РЕШЕНИЕ
№
От публичен регистър, том
№……,стр……..
Гр.Тервел, 02.05.2018 година
Решение от книга за открити заседания №…… от 02.05.2018 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Тервелски районен съд, в открито съдебно заседание на четиринадесети
март две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАНЧО ДРАГАНОВ
при участието на секретаря МИЛЕНА
ДИМОВА, сложи за разглеждане гр. дело № 139 по описа на съда за 2017 година,
докладвано от съдията и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск
по искова молба с с вх. №883 от 20.04.2017г. от „Гудуил Консултинг“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.софия 1000, район „Изгрев“,
ж.к.“Изток“, Димчо Дебелянов №8А, ет.2, представлявано от управител Борис
Тошев, чрез пълномощник адв.В.Т. *** със съдебен адрес ***, офис 3 срещу „АСГ
АГРО“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Тервел,
обл.Добрич, ул.Васил Левски №27, представлявано от управител С.А., с посочено
правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищеца моли
да бъде признато за установено по отношение на страните по делото, че търговско
дружество "АСГ АГРО" ЕООД, ЕИК: ********* дължи на "Гудуил
Консултинг" ЕООД. ЕИК ********* сумата от 695.26 лева с ДДС,
представляваща остатък от дължима първа част от възнаграждение за успех, на
основание чл. 5.2, във вр. с чл. 5.2.1. вр. чл. 6.1 от Договор за консултантски
услуги №383 от 28.02.201 Зг., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 46/2017 г. по описа на PC- Тервел, по
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение №28 от 15.02.2017г„ до окончателното й изплащане. Моли също така да
бъдат присъдени и разноски по настоящия процес - 25 лева за държавна такса и
360 лева за заплатен адвокатски хонорар.
Ищецът основава исковите си
претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част
на исковата молба: Между страните в настоящия правен
спор е сключен Договор за консултантски услуги № 383 от 28.02.201 Зг., по
силата на който "АСЕ АГРО" ЕООД е възложило, а „Гудуил
Консултинг" ЕООД е приело да предостави възмездно извършването на
консултантски услуги с цел реализирането на плановете на Възложителя за
усвояване на средства от европейски, национални и други донорски програми за
развитието и разширяването на дейността си.
В
изпълнение на сключения договор и с оглед на заявено желание от страна на
Възложителя "АСГ АГРО" ЕООД, Изпълнителят "Гудуил
Консултинг" ЕООД е изготвил и входирал от името и за сметка на ответника
проектно предложение /заявление за подпомогане/, по процедура по Оперативна
програма развитие на селските райони- 30-09- 2013- Мярка 121, озаглавено
„Модернизиране на ACT Агро ЕООД. чрез закупуване на селскостопанска техника”.
След
разглеждане на проектното предложение и преминаването през етапи па
административна, финансова и техническа оценка, проектът „Модернизиране на АСГ
Агро ЕООД. чрез закупуване на селскостопанска техника" е одобрен за
финансиране, с размер на субсидията от 56 538.59 лева, съгласно Уведомително
писмо с Изх. №105/23.07.201 Зг.
За
установяване на точното, качествено и в срок изпълнение на задълженията си по
договора относно изготвянето и подаването на проектното предложение, между
страните по Договор за консултантски услуги №383 от 28.02.201 Зг. е подписано и
Удостоверение за изпълнение от 23.05.201 Зг., прието като доказателство по
делото.
Съгласно
уговореното между страните по Договор за консултантски услуги №383 от
28.02.2013г. Възложителят дължи на Изпълнителя освен заплащането на авансово
възнаграждение по чл.5.1 от договора, така и възнаграждение за успех на осн.
чл. 5.2 от договора, представляващо процент от първоначално одобрената съгласно
уведомителното писмо сума за Възложителя от спечелилия финансиране проект, изготвен
от Изпълнителя в изпълнение на Договор за консултантски услуги №383 от
28.02.2013г.
