Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
София 11.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на деветнадесети ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора Ралица Мравкова като
разгледа докладваното от
съдията Алексиева гр. дело № 12157 по описа
на съда за 2017 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от А.Р.М., починал в хода на настоящото производство и
заместен на основание чл.227 от ГПК от наследниците си по закон М.А.М., Е.А. Х.-Д.,
Г.А.М., Г.А.М., А.А.М., У.А.М. и М.А.Б. срещу П.на Р.Б., с която е предявен
иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата след
изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/.
Ищецът твърди, че на 22.09.2004
г. в 09 РУП-СДВР е образувано полицейско производство № ЗМ 3008/2004 г. за
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр. с
чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр.
с ал.1 от НК срещу ищеца и още три лица, което поставило началото на 12-годишен
ужас за живота му. На 22.09.2004 г. ищецът бил задържан със Заповед за
задържане за срок от 24 часа, а на следващия ден бил разпитан като уличено лице
и му била взета мярка за неотклонение „Подписка“. На 21.03.2005 г., на
19.12.2005 г. повторно бил разпитан като уличено лице. Твърди се, че ищецът се
затворил в себе си и избягвал контакт с всички близки и приятели, превърнал се
в раздразнителен, враждебен и избухлив човек, била нарушена комуникацията му
със семейството. Твърди се, че делото продължило с многократно връщане от СРП
за допълнително разследване, като на 18.04.2006 г. ищецът бил разпитан за
пореден път в качеството му на уличено лице и му било предявено разследването.
На 30.10.2006 г. ответникът внесъл в съда обвинителен акт, по което било
образувано н.о.х.д. № 14847/2006 г. по описа на СРС, НО, 16 състав, по което
съдебното производство било прекратено поради съществени процесуални нарушения.
Последвали ново привличане в качеството на обвиняем, ново внасяне на
обвинителен акт на 29.03.2010 г., образувано н.о.х.д № 3799/2010 г. по описа на
СРС, НО, 16 състав, съдебното производство по което отново било прекратено,
поради процесуални нарушения. На 02.05.2011 г. за трети път бил внесен
обвинителен акт и образувано н.о.х.д. № 8030/2011 г. по описа на СРС, НО, 16
състав, приключило с оправдателна присъда от 03.12.2014 г., която обаче била протестирана от ответника. Образувано било в.н.о.х.д. №
2441/16 г. на СГС, НО, 23 въззивен състав, по което с
Решение от 04.10.2016 г. била потвърдена оправдателната присъда.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв., представляваща
претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато и
поддържано от П.на РБ обвинение в извършване на тежко престъпление, ведно със
законната лихва върху горната главница, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда-04.10.2016 г. до окончателното изплащане. Претендират се
всички деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение определено по реда
на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
На основание чл.131, ал.1 от ГПК,
препис от ИМ и приложенията й е връчена редовно на ответника П.на Р.Б. на
18.10.2016 г.
В законоустановения
едномесечен срок на 30.10.2017 г. е постъпил отговор от ответника. Оспорва
претенцията като недоказана по основание и размер с твърдението, че ищецът не е
представил доказателства за влязлата в сила присъда. Твърди се, че предявената
претенция за неимуществени вреди е прекомерна.
В съдебно
заседание ищците М.М., Е.Д. и М.Б. чрез процесуалния
си представител поддържат предявения от наследодателя им иск и молят съда да
постанови решение, с което да го уважи изцяло.
Останалите
ищци, редовно призовани не се явяват, не изпращат представител, не изразяват
становище в хода по същество.
Ответникът
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва иска и моли съда
да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло по съображения подробно
изложени в отговора срещу исковата молба.
Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка
на твърденията и доводите на страните
и на събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
От
приобщеното към доказателствата по делото н.о.х.д.№ 8030/2011 г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 16 състав се установява, че на 30.08.2004 г. е
започнато полицейско производство-дознание № ЗМ-3008/2004 г. по описа на 09
РПУ-СДВР срещу А.Р.М. и други лица за това, че на 22.09.2004 г. около 13 часа в
гр.София, ул. „*********, къщата музей „Ал.Стамболийски“ в съучастие и като съизвършители отнели чужди движими вещи от владението на А.К.К.с намерението противозаконно да ги присвоят, като за
кражбата е използвано техническо средство.
Със Заповед
за задържане на лице ищецът е задържан за 24 часа на 22.09.2004 г. в 13,30 часа.
На 23.09.2004 г. е уведомен, че срещу него е започнало полицейско производство
за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 във връзка с чл.194, ал.1,
във връзка с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК и е
разпитан в качеството му на уличено лице. С постановление от 23.09.2004 г.
спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „Подписка“.
На
21.03.2005 г. ищецът повторно е разпитан в качеството му на уличено лице и му е
предявено полицейското производство.
С
Постановление от 17.05.2005 г. на Прокурор при СРП досъдебното производство е
върнато за допълнително разследване.
Със
заключително постановление от 21.10.2005 г. досъдебното производство е
приключило с мнение за предаване на съд, но с Постановление от 18.11.2005 г. на
Прокурор при СРП отново върнато за допълнително разследване.
На
19.12.2005 г. ищецът за пореден път е разпитан в качеството му на уличено лице
и му е предявено полицейското производство, а на 30.12.2005 г. делото е
изпратено на СРП, която отново и с Постановление от 20.03.2006 г. връща досъдебното
производство. На 18.04.2006 г. последват отново разпит на уличено лице и
предявяване на производството. На 27.04.2006 г. делото е изпратено на СРП и
върнато на 28.04.2006 г. за допълнително разследване. В периода от 19.05.2016
г. до 10.01.2007 г. следват две връщания за доразследване, а с Постановление от
24.01.2006 г. наказателното производство е спряно и възобновено на 24.08.2009
г. В този период и на 30.10.2006 г. ответникът внесъл обвинителен акт и било
образувано н.о.х.д.№ 14847/2006 г. по описа на СРС, 16 състав, съдебното
производство по което е прекратено на 07.11.2006 г. и делото върнато на
ответника за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
На
25.02.2010 г. с Постановление ищецът е привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр.с чл.194,
ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр.с
ал.1, вр. с чл.18, ал.1 НК. Взета му е мярка за
неотклонение „Подписка“ и е разпитан в
качеството му на обвиняем. В същият ден на ищеца е предявено и разследването.
На 26.02.2010 г. досъдебното производство е изпратено на П.с мнение за
предаване на съд на обвиняемите.
На
29.03.2010 г. ответникът внася в съда обвинителен акт, въз основа на което е
образувано н.о.х.д.№ 3799/2010 г. по описа на СРС, 16 състав, съдебното
производство по което е прекратено с разпореждане на съда от 22.06.2010 г. и
върнато на СРП за отстраняване допуснатите нарушения в досъдебното
производство.
На 02.05.2011
г. ответникът за трети пореден път внася обвинителен акт срещу ищеца и други
лица, за което е образувано н.о.х.д.№ 8030/2011 г. по описа на Софийски районен
съд, наказателно отделение, 16 състав, производството по което приключва с оправдателна
присъда № 43 от 03.12.2014 г.
По протест
на П.срещу оправдателната присъда е образувано в.н.о.х.д.№ 2441/16 г. по описа
на СГС, което съдебно производство приключва с окончателно решение № 1085 от
04.10.2016 г., с което оправдателната присъда е потвърдена.
При така установената по-горе фактическа
обстановка, Съдът намира следното от
правна страна:
Предявеният против П.на
РБ иск е с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в редакцията на нормата след
изменението изм. бр.98 от 2012 г. на ДВ.
Материалноправната претенция на ищеца се обосновава
с отговорността на държавата за незаконната
дейност на нейните правозащитни органи. Случаите на тази отговорност
са казуистично изброени в чл. 2 от ЗОДОВ. Държавата
дължи обезщетение на всеки гражданин
при незаконно обвинение в извършване на престъпление.
При това
положение и имайки предвид гореизложената фактическа обстановка, както и твърдените обстоятелства по делото, то ищецът трябва да докаже относно
основателността на иска си:
На първо
място субекта на извършеното деяние, а именно - надлежен правозащитен орган, което безспорно
е установено в настоящия процес.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за обезщетение
се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл.
2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия, са причинени вреди.
Пасивно легитимирани по тези искове
са съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални
поделения или обособени структури без правосубектност. Налице е пасивна легитимация на ответника.
П.на Р.Б. е юридическо
лице на бюджетна
издръжка със седалище гр. София
- чл. 137 ЗСВ.
На второ място ищецът ще
следва да докаже факта на
деянието, което в случая се
заключава в обвинение
в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда.
Този факт също е налице и се
установява безспорно с приложените към исковата молба писмени доказателства
и приобщеното към
доказателствата по делото н.о.х.д.№ 8030/2011 г. по описа на Софийски районен
съд, НО, 16 състав.
От правно значение за ангажиране
отговорността на държавата на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обвинение в извършване на престъпление,
за което ищецът е оправдан, респ., ако има установени претърпени в по-голяма степен/ неудобства в резултат на това
обвинение и на взетата спрямо него мярка за неотклонение. В случая спрямо ищеца е взета
мярка за неотклонение „Подписка“, а първоначално е бил задържан и за срок от 24
часа.
Ищецът обаче не доказа третия
елемент от фактическия състав на отговорността на държавата, а именно фактът на причинените му неимуществени вреди, както и причинно-следствена връзка между вредите
и неправомерните актове на държавния орган,
т. е. факта на деянието.
Настъпването на неимуществени
вреди не се презюмира по силата закона, поради което установяването на този
факт е в доказателствена тежест на ищеца. Още повече,
че от доказателствата по делото се установява, че ищецът е осъждан осем пъти за
престъпления от общ характер, т.е. срещу него са водени осем наказателни
производство, преди процесното.
Съобразно утвърдената практика на
ВКС, в понятието
"неимуществени вреди" се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват
негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само отрицателно
отражение в психиката, но и социален дискомфорт
в определен период от време. Такива претърпени вреди от
ищеца не бяха установени в настоящия процес въпреки разпределената на ищеца доказателствена тежест.
Ето защо предявената главна
претенция следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана.
Предвид неоснователността и
недоказаността на главната претенция, неоснователна и недоказана е акцесорната претенцията за лихви, поради което същата
следва да бъде отхвърлена изцяло.
При този изход на делото на
ищците не се дължат разноски, нито се дължи адвокатско възнаграждение
определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Така мотивиран Софийски градски
съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан, предявения от А.Р.М., ЕГН **********, починал в хода на настоящото
производство и заместен на основание чл.227 от ГПК от наследниците си по закон М.А.М.,
ЕГН **********,***, Е.А. Х.-Д., ЕГН **********,***, Г.А.М., ЕГН **********,***,
Г.А.М., ЕГН **********,***, А.А.М., ЕГН **********,***,У.А.М.,
ЕГН ********** ***, последните четирима действащи чрез своята майка и законен
представител С.А.К., ЕГН **********,*** и М.А.Б., ЕГН**********,***
против П.на Р.Б., гр. София, бул. „Витоша” № 2, Съдебната палата иск с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000
лв. /тридесет хиляди лв./, представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано от П.на РБ
обвинение в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр.с чл.194, ал.1, вр. с чл.20,
ал.2, вр.с ал.1, вр. с
чл.18, ал.1 НК, за което е оправдан с влязла в
сила на 04.10.2016 г. Присъда № 43 от 03.12.2014 г., постановена по н.о.х.д. № 8030/2011
г. по описа на СРС, НО, 16 състав, ведно със законната лихва върху горната
главница, считано от 04.10.2016 г. до окончателното издължаване.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: