№ 196
гр. Монтана, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно
наказателно дело № 20241630201184 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-2400046 от 01.04.2024г. на
Директора на „Инспекция по труда” - гр. Монтана, на ,,П.-М” ЕАД, ЕИК:
ххх, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. „Граф Игнатиев“ №
24, представлявано от Т. П., за нарушение на чл.262, ал.1, т.4 от КТ във връзка
с чл.7 от Наредба за структура и организация на работната заплата, на
основание 416, ал. 5 от КТ и във връзка с чл. 414, ал.1 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1500.00 лева.
Недоволно от така издаденото Наказателно постановление дружеството,
обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид това моли съда
да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява лично.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител взема
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.
Представя писмено становище.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
На 21.02.2024 г. Л. Р. и С. Ш. инспектори в Дирекция „Инспекция по
труда“ – Монтана, извършили проверка по документи на 21.02.2024г. за
спазване на трудовото законодателство от служители на въззиваемата страна,
в обект на жалбоподателя „основен ремонт на пътя Славотин –
1
Клисурица“. При проверката е констатирано, че дружеството в качеството
си на работодател, е установил подневно отчитане на работното време в
8 часов работен ден и 40 часова работна седмица Съгласно
представените при проверката заповеди за полагане на извънреден труд №
54-10/30.11.2023; № 59-10/21.12.2023; № 61- 10/28.12.2023г. в същите е
записано, че ще бъде положен извънреден труд на 02.12.2023, 23.12.2023,
27.12.2023 и на 30.12.2023г. в часовия диапазон от 08.00 до 15.00 часа,
което прави 7 часа извънреден труд за всеки отработен ден за няколко изрично
посочени в заповедите служители на фирмата. В посочените заповеди не е
отбелязано време за физиологична или обедна почивка. Видно от
представената „присъствена форма/таблица за отчитане явяването и
неявяването на работа“ работника на дружеството А.Г.М. е работил на
02.12.2023, 23.12.2023 г. и 30.12.2023 г. и е положил 21 часа извънреден труд.
В книгата за отчитане на положения извънреден труд е отбелязано, че на
посочените дати лицето А.Г.М. е работил за времето от 08.00 до 14.00 часа –
т.е. 6 часа.
Същевременно от представения „платежен фиш“ на същият служител
е отразено 15 часа извънреден труд за месец декември 2023 година и е
начислено допълнително възнаграждение в размер на 142.19 лв. От горното се
установява, че дружеството в качеството си на работодател не е
изплатило изцяло на А. Г. М., положеният от него 21 часа извънреден
труд с увеличение не по-малко от 75 на сто - за работа през почивните
дни. (Извънредният труд е положен и от другите работници, работили
съгласно горецитираните заповеди и също не е изплатен изцяло). Налице е и
разминаване между първичните документи обуславящи полагането на
извънреден труд – издадените от дружеството заповеди, вторичните такива –
книгата за отчитане на положения извънреден труд, която следва да се води в
дружеството по член 149 от КТ /член 18,ал.1 от НРВПО/, както и ведомостите
за платени заплати, като и в трите са отбелязани различни часове.
Видно от гореизложеното е, че при извършената проверка по
документи на 21.02.2024 г. по спазване на трудовото законодателство
административно наказващия орган е констатирал нарушение, което е
подробно описано както АУАН, така и в атакуваното наказателно
постановление, а именно нарушение на разпоредбата на чл.153 ал.1 от КТ.
При съставянето на АУАН и при издаване на НП административно
наказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така
издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи
нарушението. Акта е съставен на 12.03.2024 г. На дружеството е изпратена по
адрес и седалище на управление покана за съставяне на АУАН.
Поканата е получена в дружеството на 07.03.2024г. На 11.03.2024г.
представител на дружеството жалбоподател не се явява за съставяне на
АУАН без да сочи уважителни причини за неявяването си. Ето защо
административнонаказващия орган е приложил разпоредбата на чл.416 ал.3 от
2
КТ.
В срокът по чл.44 от ЗАНН са представени писмени възражения
по констатациите от съставения АУАН без да се приложат никакви
доказателства, който да доказват твърденията. АНО е разгледал така
подадените възражения, като е приел същите за неоснователни и е издал
атакуваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното
производство. Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели. Всеки от тях дава показания по факти, които лично е възприел.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав счита, че обжалваното наказателно постановление отговаря на
изискванията на процесуалния закон.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на
нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното
задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
от формална страна.
При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от
административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания
при издаването на двата административни акта относно техните задължителни
реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1
ЗАНН.
Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Разпоредбата на чл.262 ал.1 т.4 от КТ предвижда, че положеният
извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работник и
работодател, а т.4 на същият член гласи - 50 на сто - за работа при
сумирано отчитане на работното време. Съгласно чл.7 от НСОРЗ за
положения извънреден труд се заплаща увеличение в минималните размери
по реда на чл. 262 от Кодекса на труда. Увеличението се изчислява на
базата на основната работна заплата и допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер на работника.
Размерите на увеличението са уредени като минимални. По-големи
размери могат да бъдат установени било по нормативен, било по договорен
път. Когато липсва специална уговорка, прилагат се минималните
размери, установени в закона. Тези размери се прилагат дори когато между
страните има противна уговорка - за заплащане на по-малки размери, тъй като
такава уговорка е недействителна и по право се замества от императивният
минимум, установен в закона.
3
В конкретния случай безспорно е установено, че служителят на ,,П.-М”
ЕАД, ЕИК: ххх, А. Г. М. е работил съгласно заповеди на работодателя на
02.12.2023, 23.12.2023 г. и 30.12.2023 г. за времето от 08.00 часа до 15.00 часа и
е положил 21 часа извънреден труд. Същевременно в книгата за отчитане на
положения труд е записано, че на посочените дати лицето е работило за
времето от 08.00 часа до 14.00 часа, т.е. по 6 часа или 18 часа, а във ведомостта
за заплатите е отразено, че за месец декември 2023 година му се изплаща 15
часа извънреден труд. За въпросните несъответствия работодателят не
ангажира в хода на настоящето производство никакви доказателства, които да
оправдават разминаване между първичния документ въз основа на който се
полага извънреден труд, книгата в която същият се отразява и заплащането му
в последствие.
Жалбоподателят навежда доводи, че са положени по – малко часове
извънреден труд поради 1 час обедна почивка и приключване на работата по-
рано от предвиденото, поради което и в този размер е заплатено на
работника. Същевременно нито в заповедите е отразено, че е предвидена
обедна почивка, нито пък по някакъв начин е отразено – със заповед
коригираща първоначалната или по друг начин, че работата е извършена в по-
кратък срок от предвидения. При липсата на каквито и да било доказателства
подкрепящи теза на жалбоподателя, настоящият съд разглежда
горепосочените твърдения като част от защитната му позиция и
некореспондиращи с останалия събрания доказателствен материал по делото.
Видно от работните форми приложени по делото, както и издадените
заповеди цитирани по-горе работникът А. М. е положил 21 часа извънреден
труд, а му е заплатено 15 часа такъв, тоест работодателя не е заплатил в цялост
положения труд от работника, което съставлява описаното нарушение.
Съгласно чл.416 ал.1, изр.2 от КТ редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В тази връзка
фактическите констатации отразени в акта не се опровергават от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Описаното деяние в съставения
против дружеството и възпроизведени в атакуваното Наказателно
постановление съдържат всички признаци на административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват, както от субективна, така и
от обективна страна състава на административно нарушение по чл.262, ал.1,
т.4 от КТ във връзка с чл.7 от НСОРЗ.
Извършеното нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин
от соченото за нарушител дружество и е обявено за наказуемо с
административно наказание „имуществена санкция“ по реда и условията на
чл. 416, ал. 5 от КТ и във връзка с чл. 414, ал.1 от КТ, в законоустановените
граници от 1500 до 15000лв. В случая наказващият орган е определил
размер на имуществената санкция от 1 500 лева, който е минималния
установен в закона, предвид цялостните параметри, като несъмнено е отчел
индивидуализиращите отговорността обстоятелства, като е отчел тежестта на
нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата на основания по
4
чл.28, ал.1 от ЗАНН. Тежестта на нарушението в случая е по-висока, понеже
се касае за бездействие от страна на работодателя. Касае се за сериозно
нарушение на трудовото законодателство, но и се създават и
предпоставки за злоупотреба с трудови и социални права на
работниците и служителите. По същите съображения, а и допълнително
предвид факта, че се касае за едно формално нарушение, тоест за
осъществяването на фактическия състав, на което не се изисква
настъпването на определен противоправен резултат и респективно вреди за
определени субекти, то безспорно не може да се приема в случая, че се касае
за маловажно нарушение.
Предвид горното съдът намира, че следва да се потвърди
атакуваното наказателно постановление изцяло, като правилно и
законосъобразно.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН
жалбоподателя следва да заплати на въззиваемата страна направените по
водене на делото разноски в размер на 100.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Районен съд - Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-2400046 от
01.04.2024г. на Директора на „Инспекция по труда” - гр. Монтана, на ,,П.-М”
ЕАД, ЕИК: ххх, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. „Граф
Игнатиев“ № 24, представлявано от Т. П., за нарушение на чл.262, ал.1, т.4 от
КТ във връзка с чл.7 от Наредба за структура и организация на работната
заплата, на основание 416, ал. 5 от КТ и във връзка с чл. 414, ал.1 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лева
ОСЪЖДА ,,П.-М” ЕАД, ЕИК: ххх, да заплати направените в хода на
производството разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лева в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ Монтана.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-
дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5