Р Е
Ш Е Н
И Е
№……/ 01.10.2018 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД І ГО, 9-ти състав, в
публичното съдебно заседание на седемнадесети
май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16980 по описа за 2015 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.226 ал.1 КЗ(отм).
В ИМ ищците твърдят, че на
22.09.2014г. водачът на л.а. Ланчия Либра с рег. № ******, теглейки друго МПС – л.а. Рено Канго с рег. № A ******, поради слаб контрол над МПС и несъобразена
скорост с пътните условия, навлиза в лентата за насрещно движение и реализира
ПТП с насрещно движещия се л.а. БМВ 525 с рег. ******. При така описаното ПТП
получили травматични увреждания, въпреки правилно поставените предпазни колани.Ищцата
- Д.А.Х. се е возила на задна лява седалка като по време на ПТП е била заспала
с подпряна глава върху задна лява врата на автомобила.В резултат на силния удар
при ПТП е получила голяма разкъсно – контузна рана в лицевата част на главата с
разкъсване на ръба на левия клепач, мозъчно сътресение със загуба на съзнание
за неопределено време.Наложило се същата да бъде хоспитализирана по смешност в
МБАЛ – Шумен АД, където е извършена операция за реимплантация на скалп. Травмите
от ПТП- то са оставили траен физически белег върху лицето на момичето и върху
нейната психика. Втория ищец -Б.А.П.,водачът на л.а. БМВ 525 с рег. ******, в
следствие на инцидента получил контузия на гръден кош, кръст, корем и дясна коленна
става. Тези травми довели до четири хоспитализации, включително и до оперативна
интервенция – артромия с увреждане на
дясна коленна става, медиален мениск.Третата ищца - М.Х.М.,била на предна дясна
седалка в л.а БМВ и в резултат на ПТП-то получила гръдно-коремна травма от
въздушна възглавница, отоци и кръвонасядания върху корема и гърдите под формата
на ленти. Към датата на произшествието отговорността на водача на л.а „Ланчия“
модел „Либра“ с рег. № ****** , е била застрахована в З. „Б.И.“ АД със застраховка гражданска отговорност
на автомобилистите.Ищците претендират посочените искови суми поотделно за всеки ведно със
законната лихва от датата на настъпване на ПТП 22.09.2014 г. до окончателното им
изплащане и разноски.
Ответникът в писмения отговор на ИМ, не оспорва, че е страна по договор за
застраховка „гражданска отговорност“ по отношение на процесния лек автомобил.
Оспорва иска по основание и размер,наличието на виновно и противоправно
поведение на водача на л.а „ Ланчия“ модел „Либра“, наличието на претърпените вреди и причинно –
следствена връзка между евентуално настъпилите вреди и застрахователното
събитие. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на Д.Х. и Б.П., като твърди че последните са пътували без поставени
обезопасителни колани.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Не е спорно между страните,
че З. „Б.И. “АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданка отговорност“,
сключена за л.а „Ланчия“ модел „Либра“, с рег. № ******
От събраните по делото доказателства
(констативния протокол за посетено на място ПТП; постановлението за
прекратяване на НК, приетата и неоспорена автотехническа експертиза) се
установява, че на 22.09.2014г., около 16:40 часа л.а „Ланча Либра“ с рег. № ****** се движел по околовръстен път на изток от
гр.Шумен, с посока от гр. Преслав към гр. Шумен. Времето било ясно, пътното
платно сухо, без неравности и дупки. ПТП-то се случва на прав участък от пътя. Към
посочения автомобил с твърд теглич е бил закачен и теглен л.а Рено Канго с рег.
№ A ******. В района на км. ***, в срещуположната лента
се е движел л.а. БМВ 525 с рег. ******. В момент когато
са в непосредствена близост водачът на л.а. Ланча употребил спирачки, като
едновременно с него и водачът на тегления автомобил също употребил спирачки. Автомобилът Ланча
занася, като се завърта по посока обратна на часовниковата стрелка и застава
напречно в срещуположната лента.В този момент БМВ удря с предната си част и
леко вляво, дясната странична част на л.а. Ланча, като отхвърля л.а. Ланча в
неговото си платно. След този удар БМВ удря със задната сичаст указателна
табела отдясно на пътя и се позиционира в покой.
