РЕШЕНИЕ
Номер 1645 26.10.2016г.
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав
На десети октомври
през две хиляди и шестнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина Петкова
секретар
С.Д.
като разгледа докладваното от съдия Р. Петкова
гражданско дело
номер 1589 по описа за 2016 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е за делба и в първата фаза –по
допускане на делбата.
Образувано е по
исковата молба на З.Д.Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, с която е
предявила против ответницата Н.К.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание 34 от ЗС
вр. с чл. 341 от ГПК за делба на съсобствените на страните недвижими имоти, а именно:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор
07079.607.124.2.4 /със стар идентификатор 07079.607.125.1.4/ по КККР на гр.
Бургас, находящ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор
07079.607.124, представляващ апартамент,
жилище с административен адрес: гр. Бургас, ж.к. „Лазур”, бл.
125, ет. 2, ап. 4, състоящ се от спалня, дневна с кът за хранене, кухня- бокс,
баня и тоалетна и коридор, с площ от 66.04 кв.м., брой нива на обекта- едно,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 07079.607.124.2.3,
под обекта: 07079.607.124.2.2, над обекта: 07079.607.124.2.8, ВЕДНО с прилежащ СКЛАД № 6 от 4.51 кв.м., находящ се в сутерена на сградата, при
граници по нотариален акт: северозапад склад № 7, североизток- коридор,
югоизток – гараж № 4 и югозапад – външен зид и съответните ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж от мястото, върху което е построена
сградата; и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с
идентификатор 07079.607.124.2.10 /със стар идентификатор 07079.607.125.1.10/ по
КККР на гр. Бургас, разположен в поземлен имот с идентификатор 07079.607.124,
представляващ ГАРАЖ В СГРАДА с
административен адрес: Б.. с площ от 13.10 кв.м., брой нива на обекта- едно,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 07079.607.124.2.11,
07079.607.124.2.9, под обекта: няма, над
обекта: 07079.607.124.2.1,, при равни квоти.
Направено е искане за временно разпределение ползването на делбените
имоти по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че страните
са съсобственици при равни квоти на горепосочените делбени имоти, като ищцата е
придобила собствената си ½ ид.ч. по силата на нотариален акт за
покупко-продажба № 125, н.д. № 86/12.03.2010г. по описа на нотариус Кремена Консулова – БРС, а ответницата –
своята ½ ид.ч. по силата на нотариален акт за покупко-продажба № 142,
н.д. № 822/11.12.2003г. по описа на нотариус
Огнян Желев– БРС. Ищцата сочи, че не ползва нито един от делбените
обекти, като с ответницата не могат да поделят имотите пооделно, поради което е
предявила иска си за съдебна делба. Направено е и искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК за временно разпределение ползването на делбения апартамент, който ищцата
твърди, че се ползва само от ответницата, като ищцата претендира да се определи достъп до делбения апартамент
съобразно дела й, респ. заплащане на припадащата й се с оглед правата й в имота
наемна цена. В съдебно заседание ищцата, чрез упълномощения си по делото
адвокатски представител поддържа исковата молба и направеното искане по чл. 344,
ал. 2 от ГПК и моли съдът да ги уважи.
В законовия едномесечен срок по
чл. 131 от ГПК, ответницата Н.К.В. е депозирала писмен
отговор, в който е заявила, че вече не е съсобственик в процесните имоти, тъй
като е прехвърлила идеалните си части от тях с договор за дарение от
10.05.2016г. /след подаване на исковата молба/ на дъщеря си Ц.. В.. Предвид
това ответницата моли производството срещу нея да се прекрати, а на нейно място
да се конституира дъщеря й като настоящ съсобственик в делбените имоти. Сочи,
че искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК, направено от ищцата е недопустимо, по
съображения, че ищцата е придобила само „голата собственост” по отношение на прехвърлената
й част от делбените имоти, тъй като съгласно нотариален акт за покупко-продажба
№ 125, н.д. № 86/12.03.2010г. по описа на нотариус Кремена Консулова – БРС продавачът Д.Г./баща
на ищцата/ си е запазил пожизнено право на ползване върху продадените на ищцата
½ ид.ч. от процесните имоти. Ангажира доказателства. В съдебно заседание
ответницата, чрез упълномощения си адвокатски представител поддържа писмения си
отговор, моли делбата да бъде допусната
при равни квоти на страните, като съдът да остави без уважени искането по чл.
344, ал. 2 от ГПК.
Бургаският
районен съд, като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и
в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и след като съобрази
закона, приема за установено следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 34 от ЗС вр. с чл. 341 от ГПК.
Предмет
на настоящото производство съгласно чл. 344, ал. 1 от ГПК е да се определи
между кои лица, за кои имоти и при каква част за всеки съсобственик следва да
се допусне делбата.
По делото страните не спорят, че
с представения нотариален акт за покупко-продажба на вещно право на строеж №
142, н.д. № 822/11.12.2003г. по описа на нотариус Огнян Желев– БРС, ответницата Н.К.В. и Д.С.Г. /баща на ищцата/ са закупили правото на
строеж за изграждане на процесните делбени имоти – апартамент и гараж, находящи
се на административен адрес: гр. Б......, като поради липса на изрична уговорка
относно квотите, съгласно презумцията на чл. 30, ал. 2 от ЗС следва, че
купувачите са придобили закупените права при равни квоти. По делото страните не
спорят, а и от ангажираните доказателства се установява, че процесните делбени
обекти са построени, поради което вещното право на строеж върху тях се е
трансформирало в право на собственост при равни квоти на купувачите -ответницата
Н.К.В. и Д.С.Г..
По делото е представен нотариален
акт за покупко-продажба № 125, н.д. № 86/12.03.2010г. по описа на нотариус Кремена Консулова – БРС, по силата на който Д.С.Г.
е продал на ищцата З.Д.Д. правото на собственост върху собствената си ½
ид.ч. от процесните делбени имоти.
В хода на делото с нотариален акт
за дарение № 106, н.д. № 255/10.05.2016г. по описа на нотариус Виктория Дралчева– БРС ответницата Н.К.В. е прехвърлила на дъщеря си Ц.. Д.В. правото на собственост върху собствената
си 1/2 ид.ч. от процесните делбени имоти, като е запазила правото на пожизнено
и безвъзмездно ползване върху тях.
Съгласно чл. 226, ал. 1 от ГПК ако в течение на производството спорното
право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между
първоначалните страни. Приобретателят може да
встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице. Той може да замести своя
праводател само при условията на чл. 222
от ГПК, т.е. по взаимни съгласие на
всички страни, каквото липсва по делото.
Предвид това и съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013
г., ОСГК, докладчик съдията Светлана Калинова, предвид настъпилото в хода на делото
разпореждане от страна на единия съделител- ответницата с правата й в делбените
имоти и липсата на дадено от другия съделител – ищцата съгласие
приобретателката Ц.. Д.В. да замести ответницата в делбеното производство, с решението по допускане на делбата съдът е обвързан от правата на
съделителите, такива, каквито са преди извършената разпоредителна сделка. Това
означава, че в този случай, че ответницата- прехвърлител Н.К.В. ще има правото да участва
във втората фаза на делбеното производство и силата на пресъдено нещо ще
обвърже както участващите в делбеното
производство страни, така и приобретателката Ц.. Д.В..
Предвид гореизложеното и с оглед
нормата на чл. 222 от ГПК, тъй като по делото се установи, че страните са
съсобственици на процесните делбени имоти, при равни квоти по ½ ид.ч. за
всеки от тях, съдът намира, че искът за допускане на делбата на процесните
имоти е основателен и следва да бъде уважен, така, както е предявен.
По отношение на искането на
ищцата по чл. 344, ал. 2 от ГПК досежно делбения апартамент:
Съгласно чл. 344, ал. 2 от ГПК в решението по ал. 1 или по-късно, ако
всички съсобственици
не използват делбените имоти съобразно правата си, съдът по искане
на някой от тях постановява кои от тях от
кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми
едните трябва да плащат на другите срещу ползването.
Посочената разпоредба дава възможност за
привременна промяна при ползването на делбения имот, респ. получаване на обезщетение за лишаването на някой от съделителите от
ползването му. Постановяването й е обусловено от две
предпоставки: не всеки
от съделителите да ползва съсобствения
имот съобразно правата си и да е постъпило искане за разпределение на
ползването от съда. Фактическото основание за допускане на мярката в една от
двете й форми е някой от съделителите да ползва имота в обем, надхвърлящ
квотата му в съсобствеността.
Ответницата е направила възражения,
че не ползва делбените имоти, като сочи, че същите се ползват от трето лице –
бащата на ищцата, който е техен ползвател съгласно запазеното му пожизнено
вещно право на ползване съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 125, н.д.
№ 86/12.03.2010г. по описа на нотариус
Кремена Консулова – БРС
Видно от съдържанието на
нотариален акт за покупко-продажба № 125, н.д. № 86/12.03.2010г. по описа на
нотариус Кремена Консулова – БРС, по
силата на който Д.Г. е прехвърлил на ищцата – негова дъщеря собствениците си
½ ид.ч. от делбените имоти, ведно
с 25 кв.м. ид.ч. от поземления имот 07079.607.125 по КККР на гр. Бургас, в
който са построени, всеки от продаваемите
имоти е описан в отделна точка и абзац, като непосредствено след
описанието поземления имот в б. „В” изречението продължава с израза „за обща продажна цена от 51 000,00 лева
/петдесет и една хиляди лева/., която продавачът заяви, че е получил напълно и
в брой преди подписване на нотариалния акт от купувача и си запазва правото на пожизнено ползване на имота”.
Страните по делото спорят дали
запазеното от продавача Д.Г. пожизнено вещно право на ползване касае всички
продадени на ищцата имоти, т.е. включва и делбените имоти или се отнася само до
прехвърлената част от поземления имот.
Съдът тълкувайки волята на
страните досежно уговорката, че „продавачът си запазва правото на пожизнено
ползване на имота”, намира, че независимо, че употребена дума „имота” е в единствено число,
при изследване на действителната воля на страните по сделката, следва тази
клауза да се съпостави и с останалата част от съдържанието на договора,
обективиран в нотариалния акт. В случая значение има и систематичното място на
уговорката чрез поставянето й непосредствено след описанието на всички имоти
при посочване на обща продажна цена за всички имоти. Отделно от това прави
впечатление, че в съдържанието на нотариалния акт в различните негови части, в
т.ч. и в заглавната му част за общо означение на обектите, предмет на сделката
страните са използвали както множественото число на думата „имот”, а именно
„имоти”, „имотите”, така и единствено число „имот”, „имота”, в последния
случай, без да са посочвали изрично за кой точно имот става въпрос. Това
означава, че независимо дали са употребявали единствено или множествено число на
думата „имот”, страните не са правили разлика между употребената в единствено и
множествено число дума „имот”, респ. „имоти”, поради което съдът намира, че
както продажбената сделка се отнася за всички описани в нотариалния акт имоти,
така и, че запазеното пожизнено право на ползване се отнася за всички
продаваеми имоти, в т.ч. и за делбените имоти – апартамент и гараж.
Допълнителен мотив за този извод
следва и от правна
характеристика на вещното право на ползване по чл. 56 от ЗС, което се характеризира с правото да се
използва вещта съгласно нейното предназначение и да се получават добиви от нея,
включващо и правото на обитаване. Затова ако се приеме тезата, че запазеното
ползване касае само продадените 28 кв.м. ид.ч. от поземления имот,
представляващи прилежащи и обслужващи сградата ид.ч., без друго предназначение,
би се обезсмислила волята на страните с оглед съдържанието на запазеното вещно
право на ползване, включващо и правото на обитаване. Отделно от това за
намерението и волята на страните по сделката, че запазеното право на ползване
касае и делбените имоти свидетелства и установената с ангажираните по делото
свидетелски показания фактическа обстановка, а именно, че дори и след
продажбата на идеалните си части на ищцата, продавачът- ползвател е продължил
да живее и ползва гаража, който е обитавал преди продажбата и продължава да има
ключ от и апартамента.
С оглед гореизложеното съдът
намира, че по силата на покупко-продажбата, обективирана в нотариален акт за
покупко-продажба № 125, н.д. № 86/12.03.2010г., ищцата е придобила само „голата
собственост” върху продадените й имоти, в т.ч. и процесните делбени имоти –
апартамент и гараж, тъй като е налице уговорка продавачът Д.Г. да запази
пожизнено вещното право на ползване върху продадените имоти. Това означава, че
същата няма правото да ползва делбените имоти съобразно притежаваните от нея
½ ид.ч. от тях, което означава, че претенцията й по чл. 344, ал. 2 от ГПК досежно процесния апартамент е неоснователна само на това основание и
следва да се остави без уважение.
Предвид този извод на съда, не
следва да се обсъждат ангажираните във връзка с искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК гласни доказателства и експертно заключение.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 34 от ЗС вр. с чл. 344 вр. с чл. 222 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА
извършването на съдебна делба между съделителите З.Д.Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, и Н.К.В., ЕГН: **********,
с адрес: ***, на съсобствените им недвижими имоти, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор
07079.607.124.2.4 /със стар идентификатор 07079.607.125.1.4/ по КККР на гр.
Бургас, находящ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор
07079.607.124, представляващ апартамент,
жилище с административен адрес: гр. Б.............. състоящ се
от спалня, дневна с кът за хранене, кухня- бокс, баня и тоалетна и коридор, с
площ от 66.04 кв.м., брой нива на обекта- едно, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 07079.607.124.2.3, под обекта:
07079.607.124.2.2, над обекта: 07079.607.124.2.8, ВЕДНО с прилежащ СКЛАД №
6 от 4.51 кв.м., находящ се в сутерена на сградата, при граници по нотариален
акт: северозапад склад № 7, североизток- коридор, югоизток – гараж № 4 и
югозапад – външен зид и съответните ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж от мястото, върху което е построена сградата; и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор
07079.607.124.2.10 /със стар идентификатор 07079.607.125.1.10/ по КККР на гр.
Бургас, разположен в поземлен имот с идентификатор 07079.607.124, представляващ
ГАРАЖ В СГРАДА с административен
адрес: Б.. с площ от 13.10 кв.м., брой нива на обекта- едно, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 07079.607.124.2.11,
07079.607.124.2.9, под обекта: няма, над
обекта: 07079.607.124.2.1,, при равни
квоти, а именно: за З.Д.Д.- ½ ид.ч. /една втора идеална част
/ и за Н.К.В. -½
ид.ч. /една втора идеална част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на съделителката З.Д.Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***
за определяне на привременни мерки на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК до
приключване на делбата по отношение на делбения недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор
07079.607.124.2.4 /със стар идентификатор 07079.607.125.1.4/ по КККР на гр.
Бургас, находящ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор
07079.607.124, представляващ апартамент,
жилище с административен адрес: гр. Б.., състоящ се от спалня,
дневна с кът за хранене, кухня- бокс, баня и тоалетна и коридор, с площ от
66.04 кв.м., брой нива на обекта- едно, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 07079.607.124.2.3, под обекта: 07079.607.124.2.2, над
обекта: 07079.607.124.2.8, ВЕДНО с
прилежащ СКЛАД № 6 от 4.51 кв.м.,
находящ се в сутерена на сградата, при граници по нотариален акт: северозапад
склад № 7, североизток- коридор, югоизток – гараж № 4 и югозапад – външен зид и
съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж от
мястото, върху което е построена сградата, като неоснователно.
Решението, в частта, с която е
допуснато извършване на делбата може да се обжалва с въззивна жалба пред
Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. В
останалата част, същото представлява определение, което съгласно чл. 344, ал. 3
от ГПК може да бъде изменяно от настоящия съд, както и да бъде обжалвано с
частна жалба пред Бургаският окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Р.Петкова
Вярно с оригинала:
И.Г.