Определение по дело №498/2020 на Окръжен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№          /          .03.2020 година, гр. ВАРНА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД- гражданско отделение, в закрито заседание, проведено на  06.03.2020г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: Т. МАКАРИЕВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

    

като изслуша докладваното от съдия Бажлекова в.ч.гр.дело № 498 по описа за 2014 година на гражданско отделение на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т.Д.И., чрез особен представител – адв. З.С.,- ВАК. Обжалва се определение от 08.11.2019г., постановено по гр.д. № 12270/2018г., по описа на ВРС, с което е допълнено по реда на чл.248 ГПК определение №5902/07.02019г. за прекратяване на производството по делото по отношение на ответниците П. и А. Ф., в частта за разноските и на основание чл.78, ал.4 ГПК, съдът е осъдил ищцата да заплати на всеки един от двамата ответници сума в размер на по 600лв., представляващи сторените по делото разноски. В жалбата се излага, че представените с молбата от 21.05.2019г. с правно основание чл.248 ГПК договори за правна защита и съдействие не са подписани от П.Ф. и А.Ф.; не е посочен начина на заплащане на сумите. Счита  определението за неправилно и незаконосъобразно. Моли да се отмени обжалваното определение.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК, ответниците П.Ф. и А.Ф., чрез адв. М.Т. и адв. А.М. са депозирали писмени отговори. Излагат подробни аргументи в посока неоснователност на частната жалба, с молба за оставянето й без уважение. С отговорите са представени договори за правна помощ и съдействие – в оригинал и пълномощно, с което Росен Ф. заявява, че потвърждава действията по договора за правна защита и съдействие, представен от адв. М.Т. с молба от 21.05.2019г., както и, че е заплатил договореното възнаграждение в размер на 600лв.

Настоящият състав на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

     С влязло в сила определение от 07.05.2019г., ВРС е прекратил производството по делото образувано по предявени искове от Т.Д.И. срещу П.Р.Ф. и А.Р.Ф., в качеството им на наследници на Росен Ф., като е приел, че същите са недопустими поради това, че към датата на предявяването им ответникът Росен Ф. вече е бил починал и не е налице надлежно сезиране на съда.

С молба от 21.05.2019г. ответниците П.Ф. и А.Ф.  са отправили искане за допълване на определението за прекратяване на делото от 07.05.2019г. в частта за разноските, като се осъди ищцата да им заплати сторените от тях разноски в производството по делото.

Молбата по чл.248 ГПК е депозирана в срок, същата е връчена на насрещната страна, която с писмен отговор е оспорила същата като неоснователна, евентуално оспорва претендираните разноски, като прекомерни

С определение от 08.11.2019г. постановено по реда на чл.248 ГПК, съдът е осъдил Т.Д.И. да заплати на П.Ф. и А.Ф. сумите от по 600лв. за всеки един, представляващи сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.4 ГПК..

     Нормата на чл. 78, ал.4 от ГПК, предвижда възможността на ответника да иска присъждане на разноски, вкл. и при прекратяване на делото, по което е направил такива във връзка с организиране на защитата си. По делото са представени депозирани от процесуалните представители на ответниците отговори на исковата молба, пълномощни за адв. М.Т. и адв. А.М., договори за правна помощ и съдействие, съдържащи разписки за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на по 600лв. от всеки от ответниците.  Съдът намира за неоснователни наведените възражения и оспорвания в жалбата относно автентичността на подписите в представените по делото пълномощни и договори за правна защита и съдействие, тъй като същите не са оспорени своевременно от ищцата в производството пред първоинстонционния съд, както и с оглед представените пред въззивната инстанция оригинал на договор за правна защита и съдействие и писмено потвърждаване от страна на ответника на извършените от процесуалния представител действия и заплащане на адвокатско възнаграждение .

Възражението за прекомерност, съдът намира за неоснователно, предвид, процесуалните действия извършени от упълномощените от ответниците адвокати във връзка с осъществяване на защита на правата им- подаване на  отговор на исковата молба, който е подробно  и задълбочено аргументиран, подкрепен е и с представени писмени доказателства. Видно от приложените по делото документи – искова молба, писмен отговор; ангажирани от страните доказателства и протоколи, установяващи извършени от страните и от съда процесуални действия по изясняване на предмета на спора, висящ между страните- искове с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на суми за обезщетение за вреди от извършено незаконно строителство и пропуснати ползи от лишаване от възможност за разпореждане с недвижими имоти и лишаване от ползването им , защитата по които обективно съставлява фактическа и правна сложност – наложила е изследване на правото на собственост по отношение на процесните имоти и относно извършеното строителство, привеждането му в съответствие с проектите и изпълнение на предписанията, правоприемство и пр.

С оглед изхода на делото, съставляващ прекратяване на производството по предявените искове срещу ответниците, основателно и доказано е искането на последните за присъждане на направените от тях по делото разноски, доказани в размер на 600лв., за всеки един от ответниците, представляващи адвокатско възнаграждение.

     Не е налице основанието, посочено с разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК – заплатеното от страната възнаграждение за адвокат да е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което съдът не може и не следва да присъжда по-нисък размер на разноските в тази им част.

Затова обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът намира направените в писмените отговори на П.Р.Ф. и А.Р.Ф. искания за присъждане на разноски – заплатени адвокатски възнаграждения за въззивното производство в размер на по 300лв. за всеки един от въззиваемите, поради което същите следва да им бъдат присъдени.

Така мотивиран, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.11.2019г., постановено по гр.д. № 12270/2018г., по описа на ВРС, с което на основание чл.78, ал.4 ГПК, Т.Д.И., ЕГН ********** е осъдена да заплати на П.Р.Ф., ЕГН ********** и А.Р.Ф., ЕГН ********** сумите от по 600лв. за всеки един от тях, представляващи, представляващи заплатен адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА Т.Д.И., ЕГН ********** да заплати на П.Р.Ф., ЕГН **********, сумата от 300лв., представляваща съдебни разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА Т.Д.И., ЕГН ********** да заплати на А.Р.Ф., ЕГН **********, сумата от 300лв., представляваща съдебни разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчване препис на страните, при условията и предпоставките на чл. 280, ал.1 от ГПК.

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: 1.       2.