Р Е Ш Е Н И Е
№ 349/29.5.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито
заседание на двадесети седми април две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при
участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 906 по описа за 2022 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл. 203 и сл. от АПК
и е образувано по исковата молба на К.Д.И., изтърпяващ наказание в Затвора гр.
Враца срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ за претърпени вреди в
размер на общо 11 500 лева, както следва: 1500 лева имуществени вреди и 10
000 лева неимуществени вреди, във връзка с полаган труд в Затвора гр. Бобов
дол, прекратяване на работата му през март 2018 г. и трудоустрояване с ТЕЛК.
Търсената правна защита от ищеца се посочва като претенция за изплащане на
обезщетение за прекратено трудово правоотношение и обезщетение за
трудоустрояване.
Производството по делото е прекратено с Определение № 547/30.03.2021 г. на
Административен съд – Пазарджик, VI състав, като делото е изпратено по
подсъдност на Районен съд – Дупница. Впоследствие делото е изпращано по
подсъдност на Районен съд – Враца. Между районните съдилища е повдигнат спор за
подсъдност пред Окръжен съд - Враца, който изпраща делото на Районен съд –
Дупница, който пък го изпраща на Административен съд – Враца. Последният
повдига спор за подсъдност пред Върховния административен съд и Върховния
касационен съд, които в смесен състав, с Определение №
30 от 27.09.2022 г., постановено по дело № 9/2022 г. на смесен състав на ВАС и
ВКС определя като компетентен да разгледа иска Административен съд – Пазарджик.
В Определение № 30 от 27.09.2022 г., постановено по дело № 9/2022 г. на
смесен състав на ВАС и ВКС, с което делото е изпратено за разглеждане от
настоящия съд, изрично е посочено че назначаването и прекратяването на
трудовата дейност на лишения от свобода е въпрос на преценка от страна на
органите на затворническата администрация, които действат изцяло в условията на
оперативна самостоятелност. Дейността им е регламентирана в специалния Закон за
изпълнение на наказанията и задържането под стража, а специфичните изисквания
при осъществяването ѝ, я характеризират като административна. С оглед
изложените твърдения в исковата молба и приложимата правна уредба към
установените отношения, от които произтича претенцията на И. за обезщетение на
имуществени вреди и неимуществени вреди, петчленният състав от съдии на
Върховния касационен съд и Върховния административен съд, на основание чл. 135,
ал. 4 АПК намират, че компетентен да разгледа иска на И. срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ е Административен съд-Пазарджик.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е бил назначен да полага
труд в Затвора – Бобов дол, въпреки факта, че страдал от психически
заболявания. Било му възложено изработката на хартиени торбички. Психичното му
състояние се влошило към края на 2017 г., което се отразило на качеството на
работата му, поради което и на 18.01.2018 г. ищецът бил уволнен, но заповедта
му била издадена едва през месец март 2018 г. Впоследствие бил изпратен на
лечение в СБАЛЛС – Ловеч, психиатрично отделение през м. май 2018 г. и през м.
март 2019 г. След това бил трудоустроен с ТЕЛК. Твърди се, че ответникът не му
бил изплатил дължимото обезщетение за периода от уволнението до
трудоустрояването, с което ГД „ИН“ нарушил разпоредбите на чл. 83 от ЗИНЗС, на
чл. 65, ал. 1 от ППЗИНЗС, на чл. 169, ал. 1 от ППЗИНЗС и чл. 217, ал. 1 от КТ.
Изложени са съображения, че при незаконно уволнение на лицето се дължат
обезщетения по чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 320, ал. 1 от КТ. Претендира се
заплащане на шест месечни брутни заплати и полагащите се работни дни за шест
месеца от прекратяване на трудовата заетост до датата на трудоустрояването.
Ищецът К.Д.И. – редовно призован за съдебно заседание, се явява лично, като
поддържа исковата молба, представлява се и от адв. М., която също поддържа
исковата молба. Представя писмени бележки.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София оспорва
исковата молба с подаден писмен отговор вх. № 9181/15.11.2022 г. Изразява
становище, че исковата претенция е неоснователна и необоснована. Твърди се, че
сходна претенция е предявена от страна на И. пред Административен съд –
Кюстендил, който я е отхвърлил, а решението на Административен съд – Кюстендил
е оставено в сила с решение на Върховния административен съд. Изложени са
съображения, че лишенията от свобода не е навеждал твърдения за претърпяна
трудова злополука или професионално заболяване, с оглед на които да е налично
трудоустрояване, които да са във връзка с изпълняваната работа в Затвора –
Бобов дол. В съдебно заседание, ответникът редовно призован, се представлява от
юриск. Р., който поддържа представения отговор. Счита, че исковата претенция е
неоснователна и недоказана, и моли да бъде отхвърлена.
Контролиращата страна – Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище,
че исковата претенция е неоснователна и
недоказана.
Административен съд – Пазарджик, след като взе предвид наведените от
страните доводи и се запозна с приетите по делото доказателства, намира за
установено, от фактическа страна, следното:
От представените писмени доказателства по делото се установява, че на 09.10.2015
г. ищецът е приведен в Затвора – Бобов дол от Затвора – София. Изтърпявал е
наложеното му наказание „доживотен затвор“ при специален режим в Затвора –
Бобов дол до 26.06.2019 г., след което е приведен в Затвора – Пазарджик.
Съгласно Заповед № 49/01.08.2016 г., К.И. е назначен в „Пейпър багс“ ЕООД
към ДП „ФЗД“ като общ работник за лепене на подаръчни торбички, считано от
02.08.2016 г., на основание чл. 77 във вр. с чл. 172 от ЗИНЗС и със срок на
изпитване от 6 месеца.
За процесния период – към 2018 г. е действал Договор от 04.12.2017 г.,
сключен между „Пейпър багс“ ЕООД и Териториално поделение на Държавно предприятие „Фонд затворническо
дело“ гр. Бобов дол, със срок на действие от две години до 04.12.2019 г.
Със Заповед № 09/23.01.2018 г. ищецът е уволнен от изпълняваната от него
длъжност в „Пейпър багс“ ЕООД, с оглед установена некачествена работа съобразно
Докладна записка № 3-382-1/22.01.2018 г. В докладната записка се сочи, че на
11.01.2018 г. на ищеца е възложена изработка на 1000 торбички, като са му
предоставени съответния брой заготовки, но от тях 800 броя са установени като
пликове брак. Последното наложило този брак да бъде разпределен между
работниците в цеха на „Пейпър багс“ ЕООД, като торбичките бъдат разлепени и впоследствие
залепени отново. Липсват данни или
твърдения Заповед № 09/23.01.2018 г. да е била оспорвана или отменяна.
Във връзка с полагания труд в „Пейпър багс“ ЕООД, на ищеца са зачетени като
отработени общо 76 работни дни за периода 01.08.2016 г. – 23.01.2018 г.
По повод полагания труд в Затвора – Бобов дол и гореописаната фактическа
обстановка, ищецът е предявил иск пред Административен съд – Кюстендил през
2018 г., срещу ГД „Изпълнение на наказанията” София за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер общо на 50 000 лв., ведно със законната лихва,
причинени му от действия на служители на ответника, изразяващи се в това, че
принудително е бил спрян от работа на 17.01.2018 г., като в резултат на това е
изживял „адаптивна криза“ и депресия, както и с искане съдът да зачете като
работни всички пропуснати дни, в които не е бил на работа, както и да бъде
компенсиран изцяло за пропуснатия период. С Решение № 176 от 07.08.2018 г.,
постановено по адм. дело № 128/2018 г. по описа на Административния съд –
Кюстендил исковите претенции на И. са отхвърлени, а с Решение № 17528 от 19.12.2019
г., постановено по адм.д. № 10652/2018 на Върховния административен съд,
решението на АС – Кюстендил е оставено в сила.
По настоящото дело са представени епикризи за психиатричното състояние на
ищеца, които обаче са изготвени след уволнението на ищеца и не се установява да
са по повод полагания труд в „Пейпър багс“ ЕООД. Представено е и Експертно решение № 0545 от 029 от 18.02.2020 г., съгласно
което се установява, че ищецът е с 50 % трайно намалена работоспособност с
водеща диагноза специфични разстройства на личността.
Представени са амбулаторни листове от 2017 г., които значително предхождат
периода на уволнение и такива от 2018 г., след рози период.
Представени са и молби от досието на лишения от свобода, които не са
релевантни към предмета на спора и касаят предоставяне на вещи от и на негови
близки и ползване на външни услуги като нотариус. Налична е и молба от
27.09.2018 г. от ищеца, с която моли да бъде върнат на работа, в която се
посочва, че е бил уволнен поради наличието на брак.
След приключване на съдебното дирене, с писмени бележки, ищецът е
представил и писмени доказателства, които обаче нито са относими към предмета
на спора, нито са приемани като част от доказателствения материал по делото, с
оглед преклудираната възможност за тяхното представяне, вкл. като се има
предвид и периодът от образуване на настоящото делото до обявяването му за
решаване, в който ищецът е можел да ги представи.
Доказателства и доказателствени искания от страна на ищеца относно реално
претърпени вреди и техния размер не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, като
съобразно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС искът се предявява пред административния съд
по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Към момента на
предявяване на исковата претенция – 10.03.2021 г., ищецът е бил с настоящо
местопребиваване в Затвора – Пазарджик, а и на същото място се твърди да са
настъпили уврежданията. Отделно от това с Определение № 30 от 27.09.2022 г.,
постановено по дело № 9/2022 г. на смесен състав на ВАС и ВКС определя като
компетентен да разгледа иска Административен съд – Пазарджик.
Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Според чл. 12, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС,
прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от
свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, която е юридическо лице към министъра на правосъдието със
седалище гр. София и е на бюджетна издръжка, като съответно затворите и
областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Съобразно установеното по-горе, главните искови претенции са за присъждане
на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от
незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора – Бобов дол, към Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на
наложено наказание лишаване от свобода, включваща и осигуряване на условията за
упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните
задължения, съобразно правното им положение и статус е административна по
своето естество. При това положение изложените в обстоятелствената част на
исковата молба твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС по
повод упражняване на трудова дейност от страна на К.Д.И. в Затвора – Бобов дол,
определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по
заявената главна искова претенция, именно: Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София.
Предвид изложените, искът е допустим.
Разгледан по същество искът е неоснователен.
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.
В този контекст е разписано общото
правило на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, според който осъдените и задържаните под
стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Съобразно чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС пък, за нарушение на ал.
1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
При това положение, установяването на който и да е от фактите, посочени в
хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на
забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Съобразно указанието, възведено в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, в случаите по
чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора, като съобразно чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да
предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по
делото.
В случая се твърдят претърпени вреди от незаконосъобразното прекратяване на
трудовата заетост на лицето в Затвора – Бобов дол и неизплащане на дължими
обезщетения към ищеца във връзка с неговото трудоустрояване.
От представените и приети по делото писмени доказателства се установи
безспорно, че лишеният от свобода е назначен на работа още през 2016 г., в
„Пейпър багс“ ЕООД към ДП „ФЗД“ като общ работник за лепене на подаръчни
торбички като възложената му работа е прекратена към 23.01.2018 г. със Заповед
№ 9 от същата дата. Причина за уволнението е некачествена изработка на
възложената работа.
През 2018 г. ищецът е предявил сходни искови претенции пред Административен
съд – Кюстендил, като тогава обаче размерът на иска е бил различен –
50 000 лева неимуществени вреди, а основанието е било действия на
служители на ответника, изразяващи се в това, че принудително е бил спрян от
работа на 17.01.2018 г. и към момента на предявяване на иска не му се разрешава
да работи, като това го е довело до „адаптивна криза“ и депресия. Както бе
посочено по-горе, с Решение № 176 от 07.08.2018 г., постановено по адм. д. №
128/2018 г. по описа на Административен съд – Кюстендил исковите претенции на И.
са отхвърлени, а с Решение № 17528 от 19.12.2019 г., постановено по адм. д. №
10652/2018 г. на Върховния административен съд, решението на АС – Кюстендил е
оставено в сила. С решението си ВАС обаче изрично посочва, че „вината за
прекратяването на работата е на самия ищец, а не на незаконосъобразни действия
на длъжностните лица при Затвора – Бобов дол“. Освен това по делото липсват
данни за оспорване на факта и основанието за уволнението.
С оглед изложените, следва, че липсват основания да се приеме, че е налице
незаконосъобразно действие на ответника по повод уволнението на лишения от
свобода, от което същият да търпи неблагоприятни последици.
По отношение на твърденията за наличие на трудоустрояване и произлизащи от
него вредоносни последици за ищеца, се установява че с Експертно решение № 0545
от 029 от 18.02.2020 г. за ищеца е признато, че е с 50 % трайно намалена
работоспособност, с водеща диагноза специфични разстройства на личността.
В този контекст следва да се посочи, че в българското законодателство сред
основните форми на специалната закрила на труда на лицата с намалена
работоспособност е възможността да ползват правото на трудоустрояване.
Работник или служител, който поради болест или трудова злополука не може да
изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето си може да
изпълнява друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия, се
трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по
предписание на здравните органи.
Трудоустрояването означава преместване на работник или служител на друга
работа, която в подходяща за здравословното му състояние работа или пък
облекчаване на условията, при които полага труда си. То се прилага за бременни
работнички или служителки, кърмачки, както и работнички и служителки в
напреднал етап на лечение ин-витро и работници и служители, които поради болест
или трудова злополука не могат да изпълняват възложената им работа, но без опасност
за здравето си могат да изпълняват друга подходяща работа или същата работа при
облекчени условия. Трудоустрояването обаче става по предписание на здравните
органи, а работодателите имат задължението да изпълнят самите предписания.
По делото обаче не се установява трудоустрояване на ищеца по причина на
трудова злополука или професионално заболяване с оглед полагания труд от негова
страна в „Пейпър багс“ ЕООД.
Предвид горните, следва изрично да се посочи, че съгласно чл. 77, ал. 1 от ЗИНЗС, по време на изтърпяване на наказанието лишените от свобода имат право на
подходяща работа, като съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗИНЗС участието на лишените
от свобода в трудова дейност има за цел тяхната ресоциализация. Аналогична е
визираната цел и в чл. 163, ал. 1 от ППЗИНЗС, съгласно който участието на
лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхното превъзпитание,
придобиване и повишаване на професионална квалификация и ресоциализацията им.
Съответно в чл. 163, ал. 2 от ППЗИНЗС изрично е уредено, че обвиняемите и
подсъдимите се включват в трудова дейност по възможност и при изрично писмено
изявено желание от тях, а съгласно чл. 170, ал. 2 от ППЗИНЗС негативното
отношение към трудовата дейност, като системно неизпълнение на трудовите норми,
неуплътняване на работното време, отклонение от работното място, отказ от
работа и други тежки нарушения на трудовата дисциплина, се считат за утежняващо
обстоятелство при разглеждане на правното положение на лишените от свобода. По
аргумент от ал. 3 от същата разпоредба, в горните случаи или при обективна
невъзможност за изпълнение на възложената работа участието в трудова дейност се
прекратява с писмена заповед на съответния началник.
Съгласно чл. 172, ал. 2 от ЗИНЗС работата, която трябва да изпълнява
лишеният от свобода, се определя от администрацията съобразно съществуващите
възможности, като се вземат предвид възрастта, пола, здравословното му
състояние и работоспособност, изискванията на сигурността, професионалната
квалификация и предпочитанията му.
От горните следва, че целта на полагането на труд от лишените от свобода по
ЗИНЗС, който се явява специален закон спрямо КТ, не е престация на труд срещу
съответно трудово възнаграждение, каквато е същността на трудовото
правоотношение по Кодекса на труда. По специалния закон ЗИНЗС, както и ППЗИНЗС,
водеща е ролята на превъзпитателната цел по отношение на изтърпяващите
наказание „лишаване от свобода“. Именно поради това и механизмите на възникване
на правоотношенията по полагане на труд и по прекратяването му са различни от
тези визирани в КТ. Различни са и последствията при прекратяване на престацията
на труд, като съобразно ЗИНЗС и ППЗИНЗС не са предвидени механизми на
обезщетения по повод на незаконосъобразно прекратяване на трудово
правоотношение или при трудоустрояване.
Съответно, съгласно чл. 217 от КТ законодателят е приел, че работодателят
дължи на подлежащия на трудоустрояване работник или служител обезщетение в
размер на брутното му трудово възнаграждение от деня, в който получи
предписанието за трудоустрояване, до неговото изпълнение. Тази разпоредба обаче
е приложима само в рамките на правоотношения възникнали и развили се по реда на
Кодекса на труда и при наличие на трудоустрояване. В ЗИНЗС и ППЗИНЗС липсва
препращата норма към тази разпоредба. Нещо повече, в случая не се и установява
трудоустрояване да е настъпило по повод изпълняваната от ищеца работа, а налично
признаване с решение на експертна комисия – ТЕЛК, че е налице трайно намалена
работоспособност, но по причина на личностно разстройство. Прекратяването на трудовата
заетост на ищеца към „Пейпър багс“ ЕООД обаче, е по повод некачествена работа –
брак на 800 броя хартиени торбички, при възложена изработка и предоставени
заготовки на 1000 броя хартиени торбички.
Предвид това, следва, че липсват и фактическо, и правно основание за
претендиране на вреди по реда на чл. 284 от ЗИНЗС от страна на ищеца във връзка
с възложената му работа в Затвора – Бобов дол за изработка на хартиени торбички
към „Пейпър багс“ ЕООД и уволнението му в тази връзка от 23.01.2018 г., вкл.
във връзка с негово трудоустрояване. Не се установява лицето да е подложено на
неравностойно третиране или да е подложено на нечовешко или унизително отношение.
В този контекст следва да се изтъкне и че що се касае до възможността на
съда за определяне на размера на справедливо обезщетение спрямо претърпените
вреди, при заявен иск за обезщетение, в тежест на ищеца е указано да докаже
реално претърпените вреди по вид и размер. Такова указание е дадено и на ищеца
с определението за насрочване на делото, а именно, че той е този, който трябва
да ангажира доказателства във връзка с твърденията, които е изложил в исковата
молба, за да докаже по основание, вид и размер своя иск. Доказателства за
претърпени вреди в случая не са ангажирани.
Що се касае до спора по повод Решение № 176 от 07.08.2018 г., постановено
по адм. дело № 128/2018 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, с което
исковите претенции на И. са отхвърлени и Решение № 17528 от 19.12.2019 г.,
постановено по адм. д. № 10652/2018 г. на Върховния административен съд, с
което решението на АС – Кюстендил е оставено в сила, настоящият състав намира,
че следва изрично да посочи, че предявените претенции пред Административен съд
– Кюстендил и Административен съд – Пазарджик по настоящото дело са различни.
Това следва от факта, че по настоящото дело размерът на претенцията е различен,
а именно – 1500 лева имуществени вреди и 10 000 лв. неимуществени вреди,
като търсеното обезщетението е по повод трудоустрояването на ищеца. Предвид
това съдът е сезиран с различен спор и разпоредбите на чл. 126 от ГПК и чл. 299
от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 203 и сл. от АПК или на чл. 159, т. 6 от АПК не са приложими.
С оглед изложените, настоящият състав намира, че нарушение на забраната осъдените и задържаните под
стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение не се установява, като предявените искови претенции следва да бъдат
отхвърлени като недоказани и неоснователни.
Водим от горното, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция в размер на общо 11 500
лева /единадесет хиляди и петстотин/, от които 1500 лева за имуществени вреди и
10 000 лева за неимуществени вреди на К.Д.И.,*** срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ за претърпени вреди по повод възложената работа в
Затвора – Бобов дол и търсено обезщетение за трудоустрояване в тази връзка.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд – Пазарджик, в четиринадесет дневен срок от съобщаването на
страните.
СЪДИЯ: /п/