РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Сандански, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Иван Й. Филчев
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно
наказателно дело № 20211250200275 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от КР. Н. П., ЕГН**********, с постоянен адрес в гр. С*******,
ул.“Ш********“ №*, ет.*, ап.*, против Наказателно постановление № БЛ-7/15.08.2019г.,
издадено от Началник РДНСК – Б*********, с което на жалбоподателя, за административно
нарушение по чл.185, ал.2 ЗУТ, на основание чл.232, ал.1, т.2, чл. 239, ал.1, т.2 вр. чл.222,
ал.1, т.15 ЗУТ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда/
лева.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на НП. Твърди се
неясна и неправилна квалификация на вмененото нарушение. Оспорва се като невярна
изложената в НП фактическа обстановка. Твърди се противоречие между описаното като
нарушение деяние и дадената от АНО правна квалификация на същото. Твърде се
нарушение на процесуалните правила, предвид посочването като основание за издаване на
НП Заповед №ДК-10-ЮЗР-114/21.11.2018г., тъй като същата не е влязла в сила към момента
на издаване на НП. Обсъжда се съдържанието на НП, като се сочи, че в същото липсва ясно
и категорично посочване на извършеното нарушение – с оглед общата квалификация на
претендираното нарушение и множеството хипотези на чл.185, ал.2 от ЗУТ. Посочват се
като нарушение и необсъждането на възражението, подадено от санкционираното лице при
връчване на АУАН и липсата на проверка за законосъобразност и правилност на АУАН.
В съдебното заседание, жалбоподателя, редовно призован не се явява, представлява се от
упълномощен представител, който поддържа жалбата по изложените в същата съображение
и иска отмяна на НП. Прави доказателствени искания. В хода на съдебните прения иска
отмяна на НП по изложените в жалбата съображение и предвид установеното издаване на
същото след изтичане на предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове. Претендира
възнаграждение за ангажирането на защитник.
Административнонаказаващият орган, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния
1
си представител оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, като неоснователна и
да бъде потвърдено издаденото НП, като правилно и законосъобразно. Претендира
юрисконксултско възнаграждение.
За Териториално отделение С********* при РП Б*************д, уведомени по реда на
чл.62, ЗАНН, представител не се явява и не изразява становище по спора.
По делото са приети писмени доказателства. Разпитани са свидетелите А.Д.-Шкордова и
Т.С..
Районният съд, след преценка на събраните доказателства и във връзка с доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 17.07.2018г. в сградата на Община С************* арх.КР. Н. П., във функциите си
главен архитект на Община С*********** е издал Разрешение за строеж № 92/17.07.2018г.
за "Преустройство-разделяне на трети жилищен етаж с идентификатор 65334.301.2920.33.9
по КККР на гр. С**********и в две самостоятелни жилища, както следва: североизточно
жилище с площ от 96.25 кв.м. и югозападно жилище с площ от 68,80 кв.м. в жилищен блок
№ 5, вх.Б, кв.173 па плана на гр. С*********** с идентификатор 65334.301.2920.33 по КККР
на гр. Сандански, с вписани възложители Н. Т. С. и М. Х. С..
Срещу даденото разрешение за строеж и самото преустройство е постъпил сигнал в ДНСК
Б*********, при което била извършена проверка относно спазване изискванията на ЗУТ и
подзаконовите актове по неговото приложение при издаване на посоченото Разрешение за
строеж. Проверката била извършена от свидетелите Д******-Ш********* и Т.С.. Било
установено, че жалбоподателят е издал Разрешение за строеж № 92/17.07.2018г. без решение
на общото събрание на собствениците на обекта и изричното съгласие на всички
съсобственици – непосредствени съседи на обекта.
От Началника на РДНСК - ЮЗР е издадена Заповед № ДК-10-ЮЗР-114/21.11.2018г., с която
е отменено издаденото от гл.архитект на Община С****** Разрешение за строеж №
92/17.07.2018г. като незаконосъобразно. Сочи се, че нарушението е установено на
21.11.2018г. при издаването на Заповед № ДК-10-ЮЗР-114/21.11.2018г. на Началника на
РДНСК-ЮЗР по образуваната административна преписка в регионалния отдел.
Нарушителят К.П. е поканен да се яви на 19.02.2019г. в регионалния отдел за съставянето на
акт по ЗАНН с писмо с изх. № РС-СД-1039-00-136/28.01.2019г. на РДНСК – Б***********.
Писмото е връчено лично на арх.К.П. на 05.02.2019г. На 04.05.2018г. Тъй като
жалбоподателят П. не се е явил в РДНСК – Б******, инж.А.Д.-Ш*****, в присъствието на
инж.Т.С., и двете на длъжност "старши инспектор" при РДНСК – Б*********, съставила акт
№ Бл-8/20.02.2019г. в отсъствие на нарушителя, с който е приела, че е установено
извършено от арх.П. нарушение по чл.185, ал.2 от ЗУТ. Актът е предявен и връчен на
жалбоподателя П. лично, срещу подпис на 06.03.2019г.
По така съставения акт за установяване извършване на административно нарушение е
постъпило писмено възражение вх. № РС-СД-1039-00-747/12.03.2019г. в регионалния отдел
в законоустановения срок, видно от констативен протокол от 20.03.2019г. на РДНСК-
Б*********.
Административнонаказващият орган е приел, че възражението е неоснователно, тъй като не
са изложени нови факти, оборващи констатациите по съставения акт № Бл-8/20.02.2019г.,
като въз основа на същия, на 15.08.2019г. ВрИД Началник на РДНСК – Б********* е издал
атакуваното Наказателно постановление № Бл-7, с което за извършено административно
нарушение по чл.185, ал.2 от ЗУТ, на основание чл.232, ал.1, т.2, пр.3 от ЗУТ е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 1000 /хиляда/ лева.
НП е получено лично от жалбоподателя на 30.06.2020г., като срещу същото в
законоустановения срок е подадена разглежданата в настоящото производство жалба.
По делото е представена Заповед № РД-13-171 от 13.06.2019г. на Началника на ДНСК,
удостоверяваща материалната компетентност на издателя на обжалваното наказателно
постановление.
2
Изискани и представени по делото са документи, съдържащи се в административна
преписка, във връзка с жалба на арх.К.П. срещу Заповед № ДК-10-ЮЗР-114/21.11.2018г., с
която е отменено издаденото от гл.архитект на Община С********** Разрешение за строеж
№ 92/17.07.2018г. /също приложена по делото/, с която е отменено издаденото от
гл.архитект на Община С*********** Разрешение за строеж № 92/17.07.2018г.
Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на актосъставителя А.Д.-
Ш********** и свидетеля по акта Т.С., които са категорични, че жалбоподателят арх.П., в
качеството си на Гл. архитект на Община С******* неправилно е издал Разрешение за
строеж № 92/17.07.2018г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-дневен срок от връчване
на наказателното постановление, поради което е допустима, разгледана по същество е
основателна:
Наведените в жалбата възражения в по-голямата си част съдът намира за основателни и
установени . Така в АУАН и НП подробно и на няколко места е посочено какво е
нарушението на жалбоподателя. Същевременно, по никакъв начин не е конкретизирано коя
точно от хипотезите на ал.2 чл.185 УЗТ е налице и защо в случая не е налице някоя от
хипотезите визирани в ал.1, изключващи приложението на ал.2. Твърди се в АУАН и НП,
че жалбоподателят е издал Разрешение за строеж за "Преустройство-разделяне на трети
жилищен етаж с идентификатор 65334.301.2920.33.9 по КККР на гр. С*********** в две
самостоятелни жилища, както следва: североизточно жилище с площ от 96.25 кв.м. и
югозападно жилище с площ от 68,80 кв.м. в жилищен блок № 5, вх.Б, кв.173 па плана на гр.
С******** с идентификатор 65334.301.2920.33 по КККР на гр. С********* с вписани
възложители Н.Т. С. и М. Х. С., без решение на общото събрание на собствениците и без
изричното съгласие на съсобствениците, непосредствени съседи на обекта… |описаното
преустройство са изразява в избиване на врата в тухлена стена от стълбищната клетка, която
е обща част. Същата стена – макар и без да е посочено – за да бъде преустроена във отвор за
врата обаче явно е и част от преустрояваното жилище – собственост на Н. и М.С.. В този
смисъл и липсва изрично уточняване в АУАН и в НП защо е прието, че се касае за обща
част, за чието преустройство е необходимо съгласието на съсобствениците – и то дадено
след проведено общо събрание. Посочено е също така, че преустройството ще се засегне
фасадна стена – без да е конкретизирано по какъв начин…. – без съгласието на останалите
собственици на сградата – в случай на без съгласието на Г. С.. Същевременно от
приложеният по делото сигнал се установява, че С. възразява срещу изграждането на отвор
за врата в стълбищната клетка, не и срещу промяната във фасадата – макар и неясно каква…
Т.е. не е налице и изричното несъгласие на съсобственик съсед за това преустройство,
посочено като основания за извода та АНО за осъществено нарушение. В АУАН и в НП по
никакъв начин е не е мотивирано защо контролните органи са приели, че са нарушени
изискванията на ЗУТ относно извършване на посочените преустройства. Предвид
разпоредбата на чл.185, ал.1, т.3 от ЗУТ, която посочва, че не се изисква съгласието на
останалите собственици в сградата при преустройство на собствени помещения или части от
тях, когато не се засягат съществено общите части на сградата е било задължително в
АУАН и в НП да се посочи, защо контролните органи приемат, че описаното от тях
нарушение – изграждане на входна врата в стена, част от обект, собственост на
възложителите и едновременно с това обща част представлява съществено засягане на тази
обща част, което и да налага провеждането на общо събрание и получаване на съгласие от
станалите съсобственици в общите части на сградата. По същия начин липсва
конкретизиране и мотивиране досежно твърдяното преустройство на фасадна стена, като в
случая не е ясно какво е това преустройство, на коя стена и как същото се явява съществено
засягане на общите части на сградата. На тази въпроси частично е отговорено в цитираната
Заповед №ДК-10-ЮЗР-114/21.11.2018г., с което е отменено издаденото от жалбоподателя
разрешение за строеж. В заповедта подробно е описано предвидените конструктивни
изменение и е обсъдено защо издалият заповедта не приема, че в случая не се касае за някоя
3
от хипотезите на чл.185, ал.1 от ЗУТ. И в тази заповед обаче липсват мотиви на какво
основания контролният орган приема, че се касае за съществено засягане на общи части…
Изобщо не е осъдено обстоятелството, че се касае собственост на заявителя на целия етаж,
на който се извършва преустройство, поради което и следва да се мотивира по какъв начин
преустройството засяга общите части. Липсва и чисто професионално мотивиране за това
обстоятелство – как избиването на входна врата в стълбищната клетка и промяна във
фасадната стена ще засегнат съществено общите части – че променят тяхната конструктивна
цялост и предназначение, ще променят функционалното им предназначение, ще застрашат
целостта и здравината на цялата сграда или на отделни нейни части. Като цяло, дори в
Заповед №ДК-10-ЮЗР-114/21.11.2018г., в която доста по-подробно и мотивирано
отколкото в АУАН и НП е описано защо контролният орган е приел, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбите на ЗУТ липсва ясна мотивировка относно основния от значение за
решението на органа елемент – какво е същественото засягане на общите части на сградата,
което налага провеждането на общо събрание и получаване на съгласие от останалите
съсобственици по смисъла на чл.185, ал.2 от ЗУТ.
Доколкото цитираните обстоятелства относно вида и естеството на преустройството на
обект, собственост на заявителите, разрешено то жалбоподателя изобщо не е ясно обсъдено
и мотивирано в НП, съдът приема, че същото е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено само на това основание. В случая издалият НП орган не може да се позовава на
издадената заповед за отмяна на разрешението за строеж, нито на мотивите в същата за да
запълни необходимото по закон съдържание на санкциониращия акт. Още повече, при
условие, че както бе-посочено по-горе самата заповед не е достатъчно ясна и мотивирана
относно изводите за необходимостта от спазване на процедурата по чл.185, ал.2 от ЗУТ и на
второ място, към момента на издаване на НП същата не е била влязла в сила, поради което и
изводите на издалият я контролен орган не са задължителни.
Именно и посоченото пък мотивира настоящия състав да приеме, че освен всичко друго НП
е издадено след изтичане на предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове. Съгласно чл.34, ал.1 от
ЗАНН, не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушението
или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Видно от доказателствата по
делото е, че акта е бил съставен на 20.02.2019г., като наказващият орган неправилно е приел,
че нарушението е било установено едва с издаването на Заповед № ДК-10-ЮЗР-
114/21.11.2018г. на Началника на РДНСК-ЮЗР, с която са отменени одобрените на под №
111 на 17.07.2018г. инвестиционни проекти и Разрешение за строеж № 92/17.07.2018г. за
"Преустройство – разделяне на трети жилищен етаж с идентификатор 65334.301.2920.33.9
по КККР на гр. С....... две самостоятелни жилища, както следва: североизточно жилище с
площ от 96.25 кв.м. и югозападно жилище с площ от 68,80 кв.м. в жилищен блок № 5, вх.Б,
кв.173 па плана на гр. С********* с идентификатор 65334.301.2920.33 по КККР на гр.
С***********. От съдържанието на самата заповед се установява по безспорен и
категоричен начин, че в Община С*********** с вх. № 9400-2873/09.08.2018г. е постъпило
възражение от Г. С. срещу Разрешение за строеж № 92/17.07.2018г.
Страните не спорят, а това е отразено и в приложената по делото Заповед № ДК-10-ЮЗР-
114/21.11.2018г. на РДНСК – ЮЗР /л.43 от делото/, че именно по писмо с вх. № РС-СД-
1039-02-622/23.08.2018г., постъпило от Община С********* в РДНСК – Б**********, е
образувано административно производство по оспорване на разрешението за строеж по
подадено срещу него възражение от Г. Т. С.. Впоследствие също е постъпила писмена
документация в РДНСК – ЮЗР от Община С********** – с писмо вх. № РС-СД-1039-03-
024/01.10.2018г. Именно от този момент – 01.10.2018г. контролният орган е бил във
възможност да установи претендираното нарушение на ЗУТ. На 01.10.2018г. контролните
органи са разполагали със цялата необходима информация и документи за да преценят дали
е извършено нарушение, кога и от кого. В случая е абсолютно без значение как е
организирано разпределението на преписките вътре в съответната администрация и кога на
конкретното длъжностно лице – актосъставителя в случая е било възложено извършването
4
на проверка. Абсолютно ирелевантно към срока за констатиране на нарушението и
съставянето на АУАН според съда е и моментът в която е издадена заповедта, с която
издаденото от П. нарушение е отменено. На първо място се касае за две отделни процедури,
които не може и не трябва да бъдат свързвани в етап на последователност. Нарушението на
превилата уредени в ЗУТ е налице или пък не независимо от изводите на органа издал или
не заповед за отмяна на конкретен административен акт. Противното би означавало
нормите уреждащи правила в закон да бъдат дерогирани от един индивидуален
административен акт – т.е. – не се издава заповед за отмяна на издадено разрешение за
строеж, поради което разрешението – нищо че е в нарушение на нормите на ЗУТ е
законосъобразно…. Или пък обратното. Преценката за осъществено – извършено –
нарушение са определя от обстоятелствата във всеки конкретен случай и от приложимите
законови норми, не от едно странично административно производство, което освен всичко
друго, предвид своя характер е с неясна продължителност във времето и краен резултат – с
оглед възможността заповедта за отмяна на издаден административен акт също да бъде
отменена, и актът потвърден…
По изложеното и съдът приема, че обжалваното НП следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалниуя кодекс.
Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното
следва, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл.144 от АПК, субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В
случая е представен договор за правна защита (л. 6), в който е отразено, че е заплатено в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Въпреки направеното възражение за
прекомерност, с оглед обстоятелството, че претендираното и заплатено възнаграждение в
размер под минималния определен съгласно чл.36 от ЗА, то следва да бъде заплатено
цялото поискано възнаграждение в размер на 200 лв. Доколкото преди изменението на чл.63
от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл.205
от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване
на наказателни постановления, е отговаряла агенцията, а не регионалното поделение
(доколкото само агенцията е юридическо лице съгласно устройствения правилник), съдът
намира, че следва да осъди именно ДНСК да заплати сторените в настоящото производство
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН и чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № БЛ-7/15.08.2019г., издадено от Началник РДНСК –
Б***********, с което на жалбоподателя КР. Н. П., ЕГН**********, с постоянен адрес в гр.
С*******, ул.“Ш*******“ №*, ет.*, ап.**, за административно нарушение по чл.185, ал.2
ЗУТ, на основание чл.232, ал.1, т.2, чл. 239, ал.1, т.2 вр. чл.222, ал.1, т.15 ЗУТ е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол град С*******8 да заплати на КР.
Н. П., ЕГН ********** сумата от 200 (двеста) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване 14-дневен срок от съобщаването на страните пред
Административен съд - Благоевград.
5
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
6