Съгласно
приетите като доказателства по делото първоначално одобрената сума за
финансиране по проектното предложение, за която ответникът е уведомен е в
размер на 56 538.59 лева или съгласно чл. 5.2.1. от договора размерът на
дължимото възнаграждение за успех е в общ размер на 3957.70 лева без ДДС или
4749.24 лева с ДДС. Първата част от това възнаграждение съгласно чл.6.1 от
договора възлиза на сумата от 1978.85 лева без ДДС или 2374.62 лева с ДДС, от
които към настоящия момент длъжникът не е заплатил сумата от 579.38 без ДДС или
695.26 лева с ДДС, за която сума е издадена фактура от "Гудуил
Консултант" ЕООД № **********/ 10.02.2014г.
Въпреки
че изискуемостта за заплащане на дължима в цялост първа част на възнаграждение
за успех на "Гудуил Консултант" ЕООД от "АСГ АГРО" ЕООД. за
което е издадена и изпратената на ответника Фактура № **********/ 10.02.2014г„
е настъпила отдавна и до настоящия момент същият не е заплатил дължимата сума в
полза на ищцовото търговско дружество.
Въз
основа на гореизложеното счита, че на ищеца в настоящото производство се дължи
от "АСГ АГРО" ЕООД, сумата в размер на 695.26 лева с ДДС,
представляваща остатък от дължима първа част от възнаграждение за успех, на
основание чл. 5.2. във вр. с чл. 5.2.1. вр. чл. 6.1 от Договор за консултантски
услуги №383 от 28.02.201 Зг.. ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й
изплащане, поради
което за ищеца се породил правен интерес от предявяване на настоящите искове с
правно основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.124 от ГПК вр.с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В законоустановения едномесечен
срок е
получен писмен отговор от ответника „АСГ АГРО“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Тервел, обл.Добрич, ул.Васил Левски №27,
представлявано от управител С.А., чрез процесуален представител адв.Р.Б. от ДАК.
Сочи, че ответникът е заплатил сумата от 3600 лв. като авансово възнаграждение
и още 1679,36 лв. възнаграждение за успех или общо 5279,36 лв.
Ответника намира, че посоченото в
т. 5.1 от Договора възнаграждение, посочено като „авансово“, не представлява
отделно и различно вземане от окончателното възнаграждение. Сочи, че то се
внасяло преди започването на изпълнението на процесния договор от Изпълнителя,
на негово име и по негова сметка, преди да е възможно да се изчисли
окончателното възнаграждение, което му се дължи, и представлява част от
окончателното възнаграждение, която част се внася предварително, за да покрие
първоначални разходи и да има една по-скоро обезпечителна функция, а именно да
покрие вземането на Изпълнителя до посочения размер. Авансовото възнаграждение
не е нещо отделно от възнаграждението за успех, а представлява част от него,
която част следва да се приспадне от окончателното възнаграждение, след като
бъде определен неговия размер.
Твърди, че окончателното възнаграждение, дължимо на Изпълнителя - ищец, е в
размер на 749.24 лв. Видно от представените с настоящия отговор доказателства,
представляваното „АГС АГРО“ ЕООД е превело по сметка на Изпълнителя сумата от
279.36 лв. Разликата между дължимото и действително внесеното е в размер на
530.12 лв., която сума е недължимо надвнесена по сметка на Изпълнителя.
Именно поради това прави възражение за прихващане на внесените от ответното
дружество по банков път суми в общ размер на 5 279.36 лв. от цялото вземане на
ищеца за възнаграждение за успех, възлизащо на 4 749.24 лв. С извършване на
прихващане то се погасявало цялото вземане на ищеца, включително непредявената
втора част от възнаграждението за успех, поради което моли за цялостно
отхвърляне на иска.
В Условията на евентуалност, моли ако счете, че са налице две отделни вземания
по Договор №383/28.02.2013г., прави възражение за неизпълнен договор, като в
тази насока навежда твърдения, че изпълнителят не е извършил дейности, които да
оправдаят авансовото възнаграждение в пълен размер.
За да бъде основателна претенцията на ищеца, следва същият да е изправна
страна и да е изпълнил предмета на договора такъв, какъвто е очертан в чл. 1-3
от Договор за консултантски услуги № 383, подписан на 28.02.2013 г. в гр.
Варна, а ищецът не е изпълнил редица свои договорни задължения .
Съгласно т. 1.5. от Договора, Изпълнителят е бил длъжен да изготвя анализ
на рисковете, свързани с подготвянето и реализирането на проектите по т. 1.4. Сочи,
че нито един такъв анализ не е бил изготвен и предоставен на Възложителя през
времетраенето на договора, а анализът на риска би имал смисъл, само ако бъде
предоставен на лицето, за чиято сметка и на чийто риск ще се осъществи
кандидатстването по предложените и разработени проекти.
С неизвършването на такава оценка на риска ищецът е нарушил свое съществено
договорно задължение, тъй като е препятствал ответника да вземе информирано
решение, което в най-голяма степен да гарантира икономическите му интереси.
На следващо място. чл. 3 от Договора гласи: „в рамките на срока на
настоящия договор Изпълнителят следвало да предложи на Възложителя не по-малко
от 8 (осем) възможности за изготвяне на проекти за кандидатстване за
финансиране от европейски, национални и други донорски програми, които са
подходящи за постигане на декларираните от Възложителя цели в сферите му на
интереси, посочени от Възложителя в чл. 2 от договора. “Тези сфери на интереси,
изрично посочени от Възложителя в чл.2 от Договора, са Оперативна програма
„Развитие на селските райони“ и Оперативна програма „Конкурентоспособност“.
Твърди също така, че извън този спечелен проект, за който се претендира
възнаграждение за успех, Изпълнителят не е предлагал други проекти на
Възложителя. Изпълнителят не е предложил на Възложителя поне 8 предложения за
проекти по програмите, посочени в чл.2 от договора.
Изпращана е била обща информация за други финансиращи програми , например
Фонд „Eleven”, „Хоризонт 2020“, фонд “1aunch Hub”, Националния доверителен Еко
фонд, Национален иновационен фонд - 2014 г., Норвежка програма - Иновации в
зелена индустрия, Норвежка програма - Културно наследство и съвременни
изкуства, Норвежка програма - Енергийна ефективност и възобновяеми енергийни
източници.
Неприложими са, макар и да попадат в сферата на интереси на Възложителя и
следните програми: Програма за развитие па селските райони Мярка 312 „Подкрепа
за създаване и развитие на микропредприятия“, тъй като съгласно анотацията на
програмата подпомагане получават инвестиции и свързаните с тях външни услуги по
маркетинг и мениджмънт за развитие па дейности в неземеделски сектори; ОП
Конкурентоспособност „Технологична модернизация в малки и средни предприятия“,
съгласно чиято анотация подпомагане могат да получат българските малки и средни
предприятия от високотехнологичните и средновисокотехнологични сектори и трябва
да имат минимум три приключени финансови години преди датата на обявяване на
процедурата (изискване, на което ответникът не отговаря и ищецът е знаел или
поне е бил длъжен да знае това, ако бе упражнил грижата на добър търговец);
Оперативна програма Конкурентоспособност - Внедряване на иновации в предприятията
(тъй като ответникът не се интересува от иновации, няма собствена НИРД и не
отговаря на изискванията по т. 2.1.2. от програмата, което ищецът е могъл и е
трябвало да знае, за да прави предложение за кандидатстване, ако бе упражнил
грижата на добрия търговец, то това предложение е абсолютно неприложимо към
изискванията и интересите на ответника).
Изброените програми са неотносими към предметния обхват на чл. 2 от
Договора и е очевидно, изпращането на информации за предстоящ прием на проекти
по тях, на първо място не представлява „предложение за проект“, а само обща информация
в резултат на мониторинг на отворени или предстоящи за отваряне програми и
мерки. На следващо място информацията за тези програми не попадала в целевите
за възложителя по смисъла на чл.2 от договора.
Изпълнителят не е изпълнил посочената в член 3 от договора необходима
бройка на предложения за проекти . Последното изречение на чл. 3 от Договора
гласи: „В случай, че Изпълнителят предложи по-малко от 8 (осем) възможности за
изготвяне на проект, Възложителят има право на пропорционално обратно изплащане
на авансовото възнаграждение от Изпълнителя“. От осем предложения, в сферата на
интереси и цели на Възложителя, които е бил задължен да направи, Изпълнителят е
направил само едно, което отговаря на изискванията на чл.2 и чл. 3 от Договора,
поради което за Възложителя е възникнало правото да получи обратно 7/8 от
авансовото възнаграждение, като оставащото дължимо па Изпълнителя
възнаграждение е равно на 1/8 от внесения аванс в общ размер на 3600 лева с ДДС
- 450 лв.
