно нейните
показания, които са ясни, последователни, непротиворечиви и основани на
8
лични впечатления на разпитаното лице, които възпроизвежда при разпита по
убедителен начин. При безспорното обстоятелство, че свидетелката познава
ответницата и сина й по повод предходна инвестиция на съпруга й, когото е
придружавала на презентацията на международната компания „Вай Експрес“
през 2015 г.- 2016 г., житейски логично е тя да е присъствала и на срещата
през м. юли 2017 г., която съпругът й е имал с ответницата във връзка с
предлаганата му нова инвестиция. Свидетелката описва в детайли водения
тогава разговор, опасенията на съпруга й относно риска, който поема, и
решението му да се обезпечи чрез процесния запис на заповед, уговорката
ответницата да направи необходимата регистрация в международната
компания (да открие акаунт на ищеца там), подписването на всъпителни
документи и предаването на сумата от 850 евро, съответстваща на размера на
членския внос, която ответницата следвало да внесе при регистрацията в
компанията като инвестиция. Така описаните обстоятелства напълно
кореспондират с приобщените писмени доказателствени средства, вкл. със
съдържанието на подписания от ищеца регистрационен формуляр и
споразумение за членство, които документи касаят бъдещи действия по
регистрация и инвестиране, респ. съответстват на дадената им от
свидетелката квалификация като „встъпителни“, а също и с обективираната в
регистрационния формуляр и записа за заповед разписка за получена от
ответницата сума в размер на 850 евро.
При така изяснената от кредитираните писмени и гласни
доказателствени средства фактическа обстановка, според която процесният
запис на заповед е подписан с цел обезпечаване на печалбата на ищеца по
бъдеща негова инвестиция в международна компания, и липсата на данни
такава инвестиция да е реално извършена и да е била печеливша, съдът
приема, че за ищеца е възникнало правото да се ползва от гаранционния
ефект на ценната книга, а възраженията на ответницата в обратна насока са
неоснователни.
По изложените мотиви предявеният иск е доказан по основание и
размер и следва да бъде изцяло уважен, като се приеме за установено в
отношенията между страните съществуването на вземането на ищеца срещу
ответницата по процесния запис на заповед в размер на 850 евро, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
03.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид
направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в общ размер на 383,25 лв., от които 33,25
лв. за дължима държавна такса по предявения иск (с левова равностойност на
цената му 1662,46 лв.) и 350 лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства
за реалното заплащане на което са представени по делото – договор за правна
защита и съдействие № 10 от 23.04.2021 г., съдържащ разписка за плащане на
сумата в брой (л. 82).
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. Такива са присъдени с издадената
9
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в общ размер на 355,48 лв. (съразмерно с
уважената част от заявлението) и същата сума следва да бъде възложена в
тежест на ответницата, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Предвид извода за основателност на исковата претенция, разноски на
ответницата не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск, че в полза на
ищеца Д. СТ. К. , ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ***,
съществува вземане срещу ответницата ЮЛ. ИЛ. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Варна, ул. ***, ап. 17, в размер на сумата от 850
(осемстотин и петдесет) евро, представляваща незаплатена главница по
запис на заповед от 24.07.2017 г. с падеж на 01.07.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
03.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 6737/2019
г. по описа на Районен съд – Варна, 51-ви състав, основание чл. 538, ал. 1 от
ТЗ.
ОСЪЖДА ЮЛ. ИЛ. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна,
ул. ***, ап. 17, да заплати на Д. СТ. К. , ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Варна, ***, сумата от 383,25 лв. (триста осемдесет и три лева и двадесет и
пет стотинки) за сторените в исковото производство съдебно-деловодни
разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЮЛ. ИЛ. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна,
ул. ***, ап. 17, да заплати на Д. СТ. К. , ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Варна, ***, сумата от 355,48 лв. (триста петдесет и пет лева и
четиридесет и осем стотинки) за сторените в заповедното производство
съдебно-деловодни разноски за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10