Решение по дело №139/2017 на Районен съд - Тервел

Номер на акта: 57
Дата: 2 май 2018 г. (в сила от 5 ноември 2018 г.)
Съдия: Ганчо Манев Драганов
Дело: 20173250100139
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

От публичен регистър, том №……,стр……..

Гр.Тервел, 02.05.2018 година

Решение от книга за открити заседания №…… от 02.05.2018 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

               Тервелски районен съд, в открито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                             

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАНЧО ДРАГАНОВ

 

при участието на секретаря МИЛЕНА ДИМОВА, сложи за разглеждане гр. дело № 139 по описа на съда за 2017 година, докладвано от съдията и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявен  иск по искова молба с с вх. №883 от 20.04.2017г. от „Гудуил Консултинг“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.софия 1000, район „Изгрев“, ж.к.“Изток“, Димчо Дебелянов №8А, ет.2, представлявано от управител Борис Тошев, чрез пълномощник адв.В.Т. *** със съдебен адрес ***, офис 3 срещу „АСГ АГРО“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Тервел, обл.Добрич, ул.Васил Левски №27, представлявано от управител С.А., с посочено правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД. 

    Ищеца моли да бъде признато за установено по отношение на страните по делото, че търговско дружество "АСГ АГРО" ЕООД, ЕИК: ********* дължи на "Гудуил Консултинг" ЕООД. ЕИК ********* сумата от 695.26 лева с ДДС, представляваща остатък от дължима първа част от възнаграждение за успех, на основание чл. 5.2, във вр. с чл. 5.2.1. вр. чл. 6.1 от Договор за консултантски услуги №383 от 28.02.201 Зг., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 46/2017 г. по описа на PC- Тервел, по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение №28 от 15.02.2017г„ до окончателното й изплащане. Моли също така да бъдат присъдени и разноски по настоящия процес - 25 лева за държавна такса и 360 лева за заплатен адвокатски хонорар. 

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: Между страните в настоящия правен спор е сключен Договор за консултантски услуги № 383 от 28.02.201 Зг., по силата на който "АСЕ АГРО" ЕООД е възложило, а „Гудуил Консултинг" ЕООД е приело да предостави възмездно извършването на консултантски услуги с цел реализирането на плановете на Възложителя за усвояване на средства от европейски, национални и други донорски програми за развитието и разширяването на дейността си.

В изпълнение на сключения договор и с оглед на заявено желание от страна на Възложителя "АСГ АГРО" ЕООД, Изпълнителят "Гудуил Консултинг" ЕООД е изготвил и входирал от името и за сметка на ответника проектно предложение /заявление за подпомогане/, по процедура по Оперативна програма развитие на селските райони- 30-09- 2013- Мярка 121, озаглавено „Модернизиране на ACT Агро ЕООД. чрез закупуване на селскостопанска техника”.

След разглеждане на проектното предложение и преминаването през етапи па административна, финансова и техническа оценка, проектът „Модернизиране на АСГ Агро ЕООД. чрез закупуване на селскостопанска техника" е одобрен за финансиране, с размер на субсидията от 56 538.59 лева, съгласно Уведомително писмо с Изх. №105/23.07.201 Зг.

За установяване на точното, качествено и в срок изпълнение на задълженията си по договора относно изготвянето и подаването на проектното предложение, между страните по Договор за консултантски услуги №383 от 28.02.201 Зг. е подписано и Удостоверение за изпълнение от 23.05.201 Зг., прието като доказателство по делото.

Съгласно уговореното между страните по Договор за консултантски услуги №383 от 28.02.2013г. Възложителят дължи на Изпълнителя освен заплащането на авансово възнаграждение по чл.5.1 от договора, така и възнаграждение за успех на осн. чл. 5.2 от договора, представляващо процент от първоначално одобрената съгласно уведомителното писмо сума за Възложителя от спечелилия финансиране проект, изготвен от Изпълнителя в изпълнение на Договор за консултантски услуги №383 от 28.02.2013г.

