РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Видин, 16.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Тодор Г. Попиванов
при участието на секретаря Полина П. Каменова
като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело №
20241320101668 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на М. К. М., ЕГН **********, с адрес: с.
К., общ. Брегово, обл. Видин, ул. „Владимир Заимов“ № 2, чрез адвокат
пълномощник К. Г. от АК – Видин, съдебен адрес: гр. Видин, ул. „Цар
Александър II“ № 3, ет. 3 против ОБЩИНА БРЕГОВО, БУЛСТАТ
*********, със седалище: гр. Брегово, пл. „Централен“ № 1, представлявано
от кмета на Общината - Илиян Бърсанов, с която са предявени обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 128 от КТ, във връзка с чл. 11, ал.
1, т. 4 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация,
чл. 292 и чл. 293 от КТ, чл. 128 от КТ, във връзка с чл. 44, ал. 1, т. 1 и чл. 44,
ал. 2 от ЗМСМА и чл. 225, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ.
Твърди се от ищцата, че работила в ответната община по трудово
правоотношение, въз основа на сключен трудов договор от 1988 година до
пенсионирането й през 2021 г., на длъжност „Счетоводител”, с шифър по
класификатора на длъжностите 24116004 при пълно работно време.
Впоследствие, след пенсионирането й през 2021 г. и тъй като длъжността
„счетоводител” в общината останала незаета, на 03.01.2023 г., сключила с
Кмета на Община Брегово безсрочен трудов договор, пак на длъжност
1
„Счетоводител”, с шифър по класификатора на длъжностите 2411-6004.
Сочи се, че на 15.09.2023 г. в Община Брегово й била връчена
Заповед № 3/03.08.2023 г., с която трудовото й провоотношение с ответника
било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 03.08.3023
г., „по взаимно съгласие”.
Ищцата излага, че оспорила цитираната заповед за прекратяване на
трудовото й правоотношение пред Районен съд - Видин, който с Решение №
752 от 22.11.2023 г., постановено по гр. дело № 1860/2023г. признал за
незаконно уволнението на ищцата и отменил Заповед № 3/03.08.2023 г.,
издадена от кмета на Община — Брегово, възстановил ищцата на заеманата
преди уволнението длъжност „счетоводител“ в отдел „Обща администрация“
в Община - Брегово, а така също осъдил ответника - Община Брегово да й
заплати сумата от 3780 /три хиляди седемстотин и осемдесет/ лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа, за периода от 03.08.2023
г. до 03.11.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
подаване на исковата молба в съда - 18.09.2023г. до окончателното плащане, а
така също и разноски по делото в размер на 600.00 лева.
Поддържа се, че горепосоченото Решение на РС - Видин е влязло в
законна сила на 16.02.2024 г., като следвало ищцата да се яви на работа в срок
до 07.03.2024 г. Тъй като не се явила в този срок на работа, за заемане на
длъжността, на която съдът я бил възстановил, със Заповед за прекратяване на
трудово правоотношение № 4 от 20.03.2024 г., трудовото й правоотношение с
работодателя било прекратено.
Твърди се, че с отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата като незаконосъоборзана и признаване на
уволнението й с тази заповед като незаконно, трудовото й правотношение с
ответника се възстановява във вида и съдържанието, каквито са били преди
уволнението, т.е. трудововото й правоотношение не е било прекратено.
Посочва, че с влизането в сила на Решението на Съда на 16.02.2024 г., се
заличават правните последици от уволнението и се счита, че трудовото
правоотношение на ищцата не е било прекратявано изобщо.
Според ищцата от това следва, че от 03.01.2023 г., когато е сключила
с Кмета на Община Брегово безсрочен трудов договор на длъжност
„счетоводител” в Община Брегово, с шифър по класификатора на
2
длъжностите 2411-6004, до 16.02.2024 г., когато е влязло в сила Решение №
752 от 22.11.2023 г., постановено по гр. дело № 1860/2023г. по описа на
Районен съд - Видин и с което уволнението й е признато за незаконно се е
намирала в непрекъснато трудово правоотношение с Община Брегово, на
длъжност „счетоводител” с шифър по класификатора на длъжностите 2411-
6004. Сочи, че основното й месечно трудово възнаграждение по този договор
е в размер на 1400.00 /хиляда и четиристотин/ лева.
По отношение на иска с правно основание чл.128 от КТ във връзка с
чл. 11. ал. 1, т. 4 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната
администрация ищцата сочи следното:
На 27.09.2023 г. на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, Закона за
държавният бюджет на Република България за 2023 г., и Решение №
40/20.09.2023г., взето с Протокол № 11/20.09.2023 г. на ОбС - Брегово, във
връзка с чл. 118, ал. 3 от КТ е издадена Заповед № 146/27.09.2023 г. на Кмета
на Община Брегово, съгласно която на всички служители с непрекъснато
трудово и служебно правоотношение в Общинската Администрация, към
01.09.2023 г. да се увеличи основното трудово възнаграждение с 10 % считано
от 01.01.2023 г.
Излага, че съобразно разпоредбата на чл. 11. ал. 1. т. 4 от Наредбата
за заплатите на служителите в държавната администрация /Индивидуалната
основна месечна заплата може да се увеличава в следните случаи: при
завръщане от отпуск или от командировка с продължителност повече от една
година или при възстановяване на уволнен служител/ - на това основание
работодателят следвало да й увеличи основната месечна заплата с 10 %
месечно, или със 140.00 /сто и четиридесет/ лева на месец, които са 10 % от
1400.00 лева.
Поддържа, че тъй като такова увеличение от страна на работодателя
не било извършено, подала нарочна писмена молба до Кмета на Община
Брегово за изплащане на посоченото по- горе увеличение на основната
месечна заплата. Въпреки подадената молба, такова увеличение пак не
последвало, поради което подала писмена жалба до Дирекция „Инспекция по
труда” - Видин.
Излага, че по така подадената жалба, Дирекция „Инспекция по
труда” - Видин извършила проверка, за резултата от която получила писмо
3
изх. № 24049391/23.05.2024 г. на Дирекция „Инспекция по труда” - Видин и
според която жалбата на ищцата в тази насока е основателна, като
констатациите са, че „съгласно съдебно решение № 752 на PC - Видин, влязло
в законна сила на 16.02.2024 г. към 01.09.2023 г., ищцата е с непрекъснато
трудово правоотношение с Община Брегово, тоест работодателят е следвало
да определи, изчисли и заплати определеното от него увеличение на
трудовото възнаграждение за периода, пред който действително е полагала
труд в община - Брегово.
Тъй като сумите не са й определени, начислени и изплатени,
Дирекция „Инспекция по труда” - Видин на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от
КТ, ще даде задължително указание за изпълнение от Кмета на община -
Брегово, в качеството му на работодател, предписание на основание чл. 128 от
КТ, с краен срок на изпълнение до 10.06.2024 г., да определи, начисли и
изплати увеличение с 10% на основнто й трудово възнаграждение, считано от
01.03.2023 г. до месец юли 2023 г., период, през който действително е полагала
труд.
Твърди, че крайният срок за изпълнение на предписанието -
10.06.2024 г. изтекъл, но работодателят в лицето на Кмета на община - Брегово
не е изпълнил тези предписания и сумите не са й изплатени.
По отношение на иска с правно основание чл. 292 и чл. 293 от КТ от
ищцата е посочено следното:
От изложеното в писмо изх. № 24049391/23.05.2024 г. на Дирекция
„Инспекция по труда” - Видин е видно, че с Протокол № 1/08.12.2023 г. от
проведено общо събрание на служителите в общинска администрация -
Брегово, единодушно е прието, да се начисли СБКО на всички служители по
трудови правоотношения в размер на 3% върху брутното месечно
възнаграждение, при положение, че служителите имат отработени 6 /шест/
месеца и са по трудово правоотношение към 01.12.2023г.
От констатирания Протокол № 1/08.12.2023 г. от проведено общо
събрание на служителите в Общинска администрация Брегово, с който
единодушно е прието, да се начисли СБКО на всички служители по трудови
правоотношения в размер на 3% върху брутното месечно възнаграждение, при
положение, че служителите имат отработени 6 /шест/ месеца и са по трудово
правоотношение към 01.12.2023 г. е видно, че са изпълнени комулативно
4
всички изисквания на закона, а именно, налице е протокол с решение на
общото събрание на служителите по смисъла на чл. 293, ал. 1 от КТ, като
критериите, които са въведени са два: отработени шест месеца от 03.01.2023 г.
и наличие на трудово правоотношение към 01.12.2023 г., което по отношение
на ищцата също е налице, според нея, по съображенията, изложени по-горе.
Посочва, че при това положение е видно, че работодателят е
следвало да й начисли СБКО в размер на 3% върху брутното месечно
възнаграждение, за времето от 03.01.2023 г. до 31.12.2023 г., доколкото същите
се дължат за цялата календарна година. Към момента твърди, че тези средства
не са й заплатени.
По отношение на иска с правно основание чл. 128 от КТ, във връзка
с чл. 44, ал. 1, т. 1 и чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА от ищцата е посочено следното:
От изложеното в писмо изх. № 24049391/23.05.2024 г. на Дирекция
„Инспекция по труда” - Видин е видно, че със Заповед № 220/15.12.2023 г. на
Кмета на Община - Брегово, на основание чл. 44, ал. 1, т. 1, чл. 44, ал. 2 от
ЗМСМА и във връзка с чл. 29 от вътрешните правила за работната заплата на
Община Брегово, кметът е разпоредил да се начисли и изплати през месец
Декември 2023 г. допълнително възнаграждение в размер на една основна
заплата на служителите, във връзка с реализирана икономия на финансови
средства. Предложението е извършено от Началник отдел ОА /обща
администрация/, въз основа на реално отработени най-малко 6 /шест/ месеца
през периода 01.01.2023 г. - 31.12.2023 г., като окончателното определяне на
индивидуалните размери на допълнителното/извънредно възнаграждение на
служителите е извършено със Заповед № 224 от 15.12.2023 г. на кмета на
Община Брегово.
Видно от доказателствата по делото, както и от установеното при
проверката на Дирекция „Инспекция по труда” - Видин, към 31.12.2023 г.,
ищцата е имала реално отработени най-малко 6 /шест/ месеца през периода
01.01.2023г. - 31.12.2023 г., т.е. според нея, е отговаряла на критерия за
получаване на допълнително възнаграждение в размер на една основна
заплата в размер на 1540.00 лева.
Посочва, че такава заплата не й е начислена нито тогава, нито по-
късно, нито й е изплатена.
По отношение на иска с правно основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ
5
във връзка с чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ от ищцата е посочено следното:
Разпредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ предвижда, че „Пpu незаконно
уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето,
през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6
месеца. Ал. 2 на чл. 225 от КТ предвижда, че „Когато през времето по
предходната алинея работникът или служителят е работил на по-нископлатена
работа, той има право на разликата в заплатите. Това право има и работникът
или служителят, който незаконно е бил преместен на друга по-нископлатена
работа.“.
Видно от влязлото в законна сила Решение № 752 от 22.11.2023 г.,
постановено по гр. дело № 1860/2023 г. по описа на Районен съд - Видин, с
което Съдът е признал за незаконно уволнението на ищцата и е отменил
Заповед № 3/03.08.2023 г., издадена от кмета на Община - Брегово и я е
възстановил на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител“ в
отдел „Обща администрация“ в Община - Брегово, със същото Съдът е осъдил
Община Брегово на основание чл. 225, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 344, ал. 1, т.
3 от КТ да й заплати сумата от 3 780 /три хиляди седемстотин и осемдесет/
лева, представляваща обезщетение за оставане без работа, за периода от
03.08.2023 г. до 03.11.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от подаване на исковата молба в съда 18.09.2023г. до окончателното
плащане.
Посочено е, че обезщетението, присъдено й от Съда с цитираното
по-горе решение обхваща периода от 3 /три/ месеца, доколкото след 04.11.2023
г. е работила при друг работодател на 2 /два/ часа и е получавала трудово
възнаграждение значително по-ниско от това, което е получавала от Община
Брегово, видно от представеното доказателство по делото Удостоверение изх.
№ 4/10.07.2024г. на „Мега Инвест 2015” ЕООД. От същото е видно, че за
периода от ноември 2022 г. до януари 2022 г. включително, ищцата е получила
брутно трудово възнаграждение в размер на 790.00 лева за трите месеца. В
случая е посочила, че на основание чл. 225, ал. 2 от КТ има право на
обезщетение за времето от 04.11.2023 г. до 04.02.2024 г., на разликата в
заплатите, която е в размер на 3830.00 /три хиляди осемстотин и тридесет/
лева.
6
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника -
Община Брегово, да заплати на М. К. М. следните суми:
Сумата от 980.00 /деветстотин и осемдесет/ лева, представляваща
неизплатено увеличение в размер на 10% месечно върху основното месечно
възнаграждение за времето от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 11.07.2024 г. – датата на подаване на
исковата молба до окончателното издължаване - иск с правно оснвание чл. 128
от КТ, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 4 от Наредбата за заплатите на служителите
в държавната администрация,
Сумата от 554.40 лв. /петстотин петдесет и четири лева и
четиридесет/ лева, представляваща неизплатено СБКО в размер на 3% върху
брутното месечно възнаграждение за времето от 01.01.2023 г. до 31.12.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 11.07.2024 г. – датата на
подаване на исковата молба до окончателното издължаване - иск с правно
основание чл. 292 и чл. 293 от КТ,
Сумата от 1540.00 /хиляда петстотин и четиридесет/ лева,
представляваща допълнително възнаграждение в размер на една основна
заплата на служителите, във връзка с реализирана икономия на финансви
средства, ведно със законната лихва върху главницата от 11.07.2024 г. – датата
на подаване на исковата молба до окончателното издължаване, - иск с правно
основание чл. 128 от КТ, във връзка с чл. 44, ал. 1, т. 1 и чл. 44, ал. 2 от
ЗМСМА и
Сумата от 3830.00 /три хиляди осемстотин и тридесет/ лева,
представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 2 от КТ - разликата в заплатите за
времето от 04.11.2023 г. до 04.02.2024 г. през което ищцата е останала без
работа за срок от три месеца, ведно със законната лихва върху главницата от
11.07.2024 г. – датата на подаване на настоящата искова молба до
окончателното издължаване,
Претендират се и разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба
от ответника – Община Брегово, с който се оспорват предявените искове като
неоснователни, с изключение на предявения иск по чл. 128 от КТ за сумата от
980.00 лева, представляваща неизплатено увеличение в размер на 10%
месечно върху основното месечно възнаграждение за периода от 01.01.2023 г.
7
до 31.07.2023 г., квалифициран от ищеца като иск по чл. 128 от КТ, във вр с чл
11, ал. 1, т. 4 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната
администрация. Ответникът счита само този иск за основателен и посочва, че
ще представи платежен документ за преведената сума от 980.00 лева на
ищцата.
По отношение на останалите предявени искове същите се оспорват
като неоснователни и е взето следното становище:
По отношение на иска, квалифициран от ищцата като иск по чл. 292
и чл. 293 от КТ, за начисляване и заплащане от Работодателя на СБКО в
размер на 3% върху брутното трудово възнаграждение за периода от
03.01.2023 г. до 31.12.2023 г., в размер на 554.40 лв. същият е неоснователен
поради следното :
От отговора на Инспекция по труда, приложен от ищцата към
исковата молба, е видно, че в хода на проверката е изискан и приобщен
Протокол № 1 /08.12.2023 г. от проведено Общо събрание на служителите в
общинска администрация гр Брегово, като единодушно е прието да се начисли
СКБО /средства за социално битово и културно обслужване/ на работниците
съгласно чл. 292 от КТ, като съгласно чл. 293 от КТ Общото събрание е
приело такива да се изплащат на служители при наличие на следните
кумулативни предпоставки: служителите да имат отработени 6 месеца и да са
в трудово правоотношение към 01.12.2023 г.
Сочи се, че съгласно чл. 354, ал. 1 от КТ „ За трудов стаж се
признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, в
следните случаи: работникът или служителят е бил без работа поради
уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата
на уволнението до възстановяването му на работа. Излага се, че от
представеното писмено доказателство от ищцата - Удостоверение №
4/10.07.2024 г., издадено от фирма „Мега Инвест“ ЕООД, е видно, че считано
от 01.11.2023 г. ищцата е работела, поради което липсва императивното
изискване на чл. 354, ал. 1 от КТ работникът или служителят да е бил без
работа поради уволнение, защото ищцата е работела.
Допълнително е посочено, че не е в правомощията на Работодателя
да взима решение за заплащане на СКБО съгласно чл. 293 от КТ - той е привел
в изпълнение решението на Общото събрание по начина и условията, при
8
които е взето.
По отношение на иска, квалифициран от ищцата като иск по чл. 128
от КТ, вр. с чл 44, ал. 1, т. 1 и чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА за заплащане на
допълнително възнаграждение в размер на една основна заплата от 1540.00
лева, същият е неоснователен, поради следното:
С Решението на ОбС - Брегово е прието да се даде допълнително
възнаграждение на всички работещи служители към 31.12.2023 г., във връзка с
реализирана икономия на финансови средства. Както е посочено по-горе и
видно от представените от ищцата доказателства за месеците ноември и
Декември 2023 г. и за Януари и Февруари 2024 г. ищцата е работела при друг
Работодател, за което друго трудово правоотношение не е поискала и
получила съгласие от Кмета на Община Брегово.
Ответникът е посочил подробни доводи за неоснователност на
твърдението на ищцата за непрекъснатост на трудово правоотношение, а
именно:
Съгласно чл. 344 от КТ при отмяна на незаконно уволнение на
уволнения работник, освен обезщетение за срок до 6 месеца по чл. 225 от КТ,
работникът или служителят се възстановява на предишната работа.
Посочва се, че непрекъснатост на трудово правоотношение ще има
само ако работникът се е явил и заел предишната длъжност, от която ищцата
не се е възползвала.
Ищцата не е предявила иск за отмяна на Заповед № 4 от 20.03.2024 г.,
с която е прекратено трудовото й правоотношение с Община Брегово, поради
неявяването й на работа в 14-дневен срок от уведомлението на съда. В
заповедта е посочено, че с влязло в сила Решение № 752 от 22.11. 2023 г. по гр.
дело № 20231320101860 по описа за 2023 г. на ВРС, ищцата е уведомена от
ВРС на 22.02.2024 г., като в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ от 14 дни лицето не
се е явило, за да заеме длъжността .
Посочено е, че съгласно ТР № 6 от 25.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2014 г., ОСГК, докладчик съдията Любка Богданова КТ „Възстановяването
на работа по смисъла на чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ представлява възраждане на
трудовото правоотношение. Чрез него не се създава ново, друго трудово
правоотношение в сравнение с прекратеното, а по силата на решението на
9
съда или при отмяна от работодателя, се постановява неговото продължаване.
Това сочи достатъчно ясно и употребеният от законодателя израз
"възстановяване", което означава отново установяване на съществувалото
преди това трудово правоотношение. Продължението на прекратеното
трудово правоотношение чрез възстановяването му се изразява в идентичност
на субектите и идентичност в съдържанието на прекратеното и възстановено
трудово правоотношение. Като продължаващо се правно отношение
трудовото правоотношение съществува във времето и чрез непрекъснатото и
повтарящо се изпълнение на правата и задълженията на страните по него във
времево отношение. Възстановяването на неправомерно прекратеното
трудово правоотношение не води до ретроактивно запълване с изпълнение на
права и задължения на веднъж изтеклото време, през което то не е
съществувало и възстановеното трудово правоотношение има действие
занапред. За в бъдеще ще съществуват, т. е. ще се изпълняват задълженията и
упражняват правата, които произтичат от продължаващото да съществува
старо чрез възстановеното трудово правоотношение. При отмяна на
незаконното уволнение и възстановяване на работника или служителя на
заеманата преди уволнението длъжност не възниква ново трудово
правоотношение, а се възстановява прекъснатото такова с незаконното
уволнение, трудовият договор продължава действието си така, сякаш изобщо
не е бил прекратяван..., той при явяване на работа продължава изпълнението
на трудовите си задължения при условията на сключения преди уволнението
трудов договор.
По отношение на иска, квалифициран от ищцата като иск с правно
основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ, вр. с чл 344, ал. 1, т. 3 от КТ, за
заплащане на сумата от 3830.00 лева - обезщетение по чл. 225 от КТ е
посочено следното от отвтника:
Ищцата, според ответника, не може да предяви нов иск по чл. 344,
ал. 1, т. 3 от КТ, вр. с чл. 225 от КТ. С влязло в сила Решение № 752 от
22.11.2023 г. по гр дело № 1860/ 2023 г. на ВРС ищцата е предявила иск по чл.
344, ал. 1 от КТ и иск по чл. 225 от КТ, като искът по чл. 225 от КТ за
присъждане на обезщетение за сумата над 4200.00 лева е отхвърлен, като
ищцата не е обжалвала решението. Законодателят е дал възможност за
присъждане на обезщетение до 6 месеца , а не задължително за присъждане на
обезщетение от 6 месеца и ищцата сама е очертала границите и срока, за който
10
е претендирала. Ищцата от ноември 2023 г. е работела при друг работодател.
3а ищцата е съществувало правото да предяви само иск за отмяна на
заповедта и възстановяване на работа, като след уважаването на исковете е
могла да предяви в друго производство иск по чл. 225 от КТ, но след като
веднъж е предявила иска по чл. 225 от КТ вр с чл. 344 от КТ, е недопустимо да
го предяви повторно .
Иска се да се постанови решение, с което да се отхвърлят
предявените от ищцата искове и да се присъдят на ответника разноските по
делото.
С молба вх. № 14229/02.12.2024 г. ответникът след като се е запознал
с приложеното към настоящото дело – гр.д. № 1860/2023 г. по описа на ВРС е
навел възражение за погасяване по давност на иска по чл. 225, във връзка с чл.
344 от КТ, тъй като е предявен извън срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, освен
това сочи също, че е и недопустим, тъй като е повторно предявен.
С протоколно определение от 18.11.2024 г. съдът е допуснал по
искане на ищеца оттегляне на иска по чл. 128, ал. 2 от КТ за сумата от
980.00 лева и е прекратил производството по делото в тази част.
С протоколно определение от 17.02.2025 г. съдът е допуснал
частично оттегляне на исковете по чл. 292 и чл. 293 от КТ и п чл. 225, ал. 2
от КТ, съгласно подадена от ищеца молба с вх. № 1434/05.02.2025 г. и
размерите на исковете са изменени, както следва:
Искът по чл. 292 и чл. 293 от КТ се счита предявен за сумата от
526.20 лв. лева, представляваща неизплатено СБКО в размер на 3% върху
брутното месечно възнаграждение за времето от 01.01.2023 г. до 31.12.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 11.07.2024 г. – датата на
подаване на исковата молба до окончателното издължаване и
Искът по чл. 225, ал. 2 от КТ - разликата в заплатите за времето от
04.11.2023 г. до 04.02.2024 г. през което ищцата е останала без работа за срок
от три месеца се счита предявен за сумата от 3755.16 лева, представляваща
обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата от 11.07.2024 г. –
датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното
издължаване.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е
11
съдебно счетоводна експертиза.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото
доказателства, приема следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че ищцата М. К. М. е била в трудово
правоотношение с ответника Община Брегово на длъжност „счетоводител“.
Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 3/03.08.2023 г.,
считано от 03.08.2023 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ по взаимно
съгласие. Горецитираната заповед е отменена и ищцата е възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител“ в отдел „Обща
администрация“ в Община Брегово с Решение № 752/22.11.2023 г.,
постановено по гр.д. № 1860/2023 г. по описа на РС – Видин, влязло в законна
сила на 16.02.2024 г. Не е спорно между страните, че ищцата следвало да се
яви на работа в срок до 07.03.2024 г., но тъй като същата не се явила в този
срок за заемане на длъжността, на която съдът я бил възстановил, със Заповед
за прекратяване на трудово правоотношение № 4 от 20.03.2024 г. трудовото й
правоотношение с ответника било прекратено.
Основното месечно трудово възнаграждение на ищцата за
длъжността „счетоводител“ при ответника е било в размер на 1400.00 /хиляда
и четиристотин/ лева.
Не се оспорва от ответника, че на 27.09.2023 г. на основание чл. 44,
ал. 2 от ЗМСМА, Закона за държавният бюджет на Република България за
2023 г., и Решение № 40/20.09.2023г., взето с Протокол № 11/20.09.2023 г. на
ОбС - Брегово, във връзка с чл. 118, ал. 3 от КТ е издадена Заповед №
146/27.09.2023 г. на Кмета на Община Брегово, съгласно която на всички
служители с непрекъснато трудово и служебно правоотношение в
Общинската Администрация, към 01.09.2023 г. да се увеличи основното
трудово възнаграждение с 10 % считано от 01.01.2023 г.
Видно от платежно нареждане /лист 34 от делото/ ответникът е
заплатил на ищцата сумата от 980.00 лева след подаване на исковата молба по
настоящото дело, а именно на 11.11.2024 г. С протоколно определение от
18.11.2024 г. съдът е допуснал по искане на ищеца оттегляне на иска по чл.
128, ал. 2 от КТ за сумата от 980.00 лева и е прекратил производството по
делото в тази част.
Не е спорно между страните, че с Протокол № 1/08.12.2023 г. от
12
проведено общо събрание на служителите в Общинска администрация -
Брегово, единодушно е прието, да се начисли СБКО на всички служители по
трудови правоотношения в размер на 3% върху брутното месечно
възнаграждение, при положение, че служителите имат отработени 6 /шест/
месеца и са по трудово правоотношение към 01.12.2023 г.
Не е спорно между страните, че със Заповед № 220/15.12.2023 г. на
Кмета на Община - Брегово, на основание чл. 44, ал. 1, т. 1, чл. 44, ал. 2 от
ЗМСМА и във връзка с чл. 29 от вътрешните правила за работната заплата на
Община Брегово, кметът е разпоредил да се начисли и изплати през месец
декември 2023 г. допълнително възнаграждение в размер на една основна
заплата на служителите, във връзка с реализирана икономия на финансови
средства. Предложението е извършено от Началник отдел ОА /обща
администрация/, въз основа на реално отработени най-малко 6 /шест/ месеца
през периода 01.01.2023 г. - 31.12.2023 г. като окончателното определяне на
индивидуалните размери на допълнителното/извънредно възнаграждение на
служителите е извършено със Заповед № 224 от 15.12.2023 г. на кмета на
Община Брегово.
Видно от гр. д. № 1860/2023 г. по описа на РС – Видин, приложено
по настоящото дело е, че с протоколно определение от 08.11.2023 г. по делото
е прекратено производството в частта на исковата претенция по чл. 225, ал. 1
от КТ за периода от 03.11.2023 г. до 03.02.2024 г., както и за сумата от 4200.00
лева, поради оттегляне на исковата претенция в тази част.
Видно от влязлото в законна сила Решение № 752 от 22.11.2023 г.,
постановено по гр. дело № 1860/2023 г. по описа на Районен съд – Видин
/приложено по настоящото дело/, Съдът е признал за незаконно уволнението
на ищцата и е отменил Заповед № 3/03.08.2023 г., издадена от кмета на
Община - Брегово и я е възстановил на заеманата преди уволнението
длъжност „счетоводител“ в отдел „Обща администрация“ в Община – Брегово.
Със същото Съдът е осъдил Община Брегово на основание чл. 225, ал. 1 от КТ
във връзка с чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ да й заплати сумата от 3780.00 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа, за периода от 03.08.2023
г. до 03.11.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
подаване на исковата молба в Съда 18.09.2023г. до окончателното плащане.
Видно от представеното от ищцата Удостоверение изх. №
13
4/10.07.2024 г. на „Мега Инвест 2015” ЕООД е, че за периода от ноември 2022
г. до януари 2022 г. включително ищцата е получила брутно трудово
възнаграждение в размер на 790.00 лева за трите месеца.
По делото е представено и копие от писмо от Дирекция „Инспекция
по труда“ – Видин изх. № 24049391/23.05.2024 г. относно сигнал, подаден от
ищцата с вх. № 24042849/19.04.2024 г.
Вещото лице е посочило в заключението си, че размера на сумите за
СБКО в размер на 3 % върху брутното месечно възнаграждение, които
работодателят е следвало да начисли на ищцата за времето от 03.01.2023 г. до
31.12.2023 г. е в общ размер на 526.20 лева, а именно: за периода от 03.01.2023
г. /датата на назначаване/ до 02.08.2023 г. /датата на освобождаване/ - сумата
от 310.92 лева, за периода от 03.08.2023 г. до 31.12.2023 г. сумата в размер на
215.28 лева.
От заключението на вещото лице се установява, че сумата, която
работодателят е следвало да начисли на ищцата във връзка със Заповед №
220/15.12.2023 г. на кмета на Община Брегово на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и
чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и във връзка с чл. 29 от вътрешните правила за
работна заплата на Община Брегово – допълнително възнаграждение в размер
на една основна заплата на служителите, във връзка с реализирана икономия
на финансови средства - допълнително трудово възнаграждение, е в размер на
1540.00 лева.
Вещото лице е посочило, че размерът на обезщетението по чл. 225 от
КТ за три месеца, за периода от 04.11.2023 г. до 04.02.2024 г., като се вземе
предвид полученото от ищцата възнаграждение при другия роботодател през
същия период, е в размер на 3755.16 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и
компетентно изготвено.
Ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил
претендираните суми на ищцата, с изключение на сумата от 980.00 лева, която
е заплатена след подаване на исковата молба на 11.11.2024 г., след което искът
за тази сума е оттеглен от ищцата и е прекратено производството по делото в
тази част.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
14
следното от правна страна:
Предявените искове са допустими: налице е активна и пасивна
процесуална легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед
твърденията в исковата молба, че страните по делото са били в трудово
правоотношение до 03.08.2023 г., когато същото било прекратено със Заповед
№ 3 от същата дата на кмета на Община Брегово, която била отменена с
Решение по гр.д. № 1860/2023 г. на ВРС и ищцата била възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност.
Неоснователно е възражението на ответника, че искът по чл. 225, ал.
1 и 2 от КТ е недопустим, тъй като бил повторно предявен. Видно от гр. д. №
1860/2023 г. по описа на РС – Видин, приложено по настоящото дело е, че с
протоколно определение от 08.11.2023 г. по делото е прекратено
производството в частта на исковата претенция по чл. 225, ал. 1 от КТ за
периода от 03.11.2023 г. до 03.02.2024 г., както и за сумата от 4200.00 лева,
поради оттегляне на исковата претенция в тази част. Оттеглянето на иска е
процесуално действие на ищеца, с което той заявява, че се отказва да получи
по висящия процес търсената с иска защита, но запазва правното си твърдение
и възможността да го заяви с нов иск. С оглед гореизложеното, искът по чл.
225, ал. 1 и 2 от КТ, предявен в настоящото производство за процесния период
се явява допустим.
По предявения обективно съединен иск с правно основание чл. 292 и
чл. 293 от КТ, съдът намира следното:
Съгласно посочените разпоредби на чл. 292 и чл. 293 КТ, социално-
битовото и културно обслужване на работниците и служителите се финансира
със средства на работодателя, а начинът на използване на средствата се
определя с решение на общото събрание на работниците и служителите.
Изводът, който е пряко изводим от тези правни норми е, че СБКО се
предвиждат и осигуряват за работещите в предприятието, т.е. правото на
социални плащания е последица от работа по трудово правоотношение. Макар
и отношенията по социално-битовото и културното обслужване на
работниците и служителите да са вън от престацията и заплащането на
работната сила, които са в основата на трудовото правоотношение, те са
непосредствено свързани с него и се развиват между страните по трудовото
правоотношение. Изключенията от това правило са изрично уредени в
15
разпоредбите на чл. 299 и чл. 300 КТ, предвиждащи, че социалните фондове и
формите на социално обслужване могат да се ползват и от семействата на
работниците и служителите и от пенсионери, работили при същия
работодател, но само при наличието на решение на общото събрание на
работниците и служителите за това. Тези разпоредби не могат да бъдат
тълкувани разширително и от тях не могат да бъдат извличани аргументи, че
социални плащания могат да бъдат извършвани и в полза на други лица, които
не са в трудово правоотношение, извън изрично посочените такива.
От представения по делото Протокол № 01/08.12.2023 г. от
проведено общо събрание на служителите в общинска администрация гр.
Брегово е видно, че средствата за СБКО в общинска администрация гр.
Брегово за календарната 2023 г. се разпределят в размер на 3 % върху
брутното месечно възнаграждение, при условие, че служителите имат реално
отработени 6 /шест/ месеца и са по трудово правоотношение към 01.12.2023 г.
Не се оспорва по делото, че ищцата е назначена на работа в Община
Брегово на 03.01.2023 г. и трудовото й правоотношение е прекратено със
Заповед № 37 на 03.08.2023 г. От гореизложеното е видно, че същата има
реално отработени 6 /шест/ месеца в ответната община за 2023 г. Към
01.12.2023 г. обаче, между страните по делото не е съществувало трудово
правоотношение, тъй като същото е било прекратено със Заповед №
37/03.08.2023 г. на кмета на Община Брегово. При това положение настоящият
съдебен състав намира, че ищцата не е имала право на социални плащания за
процесния период, тъй като към 01.12.2023 г. не е работила по трудово
правоотношение в Община Брегово.
Основният въпрос е дали такова право е възникнало с обратна сила
за ищцата след отмяна на уволнението й като незаконно и възстановяването й
на заеманата преди уволнението длъжност за извършените от работодателя
социални плащания в периода на незаконното й уволнение.
Съдебната практика непротиворечиво приема, че решението на съда,
с което се уважава иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на незаконно уволненият
работник или служител, няма обратно действие. С него се възстановява
същото по вид трудово правоотношение, съществувало между страните – за
същата работа, при същите условия на заеманата преди това длъжност, но не
се заличават осъществилите се междувременно факти и обстоятелства, имащи
16
отношение към съществувалото, съответно, възстановено трудово
правоотношение /в този смисъл са Решение № 440/14.12.2011 г. по гр.д.№
960/2010 г. на ВКС, III г.о., Решение № 111/05.07.2016 г. по гр.д.№ 4935/2015 г.
на ВКС, ІV г.о. и др./. Изводът, че възстановяването на работа има действие
занапред и не поражда с обратна сила всички права, които незаконно
уволненият работник или служител би имал в периода на незаконното
уволнение, се потвърждава от законодателната уредба, която урежда изрично
и изчерпателно последиците от незаконното уволнение. Така например,
разпоредбата на чл. 225 КТ не предвижда право на незаконно уволнения
работник или служител да получи всички полагащи му се трудови
възнаграждения за периода на незаконното уволнение, а лимитира
отговорността на работодателя до обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение на работника или служителя за времето, през което е останал
без работа поради уволнението, но за не повече от 6 месеца. Друга разпоредба,
уреждаща последиците при отмяна на незаконно уволнение, е тази на чл. 354,
ал. 1, т. 1 КТ. Според тази разпоредба, за трудов стаж се признава и времето,
през което не е съществувало трудово правоотношение, в случаите, когато
работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е
признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до
възстановяването му на работа. Тази законова фикция обаче е относима
единствено към трудовия стаж, но не и към останалите последици от работа
по трудово правоотношение, в т.ч. и към социалните плащания. Нещо повече,
от самата формулировка на ал. 1 на чл. 354 КТ е видно, че законодателят
изрично посочва, че през времето на незаконното уволнение между страните
не съществува трудово правоотношение.
При тези съображения, настоящият съдът намира, че липсва
предвидено в законов или подзаконов нормативен акт основание за
присъждане на социални плащания в размерите, които работодателят е
изплатил на останалите работници и служители в предприятието в периода на
незаконното уволнение на ищцата. Основание за изплащането на тези суми не
може да се намери и във взетото решение от Общото събрание на работниците
и служителите.
В случая, релевантният въпрос е дали в периода на незаконното
уволнение ищцата е имала качеството на работник или служител на Община
Брегово, а не дали реално е престирала работна сила. Такова разграничение
17
следва да бъде направено с оглед на това, че правото на социални плащания
възниква само в полза на работниците и служителите, а реалното неполагане
на труд може да се дължи не само на незаконното уволнение, но и на други
обективни причини – напр. отпуск по болест, отпуск за отглеждане на дете и
пр. Както бе посочено, разпоредбата на чл. 292 КТ предвижда, че
работодателят финансира социално-битовото и културно обслужване на
работниците и служителите. Според чл. 293 КТ, единствено разпределението
и ползването на средствата е въпрос от компетентността на общото събрание
на работниците и служителите, като по този въпрос общото събрание следва
да се произнесе едва на база взето решение на работодателя за отпускането на
средствата. Този извод се налага от обстоятелството, че отделянето на
средства за работниците и служителите и определянето на техния размер
съставлява дискреционно право на работодателя, поради което и само ако то е
упражнено, възниква и последващото право на общото събрание на
работниците и служителите да разпредели тези средства. В правомощията на
Общото събрание не се включва разширяването на обхвата на лица, имащи
право да ползват социалните фондове, освен в изрично посочените случаи на
чл. 299 и чл. 300 КТ, които не са относими към конкретния казус. Както бе
посочено по-горе, в периода на незаконното уволнение, трудовото
правоотношение между страните е било прекратено и не е съществувало,
поради което ищцата М. К. М. не е имала качеството на работник или
служител в ответната община. При изяснената компетентност на Общото
събраните да разпределя предоставените от работодателя средства за СБКО на
работниците и служителите, не може да се приеме, че тези решения могат да
породят права за лица, които не са имали такова качество в периода на
социалните плащания.
В обобщение на изложеното, съдът намира, че в полза на ищцата М.
К. М., след възстановяването й на работа, не е възникнало субективно право
да получи средства за СБКО за периода на незаконното й уволнение, поради
което предявения иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По предявения обективно съединен иск с правно основание чл. 128
от КТ, във връзка с чл. 44, ал. 1, т. 1 и чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, съдът намира
следното:
От представената по делото Заповед № 220/15.12.2023 г. на кмета на
18
Община Брегово е видно, че на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и чл. 44, ал. 2 от
ЗМСМА и във връзка с чл. 29 от Вътрешни правила за работна заплата в
Община Брегово кметът на Общината е наредил да се начисли и изплати през
месец Декември 2023 г. допълнително/извънредно възнаграждение в размер на
една основна заплата на служителите в общинска администрация Брегово, във
връзка с реализирана икономия на финансови средства в Община Брегово. В
заповедта е посочено, че предложението за индивидуалния размер на
допълнителни възнаграждения следва да се извърши от началник отдел Обща
администрация и началник отдел Специализирана администрация, въз основа
на реално отработени най-малко 6 месеца през периода 01.01.2023 г. –
15.12.2023 г.
Важно място в мотивацията на персонала имат стимулиращите
добавки към заплататата (допълнително материално стимулиране (ДМС), тъй
като чрез тях се обвързва по-тясно трудовото представяне на работника или
служителя. Съществува голямо разнообразие на стимулиращите добавки.
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е
подзаконов нормативен акт, който урежда структурата и организацията на
работната заплата, видовете и размерите на допълнителните трудови
възнаграждения, редът и начинът за определяне и изчислуване на трудовите
възнаграждения на работниците и служителите. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от
цитираната Наредба, когато това е предвидено в Колективен трудов договор,
Вътрешните правила на работодателя или Индивидуален трудов договор,
работникът има право на допълнително възнаграждение за положения от него
труд. ДМС са форма и елемент на допълнителното трудово възнаграждение за
допълнително положен труд или за постигнати по-добри резултати извън
основната работна заплата. Сумите за допълнително възнаграждение за
постигнати резултати не са безусловно дължими, като единствено в
прерогативите на работодателя е да преценява и да взема решение относно
тяхното изплащане в полза на кого да се извърши. В процесния случай се
касае именно за таково ДМС, регламентирано с вътрешен акт на работодателя
– Заповед за начисляване на допълнително/извънредно възнаграждение в
размер на една основна заплата на служителите в общинска администрация -
Брегово, във връзка с реализирана икономия на финансови средства в Община
Брегово. Съобразно приложената по делото Заповед № 220/15.12.2023 г. право
на допълнително/извънредно възнаграждение имат служителите в общинска
19
администрация - Брегово въз основа на реално отработени най-малко 6 /шест/
месеца през периода 01.01.2023 г. – 15.12.2023 г.
Спорният по делото въпрос касае именно факта, дали има право
ищцата М. К. М. на бонуси, дължими към възнаграждението й за 2023 година,
тъй като както се посочи по-горе в мотивите на решението същата не е била
служител в общинска администрация Брегово към 15.12.2023 г. /датата на
заповедта/, въпреки, че има реално отработени 6 /шест/ месеца през периода,
посочен в Заповед № 220/15.12.2023 г.
Чл. 128, т. 2 КТ предвижда, че работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. По делото, както и в гр.д. № 1860/2023 г. по описа на
ВРС, приложено по настоящото дело, липсват доказателства в трудовият
договор на ищцата да е уговорено изрично, че работодателят й дължи
допълнително годишно стимулиране. Този вид възнаграждение не е и сред
елементите на трудовото възнаграждение, установени в чл. 6 от Наредбата за
структурата на работната заплата, за да може да се приеме, че това е
задължително дължимо възнаграждение. То се изплаща по преценка на
работодателя и в размер, определен от него едностранно.
С оглед изоженото този иск следва да се отхвърли изцяло, като
неоснователен.
По предявения обективно съединен иск с правно основание чл. 225,
ал. 1 и ал. 2 от КТ, във връзка с чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, съдът намира
следното:
По отношение на иска по чл. 225, ал. 1 КТ, във връзка с чл. 344, ал. 1,
т. 3 давността е тригодишна (чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ), което означава, че
претенцията на ищцата по отношение на този иск не е погасена по давност,
поради което следва да се разгледа по същество. Възражението на ответника в
този смисъл е неоснователно.
Този иск предпоставя незаконно уволнение. Следователно
прекратяването на трудовото правоотношение трябва да е признато за
незаконно и заповедта за това трябва да е била отменена като незаконна.
Следва ищецът да докаже и втората предпоставка за уважаването на иска, а
именно, че е останал без работа поради незаконното уволнение, както и че е
налице причинна връзка между двете.
20
В настоящия случай се доказа незаконосъобразност на
прекратяването на трудовото правоотношение между ищеца и ответника.
Видно от приложеното по настоящото дело гр.д. № 1860/2023 г. РС – Видин се
е произнесъл с Решение № 752/22.11.2023 г. по горецитираното дело, влязло в
законна сила на 16.02.2024 г., от което е видно, че съдът е признал за
незаконно уволнението и е отменил Заповед № 27/03.08.2023 г., издадена от
кмета на Община Брегово.
С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд
(ВКС) от 15.05.2024 г. е образувано Тълкувателно дело № 3/2024 г. за
приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската
колегия (ОСГК) по следния въпрос, поставен в Определение № 655/15.02.2024
г. по гр. д. № 2511/2023 г. на III г. о. на ВКС: „Кой е началният момент на
погасителната давност за вземането по чл. 225, ал. 1 КТ – денят на
уволнението или денят на влизане в сила на съдебното решение, с което е
уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за
незаконно и отмяната му?“. Към настоящия момент няма произнасяне с ТР от
ВКС по горецитираното дело.
При тези факти съдът прави извод, че тригодишният давностен срок
по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ за вземането по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 е започнал да тече
при условията на чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ на 04.08.2023 г. (деня след
уволнението) и следва да изтече на 04.08.2026 г. т.е. претенцията на ищцата по
отношение на този иск не е погасена по давност.
Предпоставка за основателност на иска за обезщетение по чл. 225,
ал. 1 КТ е установяването на незаконното прекратяване на трудовото
правоотношение и оставането на служителя без работа в определения от
закона шестмесечен срок. Кумулативното наличие на тези две условия
предпоставя основателност на иска по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ, във връзка с
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, без да се изследва причинна връзка между уволнението
и оставането на служителя без работа, а размера на вредите е фингиран от
закона. Изключението, въведено в чл. 225, ал. 2 КТ е само за случаите, когато
работникът е реализирал в същия период осигурителен доход от друго
правоотношение.
Когато в рамките на шестмесечния период след незаконното
уволнение, работникът или служителят е постъпил на работа при нов
21
работодател по трудов договор със срок, изтекъл в рамките на шестте месеца,
първоначалния работодател дължи обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ за периода
преди и след времетраенето на срочния трудов договор, а по време на
изпълнението му, ако работата е била по-ниско платена и обезщетение по чл.
225, ал.2 КТ. В тази хипотеза, причинно-следствената връзка между
незаконното уволнение и причинената вреда от оставането без работа не е
прекъсната - с постъпването си на работа по срочно трудово правоотношение,
служителят е ограничил размера на вредите от незаконното уволнение, но не е
реализирал постоянния доход, следващ се при безсрочно трудово
правоотношение, обезпечаващ нормалното поемане на непосредствените
нужди за съществуване.
Когато в рамките на шестмесечния период след незаконното
уволнение, работникът или служителят е постъпил на работа при нов
работодател по трудов договор за неопределено време, обезщетение по чл.
225, ал. 1 КТ се дължи за периода от уволнението до постъпването на новата
работа, а след постъпването, ако тази работа е по-ниско платена се дължи
обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ до изтичане на шестмесечен срок.
В процесния случай е установено, че ищцата след 04.11.2023 г. е
работила при друг работодател и за периода от 01.11.2023 г. до 01.02.2024 г. е
получила брутно трудово възнаграждение в размер на 790.00 лева. Видно е, че
същото е значително по-ниско от това, което е получавала от Община –
Брегово. От заключението на вещото лице е видно, че общият размер на
претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 2 от КТ за три месеца, като се
вземе предвид полученото от ищцата възнаграждение при другия работодател
през същия период, е в размер на 3755.16 лева, който съвпада с претендирания
от ищцата размер, поради което искът следва да се уважи в пълен размер,
ведно със законната лихва върху главницата от 11.07.2024 г. – датата на
подаване на исковата молба до окончателното издължаване.
По разноските
Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 1500.00 лева. Направено е възражение от ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което в случая е основателно. Адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
22
работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) в размер на 980.14 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца направените разноски съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът дължи и разноски на ищеца във връзка с иска по чл. 128 от КТ с
цена на иска 980.00 лева, който иск беше погасен чрез плащане в хода на
настоящото производство. С оглед гореизложеното, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 682.38 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 359 от КТ, ответникът
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС -
Видин разноски за вещо лице и държавна такса съразмерно с уважената част
от исковете, а именно: за вещо лице в размер на 83.54 лева и държавна такса в
размер на 189.40 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ищецът следва да заплати на ответника
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, а именно направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 283.44 лева.
С оглед изхода на делото ищецът следва да заплати и в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Видин разноски за вещо лице в
размер на 36.46 лева.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ще следва да се допусне
предварително изпълнение на решението в частта на присъденото
обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ.
Воден от горното , Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА БРЕГОВО, БУЛСТАТ *********, със седалище: гр.
Брегово, пл. „Централен“ № 1, представлявано от кмета на Общината, да
заплати на М. К. М., ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. Брегово, обл.
Видин, ул. „Владимир Заимов“ № 2, чрез адвокат пълномощник К. Г. от АК –
Видин, съдебен адрес: гр. Видин, ул. „Цар Александър II“ № 3, ет. 3 сумата от
3755.16 /три хиляди седемстотин петдесет и пет лв. и шестнадесет ст./ лева,
представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 2 от КТ - разликата в заплатите за
времето от 04.11.2023 г. до 04.02.2024 г., през което ищцата е останала без
работа за срок от три месеца, ведно със законната лихва върху главницата от
23
11.07.2024 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното
издължаване.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 292 и чл. 293 от КТ, предявен от М. К. М.,
ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. Брегово, обл. Видин, ул. „Владимир
Заимов“ № 2, чрез адвокат пълномощник К. Г. от АК – Видин против
ОБЩИНА БРЕГОВО, БУЛСТАТ *********, със седалище: гр. Брегово, пл.
„Централен“ № 1, представлявано от кмета на Общината , за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 526.20 лева, представляваща
неизплатено СБКО в размер на 3% върху брутното месечно възнаграждение за
времето от 01.01.2023 г. до 31.12.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 11.07.2024 г. – датата на подаване на исковата молба до
окончателното издължаване, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 128 от КТ, във връзка с чл. 44, ал. 1, т. 1 и
чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, предявен от М. К. М., ЕГН **********, с адрес: с. К.,
общ. Брегово, обл. Видин, ул. „Владимир Заимов“ № 2, чрез адвокат
пълномощник К. Г. от АК – Видин против ОБЩИНА БРЕГОВО, БУЛСТАТ
*********, със седалище: гр. Брегово, пл. „Централен“ № 1, представлявано
от кмета на Общината, за осъждане на ответника да заплати на ищеца Сумата
от 1540.00 лева, представляваща допълнително възнаграждение в размер на
една основна заплата на служителите, във връзка с реализирана икономия на
финансви средства, ведно със законната лихва върху главницата от 11.07.2024
г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното издължаване, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ОБЩИНА БРЕГОВО, БУЛСТАТ *********, със
седалище: гр. Брегово, пл. „Централен“ № 1, представлявано от кмета на
Общината, да заплати на М. К. М., ЕГН **********, с адрес: с. К., общ.
Брегово, обл. Видин, ул. „Владимир Заимов“ № 2, чрез адвокат пълномощник
К. Г. от АК – Видин, съдебен адрес: гр. Видин, ул. „Цар Александър II“ № 3,
ет. 3, разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
исковете, в размер на 682.38 лева.
ОСЪЖДА М. К. М., ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. Брегово,
обл. Видин, ул. „Владимир Заимов“ № 2 да заплати на ОБЩИНА БРЕГОВО,
БУЛСТАТ *********, със седалище: гр. Брегово, пл. „Централен“ № 1,
представлявано от кмета на Общината, разноски за адвокатско
24
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на
283.44 лева.
ОСЪЖДА ОБЩИНА БРЕГОВО, БУЛСТАТ *********, със
седалище: гр. Брегово, пл. „Централен“ № 1, представлявано от кмета на
Общината, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - Видин сумата от 189.40 лева - държавна такса и разноски за
вещо лице в размер на 83.54 лева.
ОСЪЖДА М. К. М., ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. Брегово,
обл. Видин, ул. „Владимир Заимов“ № 2, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Видин, разноски за вещо лице в
размер на 36.46 лева.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта на присъденото обезщетение по чл. 225, ал.
1 и ал. 2 от КТ, като решението в тази част подлежи на обжалване с частна
жалба пред Окръжен съд - Видин в едноседмичен срок от връчването му.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Видин в двуседмичен срок считан от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
25