Видно от Платежно нареждане № BQRD01794709 от 09.05.2013 г. и Платежно
нареждане № BORD02736245 от 28.02.2013 г., внесеният аванс възлиза на 3600 лв.
с ДДС. На основание чл.З, изр.последно от Договора, на Възложителя следва да
бъдат възстановени 7/8 от тази сума, а именно - 3150 /три хиляди сто и
петдесет/ лв.
Тъй като тази сума била постъпила вече по сметката на Изпълнителя, за да се
избегне двойна размяна на плащания, Изпълнителят следвало да приспадне от
дължимото окончателно възнаграждение за успех в общ размер на 4749,24 лева с
ДДС сумата на аванса, дължим за връщане „АГС АГРО“ ЕООД поради неизпълнение на
договорената бройка предложения за проехти, която сума възлиза на 7/8 от 3600
лева с ДДС, а именно 3150 лева. Като добавим към тази сума от 3150 лева и
другите 2 плащания за сумата 1399, 47 лв. по банково нареждане с УРН
BORD08928368 от 31.03.2014г. и още 279.89 лв. с банково нареждане BORD02362844
от 30.07.2014г., то дружество ответник е предплатило 4829,36 лева. Тази предплатена
сума покрива целия размер на възнаграждението за успех, което възлиза на
4749,24 лева с ДДС. Разликата е отново в полза на ответника, като и в този
вариант ищецът дължи връщане на разликата от 80,12 лева.
Предвид изложеното, прави изявление за прихващане на подлежащото му на
връщане от ищеца авансово възнаграждение в размер на 3150 лева поради
неизпълнение на договора, както и на внесените по банков път суми от 1399, 47
лв. по банково нареждане с УРН BORD089 28368 от 31.03.2014г. и още 279.89 лв. с
банково нареждане BORD02362844 от 30.07.2014г. до общия размер на вземането на
ищеца за възнаграждение за успех в размер на 4749,24 лева с ДДС.
Ответника е предявил и насрещния
иск, с който моли да бъде осъден „Гудуил Консултинг“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София 1000, район „Изгрев“, ж.к.“Изток“,
Димчо Дебелянов №8А, ет.2, представлявано от управител Борис Тошев, да заплати
на „АСГ АГРО“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Тервел, обл.Добрич, ул.Васил Левски №27, представлявано от управител С.А. надвнесена
и недължима сума по същия Договор за консултантски услуги № 383 от 28.02.2013г.,
в размер на иска 530,12 лева, ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата.
Претендират се и сторените разноски по делото в размер на държавна такса от
50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
По насрещния иск ищеца „АГС АГРО“ ЕООД сочи, че през 2013г., поради
желанието му да започне участие в европейски програми за подпомагане, на 28.02.2013г.,
бил подписан Договор за консултантски услуги №383, по силата на който „АСГ
АГРО“ ЕООД възложил на ответника „Гудуил Консултинг“ ЕООД извършването на услуги
с цел подпомагане и улесняване, подробно описани в чл.1 от Договора.
При сключването на Договора, изрично посочил целите и сферите на интереси
за получаване на исканото финансиране, по програмите, а именно Оперативна
програма, „Развитие на селските райони“ и Оперативна програма
„Конкурентоспособност“.
По силата на същия Договор, дружеството „Гудуил Консултинг“ ЕООД поело
задължение да извърши в уговорения едногодишен срок необходимите действия по
мониторинг, периодичен преглед на европейски- е. национални и други донорски
програми за финансиране, като извърши подбор и изпрати предложение до
Възложителя за възможности за изработване на проект за участие, като минималния
уговорен брой предложения бе не по-малко от 8 (леем). Същият следвало да
извършва оценка и анализ на рисковете, свързани с подготвянето и реализирането
на проектите при кандидатстване по програма.
Съгласно изискванията, поставени от Изпълнителя, възложителя ищец внесъл по
негова сметка сумата от 3 600 лева, представляваща авансово плащане, чрез
извършване на два банкови превода, обективирани в два броя платежни нареждания.
Изпълнителят подготвил предложение за кандидатстване по ПРСС, което било
одобрено за финансиране, за което му се полага възнаграждение за успех в общ
размер на 4749,24 лева с ДДС.
„АСГ АГРО“ ЕООД преведоло по сметка на ответника още 1 679.36 лв с платежни
нареждания УРН BORD08928368 от 31.03.2014г. и с преводно нареждане с УРН
BORD02362844 от 30.07.2014г.
Общо „АСГ АГРО“ ЕООД е заплатило на ответника сумата от 5 279.36 лв., а му
дължало само възнаграждение за успех в общ размер на 4749,24 лева с ДДС. Т.е
надплатено възлиза на 530,12 лева, която сума ответникът дължал да върне,
защото липсвало основание за задържането им.
По делото са приети следните писмени доказателства представени по делото - заверени
копия от договор за консултантски услуги №383/28.02.2013г., заявление за
подпомагане по мярка 121 модернизиране на земеделските стопанства от
28.05.2013г. ведно с приложенията към същото, справка за подадено заявление към
СМР на МИГ Тервел-Крушари от 28.05.2013г., удостоверение за изпълнение от
23.05.2013г., уведомително писмо с изх.№105/23.07.2013г., фактура
№**********/10.02.2014г., заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, обратна разписка, ч.гр.дело №46/2017г. на РС гр.Тервел, разпореждане
№221/07.03.2017г. на ТлРС, възражение, 2 бр.справки от търговски регистър и 2
броя извлечения от счетоводството- хронология на счетоводните статии, преводно
нареждане от 28.02.2013г., преводно нареждане от 09.05.2013г., преводно
нареждане от 30.07.2014г. и преводно нареждане от 31.03.2014г., , 2 бр.справки от търговски регистър, фактура
№**********/01.03.2013г. и фактура №**********/22.04.2013г., фактура
№**********/10.02.2014г., фактура №**********/10.02.2014г., фактура
№**********/09.10.2015г. и извлечение от главна книга.
Съдът след като анализира събраните по делото доказателства и доводите от
страните установи следното:
Спорът между страните по настоящото производство се свежда до това, дали авансовото
възнаграждение и възнаграждението за успех по договора за консултантски услуги
№383/28.02.2013г. между страните са две части от едно и също цяло възнаграждение
или това са две самостоятелни възнаграждения които се дължат на различни
основания по договора.
Съгласно чл. 20 от ЗЗД - При тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват
във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от
целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността.
След като извърши тълкуване на договора, съдът намира, че авансовото
плащане по договора и възнаграждението за успех са две различни възнаграждения,
която страната възложител по договора дължи на страната изпълнител и не се
кумулират в едно цяло.
На първо място в чл.5 от договора е записано –„Чл.5. За изпълнение на
предмета на договора Възложителят дължи на Изпълнителя заплащането на авансово
възнаграждение за предоставянето на посочените в Чл.1 услуги, както и възнаграждение за успех, както
следва:“
При граматическото тълкуване в изречението на тази клауза ясно са
разграничени тези две възнаграждения, като две отделни едно от друго, а и
никъде в договора не е посочено, че от възнаграждението за успех се приспада
авансовото възнаграждение. Това още повече личи и от следващите клаузи в
договора, а именно от чл.5.1 и чл.5.2, където двете възнаграждения са описани отделно
едно от друго и подробно по размер, какво представляват, как се формират и на
базата на реализирането на кой юридически факт се дължат от възложителя.
Авансовото възнаграждение съгласно чл.5.1 в размер на сумата от 3 000 лв.
(три хиляди лева) без ДДС се дължи от възложителя в срок до 8 (осем) календарни
дни, считано от датата на сключването на договора и след издаване на фактура от
Изпълнителя за тази сума.
Съвсем на различно основание с реализирането на различен юридически факт се
дължи възнаграждението за успех по договора, като съгласно чл.5.2 е описано, че
то представлява процент от първоначално одобрената съгласно уведомителното
писмо сума за Възложителя по спечелилите финансиране проекти от европейските,
националните или други донорски програми, изготвени от Изпълнителя в изпълнение
на настоящия договор. По нататък в клаузите от чл.5.2.1 до 5.2.6 в договора,
вече подробно се описва процента на възнаграждението за успех в зависимост от
одобрената по проекта сума за финансиране на възложителя, а в чл.6 – чл.6.2 е
описан и периода в който това възнаграждение се дължи от възложителя. На следващо
място, в глава неустойки по договора е посочено при кои обстоятелства
изпълнителят се задължава да върне платеното от възложителя авансово
възнаграждение, и това са случаите когато има подадени повече от два проекта за
финансиране и нито един не е успешен, както и при формални пропуски от страна на
изпълнителя, довели до неодобряване на нито един от изготвените проекти за
финансиране.
С оглед на горното съдът счита, че така
предявеният иск от ищеца се явява основателен и доказан по размер за сумата от 695.26
лева с ДДС, представляваща остатък от дължима първа част от възнаграждение за
успех, на основание чл. 5.2, във вр. с чл. 5.2.1. вр. чл. 6.1 от Договор за
консултантски услуги №383 от 28.02.201 Зг., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
46/2017 г. по описа на PC- Тервел, по издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение №28 от 15.02.2017г„ до окончателното й изплащане, както и
сторените в заповедното производство разноски - 25 лева за държавна такса и 360
лева за заплатен адвокатски хонорар, поради което следва да се уважи в неговата
цялост.
По делото бе установено, че ищцовото
търговско дружество е изпълнило точно и в срок възложените му в договора
задължения и по- конкретно задължението да изготви и входира от името и за
сметка на ответника проектно предложение по процедура по Оперативна програма
развитие на селските райони- 30-09- 2013- Мярка 121, озаглавено „Модернизиране
на ACT Агро ЕООД, чрез закупуване на селскостопанска техника”.
По делото са приети за безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване следните факти:
Че е налице сключен между ищеца и ответника
Договор за консултантски услуги №383 от 28.02.201 Зг.;
"Гудуил Консултант" ЕООД е
изготвило от името и за сметка на ответника проектно предложение /заявление за
подпомогане/, озаглавено „Модернизиране на АСГ Агро ЕООД, чрез закупуване на
селскостопанска техника”;
След разглеждане на проектното предложение
проектът „Модернизиране на АСГ Агро ЕООД, чрез закупуване на селскостопанска
техника” е одобрен за финансиране, с размер на субсидията от 56 538.59 лева.
На следващо място фактът на изпълнение на
сключения между страните договор бе установен, както чрез представените и
неоспорени от ответника писмени доказателства, така и чрез разпитания свидетел
по искане на ищеца г-жа М.Б..
Чрез разпита на св. М.Б. се установи по
делото, че като работещ в ищцовото дружество консултант и с оглед възложената и
работа по изпълнение на сключения договор за консултантски услуги между ищеца и
ответника е изготвила и подала процесното проектно предложение до финансиращата
институция. Така също от показанията на разпитана свидетелка се установява, че
след като проектното предложение е входирано във финансиращата инстанция,
същото е преминало през етап на административна и техническа оценка, същото е
одобрено за финансиране. От разпита на свидетелката се установява, че същата е
консултирала ответника досежно програмите, по които може да кандидатства
клиента, като същите са провеждали срещи, телефонни разговори, кореспонденция
по електронната поща и т.н.
Установи се от събраните гласни
доказателства, че свидетелката като служител на „Гудуил консултант“ ЕООД е
предложила множество програми за кандидатстване на възложителя по договора,
които да попадат в неговите цели и сфери на интереси. Извършван е и мониторинг,
периодичен преглед на програмите за финансиране в сферата на дейност и
интересите на Възложителя, предоставени са му по телефона, по електронната поща
и в офиса консултации и предложения за изработване на проекти за
кандидатстване, изготвил е проектно предложение с пълната документация за
кандидатстване, администрирал е изготвения проект, включително по проектното
предложение е изготвила бизнес и финасов план, включващ и анализ на рисковете,
свързани с подготвянето и реализацията на проекта.