Съгласно приетите като доказателства по делото първоначално одобрената сума за финансиране по проектното предложение, за която ответникът е уведомен е в размер на 56 538.59 лева или съгласно чл. 5.2.1. от договора размерът на дължимото възнаграждение за успех е в общ размер на 3957.70 лева без ДДС или 4749.24 лева с ДДС. Първата част от това възнаграждение съгласно чл.6.1 от договора възлиза на сумата от 1978.85 лева без ДДС или 2374.62 лева с ДДС, от които към настоящия момент длъжникът не е заплатил сумата от 579.38 без ДДС или 695.26 лева с ДДС, за която сума е издадена фактура от "Гудуил Консултант" ЕООД № **********/ 10.02.2014г.

Въпреки че изискуемостта за заплащане на дължима в цялост първа част на възнаграждение за успех на "Гудуил Консултант" ЕООД от "АСГ АГРО" ЕООД. за което е издадена и изпратената на ответника Фактура № **********/ 10.02.2014г„ е настъпила отдавна и до настоящия момент същият не е заплатил дължимата сума в полза на ищцовото търговско дружество.

Въз основа на гореизложеното счита, че на ищеца в настоящото производство се дължи от "АСГ АГРО" ЕООД, сумата в размер на 695.26 лева с ДДС, представляваща остатък от дължима първа част от възнаграждение за успех, на основание чл. 5.2. във вр. с чл. 5.2.1. вр. чл. 6.1 от Договор за консултантски услуги №383 от 28.02.201 Зг.. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане, поради което за ищеца се породил правен интерес от предявяване на настоящите искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.124 от ГПК вр.с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В законоустановения едномесечен срок  е  получен писмен отговор от ответника „АСГ АГРО“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Тервел, обл.Добрич, ул.Васил Левски №27, представлявано от управител С.А., чрез процесуален представител адв.Р.Б. от ДАК. Сочи, че ответникът е заплатил сумата от 3600 лв. като авансово възнаграждение и още 1679,36 лв. възнаграждение за успех или общо 5279,36 лв.

Ответника намира, че посоченото в т. 5.1 от Договора възнаграждение, посочено като „авансово“, не представлява отделно и различно вземане от окончателното възнаграждение. Сочи, че то се внасяло преди започването на изпълнението на процесния договор от Изпълнителя, на негово име и по негова сметка, преди да е възможно да се изчисли окончателното възнаграждение, което му се дължи, и представлява част от окончателното възнаграждение, която част се внася предварително, за да покрие първоначални разходи и да има една по-скоро обезпечителна функция, а именно да покрие вземането на Изпълнителя до посочения размер. Авансовото възнаграждение не е нещо отделно от възнаграждението за успех, а представлява част от него, която част следва да се приспадне от окончателното възнаграждение, след като бъде определен неговия размер.

Твърди, че окончателното възнаграждение, дължимо на Изпълнителя - ищец, е в размер на 749.24 лв. Видно от представените с настоящия отговор доказателства, представляваното „АГС АГРО“ ЕООД е превело по сметка на Изпълнителя сумата от 279.36 лв. Разликата между дължимото и действително внесеното е в размер на 530.12 лв., която сума е недължимо надвнесена по сметка на Изпълнителя.

Именно поради това прави възражение за прихващане на внесените от ответното дружество по банков път суми в общ размер на 5 279.36 лв. от цялото вземане на ищеца за възнаграждение за успех, възлизащо на 4 749.24 лв. С извършване на прихващане то се погасявало цялото вземане на ищеца, включително непредявената втора част от възнаграждението за успех, поради което моли за цялостно отхвърляне на иска.

В Условията на евентуалност, моли ако счете, че са налице две отделни вземания по Договор №383/28.02.2013г., прави възражение за неизпълнен договор, като в тази насока навежда твърдения, че изпълнителят не е извършил дейности, които да оправдаят авансовото възнаграждение в пълен размер.

За да бъде основателна претенцията на ищеца, следва същият да е изправна страна и да е изпълнил предмета на договора такъв, какъвто е очертан в чл. 1-3 от Договор за консултантски услуги № 383, подписан на 28.02.2013 г. в гр. Варна, а ищецът не е изпълнил редица свои договорни задължения .

