№ 21207
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110102814 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК (Иск за
установяване на вземане при връчена заповед при връчване на заповед
по реда на чл.47 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 12969/16.01.2023
г., от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, представлявано от А* -
Изпълнителен директор и И. И*- председател на УС, срещу Х. Й. Л. с
ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1784, обл. С*, с която са предявени
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с
правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 5 721.09 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. до м.04.2022
г., ведно със законната лихва от 18.07.2023 г. (дата на подаване на
заявлението) до изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 915.31 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до
26.06.2023 г., изчислена върху главница от 5 721.09 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
1
ищеца 39.82 лева главница за периода м.03.2021 г. до м.04.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 18.07.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 6.89 лева -
лихва за периода 16.05.2021 г. до 26.06.2023 г., изчислени върху главница
от 39.82 лева
за които суми има издадена Заповед № 22918 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 03.08.2023 г. по ч. гр. д. № 40153 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер *, ID номер *, инсталация № * за
топлоснабден имот: гр. С*
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик на
жилище, което представлява топлоснабден имот с адрес: Х. Й. Л. с
ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1784, обл. С* за процесния период.
Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплащат топлинна енергия
и като собственик е потребител на топлинна енергия. Изложени са твърдения,
че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период,
количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството
топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото
разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия
настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който
се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този
срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.
Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140
ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по
услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за
забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят вземанията.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите
суми: О* АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: BG48SOMB * BIC: SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът чрез своя особен представител
оспорва исковата претенция. Оспорва иска по основание и размер. Твърди, че
ответникът не е собственик или ползвател на апартамента. Твърди, че
размерът не е доказан, тъй като не е било извършено точно отчитане на
ползваната топлинна енергия, не е било извършено точно дялово
разпределение и не са отчетени направените от ответника вноски.. Прави
възражение за давност. Моли съда да отхвърли така предявения иск.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) редовно призовано, се представлява
2
от юрисконсулт. Поддържа исковете. Моли съдът да уважи исковете.
Претендира деловодни разноски, за които представя списък на разноските по
чл. 80 от ГПК.
Ответникът, редовно призован за о.с.з., се представлява от особен
представител. Поддържа ОИМ. Моли да се отхвърлят исковите претенции.
Третото лице – помагач, редовно призовано не се явява и не се
представлява. Изпраща писмена молба.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 34188/26.08.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 76-83 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят
неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 34188/26.08.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 76-83 от
делото), поради което с цел процесуална икономия, съдът не приема за нужно
да го повтаря в решението по същество.
За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за
процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата
тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17
г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия
на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.
3
153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Видно от представения н.а. Х. Й. Л. е получил, по дарение процесния
апартамент от Й. Ч* Л. и М* Л.. Последните двамата си запазили правото на
ползване върху процесния имот (л.15-16 от делото).
От представени препис извлечения от акт за смърт се установи, че Й. Ч*
Л. е починал през 2009 г., а М* Л. през 2000 г. (л.107-108 от делото).
Следователно от 2000 г. ответникът е пълноправен собственик на
апартамента, т.е. няма голата собственост. При това положение ответникът
има качеството на потребител на топлинна енергия и отговаря за всички
задължения за него от 2000 година до сега. Ето защо съдът приема, че е
доказана първата предпоставка за уважаване на иска, че ответникът е
потребител на топлинна енергия за целия имот за процесния имот.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза която съдът напълно
кредитира като пълна, обоснована и изготвена от компетентно вещо лице. От
нея се установи, че за процесния период и имот е доставяно твърдяното
количество топлинна енергия от ответника, въз основа на което са
сформирани процесните суми. Установи се, че през процесния период, имотът
се намирал в сграда, в която е извършвана услуга по дялово разпределение. От
нейното заключение се установи, че твърдяната в исковата молба сума и
показания за топлинна енергия напълно съответства на показанията на
уредите – топломери и водомери. Сумите съответстват на цените на
топлинната енергия, определи от КЕВР. От заключението се установи, че
сградата е в режим на етажна собственост и има сградна инсталация. От
заключението и от представения документ се установи, че има сключен
договор между собствениците на процесната сграда, където се намира
апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово разпределение. От
заключението се установи, че уредите са метрологично точни, отчитат
правилно и показанията съответстват на твърдяното в исковата молба (л. 122-
129 от делото). Ето защо съдът приема, че са доказани втора, четвърта и
пета предпоставка за уважаване на исковата претенция.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), чието
заключението съдът напълно кредитира като обосновано, пълно и изготвено
от компетентно лице. От него се установи размера на вземанията за
процесните суми. Установи се, че не е имало плащане за процесния период и
имот (л.131-134 от делото). Заключението на вещото лице установява
размера на дължимите суми за целия процесен период. Съдът приема, че е
доказаната третата и шестата предпоставка за уважаване на исковата
молба.
4
С оглед изложеното по делото се установи, че ответникът е собственик
на процесния апартамент и дължи разходите и възнагражденията, които
ищецът е направил по доставка на топлинна енергия в твърдените количество.
Следователно задълженията за главниците по топлинна енергия са дължими.
След като се дължат главниците, то се дължи и мораторните лихви върху
тях, поради забавено плащане. Съгласно чл.33 ОУ от ищеца, сумите се
заплащат в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Най-
късното вземане, за което е предявена исковата претенция е за м.04.2022 г.
Към момента на предявяване на исковата молба и приключване на съдебното
дирене, изискуемостта на чл.33 ОУ е настъпила. Ето защо вземането за
мораторна лихва се дължи.
По възражението за давност
Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава.
По повод направеното възражение за давност, съдът е назначил съдебно-
счетоводна експертиза по давността (л.135-137 от делото).
От заключението на тази експертиза се установи какъв е размерът на
дължимите суми за период три години назад от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 18.07.2023 г., които суми към 18.07.2020 г. са с настъпила
изискуемост по чл.33 ОУ, чиито падеж е настъпил след дата 18.07.2020 г.,
съобразно исковия период.
При съпоставка на заявена претенция, сумата по счетоводната
експертиза и по тази за давността се получа следното:
Табл.1
123456
Експертиза по давността
Три годишен период, лева
ССчЕ
Период поРазмер по
№иск(доказана
искаИМ, леваот 18.7.2020
част), лева
до 18.7.2023
отм.05.2020
Главница за
15721.095721.095598.12
ТЕ
дом.04.2022
от15.9.2021
Мораторна
2915.31903.53880.42
лихва за ТЕ
до26.6.2023
5
отм.03.2021
Главница за
339.8239.8239.82
ДР
дом.04.2022
от16.5.2021
Мораторна
46.896.896.89
лихва за ДР
до26.6.2023
Общо6683.116671.336525.25
С оглед съпоставката в таблицата следва, че искът за главница за ТЕ е
основателен за 5598.12 лева. За горницата от 5598.12 лева до пълния
претендиран размер 5721.09 лева следва да се отхвърли, като погасен по
давност.
Искът за мораторна лихва върху главницата за ТЕ е основателен за
сумата от 880.42 лева, а за горницата от 880.42 лева до доказания размер от
903.53 лева следва да се отхвърли като погасен по давност, а за горницата от
903.53 лева до пълния претендиран размер 915.31 лева следва да се отхвърли,
като недоказан.
Останалите два иска са основателни.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
И двете страни имат право на разноски, пропорционално на уважена и
отхвърлена част, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът представя списък с разноски (л.151 от делото).
Ответникът се представлява от особен представител и не претендира
разноски. Такива не е направил. Ето защо съдът не следва да се произнася за
неговите разноски.
ОБЩО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - Табл. 2
123
№Вид частРазмер, лева
1Претенция по ИМ6683.11
2Доказана част6671.33
3Недоказана част11.78
3Уважена част6525.25
4Погасена по давност146.08
5Неуважена част - недоказана част и погасена по давност част157.86
6
По заповедното производство
Разноски на заявител - Табл. 3
1234
№Вид разходЛистРазмер, лева
1Юрисконсултско възнаграждение-133.66
2държавна такса1037.66
3Общо133.66
Разноски по чл.78, ал.1 ГПК130.50
Разноските на заявител се смятат като общият размер разноски се
умножи по пропорцията, получена от уважената част (Табл.2, ред 3),
разделена на претенцията по ИМ (Табл.2, ред.1)
Ето защо Х. Й. Л. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1784, обл.
С* следва да бъде осъдена да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Ястребец“, № 23 Б сумата от 130.50 лева (сто и
тридесет лева и петдесет стотинки), представляващи разноски по ч. гр. д. №
40153/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
По исковото производство
Ответникът се представлява от особен представител, поради което
разходът за експертиза по давността е за сметка на ищеца, на основание чл.83,
ал.1, т.5 ГПК.
Възражението за давност е частично основателно, поради което този
разход следва да се признае на ищеца пропорционално на уважената искова
претенция. Затова се включва в ред 5 на Табл. 5, а не в ред 9.
Разноски на ищец- Табл. 5
1234
№Вид разходЛистРазмер, лева
1Държавна такса44133.66
2Юрисконсултско възнаграждение-300.00
3Съдебно-техническа експертиза (СТЕ)100900.00
4Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ)99900.00
5Експертиза по давността98200.00
5Съдебни удостоверения970.00
6Особен представител63968.31
7 Общо 3401.97
8Пропорционално на уважената част-3321.61
7
9--0.00
10Разноски по чл.78, ал.1 ГПК3321.61
Ред 8 се получава като общият брой разноски за всички искове (ред 7 на
тази таблица) се умножи на пропорцията, получена от уважената част (Табл.2,
ред 3), разделена на претенцията по ИМ (Табл.2, ред. 1).
Ред 10 се получава като се събере ред 8 и 9.
Ето защо Х. Й. Л. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1784, обл.
С* следва да бъде осъдена да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Ястребец“, № 23 Б сумата от 3321.61 лева (три
хиляди триста двадесет и един лева и шестдесет стотинки), представляващи
разноски по гр. д. № 2814/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Ястребец“, №
23 Б, срещу Х. Й. Л. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1784, обл. С*,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с
правна квалификация, че Х. Й. Л. с ЕГН:********** дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК * сумите, както следва:
1. 5598.12 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода 18.07.2020 г. до 18.07.2023 г. ведно със
законната лихва от 18.07.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 5598.12
лева до 5721.09 лева за периода от м.05.2020 до м.18.07.2020 г., като
погасен по давност, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с
чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ;
2. 880.42 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 26.06.2023
г., изчислена върху главница от 5598.12 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата от 880.42 лева до 903.53 лева, като погасен по давност, а за
горницата от 903.53 лева до пълния претендиран размер от 915.31 лева,
като недоказан, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл.
86 ЗЗД;
3. 39.82 лева главница за периода м.03.2021 г. до м.04.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 18.07.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153
вр. чл. 149 ЗЕ;
4. 6.89 лева - лихва за периода 16.05.2021 г. до 26.06.2023 г., изчислени
върху главница от 39.82 лева, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2
8
ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД;
за които суми има издадена Заповед № 22918 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 03.08.2023 г. по ч. гр. д. № 40153 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер *, ID номер *, инсталация № * за
топлоснабден имот: гр. С*.
ОСЪЖДА Х. Й. Л. с ЕГН:**********, с адрес: гр. С* да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Ястребец“, №
23 Б сумата от 130.50 лева (сто и тридесет лева и петдесет стотинки),
представляващи разноски по ч. гр. д. № 40153/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА Х. Й. Л. с ЕГН:**********, с адрес: гр. С* да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Ястребец“, №
23 Б сумата от 3321.61 лева (три хиляди триста двадесет и един лева и
шестдесет стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 2814/2024 г. по
описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
„„ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ" ООД с ЕИК * , седалище и адрес на управление: гр.
София 1517, район р-н Подуяне, ул. БЕСАРАБИЯ No 21Б, вх. А, ет. 5, ап. 14,
на страната на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, ул.
„Ястребец“ № 23 Б, на основание чл.219 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице –
помагач.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9