В.л. З. е посочило в КСМАТЕ
че причината за възникване на ПТП-то е навлизането на л.а. „Ланча Либра“ в
лентата за насрещното движение, поради употребата на спирачки както от страна
на теглещия, така и от страна на тегления автомобил.В случай на неупотреба на спирачки от страна на л.а. „Ланча Либра“ той безпрепятствено би продължил
в своята дясна лента.
В резултат на ПТП-то ищцата Д.Х. получава мозъчно сътресение,
разкъсно контузна рана на главата и рана на горен клепач на ляво око. В
заключението на СМАТЕ в.л. д-р Г. е посочило, че въз основа на медицинската
документация приема,че мозъчното сътресение
не е било съпроводено с изпадане в пълно безсъзнание –комоционна кома и е настъпило пълно възстановяване за около 1
месец след инцидента. За раните сочи,че
те са били защити,но белезите са за цял живот, като с времето могат да се
поизгладят, но не и да изчезнат без специализирана козметична операция.
Ищцата М.М. след ПТП-то, постъпвайки
в Спешното отделение на МБАЛ Шумен е била с оплаквания от болки в гърдите и
корема. След извършената ехография и рентгеново изследване не са констатирани
травми и е била постановена диагноза контузия на гърдите и установен нормален соматичен статус.
Ищецът Б.П. е управлявал л.а. БМВ 525 с рег. ******.В приложената
медицинска документация е посочено , че при прегледа в болничното заведение
непосредствено след катастрофата се е оплакал от болки в гърдите и корема. От
проведената рентгенография на гърди и ехограф на корем не са били установени
данни за травма на гръдни и коремни органи. Непосредствено след ПТП-то няма
данни за увреждане на гръбначен стълб в шиен, гръден или поясен отдел. На
26.09.2014 г. е проведено ренгеново изследване
на гръден кош и дясно коляно но не са установени ренгенови данни за
травма, поставена е била диагноза контузия на коляното,най вероятно дясното.На
10.10.2014 г. ищецът е постъпил на лечение отново в болница,по повод болки в двете гръдни половини.След проведеното
ЕМГ изследване са установени данни за тежка и средно-тежка коренчова увреда на ниво последните шийни,нервни сигменти 6,7
и 8 и първи гръден и е постановена диагноза увреждане гръдни коренчета и
препоръчана физиотерапия. На 02.12.2014 г. ищецът постъпва отново в болница по
повод болки в поясната част и от КТ изследване му е постановена
диагнозаувреждане междупрешлени дискове в поясен и други отдели на гръбначния
стълб.На 22.01.2015 г. ищецът е бил приет в болница и му е била извършена
оперция –лезия на медиалния минискус на дясна колянна става. В.л. д-р Г. сочи, че напълно е възможно от травмата на
дясното коляно от ПТП-то да е последвала или в развитието си до е довело до
вътрешната увреда наложила проведенота операция и лечение на дясна колянна
става. По отношение на поставените диагнози: увреждане на гръдни коренчета,
дискова протрузия на ниво четвърти пети поясни прешлени с коренчева увреда и
периферностволова увреда, установени седмици след инцидента и след като липсва
медицинска документация за състоянието на ищеца преди събитието,д-р Г. счита,че
тези болестни увреждания на гръбначен, шиен и поясен отдел не са предизвикани от травмирането при
ПТП-то. В с.з. в.л. д-р Г. поясни,че заболяванията на гръбначния стълб биха могли да се усложнят от травми, но те са хронични и дегенеративни с оглед възрастта на ищеца. Това
изявление съвпада и с посоченото в заключението на КСМАТЕ, че не е възможно по
категоричен и безспорен начин да се приеме, че изявените болестни състояния са
предизвикани от травмиране при ПТП.
В.л. д-р Г. е посочило,че приложените фактури са във връзка с лечението
на ищеца Б.П.- потребителски такси и закупени болкоукрепващи лекарства и
медикаменти.
От показанията на свид. Х.М.-майка на ищцата Д.М. преценени по реда на чл. 172 ГПК се установи,
че ПТП-то е оставило видими белези по лицето на дъщеря й. Пострадалата е
променила не само прическата си, за да прикрие белега по челото и клепача си,
но и начина си на живот. Отказвала е да посещава училище, да излиза навън и да
се среща с хора, провела среща с психолог и продължава да изпитва страх от
возене в кола. Свид. С. М. – сестра на ищцата М.М., преценени по реда на чл.172 ГПК разпитана по делегация установи,че сестра
й през периода на възстановяване е търпяла болки, дължащи се на цялостен
дискомфорт, болезненост при допир до наранените области на тялото.Имала
проблеми със съня, изпитвала е и чувство за вина, т.к е леля на пострадалата Д.Х..Зет
й- ищецът Б.П. бил приет в болница седмица след катастрофата, защото е започнал
да накуцва. Трудно се е движил, изпитвал е болки, не е могъл да извършва тежка
физическа работа, имал нужда от чужда помощ за да се обслужва,провел редица
рехабилитации, но коляното му още не се е оправило.
По иска по чл. 226 КЗ (отм.):
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 226, ал. 1
от КЗ (отм.), увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените вреди
пряко от застрахователя. За да възникне субективното право по чл. 226 ал. 1 КЗ
(отм.) следва да се установи, че в резултат на виновното и противоправно
поведение на лице, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, са настъпили вреди, които са покрит риск по застрахователния
договор.
Съдът установи,че процесното ПТП е
настъпило по вина на водача на л.а „Ланчия“ модел
„Либра“, с рег. № ******.
Не е спорно между страните,че
виновният за произшествието водач е застраховано при ответника лице.
Безпорно се установи,че в резултат
на виновното и противоправно поведение на застрахованото при ответника лице за
ищците настъпват травматични увреждания,
причинили болки,страдания и неудобства. След като поведението на застрахования
водач е виновно и противоправно, а вредите към трети лица са покрит риск по
застраховката съгласно чл. 223 ал.1 КЗ (отм)
застрахователят дължи плащане на застрахователно обезщетение за
причинените от застрахования водач
имуществени и неимуществени вреди.
Поради изложеното съдът счита
исковете за доказани по основание.
Относно размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди съдът съобрази с указанията дадени с ППВС № 4/68 г. и ППВС
17/63 г. и отчете силата, продължителността и интензивността на болките и страданията
описани по горе при установяване фактическата страна на спора, продължителността
на лечебния процес ,последиците от травмите и социално-икономическите условия
към момента на ПТП-то и настоящия момент. Съдът намира, с оглед периода на
възстановяване след ЧМТ и мозъчното сътресение и остатъчните белези на челото и клепача
справедливото обезщетение за ищцата Д.Х.
възлиза на 8 000 лева. За
ищцата М.М., доколкото същата е получила само контузии, но с оглед претърпения шок и страх следва да се присъдят 1 500
лева. Съдът приема че на ищеца Б.П. справедливото обезщетение следва да
бъде 5 000 лева тъй като приема че претърпяната операция на дясното
коляно е във връзка с ПТП-то, но не е било налице трайно затрудняване в
движението на десния долен крайник.По отношение
на твърдяните болки и страдания в резултат на сочените заболявания в ИМ на
гръбначния стълб в областта на шийния и поясния отдел съдът приема същите като
хронични и дегенеративни и липсва причинно връзка между тях и реализираното ПТП-то.По отношение на иска за имуществените
вреди предявен от Б.П. съдът счита че следва да се уважи само фактурата относно
престоя по повод операцията на дясното коляно или за сумата 17.40 лева тъй като останалите плащания
касаят болестните състояния на гръбначния стълб. Исковете в разликата им от
8 000 до 30 000 лева за ищцата Д.Х., за разликата от 1 500 до
3 000 лева за ищцата М.М. и от 5 000 до 20 000 лева и от 17,40
до 75.40 лв. за ищеца Б.П. отхвърля като неоснователни.
По
възражението за съпричиняване
Ответникът прави възражение, че и тримата ищци са пътували без поставени предпазни колани,
тъй като ако са били с такива при удара
следвало да се отворят въздушните
възглавници,които са щели да предпазят ищците от посочените от тях
травми в ИМ.
Ответникът не успя да докаже,че ищците
са пътували без предпазни колани. Съгласно заключението
на вещите лица д-р Г. и З. и данните по делото, че са били отворени 6
броя въздушни възглавници и травмите са могли да настъпят и при поставени
предпазни колани съдът счита че не е
налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищците.
По изложените съображения исковете в посочените по горе размери следва
да се уважат ведно със законната лихва
от датата на ПТП-то или считано от 22.09.2014 г.
По разноските:
При този изход от спора право
на разноски имат и ищците и ответника.
Ищцата Д.Х. е освободена от
ДТ и разноски.
Съгласно представения списък
ищците са внесли: Б.П. –ДТ 850 лв, 300 лв. депозит за КСАТМЕ, 50 лв. депозит за
свидетел и 1 480 лв.адв.възнаграждение общо 2 480 лева, М.М. –
ДТ 120 лв, 50 лв. депозит за свидетел и 640 лв. адв.възнаграждение или общо 810 лева. Съразмерно уважените размери
на исковете следва ответникът следва да заплати на Б.П. 619,82 лева ( 5 017,40/20
075,40 х 2 480) а на М.М. 405 лева
(1 500 /3 000 х 810).
Адвокат А.М.
има право на адв.възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство на ищцата Д.Х. по реда на чл. 38,ал.2 ЗА в размер на 1 430
лева от която ответникът дължи
съразмерно уважената част от иска 381,33 лева ( 8 000/30 000 х 1 430 )
Съгласно представения списък
направените разходи от ответника са: 300 лева за КСМАТЕ; адвокатско
възнаграждение в размер на 4 000 лева. С оглед възражението за прекомерност,съдът
като взе предвид: проведените 4 заседания, оспорванията на ответника и
събраните във връзка с тези оспорвания доказателства, процесуалното поведение
на адв.Г., който не се явява по делата,а упълномощава винаги друг адвокат и фактическата и правна сложност на делото намира искането за основателно. С оглед цената
на исковете 53 075,40 лв. минималното адв.възнаграждение съгласно Н-ба №
1/9.07.2004 г. е 2 122,26 лева или
общо разходите са 2 422,26 лева. Съобразно отхвърлената част на исковете следва да се присъди 1 759,71
лева (38 558/ 53 075,40 х
2 422,26 ) на осн. чл. 78 ал.3 и ал. 5 ГПК.
Ответникът следва да заплати
ДТ по см. СГС – 240 лева на осн.
чл. 76 ал.6 ГПК.
При
тези мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „ Б.И. „ АД ЕИК
******* със седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.А.Х. ЕГН ************ *** А, чрез адв. А.М.
*** на основание чл. 226, ал.1 КЗ(отм) сумата
8 000 лева- застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени в резултат на ПТП,
настъпило на 22.09.2014 г. ведно със
законната лихва от 22.09.2014 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над сумата 8 000 лева
до 30 000 лв.
ОСЪЖДА З. „ Б.И. „ АД ЕИК
******* със седалище и адрес на управление *** да заплати на Б. А.П. ЕГН **********,***, чрез адв. А.М. *** на основание чл. 226, ал.1 КЗ(отм): сумата
5 000 лева- застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени в резултат на ПТП,
настъпило на 22.09.2014 г. ведно със
законната лихва от 22.09.2014 г. до окончателното й
изплащане, и сумата 17,40 лева – имуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.09.2014 г.
и разноски – 619,82 лева, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА: за разликата над сумата 5 000 лева
до 20 000 лв за неимуществените вреди и за разликата от 17,40 лева до
75,40 лева за имуществените вреди.
ОСЪЖДА З. „ Б.И. „ АД ЕИК
******* със седалище и адрес на управление *** да заплати на М.Х.М. ЕГН **********
*** А чрез адв. А.М. *** на
основание чл. 226, ал.1 КЗ(отм) сумата
1 500 лева- застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени в резултат на ПТП,
настъпило на 22.09.2014 г. ведно със
законната лихва от 22.09.2014 г. - до окончателното й
изплащане, и разноски 405 лева като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над сумата 1 500 лева
до 3 000 лв.
З
ОСЪЖДА З. „ Б.И. „ АД ЕИК
******* със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. А.М. *** на основание чл.38
ал.2 ЗА сумата 381,33 лева
- адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от иска на Д.Х..
ОСЪЖДА Д.А.Х. ЕГН ************ *** А, Б. А.П. ЕГН **********,*** и М.Х.М. ЕГН ********** *** А и тримата чрез адв. А.М. *** да заплатят на З. „ Б.И. „ АД ЕИК *******
със седалище и адрес на управление *** на
основание чл. 78 ал.3 и ал.5 ГПК сумата 1 759,71
лева – разноски и
адв.възнаграждение съразмерно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА З. „ Б.И. „ АД ЕИК
******* със седалище и адрес на управление *** да заплати сумата 240 лева на осн.
чл. 76 ал.6 ГПК – ДТ по сметка СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: