РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. Благоевград, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20221210201131 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.63 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на В. В. С. от гр.С , против НП№22-1116-000954,
издадено от Началника на група към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-
Благоевград, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба“, в размер общо на 100.00лв., както и „Лишаване от право
да се управлява МПС" за срок от 3 месеца, във връзка с административно
нарушение по чл. 123, ал.1,т.3 , б.“в“ от ЗДвП.
С жалбата се твърди, че атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй като
същото е издадено в нарушение на процесуалните правила за това.
Алтернативно се застъпва и становището, че не е доказано извършването на
вмененото на жалбоподателя нарушение. Иска се отмяна на обжалваният
акт.
Административно-наказващият орган и РП-Благоевград, редовно и
своевременно призовани, не ангажират свой представител по делото и
становище по жалбата .
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
1
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право
да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. /НП е
връчено на жалбоподателя на 05.07.2022г., а жалбата срещу него по делото е
депозирана на 18.07.2022г. /
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по
един категоричен и несъмнен начин, че на 21.04.2022г., длъжностно лице при
Сектор “Пътна полиция” Благоевград -св.Н., в качеството му на младши
автоконтрольор при санкциониращият орган, в присъствието на колегата му –
св. М., е съставил на жалбоподателя, акт за установяване на административно
нарушение №459165 за това, че същият на 21.04.2022г., около 21.21 часа, на
път граница Р -Ви-М -В -М -С -Б -К -Граница Г /път Е-79 r с посока на
движение от Б към гр.К /, е управлявал МПС /лек автомобил с марка“М “ и с
рег. № , като в района на участък км.375, като участник в ПТП с лек
автомобил марка“П “ и с рег. , напуска мястото на произшествието, не
изпълнява задълженията си да остане на място и да уведоми службата за
контрол на МВР, при възникнало несъгласие относно обстоятелствата
свързани с това ПТП. Това описано в акта поведение на жалбоподателя е
квалифицирано от актосъставителя като административно нарушение по
чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП. АУАН е връчен лично на жалбоподателя
срещу подпис на датата на съставянето му .
Въз основа на този акт, на 12.05.2022г, Началникът на Сектор “Пътна
полиция”-Благоевград, е издал атакуваното НП№22-1116-000954, с което на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“
от ЗДвП, е определил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“
в размер на 100.00лв. и кумулативно с това – „Лишаване от право да се
управлява МПС" за срок от 3 месеца. НП е връчено лично на жалбоподателя
срещу негов подпис на 05.07.2022г.
При разпита на актосъставителя Н., същият твърди, че извършил проверка
на жалбоподателя като водач на МПС на посочените в акта дата и място и
проверката се изразила в тестването му за употреба на алкохол. /При тази
проверка в акта е отразено, че теста не е било положителен за алкохол за
водача С./. След което бил съставен процесният акт и връчен на място лично
на жалбоподателя. В своите показания вторият свидетел по акта –св.М.
2
твърди, че при отиване на мястото на настъпилото ПТП на процесната дата,
установили със св.Н., че има разногласия между водачите на автомобилите –
участници в произшествието, относно обстоятелствата свързани с
последното, без обаче да сочи в какво се е изразило това разногласие.
Същевременно св.М. е изготвил протокол за ПТП за инцидента и там сам е
посочил, че причинител на настъпилото произшествие не е жалбоподателят,
а св.Б., който с автомобила си се блъснал в автомобила на С.. Последното не
се отрича нито от жалбоподателя, нито от св.Б.. Св.М. твърди също, че
жалбоподателят не бил на мястото на инцидента при тяхното отиване със
св.Н., а по закон според св.М., С. бил длъжен да е там.
За настъпилият инцидент св.М. е изготвил Протокол за ПТП от
21.04.2022г., в който е направил и схема на механизма за причиняване на
произшествието. Според тази схема, именно св.Б. се е блъснал с предната
част на автомобила си в задната част на автомобила на жалбоподателя и с
това е причинил ПТП, тъй като не е спазил необходимото разстояние
/дистанция/ от намиращият се пред него друг лек автомобил /този на
жалбоподателя с рег.№ /. В следствие на това ПТП, свидетелите Н. и М. са
констатирали следните щети по двата участващи в инцидента автомобила, а
именно: по автомобила на св.Б. – по преден капак, по предна броня, десен
калник и десен фар, без да е описано в какво се изразяват констатираните
щети а за автомобила на жалбоподателя е записано в Протокола за ПТП –
задна броня, без отново да се пояснява в какво се е изразила причинената
щета за автомобила на С. .
При дадените от жалбоподателя обяснения в процеса, същият заяви, че не
той, а св.Б. е причинил процесното ПТП, защото не могъл да спре и се ударил
с автомобила си в задната част на автомобила на С. на процесното място и
дата. Жалбоподателят твърди също, че напуснал местопроизшествието със
съпругата си, която била в автомобила му, защото св.Б. проявил агресия към
него при разговора им след инцидента, като Б. твърдял, че С. му „счупил“
въпреки че не отричал, че сам се е блъснал с автомобила си в автомобила на
жалбоподателя. Заради това поведение на св.Б., двамата водачи се „сдърпали“
на пътя и именно това мотивирало С. да напусне местопроизшествието за да
не се стигне до провокация и по-тежки последици за двамата.
Жалбоподателят е категоричен, че св.Б. макар да проявил агресия не казал, че
има претенции към С. за случилото се и това също мотивирало
3
жалбоподателя да напусне произшествието. Въпреки че си тръгнал от
инцидента по посочените причини, жалбоподателят установява, че след като
получил обаждане от полицията да се върне заради настъпилото ПТП на
място, веднага се върнал там и заварил пристигналите полицейски служители
Н. и М.. С. установява, че преди да се стигне до спирането на автомобила му,
св.Б. карал след него със своят автомобил на включени дълги светлини, с
което го осветявал и му пречил да шофира, като преди това го видял да
управлява автомобила си и със скорост от 120 км /час по пътя и преди
мястото на инцидента. Обясненията на жалбоподателя напълно се подкрепят
и кореспондират с показанията на съпругата му –св.С.а, която е пътувала с
него в автомобилът им при настъпване на процесното ПТП. Тази свидетелка
сочи, че пътували със съпруга й от гр.С за Г във връзка с предстоящи
празници и се движили в колона от автомобили защото имало трафик в тази
посока на пътя. След като автомобилите в колоната спрели, се наложило и
жалбоподателя да спре автомобила си и именно тогава, св.Б. се ударил с
автомобила си в автомобила на С.и, защото не могъл да спре без да причини
това ПТП.След инцидента, св.Б. слязъл от автомобила си и започнал да
обижда С., да се държи агресивно с него ядосан от случилото се и
настъпилите щети по автомобила му, които видимо били повече, от щетите по
автомобила на жалбоподателя. Заради това агресивно поведение на св.Б.,
възникнал конфликт между него и жалбоподателя и жалбоподателя си
тръгнал със своя автомобил от мястото на инцидента. След това обаче му се
обадили от полицията да се върне на мястото на ПТП и той се върнал там с
автомобила си и св.С.а. На мястото на ПТП бил съставен протокол за
произшествието, св.Б. според св.С.а признал вината си, защото нямало спор
за това, че именно той е причинил ПТП като се е блъснал с автомобила си в
автомобила на свидетелите С.и.
В съдебното производство е разпитан и св.Б., който твърди, че на
процесната дата пътувал с автомобила си от гр.С към гр.Г Д , а с него в
автомобила му се намирала сестра му –св.Б.. Потвърждава, че в този пътен
участък, автомобилите в тази посока се движели в колона, като докато той се
движи зад автомобила на жалбоподателя, последният се движел зад друг по-
малък автомобил от неговият в колоната.Жалбоподателят натиснал спирачка
на автомобила си, след което продължил да се движи и отново в последствие
натиснал спирачка рязко, в който момент св.Б. не успял да спре своят
4
автомобил и се ударил с него в задната част на автомобила на С.. Според
св.Б., не е имало никаква комуникация между него и жалбоподателя след
инцидента, а С. си тръгнал с автомобила напускайки местопроизшествието,
след като му „счупил колата“. Сестрата на св. Б. се обадила по телефон и
извикала полиция, като след идването на полицаите на мястото на инцидента,
Б. и настоял да върнат С. на мястото, което и станало. Именно тогава бил
съставен и Протокол за ПТП, констатирани щетите по автомобила на св.Б. и
този на С., като на св.Б. също бил съставен АУАН за неспазване на дистанция
и причиняване на ПТП, а наложената в последствие за това нарушение
санкция, заплатил веднага и доброволно. В същият този разпит, св.Б. прави и
противоположно изказване, като твърди, че комуникация между него и С. е
имало след инцидента, при която жалбоподателят го блъснал в насрещното
платно за движение. Св.Б. потвърждава, че е управлявал автомобила си на
дълги светлини преди инцидента, но не било за дълго разстояние. В същата
насока са и показанията на неговата сестра-св.Б., която сочи, че именно тя се
е обадила на телефон 112 след инцидента и е съобщила за настъпилото ПТП.
Тя твърди, че единствената комуникация между брат й и жалбоподателя се
изразила в питане на брат й към С. ,защо му е счупил колата, макар че именно
св.Б. се е ударил с автомобила си в автомобила на жалбоподателя С.. Св.Б.
също заявява, че преди да настъпи инцидента, автомобилът на жалбоподателя
рязко спирал на два пъти и потеглял, но не били включени аварийни светлини
на този автомобил .
С административно-наказателната преписка е приложена Справка за
нарушител /водач, от която се установява, че жалбоподателят е наказван и за
дружи нарушения по ЗДвП по издаване на процесният АУАН и НП.
Приета като доказателство е и Заповед №8121з-1632 /02.12.2021г.,
издадена от министъра на вътрешните работи, с която са делегирани
правомощия на младши контрольорите за издаване на актове и фишове по
ЗДвП при констатирани нарушения, а на издателят на процесното НП, е
делегирано правомощие да изготвя такива документи по същият закон за
налагане на административно наказание при констатирано нарушение по
ЗДвП.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с
обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана
5
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за
вмененото му нарушение по чл.123, ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП.
НП е издадено от компетентен за това орган и при спазване на
императивната процедура по ЗАНН, като при изготвянето и на него и на
АУАН, са спазени давностните срокове по чл.34 от този закон. Наред с това,
двата документа съдържат всички изискуеми се реквизити по ЗАНН за такива
по чл.42 и чл.57 на ЗАНН. НП и АУАН са и надлежно връчени /лично/ на
жалбоподателя, поради което НП се явява процесуално законосъобразно .
От друга страна обаче с ангажираните по делото гласни /показания на
свидетелите по акта/ и писмени доказателства/АУАН и преписка по случая с
докладни/, не се доказа по несъмнен и категоричен начин, че
жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна
административно нарушение по чл.123, ал .1 т.3 б.“в“ от ЗДвП.
Съгласно нормата на чл.123, ал .1 т.3 б.“в“ от ЗДвП, водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен когато при произшествието са причинени само имуществени вреди и
между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, без да напуска местопроизшествието, да
уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните
работи на територията, на която е настъпило произшествието и да изпълнява
дадените му указания.
В конкретният случай, с показанията на свидетелите по акта, с показанията
на вторият участник в процесното ПТП /св.Б./, с показанията на очевидците –
св.С.а и св.Б., с обясненията на жалбоподателя и съставеният Протокол за
ПТП на процесната дата и място, се установи по един безспорен и
категоричен начин, че между участниците в произшествието /водачите
С. и Б./, не е имало спор относно обстоятелствата, свързани с
настъпването на това произшествие, а именно, че св.Б. е причинил
последното /св.М. също не можа да посочи в какво според него са се
изразили разногласията между водачите, за каквото спомена първоначално в
показанията си, след което бе категоричен, че именно св.Б. е причинил
процесното ПТП и в тази насока е и издаденият от св.М. Протокол за ПТП. /
И двамата водачи при разпита си в съдебно заседание потвърдиха, че
процесното ПТП е настъпило докато автомобила на св.Б. се е движил зад
6
автомобила на жалбоподателя С. на процесната дата и място и защото
автомобила на жалбоподателя спрял рязко, а св.Б. не могъл да спре своят
автомобил тогава и на достатъчно разстояние от автомобила на С. без без да
причини ПТП. Именно за това, на св.Б. също е съставен АУАН от
свидетелите Н. и М. за причиняване на процесното ПТП на 21.04.2022г., като
със същата информация е и съставеният от св.М. Протокол за това ПТП,
приет като доказателство по делото. Все в тази връзка се установи по
категоричен начин, че на процесната дата и място, автомобилът на
жалбоподателя се е движел зад друг автомобил в колона от автомобили и
именно спирането на автомобилите от колоната неколкократно, е станало
причина за двукратно и рязко спиране и на жалбоподателя, възприето преди
инцидента от свидетелите Б.и, но въпреки това, те не са поддържали с
автомобила си достатъчна дистанция, за да може при следващо такова рязко
спиране на автомобила на жалбоподателя, да могат и те да спрат безопасно и
без да предизвикат инцидент с автомобила на С..
При това ПТП безспорно се установи също така, че настъпилите вреди са
били само имуществени и повечето по автомобила на св.Б.. Въпреки
последното, след като се доказа, че между участниците в настъпилото
ПТП не е имало спор и несъгласие за това, че именно св.Б. е причинил
настъпилото ПТП, след като се е ударил с предната част на автомобила
си в задната част на автомобила на жалбоподателя, то за жалбоподателя
С. не е възникнало задължението по чл. 123, ал.1, т.3 б.“в“ от ЗДвП да
остава на място и изчаква органите на МВР и в този смисъл той не е
могъл да извърши от обективна страна и не е извършил такова вменено
му нарушение. Наред с това се доказа с показанията на свидетелите Н., М.,
С.а, Б.и и с обясненията на жалбоподателя, че след като е извикан от
контролните органи да се върне на мястото на инцидента, е направил именно
това и веднага е отишъл на мястото на ПТП, където е останал, дал обяснения
и изпълнил всички указания на органите на МВР. Последното също
опровергава извода на санкционният орган за извършено нарушение от
обективна страна от С. по чл. 123,ал.1, т.3 б.“в“ от ЗДвП заради
неизпълнение на дадени му от органите на МВР указания след
настъпилото ПТП.
С цитираните гласни доказателства се опроверга и извода на
санкционният орган за извършване на процесното нарушение от
7
субективна страна. Това е така защото с показанията на св.С.а, св.Б.и и
обясненията на жалбоподателя се установи, че причината С. да напусне
местопроизшествието не е желанието му да извърши нарушението по
чл.123,ал.1, т.3 б.“в“ от ЗДвП, а да предотврати по-тежки последици и
конфликт с водача Б. на пътя , който проявявал агресия към него и имал
провокативно поведение, довело до „блъскане“ и „сдърпване на водачите“
веднага след настъпилото ПТП на пътя.
Като не е съобразил изложеното и е издал обжалваното НП, с което е
ангажирал административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушение, което не се доказа да е извършил от обективна и субективна
страна, санкционният орган е издал административен акт, който
противоречи на материалният закон /ЗДвП/, а това мотивира неговата
цялостна отмяна.
С оглед на горното и на основание чл.63, ал.3, т.1, вр. с ал.2, т.1, вр. с ал.1
от ЗАНН, Благоевградският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№22-1116-000954/12.05.2022г., издадено от Началник група при ОДМВР-
Благоевград, Сектор “Пътна полиция”, с което на
В. В. С. с адрес:гр.С , ул.“А “№ ет. , ап. , е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 100.00лв./сто лева/ и кумулативно с това
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, във връзка с
нарушение по чл. 123, ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред Административен съд –Благоевград
в 14-дневен срок, считано от датата на обявяването му за всяка от страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8