Въз основа на гореизложеното, по делото бе
установено, че в изпълнение на договора е налице изготвено и подадено от ищеца
проектно предложение, което от своя страна е одобрено за финансиране. В тази
връзка доколкото претендираното възнаграждение за успех се дължи за изготвянето
от страна на Изпълнителя на проектно предложение с наименование „Модернизиране
на АСГ Агро ЕООД, чрез закупуване на селскостопанска техника'', което е
одобрено за финансиране по Оперативна програма развитие на селските райони-
30-09- 2013- Мярка 121. По тези съображения и правни изводи съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за неизпълнен договор.
Неоснователно се явява и възражението на
ответника за прихващане, тъй като, както съдът приема по горе възнаграждението
за успех по процесния договор се дължи отделно и независимо от авансовото
възнаграждение по договора, а и предвид приетото и установено пълно изпълнение
по него от страна на ищеца, последният не следва да възстановява на ответника
пълния или част от платеното авансово възнаграждение. С оглед на това, не се е
формирало насрещно вземане на ответника към ищеца по този договор и съответно
не може да бъде извършено и прихващане.
На базата на същите правни изводи посочени по
горе се явява и неоснователен предявения насрещен иск от „АСГ АГРО“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Тервел, обл.Добрич, ул.Васил
Левски №27, представлявано от управител С.А. да бъде осъден „Гудуил Консултинг“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.софия 1000, район
„Изгрев“, ж.к.“Изток“, Димчо Дебелянов №8А, ет.2, да му заплати надвнесена и
недължима сума по същия Договор за консултантски услуги № 383 от 28.02.2013г.,
в размер на иска 530,12 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска
до окончателното заплащане на сумата.
С оглед изхода на делото по насрещния иск
разноските по него следва да останат за страната така както ги е направила.
На осн. чл.78 ал.1 от ГПК с оглед
изхода на делото основателно се явява искането за присъждане на сторените от
ищеца разноски по настоящия процес - 50 лева за държавна такса, 360 лева за
заплатен адвокатски хонорар и 30 лева внесен депозит за призоваване на свидетел,
поради което следва да се уважи.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, Тервелският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 във вр. чл.415 във вр.
чл.124 от ГПК в отношенията между страните, че „АСГ АГРО“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Тервел, обл.Добрич, ул.Васил Левски №27,
представлявано от управител С.А. ДЪЛЖИ на „Гудуил
Консултинг“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.софия
1000, район „Изгрев“, ж.к.“Изток“, Димчо Дебелянов №8А, ет.2, представлявано от
управител Борис Тошев, чрез пълномощник адв.В.Т. *** със съдебен адрес ***,
офис 3 сумата от 695.26 лева с ДДС,
представляваща остатък от дължима първа част от възнаграждение за успех, на
основание чл. 5.2, във вр. с чл. 5.2.1. вр. чл. 6.1 от Договор за консултантски
услуги №383 от 28.02.201 Зг., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 46/2017 г. по
описа на PC- Тервел, по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение
№28 от 15.02.2017г„ до окончателното й изплащане, както и сторените в
заповедното производство разноски - 25 лева за държавна такса и 360 лева за
заплатен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА АСГ АГРО“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Тервел, обл.Добрич, ул.Васил Левски №27, представлявано от
управител С.А., да
заплати на ищцовата страна „Гудуил Консултинг“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.софия 1000, район „Изгрев“, ж.к.“Изток“,
Димчо Дебелянов №8А, ет.2,, направените от същата разноски по настоящото
производство 50 лева за държавна такса и 360 лева за заплатен адвокатски
хонорар и 30 лева внесен депозит за призоваване на свидетел.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения насрещен иск от „АСГ АГРО“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Тервел, обл.Добрич, ул.Васил Левски №27,
представлявано от управител С.А. да бъде осъден „Гудуил Консултинг“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.софия 1000, район „Изгрев“,
ж.к.“Изток“, Димчо Дебелянов №8А, ет.2, да му заплати надвнесена и недължима
сума по същия Договор за консултантски услуги № 383 от 28.02.2013г., в размер
на 530,12 лева, ведно със законната
лихва от предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване от
страните в 14 дневен срок от датата на съобщението пред Окръжен съд - Добрич.
Препис от решението да се изпрати
на страните по делото.
СЪДИЯ: