Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VII - ми състав, в публично заседание на 16
октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АГУШ адм. дело № 542 по
описа за 2023 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и следващите от АПК.
Образувано е по
жалба на М.Ф., гражданин на Руска федерация, против Решение № 12681 от
23.08.2023 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския
съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 и чл.
75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на
жалбоподателя е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен
статут.
В жалбата се твърди,
че решението на ДАБ е незаконосъобразно като постановено при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на
материалния закон. Претендира се неговата отмяна и връщане на преписката на
компетентния орган за ново разглеждане в общо производство с указания по
тълкуването и прилагането на закона.
Ответникът оспорва
жалбата, иска отхвърлянето й като неоснователна. Представлява се от юрисконсулт
А. Г., който в депозирани по делото писмени бележки вх. № 4247 от 16.10.2023 г.
по описа на съда излага становище, че административният орган (АО) правилно и
законосъобразно е постановил решението си.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
Административното
производство е започнало с молба от М.Ф. от 07.10.2022 г. до ДАБ (л. 152 от
преписката). Същия ден е съставен регистрационен лист с приложения към него (л.
л. 149 – 151 от преписката), в който е отразено, че Ф. е гражданин на Руска
федерация, с етническа принадлежност – руснак, роден е на *** г. в Украйна, атеист,
женен, с висше образование, по професия е програмист, владее руски език.
Съставена е Евродак дактилоскопна карта (л. 136 от преписката). Лицето е
запознато срещу положен подпис с писмени указания за правата и задълженията на
чужденците, подали молба за закрила в Република България (л. л. 143 – 147 от
преписката).
Към преписката са
приложени редица документи на чужденеца с превод на български език, които той е
представил пред ДАБ и които според него дават основание за предоставяне на
търсената от Българската държава международна закрила, като например копие на
разрешение за пребиваване, издадено от Република България на 19.05.2021 г.,
валидно до 30.05.2022 г.; Удостоверение за сключен граждански брак, издадено на
21.01.2006 г. от Руска федерация; Удостоверение за раждане - дубликат, издадено
от Украйна на 22.02.2022 г.; Удостоверение за временно пребиваване, издадено от
Украйна на 29.10.2021 г., валидно до 28.10.2022 г.; специално разрешение за
влизане и излизане на чужденец във временно окупирана територия на Украйна,
издадено на 13.07.2018 г. от Държавна служба „Миграция“ на Украйна в Одеска
област; Свидетелство за регистрация на представителство на „МЕДИА-А“ ООД, гр.
Киев, Украйна от 07.10.2021 г.; нотариално заверено пълномощно от директора на
„МЕДИА-А“ ООД в Р България с дата 29.07.2021 г., с което се упълномощава
жалбоподателя да ръководи представителство на „МЕДИА-А“ ООД в гр. Киев;
„Справка, потвърждаваща факта на преследване, поради политически убеждения, на
гражданина на Руска федерация
Ф.М.“, издадена от Министерство на външните работи
на Украйна, гр. Киев, на 21.01.2022 г.; формуляр за подаване на заявление за
получаване на украинско гражданство, въз основа на териториален произход,
попълнено от Ф.; протокол за административно правонарушение, съставен на
12.06.2017 г. в гр. Калининград, Руска федерация; постановление на Калининградски
областен съд от 22.08.2017г. за установено административно нарушение и наложена
глоба от 10 000 рубли на Ф.М.; решение на
Калининградски областен съд от 19.10.2017 г., с което се отхвърля
жалба, подадена от Ф. против цитираното по-горе постановление за извършено
административно правонарушение и наложена глоба; постановление на
Калининградски областен съд от 28.03.2018 г., с което се отхвърля жалба, подадена от
жалбоподателя против цитираното по-горе постановление за извършено
административно правонарушение; копия на снимки, разположени на 4 страници,
изобразяващи Ф. на митинги, според
надписа под снимките: „За честни избори“,
Самара, 10.12.2011 г.; „За честни избори“,
Москва, 17.12.2011 г. и 24.12.2011 г.;
акция „омръзна ни от Путин“, Калининград, 29.04.2017 г.; митинг против
корупцията, Калининград, 12.06.2017 г., по
време на избори за президент, Калининград, 20.03.2018 г.; разпечатка от извършени банкови операции от
жалбоподателя,
видно от която на 22.02.2022 г. е заплатил държавна такса за услуга в Украйна, Киев.
След надлежна покана
(л. 142 от преписката), на 14.10.2022 г. с лицето е проведено интервю (протокол
на л. л. 130 – 135 от преписката).
В проведеното
интервю чуждият гражданин посочва, че за първи път е влязъл в Република
България през месец декември 2018 г., заедно със съпругата си, видно от
документите по административната преписка - с шенгенска виза, издадена на
20.08.2018 г., валидна до 19.08.2020 г.
Твърди, че за
последен път е напуснал страната си на произход през месец декември 2019 г. за
България, с виза „D“, както и че в България е получил
разрешение за пребиваване въз основа на разрешението за работа на съпругата си Ф.Д..
На територията на Република България, чужденецът пребивава със своята съпруга Ф.Д., гражданка на Руска
федерация, регистрирана в ДАБ при МС с отделна молба за
международна закрила. В приобщената към делото административна преписка е
приложен и заверен препис на протокола от проведено интервю със съпругата на
жалбоподателя, по повод търсена от нея международна закрила (л. л. 39 – 44 от
преписката).
Ф. съобщава, че през
месец декември 2021 г. той и съпругата му са предприели екскурзионно пътуване
до няколко страни, в т.ч. Йордания, Египет и Турция, и че през месец февруари
2022 г. съпругата му се е върнала във Варна, България, а той е пристигнал в
София и в същия ден се е прехвърлил на полет за Кипър. Уточнява, че от Кипър,
на 01.02.2022 г. е пристигнал в Киев, с цел стартиране на бизнес проект в
Украйна, и получаване на украинско гражданство. Посочва, че е получил
удостоверение от Министерството на външните работи на Украйна за това, че е бил
подлаган на политическо преследване в Русия, както и свидетелство за раждане, и
въз основа на тези документи е попълнил заявление за получаване на украинско
гражданство, което не е успял да подаде поради започналия конфликт. Заявява, че
на 25.02.2022 г. е напуснал територията на Украйна и е подал молба за закрила в
Румъния, а малко по-късно към него се е присъединила съпругата му, която също е
подала молба за закрила, и на 29.09.2022 г. двамата са били приети обратно в
България, в съответствие с Дъблинския регламент, което се потвърждава от
наличните по административната преписка документи, издадени от Главна дирекция
„Гранична полиция“ Русе.
Руският гражданин
съобщава, че в страната му на произход е живял със съпругата си Ф.Д. в гр.
Москва и в гр. Калининград, където е постоянният им адрес, а в гр. Подолск,
Московска област продължават да живеят родителите му.
Жалбоподателят
посочва, че е завършил висше образование, специалност „Физика“ в Московския
държавен университет, в периода 1995-2005 г., както и че е преминал Факултет за
военно обучение в същия университет. Уточнява,
че след завършването на този факултет се получава офицерско звание и
предимството да не бъдеш призован за служба в армията.
Посочва, че от 2016
г. е работил като
програмист-разработчик в Независима радиотелевизионна компания „Каскада“, гр.
Калининград, а от 2019г. до месец март 2022 г. е работил по същата специалност,
но като самонаето лице, включително дистанционно от България.
Заявява, че от 2021 г. той и
бизнес-партньорът му са стартирали бизнес проект в България с основен вид
дейност - ИТ услуги, с намерение да разширят дейността си и в Украйна, въз
основа на което е получил и разрешение за пребиваване в Украйна, издадено на
29.10.2021 г., валидно до 28.10.2022 г.
М.Ф. мотивира молбата си за
международна закрила с твърдения, че при завръщането си в Русия може да бъде
заставен да воюва срещу Украйна, в което той не желае да участва, тъй като
симпатизира на въпросната страна и заявява, че понастоящем има реална опасност
да бъде наказателно преследван за дискредитиране на руската армия. В допълнение
заявява, че поради активната му политическа дейност на проевропейски либерал по
време на митинги, включително това, че не приема Кримския полуостров за руска
територия, че е извършвал плащания на държавни такси към Украйна от руската си
банкова карта по повод издаване на украинско свидетелство за раждане, както и
че през 2018 г. той и съпругата му са получили специални разрешения за влизане
и излизане на чужденци във временно окупираната територия на Украйна, което е
станало достояние на Федералната служба за безопасност на Русия, подлежи на
наказателно преследване, и 20 години затвор за държавна измяна. Същевременно
жалбоподателят е представил съдебно постановление, с което същият е признат за
виновен за извършване на административно правонарушение, а именно: участие в
шествие, несъгласувано от органите на изпълнителната власт на гр. Калининград и
му е определено наказание в размер на 10 000 рубли. Според руския гражданин фактът,
че е обжалвал решението пред две съдебни инстанции, които са потвърдили първоначалното решение за извършено
правонарушение показва, че делото му е гледано от политическа гледна точка. Това, според
Ф. е така, тъй като не е призната от съда грешката в мястото на задържането му
в съставения от полицията първичен документ, както и това, че по конституция
руските граждани имат право на мирни срещи и протести, като изтъква, че при
второ установено административно правонарушение, същото прераства в наказателна
отговорност. В заключение, жалбоподателят посочва, че е участвал на митинги във
Варна по повод парламентарните избори в Русия и когато през есента на 2021 г. е
посетил Консулската служба към руското посолство в същия град, е видял монитор,
на който са показвани лицата на участниците, включително е видял негова снимка,
изтеглена от профила му във „Фейсбук“. По думите на Ф., след като той и
съпругата му са разбрали, че са следени във Варна, двамата са посетили руското
посолство в деня на изборите и са зачеркнали бюлетините си за гласуване (стр. 4
от проведено интервю).
В отговор на
зададени въпроси, посочва, че в страната му на произход не е получавал лични
заплахи и лично върху него не е било оказвано насилие. (л.134 от преписката).
Към
административната преписка е приложена справка (л. л. 16 – 35 от преписката) на
Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ относно обстановката в Руската
федерация: общо положение в страната; характер и особености на военната служба;
подлежат ли на наказания лицата, които отказват военна служба и ако да – какви
са въпросните наказания и в каква степен същите биват изпълнявани на практика;
каква руска армия участва във военните действия в Украйна – професионални
войници и/или наборници; обявено ли е военно положение и/или обща мобилизация
на територията на Руската федерация; какво е отношението на руските официални
власти към гражданите на Украйна и към лицата с двойно гражданство; достъп до
образование и здравеопазване; отношение на руските власти към критиците и
опонентите на режима в Кремъл; отношение на руските официални власти към лица,
изразяващи опозиционни възгледи и идеи в социалните мрежи и дали подлежат тези
лица на наказание и ако да – какви са въпросните наказания и в каква степен
същите са изпълнявани на практика.
В съответствие с чл.
58, ал. 10 от ЗУБ, е изпратено писмо (л. 129 от преписката) до Държавна агенция
„Национална сигурност“ (ДАНС) за становище по молбата за закрила.
Към
административната преписка е приложено писмо от ДАНС до ДАБ от 21.12.2022 г.
(л. 49 от преписката), в което се казва, че ДАНС разполага с информация –
отразена в справка рег. № RB
202001-001-03/Б-6-3878/14.12.2022 г., според която лицето, регистрирано в ПМЗ –
Овча купел, РПЦ-София към ДАБ-МС като Ф.М., роден *** г. в Украйна,
представлява заплаха за националната сигурност. Посочено е, че ДАНС възразява
да му бъде предоставена закрила в Р България.
При тези факти и
обстоятелства административният орган е постановил оспореното решение (л. л. 7
– 15 от преписката). В него е приел, че в хода на административното
производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от
предоставяне на бежански и хуманитарен статут на руския гражданин, съобразил е
и даденото от ДАНС становище, с което се възразява на жалбоподателя да бъде
предоставена закрила в Р България, като подробно е обсъдил и отхвърлил като
неоснователни и недоказани всички твърдения на Ф., с които той обосновава
молбата си за международна закрила.
Решението е връчено
на жалбоподателя на 31.08.2023 г., като той е бил запознат с текста му на език,
който разбира и това обстоятелство е удостоверено с подписа му (л. 15 от преписката).
Жалба срещу
решението, с което му е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен
статут, е подадена чрез органа на 11.09.2023 г. (л. 3 от преписката).
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално
допустима като подадена в 14-дневния
срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от активно легитимирано лице, имащо право и
интерес от оспорване на административния акт и съдът дължи произнасяне по
същество.
Съдът намира, че
разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
В административното
производство пред ДАБ и при постановяване на решението и връчването му не са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
Решението е издадено
от компетентен орган по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗУБ - председателят на ДАБ,
спазена е предвидената в закона форма, актът съдържа всички изискуеми
реквизити. Търсещото международна закрила лице е своевременно информирано още
при започването на производството за правата му, писмено му е разяснена
процедурата, по която се подават и разглеждат молбите. При съставянето на
регистрационния лист и при провеждане на интервюто на кандидата е назначен преводач
на родния му език (руски), по който няма възражения като той и двата пъти е
заявил, че преводът е бил разбираем и между него и превода не е имало
комуникативни пречки. Решението е връчено също с участието на преводач. В
съответствие с изискването на чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗДАНС и чл. 58, ал. 10 от
ЗУБ, е поискано становище от ДАНС и такова е приложено по делото.
По изложените
съображения не се установяват основания за отмяна на акта по чл. 146, т. 1, т.
2 и т. 3 от АПК.
Спорът е по
приложението на материалния закон и съответствие с целта му, по което съдът
приема следното:
Решаващият орган се е
мотивирал с липса на предпоставките по чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, за да обоснове
отказ за предоставяне на жалбоподателя на статут на бежанец. Този извод е
правилен и обоснован.
Съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се
предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване,
основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност
към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и
поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава
или да се завърне в нея.
Съгласно ал. 4 от с.
з. „преследване“ е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от
действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно
тежки по своето естество или повторяемост.
Действията, в които
се изразява правнорелевантното преследване, са дефинирани в ал. 5, като
включват:
1. физическо или
психическо насилие, включително сексуално насилие;
2. правни,
административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами
по себе си или се прилагат по дискриминационен начин;
3. наказателно
преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни;
4. отказ на съдебна
защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание;
5. наказателно
преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на
военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на
престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т.1 - 3;
6. действия,
насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.
Установените по случая релевантни факти,
свързани с личното положение на жалбоподателя
и със страната му на произход, налагат извод за неоснователност на подадената
от Ф. молба за международна закрила.
Жалбоподателят не обосновава наличието на риск
за неговия живот и свобода в държавата му по произход по смисъла на закона.
Твърденията му във връзка с това, че е бил
обект на политическо преследване в страната му на произход, че той и съпругата
му са следени от руските власти във Варна, че в настоящата ситуация в Русия,
заради посоченото по-горе, ще бъде подведен под наказателна отговорност за
държавна измяна и дискредитиране на армията, анализирани в съвкупност със събраните
по делото писмени доказателства, в т.ч. данните от интервюто на съпругата на
молителя с peг. № УП21872 от 14.10.2022
г., съдът преценява като недоказани и необосновани.
На първо място, една от причините, които
жалбоподателят изтъква за исканата международна закрила е, че при евентуално
завръщане в страната му на
произход, ще бъде заставен да воюва срещу Украйна, което противоречи на
твърдението му на стр. 5 от проведено интервю, че завършването на факултета за
военно обучение в Московския държавен университет му е дало предимството да не
бъде призоваван за служба в армията. Това негово твърдение по време на
интервюто се потвърждава от Справка вх. № ЦУ-829 от 15.06.2023 г. на Дирекция
„Международна дейност“ на ДАБ при МС, в която се цитира разпоредбата на чл. 23
от Федералния закон за военната служба, който постановява, че има няколко
категории граждани, които не подлежат на наборна военна служба, включително
лица, които изпълняват или са завършили военна служба в Руската федерация,
както е в случая на руския гражданин, който освен това не твърди да е
получавал или да има информация, че е получавал призовка за мобилизация.
По отношение на твърденията на жалбоподателя,
че може да бъде подведен под наказателна отговорност ако откаже да бъде
изпратен в Украйна, в приложената по преписката официална справка за Руска
федерация се съдържа информация, че според руските военни правила
военнослужещите, които отказват да се сражават в Украйна, още на руска
територия, могат да бъдат уволнени или преместени, но не могат да бъдат
наказателни преследвани, поради настоящия статус на конфликта в Украйна.
От анализа на гореизложената информация може да
се направи обоснованият извод, че за жалбоподателя не са налице законови
възможности той да бъде призован за военна служба, още по-малко - да бъде
заставен да воюва в Украйна при евентуално завръщане в страната му на произход.
По отношение твърдението на Ф., че
решенията от съдебните дела във връзка с административното правонарушение, за
което е признат за виновен в Русия през 2017 г., са незаконни и че делата са разглеждани от политическа гледна
точка, следва да се посочи, че според информацията, налична в цитираната
по-горе официална справка, действително, в конституцията на Руска федерация се
предвижда свобода на събранията, но местните власти ограничават това право и
разпоредбите изискват организаторите на публични събрания, демонстрации или
шествия с повече от едно лице не само да уведомят правителството, но и да получат разрешение от него. Неуспехът да се
получи официално разрешение за провеждане на протест води до това демонстрацията
да бъде разглеждана като незаконна от служителите на реда, както е в случая на
жалбоподателя. Дори причината за тези законови ограничения, наложени от местните
власти, да са политически мотивирани, тяхното нарушаване (съгласно Федералния
закон на РФ и Закона на Калининградската област от 2012 г.), се разглежда като
административно правонарушение и решението на съда, потвърдено от още две
съдебни инстанции, не представлява насочено към Ф. специално отношение,
индикиращо по някакъв начин преследване по политически причини, така, както се
опитва да го представи кандидатът за закрила. Към този извод навежда и фактът,
че въпреки данните за участие на жалбоподателя и съпругата му в митинги „за
честни избори“, в гр. Самара през 10.12.2011 г. и в гр. Москва на 17.12.2011 г.
и 24.12.2011 г.; в протести срещу президента и против корупцията в Калининград
на 29.04.2017 г., 12.06.2017 г. и 20.03.2018г., срещу него не е имало
образувано наказателно дело по политически причини, не е бил възпрепятстван да
напусне легално Русия на 20.08.2018 г., нито отново да се завърне в страната си
на произход, по думите му - в края на 2019 г.
Не без значение е и обстоятелството, че съпругата
на Ф., в интервю peг. № УП21872 от 14.10.2022
г., в нито един момент не посочва като причина за напускане на страната им и
подаването на молба за закрила осъществено политическо преследване от страна на
руските власти към нея или към нейния съпруг. На стр. 4 от интервюто
кандидатката в подробности описва как желанието на съпрузите за промяна и
разширяване на мирогледа им след екскурзията им в Гърция през 2014 г. е довело
до планирането и дългогодишната подготовка за окончателното напускане на Русия,
като допълва, че политическата обстановка също не им харесвала. Съпругата на
жалбоподателя разказва за причините, довели до преместването им в Калининград
(граничещ с Полша и Литва), свързани с желанието им да пътуват и да се
установят в някоя европейска държава, посочвайки, че след като не са успели да
се адаптират в Полша, са предприели двугодишно пътешествие до множество страни
в търсене на най-подходящата държава за тях, и през 2018 г. са избрали България
поради финансови причини и възможността за получаване на разрешение за
пребиваване въз основа на възможността тя да има частна практика като учител по
руски език в Р България.
Относно твърдението на Ф. за това, че той и
съпругата му са били следени във Варна от руските власти, и са посетили
посолството на Русия, за да гласуват за изборите през 2021 г., зачерквайки бюлетините
си, съпругата на жалбоподателя, на стр. 3 от проведено интервю изрично посочва,
че не е посещавала посолството на Русия, освен два пъти във Варна, с цел
продължаване валидността на задграничния й паспорт през декември 2021 г. и
два-три месеца по-късно, за да получи готовия си паспорт. При тези данни и това
твърдение на жалбоподателя се явява необосновано и недоказано.
В хода на развилото се административно
производство Ф. представя специални разрешения за влизане и излизане на
чужденец във временно окупирана територия на Украйна, издадени от държавна
служба „Миграция“ на Украйна в Одеска област за него и за съпругата му, във
връзка с твърдението му, че на Федералната служба за безопасност на Русия е
известно, че той и съпругата му са използвали тези документи, защото са влизали
на Кримския полуостров от посока Украйна, тъй като там е имало гранични постове
на Русия. В тази връзка заявява, че след поправките, внесени в Конституцията на
Русия, затова, че той не приема Крим за руска територия, подлежи на наказателно
преследване и затвор, и допълва, че от самото начало е бил против анексирането на
Крим, като той и съпругата му са участвали през 2014 г. в „Марш на мира“ в
Москва. Настоящият състав на съда споделя становището на АО, че и това
твърдение се явява необосновано, поради това, че видно от превода на
предоставените документи, „специалните разрешения“ са били издадени да важат от
14.07.2018 г. до 25.07.2018 г. и са за еднократно влизане, след което кандидатът и съпругата му не твърдят да е имало някакви
последствия от страна на руските власти. В допълнение,
това твърдение на чуждия
гражданин отново не е подкрепено от твърденията на неговата съпруга в
проведеното интервю peг. № УП 21872 от 14.10.2022
г., въпреки че ако имаше такива опасения, свързани със същите обстоятелства -
участието в митинга през 2014 г. и влизането във временно окупираната територия
на Крим, и използването на същия документ, тя би следвало да ги изтъкне при
излагането на причините за искането си за международна закрила.
Документът, който жалбоподателят
представя, за да установи политическо преследване в страната му на произход, а
именно „справка, потвърждаваща факта на преследване, поради политически
убеждения, на гражданина на Руска федерация Ф.М.“, издадена от Министерство на
външните работи на Украйна, гр. Киев, на 21.01.2022 г., правилно не е ценен от
АО като относимо в тази насока доказателство, тъй като в самия документ липсва всякаква обосновка за взетото „решение“ -
записано е, че се потвърждава наличието на факти за преследване на Ф., поради
политически убеждения в страната, чийто гражданин е той, но какви са тези факти
не е посочено. В тази справка липсват каквито и да било данни, от които да може
да се потвърди наличието на преследване в друга държава. Фактът, че
жалбоподателят е роден в Украйна и че има издадено разрешение за временно
пребиваване въз основа на регистрирана търговска дейност в страната през
октомври 2021 г., както и че е участвал на митинги, на които е изразявал
гражданската си позиция, не сочи „наличието на факти за преследването му“ в Русия,
а и такива факти Ф. не е посочил.
Жалбоподателят е представил още разпечатка
на формуляр за заявление за издаване на украинско гражданство, което е
попълнил, но не е подал официално пред украинските власти. На стр. 5 от
проведено интервю, на въпроса на интервюиращия орган, с каква цел е искал да
получи украинско гражданство, кандидатът неясно отговаря, че от 2011 г.
наблюдава как Русия има все по-слаби перспективи, свързани с бъдещето и се
превръща все-повече в диктатура, поради което не е искал да бъде свързван по
никакъв начин с документи, издавани от държавата Русия. Допълва, че до 2018 г.
е полагал усилие, с гражданската си позиция да промени нещо в страната си, но е
разбрал, че нищо не може да бъде променено и затова е напуснал страната.
Заявява, че сериозно се е замислил да поиска украинско гражданство през 2020г.,
изчакал е да свършат ограниченията, свързани с Ковид и веднага предприел стъпки
за получаване на гражданство от Украйна, което твърдение е в противоречие и се
явява житейски нелогично предвид пътуванията на двамата съпрузи, предприети до
множество страни в края на 2021 г. Очевидно получаването на украинско
гражданство не е било приоритет за жалбоподателя, след като е решил да направи
постъпките за това броени дни преди започването на конфликта в Украйна, както е
приел и АО, това е възможно да е сторено и с цел сдобиване на документи,
значими за производството му за международна закрила. Към този извод водят
данните от интервютата и на двамата съпрузи, видно от които подготовката за
определено тяхно действие започва много преди самото действие и включва внимателно
и изчерпателно набиране на информация за възможности, начини и средства, и
сдобиването с такива средства. По отношение на плащането на държавни такси за
украинско гражданство на 22.02.2022 г., за което жалбоподателят изтъква, че
може да се разглежда като държавна измяна, тъй като отива директно в държавния
бюджет на Украйна, от една страна с основание АО поставя въпроса, дали е
възможно с умисъл да е използвана именно руска банкова карта, вероятно с цел
формиране на причини за изтъкване на такива опасения, а от друга страна, правно
и житейски оправдан е и въпросът, поставен от АО, дали е възможно плащане в
размер на около 200 украински гривни, което се равнява на малко повече от 9
лв., да се счита за такова плащане в полза на Украйна, което да бъде разглеждано като престъпление по
руското законодателство за държавна измяна, както твърди жалбоподателят на стр.
5 от проведеното с него интервю.
От заявените обстоятелства, анализирани в
съвкупност с наличните по делото писмени доказателства, е видно, че мотивите, обуславящи
желанието на жалбоподателя да получи международна закрила, не попадат в предметния
обхват на закрила по ЗУБ, а се касае, за причини от личен характер.
От всичко, изложено
по-горе може да се направи обоснованият извод, че обявената в Русия „частична
мобилизация“ и „специална военна операция в Украйна“ е предоставила възможност
за подаване на молба за международна закрила, и съответно начин за узаконяване
на престоя на жалбоподателя в България. Случаят
касае мигрант, а не лице, нуждаещо се от международна закрила. Съгласно
Глава II, § 62 от Наръчника по
процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от
Службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за
бежанците, мигрантът е лице, което по причини, различни от изброените в
определението за бежанец, дадено в Женевската конвенция от 1951 г. и Протокола
от 1967 г., доброволно напуска страната си, за да се засели другаде.
Правилно и напълно
обосновано АО е направил извод за липсата на предпоставките за приложение на
чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на чужденеца не
са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за
основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност,
принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение.
Освен това съгласно нормативната уредба преследването следва да е с личен
характер, насочено към конкретния индивид. В тази връзка кандидатът за закрила
следва да посочи данни, относими конкретно спрямо него, за да бъдат основание
да се направи извод, че конкретно се нуждае от закрила. В случая самият
жалбоподател заявява, че лично не е получавал заплахи и не му е било оказвано
насилие в страната му на произход.
Споделя се изложеното
от АО, че не се установява спрямо руският гражданин да е осъществено
преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ.
В конкретния случай
не се установява заявените опасения и притеснения за живота и сигурността на
чужденеца в Русия да са относими към признаване на качеството му на бежанец и
предоставяне на закрила като такъв по смисъла на чл. 8 от ЗУБ.
В хода на
проведеното съдебно дирене, не се установиха релевантни към правния спор факти
и обстоятелства, обуславящи необходимостта от предоставяне на статут на бежанец
на чуждия гражданин.
Жалбоподателят не навежда
твърдения за осъществено спрямо него преследване от страна на държавата, от
партии или организации, които контролират държавата или значителна част от
нейната територия, или от недържавни субекти, включително международни
организации, като същите не могат или не искат да предоставят закрила срещу
преследване.
Ф. не аргументира
наличието на основателни опасения от преследване по изброените в чл. 8, ал. 1
от ЗУБ причини: раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група, поради което не са налице
субективният и обективният елемент за прилагане на цитираната правна норма.
Заявените от
жалбоподателя мотиви за търсене на международна закрила, а именно твърдения, че
ще бъде заставен от руските власти да воюва в Украйна или ще бъде наказателно
преследван за държавна измяна и дискредитиране на руската армия, са
необосновани и недоказани и в този смисъл - недостатъчни обстоятелства за предоставяне
на статут на бежанец.
Такъв статут се
предоставя единствено на лично основание, при наличие на преследване по някоя
от хипотезите на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ.
Съгласно чл. 8, ал.
4 от ЗУБ „преследване“ е нарушаване на основните права на човека или съвкупност
от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по
своето естество или повторяемост.
Съгласно Директива 2004/83/Е0 на
Съвета от 29.04.2004 г., актове, считани за преследване, по смисъла на чл. 1А
от Женевската конвенция: а) трябва да бъдат достатъчно сериозни по своето
естество или по повторяемия си характер, за да представляват тежко нарушение на
основните права на човека и по-конкретно на правата, упражняването на които не
е възможно да бъде ограничено по какъвто и да било начин по силата на чл. 15, §
2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи или
б) трябва да представляват съвкупност от различни мерки, включително и
нарушения на правата на човека, която да бъде достатъчно тежка, за да се
засегне индивида по начин сравним с посоченото в буква а).
Липсата на доказани конкретни
данни, потвърждаващи твърденията на търсещия закрила обуславят извода, че
опасенията му от преследване са неоснователни и конкретно за него не съществува
опасност да бъде задържан и репресиран, в случай че се завърне в страната си на
произход.
В конкретния случай условията по
чл. 8, ал. 4 от ЗУБ не са изпълнени.
Чужденецът изрично е посочил, че в
страната му на произход не е получавал лични заплахи и не е бил подлаган на
насилие. Видно от твърденията му не е бил арестуван и не е бил наказателно
преследван в Русия. Заявява, че не е членувал в политически партии или организации.
Не посочва в страната му на произход да е имал проблеми във връзка с
религиозната или етническата си принадлежност. Дискриминационни и други
неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване също не са установени.
Твърденията му не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване и
по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, както и риск за бъдещо такова.
Предвид установените факти не са
налице и основания за приложение на принципа за бежанец sur place. За чуждия гражданин се установяват
положителните предпоставки и липсват данни за отрицателни предпоставки по чл. 8, ал. 7 и 8 от ЗУБ.
С оглед изложеното, искането на
чужденеца в частта му за предоставяне на
статут на бежанец, в съответствие с относимата нормативна уредба и
установените по случая факти и обстоятелства, правилно и обосновано е било
отхвърлено от АО като неоснователно.
Обоснована е и
констатацията на АО, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 - 2 от ЗУБ, тъй
като не се установява жалбоподателят да е напуснал страната му на произход
поради излагане там на опасност от тежки посегателства като смъртно наказание
или екзекуция, срещу които държавата и/или контролиращите партии и организации
да не могат или да не желаят да предоставят закрила.
Въз основа на необоснованите
твърдения на Ф. и информацията за страната на произход, представена в
цитираната по-горе справка не може да се формира извод, че той е бил принуден
да напусне или да остане извън страната му на произход по причина на реална
опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
От установените по
делото факти и обстоятелства, следва извод, че чужденецът не е бил изложен и за
него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от
ЗУБ.
От анализа на приложената по приобщената
към делото административна преписка справка за актуалното положение в Руска
федерация вх. № ЦУ-829 от 15.06.2023 г. на Дирекция „Международна дейност“ на
ДАБ - МС, не се установяват и разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009
г. на Съда на Европейските общности /СЕО/ по тълкуването на чл. 15, б. „в“ от Директива
2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата
на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха
по изключение може да се счита за установено, когато степента на
характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до
такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята,
че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там, е изложено на реална
опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Видно от цитираната справка,
Руската федерация разполага с централизирана, авторитарна политическа система,
доминирана от президента - пост, понастоящем заеман от Владимир Путин.
Двукамарното Федерално събрание се състои от пряко избираема долна камара и
назначаема горна камара, като и двете не разполагат с независимост от
изпълнителната власт. Президентските избори през 2018 г. и изборите за долна
камара на 19.09.2021г. са белязани от обвинения в намеса на правителството и
манипулиране на изборния процес, включително изключване на значими опозиционни
кандидати.
От информацията, представена в
горецитираната справка става ясно, че макар Русия да изпитва проблеми с
утвърждаване върховенството на закона и налагане на демократични порядки, в
страната не е налице въоръжен конфликт по смисъла, заложен в международното
право. Това води до извод, че чужденецът е имал възможността да продължи да
живее в страната си на произход, където състоянието на сигурността е стабилно,
но е предпочел да напусне родината си по своя лична преценка. За жалбоподателя
все пак съществува реалната възможност да продължи да живее на територията на
Руска федерация, където живеят и двамата му родители, без това да създава риск
за неговия живот.
При преценката на свързаните с
личното положение на Ф. и
държавата му на произход относими факти се налага извода, че за жалбоподателя не са налице предпоставките
по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.
Искането му за международна закрила
и в тази му част се явява неоснователно.
За жалбоподателя липсват
предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй
като той не е заявил член на семейството му да има предоставен статут на
бежанец или хуманитарен статут в Република България.
Посочените от чужденеца лични
мотиви за желанието му да живее в Република България, не могат да бъдат оценени
като хуманитарни, с оглед предоставянето на статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ.
Налице е и отрицателна
предпоставка, която изключва предоставяне на хуманитарен статут на това
основание, а именно наличие на данни, че лицето представлява заплаха за
националната сигурност на РБ – изключващо обстоятелство по чл. 12, ал. 1, т. 4
от ЗУБ. Становището на ДАНС е на л. 49 от преписката. Подписано е от директора
на специализираната дирекция при ДАНС, като в същото е посочено, че ДАНС
разполага с информация – отразена в справка рег. № RB
202001-001-03/Б-6-3878/14.12.2022 г., според която лицето, регистрирано в ПМЗ –
Овча купел, РПЦ-София към ДАБ-МС като Ф.М., роден *** г. в Украйна,
представлява заплаха за националната сигурност. Посочено е, че ДАНС възразява
да му бъде предоставена закрила в Р България.
В преобладаващата до
настоящия момент практика на ВАС на РБ се приема, че становището на ДАНС е
задължително и контрол не може да се осъществява от съда, дали действително
лицето представлява заплаха за националната сигурност. В този смисъл в Решение
№ 8865 от 06.07.2017 г. по адм. дело № 5588/2016 г. ВАС, ІІІ о., е посочено, че
становището на ДАНС е достатъчно доказателство, от което да се изведе извода,
че са налице сериозни основания да се счете, че лицето представлява заплаха за
националната сигурност. В този смисъл са и Решения на ВАС на РБ № 8865 от
06.07.2017 г. по адм. дело № 5588/16 г.; № 15808 от 18.12.2018 г. по адм. д. №
14042/2018; № 13479 от 12.12.2016 г. по адм. д. № 5654/2016 г.; № 15715 от
17.12.2018 г. по адм. д. № 2022/2018 г.; № 3056 от 09.03.2021 г. по адм. д. №
177/2021 г. и др.
Съгласно
разпоредбата на чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ, хуманитарен статут не се предоставя
на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява
заплаха за обществото или за националната сигурност. Това основание за отказ е
предвидено в чл. 17, т. 1, б. „г“ от Директива 2011/95/ЕС - гражданин на трета
държава или лице без гражданство се изключват от кръга на лицата, които
отговарят на условията за субсидиарната закрила, ако съществуват сериозни
основания да се счита, че съответното лице представлява заплаха за обществото
или за сигурността на държавата-членка, в която се намира.
Обстоятелството по
чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗУБ е удостоверено с приложено по административната
преписка писмо рег. № УП21871/21.12.2022 г. на директора на Специализираната
дирекция „М“ - ДАНС, с което на основание чл.41, ал. 1, т. 1 от ЗДАНС се
уведомява председателя на ДАБ при МС, че ДАНС разполага с информация, според
която представлява заплаха за националната сигурност, поради което възразява да
му бъде предоставена закрила в РБ.
На основание чл. 41,
ал. 1, т. 1 от ЗДАНС и чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, ДАНС притежава изключителна
компетентност по въпросите на националната сигурност, включително дали дадено
лице, кандидатстващо за закрила, представлява заплаха за нея, като становището
му е обвързващо за решаващия орган по чл. 75 от ЗУБ.
Нормите на чл. 12,
ал. 1 и ал. 2 от ЗУБ са императивни, а не диспозитивни, поради това органът
няма възможност за преценка дали да приеме становището на ДАНС или не, а е
длъжен при отрицателно такова да откаже предоставянето на статут. Преценката на
събраните данни от ДАНС като обуславящи заплаха за националната сигурност е
извън контрола за законосъобразност. Информацията, събрана от ДАНС при
изпълнение на специалните й правомощия по закон – чл. 4, ал. 1 от ЗДАНС, е
резултат от процедура, при която се извършват дейности по наблюдение,
разкриване, противодействие, предотвратяване и пресичане на замислени,
подготвяни или осъществявани посегателства срещу националната сигурност – чл.
4, ал. 2 от ЗДАНС. Именно поради специфичния й характер на информация,
съдържаща данни, касаещи националната сигурност, тя не може да бъде
предоставяна в пълен обем на лица извън агенцията, включително на съда и
страните по делото.
Констатация, че
конкретни данни водят до извод, че дадено лице представлява заплаха за
националната сигурност може да прави компетентно само ДАНС и самото становище
не подлежи на оспорване. В този смисъл например е Решение № 15808 от 18.12.2018
г. по адм. д. № 14042/2018 г., ІV о. на ВАС на РБ.
При наличието на
изключващо обстоятелство по чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ, АО е задължен да откаже
предоставяне на статут поради изложените по-горе причини. Така в Решение № 3056
от 09.03.2021 г. по адм. дело № 177/2021 г. и № 7530 от 22.06.2021 по адм. дело
№ 4849/2021 г. на ВАС на РБ се приема, че когато са налице условията за
прилагане на изключващата клауза на чл. 12, ал.2, т. 4 от ЗУБ, на
административния орган не е предоставена възможност за преценка дали да
предостави търсената закрила, а напротив - има законова забрана за предоставяне
и на статут на бежанец, и на хуманитарен статут.
Само за пълнота на изложението,
настоящият състав на съда намира за необходимо да посочи още, че оспореният акт
не противоречи и на решение от
22.09.2022 г., постановено от Съда на Европейския съюз /СЕС, Съда/ по дело
С-159/19, тъй като в случая отказът на органа да предостави на руския гражданин хуманитарен статут не е обусловен единствено от даденото от ДАНС становище, с което се
възразява на жалбоподателя да му бъде предоставена закрила в Р България. (В тази връзка вж. Решение № 9349 от 9.10.2023 г. на ВАС по адм.
д. № 4863/2023 г., IV о., от мотивите, на което, обаче, става ясно, че в
казуса по това дело АО, независимо от това, че е установил предпоставките по
чл. 9, ал.1, т. 3 от ЗУБ по отношение на кандидата, е отказал да му предостави
хуманитарен статут единствено защото е било налице изразено от ДАНС отрицателно,
но немотивирано становище за това.)
Действително според даденото в заключението на СЕС по дело С-159/21
тълкуване на относими разпоредби от Директива 2013/32/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 26.06.2013 г. относно общите процедури за предоставяне
и отнемане на международна закрила /Директива 2013/32/ЕС/ и Директива
2011/95/ЕС от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на
трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена
международна закрила, за единния статут на бежанец или на лицата, които
отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на
предоставената закрила /Директива 2011/95/, въведени в българското законодателство
чрез разпоредбите на ЗУБ
- чл. 4, § 1 и § 2, чл.10, § 2 и § 3, чл. 11, § 2 и чл.
45, § 3 от Директива 2013/32, във връзка с чл. 14, §4, б. „а“ и чл. 17, § 1, б. „г“ от Директива
2011/95 не допускат национална правна уредба, съгласно която, когато органи със
специализирани функции, свързани с националната сигурност, са констатирали с
немотивирано становище, че дадено лице представлява заплаха за тази сигурност,
решаващият орган е длъжен системно да отказва да предостави субсидиарна закрила
на това лице или да отнеме предоставената по-рано международна закрила на
същото лице, като се основава на споменатото становище. Според мотивите на Съда
в горепосоченото решение, единствено решаващият орган, /който според чл. 2, б.“е“ от Директива
2013/32 е всеки квазисъдебен или административен орган в държавата членка,
компетентен за разглеждането на молбите за международна закрила, както и да
вземе решение като първа инстанция по такива случаи, тоест по аргумент от чл.
48, ал. 1, т. 1 и чл. 52 от
ЗУБ - председателят или заместник председателят на
ДАБ/, под съдебен контрол, е този, който трябва да направи преценка на всички
релевантни факти и обстоятелства, включително свързаните с прилагането на
членове 14 и 17 от Директива 2011/95, едва след която да приеме решение. Този
орган не може надлежно просто да приведе в действие решение, прието от друг
орган, което е задължително за него по силата на национална правна уредба, и само на това основание да откаже да
предостави субсидиарна закрила или да отнеме предоставената по-рано
международна закрила. Напротив, решаващият орган трябва да разполага с цялата
релевантна информация и като я вземе предвид, самостоятелно да прецени фактите
и обстоятелствата, за да определи съдържанието на решението си, както и да го
мотивира в пълна степен. Решаващият орган трябва да има свобода на преценка, за
да реши дали съображения, свързани с националната сигурност на съответната
държава членка, трябва да доведат до отказ от предоставяне на хуманитарна
закрила или до отнемане на статута на бежанец, което изключва вероятността
констатирането на заплаха за тази сигурност автоматично да предполага подобен
отказ или отнемане. С оглед на самите функции на решаващия орган, значението на
информацията, предоставена от органи със специализирани функции, свързани с
националната сигурност и нейната относимост към целите на решението за
предоставяне на международна закрила, е необходимо да бъдат свободно
преценявани от решаващия орган, който няма как да бъде задължен да се основе на
немотивирано становище, издадено от органи със специализирани функции, свързани
с националната сигурност, на база оценка, чиято фактическа основа не му е
известена.
Така, в контекста на приетото от СЕС по дело С-159/21 г., ако на чужденеца е
отказан хуманитарен статут, само заради изразеното от ДАНС отрицателно
становище, без овластеният за вземане на решение относно предоставянето на този
статут орган, да е извършил самостоятелна и собствена преценка на релевантните
за случая факти, дали повод на ДАНС да възрази срещу предоставянето на международна
закрила на чуждия гражданин, то формираният от административния орган отказ би бил несъответен на решението на СЕС по дело С-159/21 г. и
даденото с него тълкуване, в т.ч. на разпоредбата на чл. 17, § 1, б. „г“ от Директива
2011/95 /почти дословно възпроизведена в чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ и съгласно която гражданин на трета държава или
лице без гражданство се изключват от кръга на лицата, които отговарят на
условията за субсидиарна закрила, ако съществуват сериозни основания да се
счита, че съответното лице представлява заплаха за обществото или за
сигурността на държавата членка, в която се намира/.
В случая, обаче, за
да откаже предоставянето на хуманитарен статут на чуждия гражданин, на първо
място АО е изложил подробни мотиви, въз основа на които правилно е приел, че за
Ф. не са налице предпоставките по чл.9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и само в допълнение
е посочил, че е налице и отрицателната предпоставка по чл. 12, ал. 2, т. 4 от
ЗУБ.
Предвид установените факти по случая,
включително писменото становище на ДАНС от 21.12.2022 г., правилно и обосновано
АО е приел, че не са налице и основания за приложение на принципа „забрана за
връщане" (non-refoulement).
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция
за статута на бежанците от 1951 г. никоя договаряща държава няма по какъвто и
да е начин да експулсира или връща („refouler“) бежанец до границата на
територията, където са били застрашени животът или свободата му по причина на
неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група
или политически възгледи.
Според чл. 33, ал. 2 от Конвенцията от облагите
от тази разпоредба обаче не може да се възползва бежанец, за който има
основания да се смята, че представлява опасност за сигурността на страната, в
която се намира, или който, веднъж осъждан с окончателна присъда за особено
тежко престъпление, представлява опасност за обществото на тази страна.
Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и
на Съвета от 13 декември 2011 г. (Квалификационната директива) също
регламентира закрилата срещу връщане. В чл. 21, параграф 1 от нея се посочва,
че държавите-членки спазват принципа за забрана на връщането в съответствие със
своите международни задължения. В чл. 21, параграф 2 от Квалификационната
директива е уточнено обаче, че когато това не им е забранено по силата на
международните задължения, посочени в параграф 1, държавите-членки могат да
върнат бежанец, независимо от това дали той е признат официално за такъв,
когато: а) има сериозни основания да се смята, че той представлява заплаха за
сигурността на държавата-членка, в която се намира, или б) като осъден с влязла
в сила присъда за особено тежко престъпление, той представлява заплаха за обществото
в тази държава- членка. Съгласно чл. 21, параграф 3 от Квалификационната
директива държавите-членки могат да отнемат, да прекратят или да откажат
подновяването или предоставянето на разрешение за пребиваване на бежанец, за
когото се прилага параграф 2.
В българското законодателство принципът non-refoulement е отразен в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, където се посочва, че чужденец,
влязъл в Република България, за да поиска закрила, или който е получил закрила, не
може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият
живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към
определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност
от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или
наказание. Същевременно обаче в чл. 4, ал. 4 от ЗУБ се пояснява, че от правата
по ал. 3 не може да се ползва чужденец, получил закрила, за когото има
основания да се смята, че представлява опасност за националната сигурност или
който, веднъж осъждан с влязла в сила присъда за тежко престъпление,
представлява опасност за обществото.
По отношение на Ф. липсват предпоставките за прилагане на принципа „забрана за
връщане“. От събраните по делото писмени доказателства не се установява животът
или свободата на чужденеца да са застрашени по някой от признаците, посочени в
разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, респективно в чл. 33, ал. 1 от Женевската
конвенция.
С оглед изложеното жалбата
срещу решението на председателя на ДАБ при МС, с което е отказан статут на
бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя е неоснователна и следва да се
отхвърли.
Воден от горното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на М.Ф., гражданин на
Руска федерация, против Решение № 12681 от 23.08.2023 г. на председателя на
Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание
чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл.
9 от Закона за убежището и бежанците на М.Ф. е отказано да му бъде предоставен
статут на бежанец и хуманитарен статут.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: