№ 2831
гр. София, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100506527 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на ПП БЪЛГАРСКА
СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ответник в първоинстанционното
производство, чрез процесуален представител – адв. С. срещу решение №
20106787/27.10.2023 г. на СРС, 123 състав, постановено по гр.д. 61 364/2020 г.,
в частта в която е осъдена да заплати на Т. М. И. сумата от 5 310, 60 лв.,
представляващо парично обезщетение за оставане без работа в периода
05.05.2020 г. – 05.11.2020 г., поради незаконното уволнение по предявения иск
с правно основание чл. 344 ал.1 т.3 от КТ вр. с чл. 225 ал.1 от КТ, ведно със
законната лихва върху сумата от 08.12.2020 г. до окончателното й изплащане.
В жалбата са наведени твърдения за неправилност на обжалвания
съдебен акт като се твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение е
извършено законосъобразно. Изложени са твърдения, че за процесния период
ищцата е получавала обезщетение от бюрото по труда, което е следвало да
бъде приспаднато. Изложени са твърдения, че ищцата през процесния период
е работила по трудово правоотношение, за което е получавала
възнаграждение. Твърди се, че неправилно СРС не е прихванал изплатеното
1
обезщетение по чл. 224 от КТ. Твърди се, че били заявени доказателствени
искания, които били игнорирани от СРС. Иска се отмяна на решението като
бъде постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен изцяло. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство Т. М. И., чрез процесуален представител
адв. Г., в който са наведени съображения, касателно правилността на
обжалвания акт и е заявено искане за потвърждаване на първоинстанционното
решение респ. заявена е претенция за присъждане на разноски.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма,
по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни,
поради което е валиден и допустим.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
В първоинстанционното производство е разгледан иск с правно
основание чл. 344 ал.1 т. 3 от КТ вр. с чл. 225 ал.1 от КТ.
Правно-релевантните факти, обуславящи правото на работника или
служителя да получи обезщетение от работодателя при незаконно уволнение
се предпоставя от осъществяването на елементите от сложния фактически
състав – признаване на уволнението за незаконно, вреда, която да е свързана с
пропуснато брутно трудово възнаграждение и причинна връзка между
незаконното уволнение и оставането без работа. Вредата, която подлежи на
обезщетяване е съизмерна с пропуснатото трудово възнаграждение за времето
след уволнението, но за не повече от 6 месеца.
Видно от ангажираните по делото доказателства, с решение
20252377/16.11.2020 г. на СРС, 168 състав, постановено по гр.д. 27 820/2020 г.
е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ
уволнението на Т. М. И., извършено на основание чл. 328 ал.1 т.3 от КТ със
заповед № ЗУЧР – 020/05.05.2020 г. на Председателя на НС на БСП. Видно от
стореното отбелязване, решението е влязло в сила на 16.11.2022 г., поради
което е задължително за настоящия съдебен състав по арг. на чл. 297 от ГПК и
2
следва да бъде зачетена неговата сила на присъдено нещо. Съображенията,
развити във въззивната жалба, касаещи законосъобразността на извършеното
уволнение са извън предмета на спора по настоящото дело, поради което не
следва да бъдат обсъждани по арг. и на чл. 299 ал.1 от ГПК.
В открито съдебно заседание от 26.09.2023 г., СРС е извършил
констатация по трудовата книжка на ищеца като е установил, че след
прекратяване на процесното правоотношение в трудовата книжка на ищеца
липсва запис, установяващ наличие на последващо трудово правоотношение.
Приложена е и изготвена справка от НАП /стр.12 в делото на СРС/, от
която е видно, че по отношение на Т. М. И. няма регистрирани сключени
трудови договори в периода 06.05.2020 г. – 06.11.2020 г.
Представен по делото е и платежен фиш, касаещ месец април 2020
г./последният пълен отработен месец преди уволнението/ на ищцата,
установяващ брутно трудово възнаграждение в размер на 1 267, 30 лв. Въпрос
на проста аритметична операция е да се установи глобалния размер на
обезщетението предвид регламентирания в закона максимален шестмесечен
период. Страните не са и формирали спор относно размера на дължимото
обезщетение с оглед извършеното прихващане с получените обезщетения от
ищцата по чл. 220 от КТ и чл. 222 ал.1 от КТ.
Установени по безспорен начин са всички правно-релевантни факти на
фактическия състав.
Във въззивната жалба е наведено възражение за неосъществено
прихващане с получено обезщетение от ищцата от Бюрото по труда. На първо
място, същото е преклудирано като заявено след изтичане на срока по чл. 131
от ГПК и проведено открито съдебно заседание по делото пред СРС. На
следващо място, получаването на обезщетение за безработица е
самостоятелно правоотношение с Бюрото по труда, което не е страна в
материалноправната връзка по чл. 225 ал.1 от КТ респ. не е участник в
процеса относно това право и не могат да се приложат правилата за
прихващането на две насрещни задължения (вземания), тъй като не са
осъществени елементите от състава на чл. 103 от ЗЗД / определение 201/
15.02.2010 г. по гр.д. 1793/2009 г. на Четвърто ГО на ВКС/. Съвсем отделен
въпрос е, че получените обезщетения за безработица подлежат на
възстановяване от получилите ги лица по арг. на чл. 54е ал.1 от КСО.
3
Неоснователно е и възражението, касаещо неизвършване на
прихващане с полученото обезщетение по чл. 224 от КТ. Това е така, защото
със заплащане на обезщетението по чл. 224 ал.1 КТ, правото на служителя
реално да ползва отпуска, за който му е изплатено се погасява, поради което и
при евентуалното му завръщане на работа, той не може да го ползва. Затова с
отмяната на уволнението като незаконно, изплатената на това основание сума
не подлежи на връщане, а от там липсва активно по компенсацията вземане на
работодателя, годно да бъде прихванато с това на работника по чл. 225 ал. 1
КТ /решение 271/17.10.2012 г. по гр.д. 409/2011 г. на Трето ГО на ВКС,
решение 330/05.11.2013 г. по гр.д. 1220/2013 г. на Четвърто ГО на ВКС и др./
При тези изложени съображения и липсата на други, изложени
възражения, решението на СРС в обжалваната му част като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на
въззиваемата страна се следва сумата от 850 лв. – съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, предвид
ангажираните доказателства за реалното заплащане на сумата и изричното
волеизявление на въззивника за липса на възражение по смисъла на чл. 78 ал.5
от ГПК.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20106787/27.10.2023 г. на СРС, 123
състав, постановено по гр.д. 61 364/2020 г., в частта в която ПП БЪЛГАРСКА
СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ е осъдена да заплати на Т. М. И. сумата от
5 310, 60 лв., представляващо парично обезщетение за оставане без работа в
периода 05.05.2020 г. – 05.11.2020 г., поради незаконното уволнение по
предявения иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.3 от КТ вр. с чл. 225 ал.1 от
КТ, ведно със законната лихва върху сумата от 08.12.2020 г. до окончателното
й изплащане.
В останалата си част решението на СРС е влязло в сила като
необжалвано.
4
ОСЪЖДА ПП БЪЛГАРСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ,
БУЛСТАТ *********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Солунска“ № 34,
надпартерен етаж – адв. Ал. С. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на
Т. М. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. ****, - адв. Ю. Г.
сумата от 850 /осемстотин и петдесет/ лв. – съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на препис от същото до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5