Съгласно т. 1.5. от Договора, Изпълнителят е бил длъжен да изготвя анализ на рисковете, свързани с подготвянето и реализирането на проектите по т. 1.4. Сочи, че нито един такъв анализ не е бил изготвен и предоставен на Възложителя през времетраенето на договора, а анализът на риска би имал смисъл, само ако бъде предоставен на лицето, за чиято сметка и на чийто риск ще се осъществи кандидатстването по предложените и разработени проекти.

С неизвършването на такава оценка на риска ищецът е нарушил свое съществено договорно задължение, тъй като е препятствал ответника да вземе информирано решение, което в най-голяма степен да гарантира икономическите му интереси.

На следващо място. чл. 3 от Договора гласи: „в рамките на срока на настоящия договор Изпълнителят следвало да предложи на Възложителя не по-малко от 8 (осем) възможности за изготвяне на проекти за кандидатстване за финансиране от европейски, национални и други донорски програми, които са подходящи за постигане на декларираните от Възложителя цели в сферите му на интереси, посочени от Възложителя в чл. 2 от договора. “Тези сфери на интереси, изрично посочени от Възложителя в чл.2 от Договора, са Оперативна програма „Развитие на селските райони“ и Оперативна програма „Конкурентоспособност“.

Твърди също така, че извън този спечелен проект, за който се претендира възнаграждение за успех, Изпълнителят не е предлагал други проекти на Възложителя. Изпълнителят не е предложил на Възложителя поне 8 предложения за проекти по програмите, посочени в чл.2 от договора.

Изпращана е била обща информация за други финансиращи програми , например Фонд „Eleven”, „Хоризонт 2020“, фонд “1aunch Hub”, Националния доверителен Еко фонд, Национален иновационен фонд - 2014 г., Норвежка програма - Иновации в зелена индустрия, Норвежка програма - Културно наследство и съвременни изкуства, Норвежка програма - Енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници.

Неприложими са, макар и да попадат в сферата на интереси на Възложителя и следните програми: Програма за развитие па селските райони Мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“, тъй като съгласно анотацията на програмата подпомагане получават инвестиции и свързаните с тях външни услуги по маркетинг и мениджмънт за развитие па дейности в неземеделски сектори; ОП Конкурентоспособност „Технологична модернизация в малки и средни предприятия“, съгласно чиято анотация подпомагане могат да получат българските малки и средни предприятия от високотехнологичните и средновисокотехнологични сектори и трябва да имат минимум три приключени финансови години преди датата на обявяване на процедурата (изискване, на което ответникът не отговаря и ищецът е знаел или поне е бил длъжен да знае това, ако бе упражнил грижата на добър търговец); Оперативна програма Конкурентоспособност - Внедряване на иновации в предприятията (тъй като ответникът не се интересува от иновации, няма собствена НИРД и не отговаря на изискванията по т. 2.1.2. от програмата, което ищецът е могъл и е трябвало да знае, за да прави предложение за кандидатстване, ако бе упражнил грижата на добрия търговец, то това предложение е абсолютно неприложимо към изискванията и интересите на ответника).

Изброените програми са неотносими към предметния обхват на чл. 2 от Договора и е очевидно, изпращането на информации за предстоящ прием на проекти по тях, на първо място не представлява „предложение за проект“, а само обща информация в резултат на мониторинг на отворени или предстоящи за отваряне програми и мерки. На следващо място информацията за тези програми не попадала в целевите за възложителя по смисъла на чл.2 от договора.

Изпълнителят не е изпълнил посочената в член 3 от договора необходима бройка на предложения за проекти . Последното изречение на чл. 3 от Договора гласи: „В случай, че Изпълнителят предложи по-малко от 8 (осем) възможности за изготвяне на проект, Възложителят има право на пропорционално обратно изплащане на авансовото възнаграждение от Изпълнителя“. От осем предложения, в сферата на интереси и цели на Възложителя, които е бил задължен да направи, Изпълнителят е направил само едно, което отговаря на изискванията на чл.2 и чл. 3 от Договора, поради което за Възложителя е възникнало правото да получи обратно 7/8 от авансовото възнаграждение, като оставащото дължимо па Изпълнителя възнаграждение е равно на 1/8 от внесения аванс в общ размер на 3600 лева с ДДС - 450 лв.

Видно от Платежно нареждане № BQRD01794709 от 09.05.2013 г. и Платежно нареждане № BORD02736245 от 28.02.2013 г., внесеният аванс възлиза на 3600 лв. с ДДС. На основание чл.З, изр.последно от Договора, на Възложителя следва да бъдат възстановени 7/8 от тази сума, а именно - 3150 /три хиляди сто и петдесет/ лв.

Тъй като тази сума била постъпила вече по сметката на Изпълнителя, за да се избегне двойна размяна на плащания, Изпълнителят следвало да приспадне от дължимото окончателно възнаграждение за успех в общ размер на 4749,24 лева с ДДС сумата на аванса, дължим за връщане „АГС АГРО“ ЕООД поради неизпълнение на договорената бройка предложения за проехти, която сума възлиза на 7/8 от 3600 лева с ДДС, а именно 3150 лева. Като добавим към тази сума от 3150 лева и другите 2 плащания за сумата 1399, 47 лв. по банково нареждане с УРН BORD08928368 от 31.03.2014г. и още 279.89 лв. с банково нареждане BORD02362844 от 30.07.2014г., то дружество ответник е предплатило 4829,36 лева. Тази предплатена сума покрива целия размер на възнаграждението за успех, което възлиза на 4749,24 лева с ДДС. Разликата е отново в полза на ответника, като и в този вариант ищецът дължи връщане на разликата от 80,12 лева.

Предвид изложеното, прави изявление за прихващане на подлежащото му на връщане от ищеца авансово възнаграждение в размер на 3150 лева поради неизпълнение на договора, както и на внесените по банков път суми от 1399, 47 лв. по банково нареждане с УРН BORD089 28368 от 31.03.2014г. и още 279.89 лв. с банково нареждане BORD02362844 от 30.07.2014г. до общия размер на вземането на ищеца за възнаграждение за успех в размер на 4749,24 лева с ДДС.

 Ответника е предявил и насрещния иск, с който моли да бъде осъден „Гудуил Консултинг“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София 1000, район „Изгрев“, ж.к.“Изток“, Димчо Дебелянов №8А, ет.2, представлявано от управител Борис Тошев, да заплати на „АСГ АГРО“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Тервел, обл.Добрич, ул.Васил Левски №27, представлявано от управител С.А. надвнесена и недължима сума по същия Договор за консултантски услуги № 383 от 28.02.2013г., в размер на иска 530,12 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата.

Претендират се и сторените разноски по делото в размер на държавна такса от 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

По насрещния иск ищеца „АГС АГРО“ ЕООД сочи, че през 2013г., поради желанието му да започне участие в европейски програми за подпомагане, на 28.02.2013г., бил подписан Договор за консултантски услуги №383, по силата на който „АСГ АГРО“ ЕООД възложил на ответника „Гудуил Консултинг“ ЕООД извършването на услуги с цел подпомагане и улесняване, подробно описани в чл.1 от Договора.

При сключването на Договора, изрично посочил целите и сферите на интереси за получаване на исканото финансиране, по програмите, а именно Оперативна програма, „Развитие на селските райони“ и Оперативна програма „Конкурентоспособност“.

По силата на същия Договор, дружеството „Гудуил Консултинг“ ЕООД поело задължение да извърши в уговорения едногодишен срок необходимите действия по мониторинг, периодичен преглед на европейски- е. национални и други донорски програми за финансиране, като извърши подбор и изпрати предложение до Възложителя за възможности за изработване на проект за участие, като минималния уговорен брой предложения бе не по-малко от 8 (леем). Същият следвало да извършва оценка и анализ на рисковете, свързани с подготвянето и реализирането на проектите при кандидатстване по програма.

Съгласно изискванията, поставени от Изпълнителя, възложителя ищец внесъл по негова сметка сумата от 3 600 лева, представляваща авансово плащане, чрез извършване на два банкови превода, обективирани в два броя платежни нареждания.

Изпълнителят подготвил предложение за кандидатстване по ПРСС, което било одобрено за финансиране, за което му се полага възнаграждение за успех в общ размер на 4749,24 лева с ДДС.

„АСГ АГРО“ ЕООД преведоло по сметка на ответника още 1 679.36 лв с платежни нареждания УРН BORD08928368 от 31.03.2014г. и с преводно нареждане с УРН BORD02362844 от 30.07.2014г.

Общо „АСГ АГРО“ ЕООД е заплатило на ответника сумата от 5 279.36 лв., а му дължало само възнаграждение за успех в общ размер на 4749,24 лева с ДДС. Т.е надплатено възлиза на 530,12 лева, която сума ответникът дължал да върне, защото липсвало основание за задържането им.

По делото са приети следните писмени доказателства представени по делото - заверени копия от договор за консултантски услуги №383/28.02.2013г., заявление за подпомагане по мярка 121 модернизиране на земеделските стопанства от 28.05.2013г. ведно с приложенията към същото, справка за подадено заявление към СМР на МИГ Тервел-Крушари от 28.05.2013г., удостоверение за изпълнение от 23.05.2013г., уведомително писмо с изх.№105/23.07.2013г., фактура №**********/10.02.2014г., заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, обратна разписка, ч.гр.дело №46/2017г. на РС гр.Тервел, разпореждане №221/07.03.2017г. на ТлРС, възражение, 2 бр.справки от търговски регистър и 2 броя извлечения от счетоводството- хронология на счетоводните статии, преводно нареждане от 28.02.2013г., преводно нареждане от 09.05.2013г., преводно нареждане от 30.07.2014г. и преводно нареждане от 31.03.2014г., ,  2 бр.справки от търговски регистър, фактура №**********/01.03.2013г. и фактура №**********/22.04.2013г., фактура №**********/10.02.2014г., фактура №**********/10.02.2014г., фактура №**********/09.10.2015г. и извлечение от главна книга.

Съдът след като анализира събраните по делото доказателства и доводите от страните установи следното:

Спорът между страните по настоящото производство се свежда до това, дали авансовото възнаграждение и възнаграждението за успех по договора за консултантски услуги №383/28.02.2013г. между страните са две части от едно и също цяло възнаграждение или това са две самостоятелни възнаграждения които се дължат на различни основания по договора.

Съгласно чл. 20 от ЗЗД - При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.

След като извърши тълкуване на договора, съдът намира, че авансовото плащане по договора и възнаграждението за успех са две различни възнаграждения, която страната възложител по договора дължи на страната изпълнител и не се кумулират в едно цяло.

На първо място в чл.5 от договора е записано –„Чл.5. За изпълнение на предмета на договора Възложителят дължи на Изпълнителя заплащането на авансово възнаграждение за предоставянето на посочените в Чл.1 услуги, както и възнаграждение за успех, както следва:“

При граматическото тълкуване в изречението на тази клауза ясно са разграничени тези две възнаграждения, като две отделни едно от друго, а и никъде в договора не е посочено, че от възнаграждението за успех се приспада авансовото възнаграждение. Това още повече личи и от следващите клаузи в договора, а именно от чл.5.1 и чл.5.2, където двете възнаграждения са описани отделно едно от друго и подробно по размер, какво представляват, как се формират и на базата на реализирането на кой юридически факт се дължат от възложителя.

Авансовото възнаграждение съгласно чл.5.1 в размер на сумата от 3 000 лв. (три хиляди лева) без ДДС се дължи от възложителя в срок до 8 (осем) календарни дни, считано от датата на сключването на договора и след издаване на фактура от Изпълнителя за тази сума.

Съвсем на различно основание с реализирането на различен юридически факт се дължи възнаграждението за успех по договора, като съгласно чл.5.2 е описано, че то представлява процент от първоначално одобрената съгласно уведомителното писмо сума за Възложителя по спечелилите финансиране проекти от европейските, националните или други донорски програми, изготвени от Изпълнителя в изпълнение на настоящия договор. По нататък в клаузите от чл.5.2.1 до 5.2.6 в договора, вече подробно се описва процента на възнаграждението за успех в зависимост от одобрената по проекта сума за финансиране на възложителя, а в чл.6 – чл.6.2 е описан и периода в който това възнаграждение се дължи от възложителя. На следващо място, в глава неустойки по договора е посочено при кои обстоятелства изпълнителят се задължава да върне платеното от възложителя авансово възнаграждение, и това са случаите когато има подадени повече от два проекта за финансиране и нито един не е успешен, както и при формални пропуски от страна на изпълнителя, довели до неодобряване на нито един от изготвените проекти за финансиране.  

С оглед на горното съдът счита, че така предявеният иск от ищеца се явява основателен и доказан по размер за сумата от 695.26 лева с ДДС, представляваща остатък от дължима първа част от възнаграждение за успех, на основание чл. 5.2, във вр. с чл. 5.2.1. вр. чл. 6.1 от Договор за консултантски услуги №383 от 28.02.201 Зг., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 46/2017 г. по описа на PC- Тервел, по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение №28 от 15.02.2017г„ до окончателното й изплащане, както и сторените в заповедното производство разноски - 25 лева за държавна такса и 360 лева за заплатен адвокатски хонорар, поради което следва да се уважи в неговата цялост.

По делото бе установено, че ищцовото търговско дружество е изпълнило точно и в срок възложените му в договора задължения и по- конкретно задължението да изготви и входира от името и за сметка на ответника проектно предложение по процедура по Оперативна програма развитие на селските райони- 30-09- 2013- Мярка 121, озаглавено „Модернизиране на ACT Агро ЕООД, чрез закупуване на селскостопанска техника”.

По делото са приети за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти:

Че е налице сключен между ищеца и ответника Договор за консултантски услуги №383 от 28.02.201 Зг.;

"Гудуил Консултант" ЕООД е изготвило от името и за сметка на ответника проектно предложение /заявление за подпомогане/, озаглавено „Модернизиране на АСГ Агро ЕООД, чрез закупуване на селскостопанска техника”;

След разглеждане на проектното предложение проектът „Модернизиране на АСГ Агро ЕООД, чрез закупуване на селскостопанска техника” е одобрен за финансиране, с размер на субсидията от 56 538.59 лева.

На следващо място фактът на изпълнение на сключения между страните договор бе установен, както чрез представените и неоспорени от ответника писмени доказателства, така и чрез разпитания свидетел по искане на ищеца г-жа М.Б..

Чрез разпита на св. М.Б. се установи по делото, че като работещ в ищцовото дружество консултант и с оглед възложената и работа по изпълнение на сключения договор за консултантски услуги между ищеца и ответника е изготвила и подала процесното проектно предложение до финансиращата институция. Така също от показанията на разпитана свидетелка се установява, че след като проектното предложение е входирано във финансиращата инстанция, същото е преминало през етап на административна и техническа оценка, същото е одобрено за финансиране. От разпита на свидетелката се установява, че същата е консултирала ответника досежно програмите, по които може да кандидатства клиента, като същите са провеждали срещи, телефонни разговори, кореспонденция по електронната поща и т.н.

Установи се от събраните гласни доказателства, че свидетелката като служител на „Гудуил консултант“ ЕООД е предложила множество програми за кандидатстване на възложителя по договора, които да попадат в неговите цели и сфери на интереси. Извършван е и мониторинг, периодичен преглед на програмите за финансиране в сферата на дейност и интересите на Възложителя, предоставени са му по телефона, по електронната поща и в офиса консултации и предложения за изработване на проекти за кандидатстване, изготвил е проектно предложение с пълната документация за кандидатстване, администрирал е изготвения проект, включително по проектното предложение е изготвила бизнес и финасов план, включващ и анализ на рисковете, свързани с подготвянето и реализацията на проекта.

Въз основа на гореизложеното, по делото бе установено, че в изпълнение на договора е налице изготвено и подадено от ищеца проектно предложение, което от своя страна е одобрено за финансиране. В тази връзка доколкото претендираното възнаграждение за успех се дължи за изготвянето от страна на Изпълнителя на проектно предложение с наименование „Модернизиране на АСГ Агро ЕООД, чрез закупуване на селскостопанска техника'', което е одобрено за финансиране по Оперативна програма развитие на селските райони- 30-09- 2013- Мярка 121. По тези съображения и правни изводи съдът намира за неоснователно възражението на ответника за неизпълнен договор.

Неоснователно се явява и възражението на ответника за прихващане, тъй като, както съдът приема по горе възнаграждението за успех по процесния договор се дължи отделно и независимо от авансовото възнаграждение по договора, а и предвид приетото и установено пълно изпълнение по него от страна на ищеца, последният не следва да възстановява на ответника пълния или част от платеното авансово възнаграждение. С оглед на това, не се е формирало насрещно вземане на ответника към ищеца по този договор и съответно не може да бъде извършено и прихващане.

На базата на същите правни изводи посочени по горе се явява и неоснователен предявения насрещен иск от „АСГ АГРО“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Тервел, обл.Добрич, ул.Васил Левски №27, представлявано от управител С.А. да бъде осъден „Гудуил Консултинг“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.софия 1000, район „Изгрев“, ж.к.“Изток“, Димчо Дебелянов №8А, ет.2, да му заплати надвнесена и недължима сума по същия Договор за консултантски услуги № 383 от 28.02.2013г., в размер на иска 530,12 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата.

С оглед изхода на делото по насрещния иск разноските по него следва да останат за страната така както ги е направила.

На осн. чл.78 ал.1 от ГПК с оглед изхода на делото основателно се явява искането за присъждане на сторените от ищеца разноски по настоящия процес - 50 лева за държавна такса, 360 лева за заплатен адвокатски хонорар и 30 лева внесен депозит за призоваване на свидетел, поради което следва да се уважи.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, Тервелският районен съд

 

                                                  Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  на основание чл.422 във вр. чл.415 във вр. чл.124 от ГПК в отношенията между страните, че „АСГ АГРО“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Тервел, обл.Добрич, ул.Васил Левски №27, представлявано от управител С.А. ДЪЛЖИ на „Гудуил Консултинг“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.софия 1000, район „Изгрев“, ж.к.“Изток“, Димчо Дебелянов №8А, ет.2, представлявано от управител Борис Тошев, чрез пълномощник адв.В.Т. *** със съдебен адрес ***, офис 3 сумата от 695.26 лева с ДДС, представляваща остатък от дължима първа част от възнаграждение за успех, на основание чл. 5.2, във вр. с чл. 5.2.1. вр. чл. 6.1 от Договор за консултантски услуги №383 от 28.02.201 Зг., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 46/2017 г. по описа на PC- Тервел, по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение №28 от 15.02.2017г„ до окончателното й изплащане, както и сторените в заповедното производство разноски - 25 лева за държавна такса и 360 лева за заплатен адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА АСГ АГРО“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Тервел, обл.Добрич, ул.Васил Левски №27, представлявано от управител С.А., да заплати на ищцовата страна „Гудуил Консултинг“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.софия 1000, район „Изгрев“, ж.к.“Изток“, Димчо Дебелянов №8А, ет.2,, направените от същата разноски по настоящото производство 50 лева за държавна такса и 360 лева за заплатен адвокатски хонорар и 30 лева внесен депозит за призоваване на свидетел.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения насрещен иск от „АСГ АГРО“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Тервел, обл.Добрич, ул.Васил Левски №27, представлявано от управител С.А. да бъде осъден „Гудуил Консултинг“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.софия 1000, район „Изгрев“, ж.к.“Изток“, Димчо Дебелянов №8А, ет.2, да му заплати надвнесена и недължима сума по същия Договор за консултантски услуги № 383 от 28.02.2013г., в размер на  530,12 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата.

Решението подлежи на обжалване от страните в 14 дневен срок от датата на съобщението пред Окръжен съд - Добрич.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

                                                                     СЪДИЯ: