РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. гр.Мадан, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20255430100526 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с молба с правно основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР от Х. Е.
К., с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. В. П. с което е формулирано
искане съдът да допусне промяна в личното и бащиното име на молителя от
Х. Е. К. на Х. Е. К..
Молителят сочи, че е роден и живее в Родопския край /с. *, където
традиционно преобладава население, изповядващо религията ислям. Неговото
семейство също принадлежи към мюсюлманската общност. Преди много
години носил името Х. Е. К., но поради обстоятелства, свързани с редица
исторически събития и възродителния процес се наложило да си смени името
на Х. Е. К.. Бащата на молителя се казвал Е. И. К.. Сочи, че в българската
практика „Х.“ често било умалително/съкратено от Х., Х.тон, Х.зан, Х.й. Тези
имена били от гръцки произход. Името било характерно за християнската
традиция. Молителят искал да носи името Х. понеже било с арабски произход.
То било широко разпространено сред българите мюсюлмани, особено в
Родопите. Бащинотото презиме „Е.“ (гръцки произход) било характерно за
християнската традиция и не отразявало правилно неговата религиозна и
културна принадлежност. Желанието му било да приеме бащиното му име
„Е.“ (арабски произход), което било традиционно и широко разпространено
сред българските мюсюлмани в Родопите и било в съответствие с моята вяра и
общностна идентичност. Молителят бил записан като Х. Е. К. и в
Свидетелството за никях /ислямският брак/ от 2001 г. между него и съпругата
му Х. К. Б., която също е с име от арабски произход. В ежедневието, сред
роднини, съседи и общността в населеното му място и в Родопите, бил
известен и наричан като Х. Е. К.. Това потвърждавало, че името „Х.“ вече
1
било естествено възприето и използвано за него, като същевременно
отразявала неговата религиозна, културна и социална идентичност. Поради
това, исканата промяна на официалното ми име от Х. Е. К. на Х. Е. К. не само
кореспондирала с личната му идентичност, но и с практиката на именуване,
която била вече утвърдена в обществото и ежедневния му живот. По
изложените съображения моли за уважаване на молбата.
В о.с.з. от 14.10.2025 г. МОЛИТЕЛЯТ Х. Е. К. – редовно призован, явява
се лично и чрез пълномощника си АДВ.В. П.. Взема становище за
основателност на молбата.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА ОБЩИНА РУДОЗЕМ – редовно
призована, не изпраща представител, не взема становище по молбата
КОНТРОЛИРАЩАТА СТРАНА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-СМОЛЯН,
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ-МАДАН – редовно призована, не изпраща
представител, не взема становище по молбата.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представеното заверено копие от акт за раждане на молителя
при раждането си същият е бил записан с имената Х. Е. К., като през 1993 г.
въз основа на подадено заявление личното и бащиното име му е било
промемено на Х. Е. К.. През 1997 г. въз основа на Решение на РС Мадан
личното и бащиното име на молителя е променено на Х. Е. К..
Като доказателство е прието свидетелство за сключен религиозен брак –
Никях през 2001 г. между ищеца с посочени имена във свидетелството Х. Ет.
К. и Х. Б.. Като доказателство по делото е приета Диплома за средно
образование на ищеца, в която същият е записан с имената Х. Е. К.. Изготвена
е справка за съдимост на молителя, съгласно която същият е осъждан през
2004 г. за престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК на глоба в размер на 10 лева,
като е реабилитиран през 2009 г. От изготвената справка за родствени връзки
се установява, че бащата на молителя е носил имената Е. И. К., а майка му се
казва Х. И.а К.а. Представена е справка от РП Смолян, ТО Мадан, съгласно
която срещу молителя няма обвинения по неприключени наказателни
производства. Приложена е справка от ОД на МВР Смолян, съгласно която не
се установили данни за наложени принудителни административни мерки по
ЗБЛД спрямо молителя.
В о.с.з. е изслушан молителят, който заяви, че неговото желание е да се
казва Х. Е. К.. Тези имена му били сложени от родителите му. Всички близки,
роднини, приятели го знаели с имената Х. Е. К.. Повечето, особено роднините
му и родителите му, никога не му били казвали Х.. Само по- далечни такива, с
които се запознавал, както било през годините, те са му казвали Х., защото
така бил записан по документи. Вече никой не му казвал Х.. Изповядвал
Ислям и бил мюсюлманин. Промяната на името имало връзка с религията,
защото те били мюсюлмани и затова били с мюсюлмански имена, това
съответствало на неговите разбирания. Баща му се казвал Е. И. К., майка му се
казвала Х. И.а К.а. Имал три деца, те се казвали се А., А., които били
мюсюлмански имена, и А., който бил роден през 2002 г. Синът му имал друго
име, мюсюлманско, което щял да възстанови. При раждането бил записан Х.,
2
защото това било било 1972 г. Родителите му казвали, че е трябвало тогава да
го запишат Х., но впоследствие било променяно имено на Х.. Молителят бил
подал да му бъде възстановено името. Впоследствие бил студент в
гр.Пловдив, и се наложило след като започнал 2-ри курс в Института по
хранително-вкусова промишленост, бил подал документи за заминаване на
бригада в Гърция, и не го допуснали с името Х.. Казали, че ако ще заминава,
трябва да си смени имената, защото те са християнска държава. Молителят
сменил имената от Х. на Х. по негово желание, защото искал да замине. Бил
близо 5 години в Гърция. В началото на 1999 г. се върнал в България и
оттогава живял в с.Чепинци, но работел и на морето, и на к.к.П. на сезонна
работа, до 2007 г., когато заминал за Великобритания. От Великобритания се
завърнал 2021 г. със семейството си в България, в с.*. От 2021 г. досега живеел
в с.*.
В о.с.з. е разпитан свидетелят М. Х. А., който заяви, че познава
молителя, израснали заедно от деца и винаги се обръщал към молителя с
името Х.. Всички се обръщали към него с името Х., защото това било името,
дадено от родителите му. Не бил споделял дали си е променял имената друг
път. Х. бил мюсюлманин, той бил вярващ и ходели заедно със свидетеля на
поклонение на светите места. Майка му била с мюсюлманско име, а баща му
се казвал Е. И. К.. Сред тяхната общност, сред рода, в техния квартал винаги
бил с името Х. и към него хората се обръщали с това име.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел като
обективни, безпротиворечиви, съответстващи на останалите събрани по
делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
предявената молба за допустима и основателна. Според чл. 19, ал. 1 и ал.2 от
ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз
основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо,
опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни
обстоятелства налагат това. Името представлява постоянно словесно
обозначение на физическото лице, което служи за неговата индивидуализация,
идентификация и отличаване от останалите физически лица, поради което
законът допуска да бъде променяно само по изключение, при наличие на
някоя от посочените по – горе предпоставки, каквато в случая съдът намира,
че е налице. Името е призвано да обезпечи и определени обществени
функции, в т.ч. и да индивидуализира личността при участието й в социалния
живот. Правото на име е субективно, лично, неотчуждимо и неотменимо
право от категорията на естествените, свързано с определен гражданскоправен
субект. Юридически то е уредено с императивни правни норми. Законодателят
определя името като съставно, състоящо се от три части - собствено, бащино и
фамилно, като всяка от тези части се използва при различни условия на
социално общуване. Решението, с което се допуска промяна в собственото,
бащино или фамилно име, се постановява в охранително производство.
Производството е безспорно и едностранно по характер. За него силата на
присъдено нещо е неприсъща, тъй като в охранителното производство не се
разрешават правни спорове. При преценка на понятието "важни
3
обстоятелства" по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР съдът съобрази
обстоятелството, че в законодателството не се съдържа легална дефиниция на
това понятие. В същото време обаче константната съдебна практика определя
като "важни обстоятелства" по смисъла вложен в нормата на чл. 19, ал. 1 от
ЗГР тези, които са лично и обществено значими, като например известността
на лицето в обществото с име, с което се идентифицира, разминаване между
името на лицето и имената на неговите деца и близки и др. От понятието
"важни причини" не следва да се изключва субективното желание на лицето
да носи определено име, особено когато това е свързано със съображения от
личен характер предвид правото му на свободно самоопределяне по различни
признаци, и исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на
органите на реда или определени институции. В този смисъл са Решение № 19
от 08.02.2012 г. на ВКС по ГД № 486/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 507 от
22.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 227/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 342 от
23.04.2010 г. на ВКС по ГД № 80/2009 г., IV г. о., ГК и др.
От събраните по делото доказателства се установява, че срещу
молителят няма обвинения по неприключили наказателни производства, не са
установени данни за наложени принудителни административни мерки по
ЗБЛД, молителят не е осъждан/реабилитиран е/, поради което съдът намира,
че исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на
реда. Право на всяко лице е да отстоява индивидуалността на името си, при
която е отчетена етническата, семейната и религиозната му принадлежност.
От събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира като
безпротиворечиви и обективни се установява, че близки, роднини и приятели
се обръщат към молителя с името Х., с което име същият е известен в
обществото. Молителят е религиозен, изповядва Ислям, което е причина да
иска имената му да са с турско-арабско звучене. От съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства съдът прави извод за основателност на
молбата за допускане на промяна на собственото име на молителя от Х. на Х.,
доколкото същият е известен в обществото и се идентифицира с името Х..
По отношение на искането за промяна на бащиното име на молителя от
Е. на Е., съдът намира същото за основателно по следните съображения:
Съгласно чл. 13 от ЗГР бащиното име на всяко лице се образува от
собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание
съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не
позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните,
етническите или религиозните традиции на родителите. Императивната
разпоредба на чл.13 от ЗГР налага молителят да носи бащино име
съответстващо на личното име на баща му. От събраните по делото
доказателства е видно, че личното име на бащата на молителя е Е., с оглед на
което исканата промяна от молителя на бащиното му име на Е. е в
съответствие с чл. 13 от ЗГР, както и етническите и религиозните традиции на
молителя и родителите му. Ето защо следва да бъде допусната исканата
промяна в бащиното име на молителя от Е. на Е., поради което подадената
молба следва да се уважи
4
РЕШИ:
ДОПУСКА промяна на собственото и бащиното име на Х. Е. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: * от Х. Е. К. на Х. Е. К..
Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на
длъжностно лице по гражданско състояние при Община Р., за отразяване в
акта за раждане и личния регистрационен картон на молителя допуснатата
промяна.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
5