РЕШЕНИЕ
гр. София, 19.08.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното
заседание на дванадесети март две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Маргарита
димитрова,
разгледа докладваното
от съдия Сантиров гр. дело № 3850 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 301311 от 13.12.2019 г., постановено по гр. дело № 54724/2017 г. по
описа на СРС, 81-ти състав, частично са били уважени предявените от „Т.С.” ЕАД
срещу А.Ч.Р. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като А.Ч.Р. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 808,20 лв., представляваща стойността на
доставена в периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г. топлинна енергия в имот с
абонатен № 09558, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 09.08.2017 г. до изплащане на
вземането, сумата от 105,69 лв. , представляваща лихва за забава
върху главното вземане за периода 15.09.2014 г. - 27.07.2017 г., както и сумата от 8,13 лв., за дялово разпределение за периода
м.06.2014 г. - м.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.08.2017 г. до изплащане на вземането, като предявените искове са били отхвърлени за разликата над уважените
размери до пълния предявен размер, както и по отношение на, както и
изцяло акцесорния иск за лихва за дялово разпределение, както и исковете
предявени срещу ответника Н.В.К..
Със същото решение А.Ч.Р. е осъдена да заплати на ищеца
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 455,28 лева,
представляваща разноски в производството пред СРС.
Срещу
така постановеното решение, в частта, с която
осъдителните искове са били частично уважени, е постъпила въззивна жалба от
ответника, чрез назначения му особен представител - адв. И.В., в която са изложени
оплаквания за неправилност на същото поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Поддържа, че ищецът не е установил по делото съществуването на
облигационни отношения с ответника, доколкото наличието на индивидуално сключен
договор било предпоставка за възникване на такова за стопански нужди. Сочи още,
че за имота са водени дела за собственост като от молба до ищеца с вх.№ Г-6845
от 26.04.2016 г. подадена от Ц.Ц.се установявало, че същият е ползвал имота до
2016 г. и партидата е била открита на негово име. Изтъква, че СРС е допуснал
нарушение на чл. 10 ГПК за разкриване на обективната истина.
Въззиваемият
ищец - „Т.С.” ЕАД, както и третото лице-помагач
на страната на ищеца - „Т.С.” ЕООД, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са
подали отговор на въззивната жалба и не са взели становище по същата.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените
срещу ответника А.Ч.Р. за разликата над
уважените размери до пълния предявен размер, както и изцяло акцесорния
иск за лихва за дялово разпределение, както и исковете предявени срещу
ответника Н.В.К. не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като особения представител не дължи държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането
за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна
по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба
доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира
следното:
Процесният
договор за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с
конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите –
арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ „потребител
на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно, купувач
(страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот
е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество.
Ето
защо, противно на поддържаното в жалбата, съобразно цитираната нормативна
уредба, възникването на облигационно правоотношение за битови нужди, каквато е
претенцията в исковата молба, а не са стопански, каквото оплакване е направено
в жалбата, не е въз основа на индивидуален договор, а възниква по силата на
закона със собственика или вещния ползвател на топлоснабдения имот. В
конкретния случай по делото е представено влязло в сила съдебно решение от
24.06.2005 г., с което се установява, че Ч.А.П.е собственик на 1/3 ид.ч. от
процесния имот, доколкото ответниците по иска по чл. 108 ЗС са признали правото
му на собственост и е отменен НА № 25, том IХ,
рег. № 7681 от 28.12.2202 г., с който е била прехвърлена неговата 1/3 идеална
част от имота на трети на спора лица. Ответникът Р. не е оспорила твърдението,
че е наследник на Чавдар Ангелов Панайотов, поради което и същата е надлежно
материално легитимирана да отговаря по иска.
По отношение на наведеното във възивната жалба
оплакване, че стойността на доставената топлоенергия е определена само въз
основа на съставени от ищеца документи, следва да се отбележи, че по делото е
била допусната и изслушана СТЕ, което не
е било оспорено от страните и настоящият състав на съда намира за компетентно и
обективно даденото, и кредитира с доверие. От същото се установява, че реално
доставената топлинна енергия за процесния период до съсобствения на ищеца имот
е на стойност 6441,87 лв. Тази сума представлява разликата между прогнозната
продажна цена по издаваните ежемесечно от ищеца фактури и сумите за доплащане по
изготвените изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Вещото лице по
СТЕ е посочило още, че изчисленията през процесния период са извършвани от
трето на процесното материално правоотношение лице – „Т.с.“ ЕООД, като съгласно
заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ стойността на доставената
топлинна енергия е изчислена въз основа на действащата към този момент
нормативна база. Посочено е още, че дружеството, извършващо дяловото разпределение
на доставената до абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон,
изчислява реално доставеното количество топлинна енергия в съответствие с
нормативните изисквания. Конкретната методология по отчитането и изчисляването
на доставената топлинна енергия е описана в заключението на СТЕ, като съдът
изцяло възприема фактическите (доказателствените) изводи, до които е достигнала
тази съдебна експертиза. От друга страна, вещото лице от допуснатата СТЕ е
анализирало данните, обективирани в представените главни отчети за процесните
периоди и общия топломер в АС, посочвайки че сумите са начислявани в
съответствие с действащата нормативна уредба методология. Противно на
оплакването във въззивната жалба от кредитираното от съда заключение на вещото
лице по изслушана СТЕ се установява, че топломера в абонатната станция е
преминавал през съответните /на 2 години/ метрологични проверки и отговаря на
изискванията на БДС, относно одобрения тип, както и че е годен измервателен
уред. Ето защо са голословни оплакванията във въззивната жалба в тази насока,
респективно, че събраните доказателства и изводите на съда били базирани
единствено на счетоводни записвания при ищцовото дружество, а не обективно отразеното
от измервателните уреди.
Доколкото във въззивната жалба липсват други
конкретни оплаквания включително и относно размерите на уважените обектвино съединени
главни и акцесорни осъдителни искове, то в съответствие с разпоредбата на чл.
269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в
тази му част и същото следва да се потвърди.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с
чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 301311 от 13.12.2019 г., постановено по
гр. дело № 54724/2017 г. по описа на СРС, 81-ти състав, в обжалваната част, с
която частично са били уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу А.Ч.Р., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, като А.Ч.Р. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 808,20 лв.,
представляваща стойността на доставена в периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г.
топлинна енергия в имот с абонатен № 09558, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.08.2017 г. до изплащане на вземането, сумата от
105,69 лв. , представляваща лихва за забава върху главното вземане
за периода 15.09.2014 г. - 27.07.2017 г., както и сумата от 8,13 лв.,
за дялово разпределение за периода м.06.2014 г. - м.04.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 09.08.2017 г. до изплащане на
вземането,
РЕШЕНИЕТО в необжалваната част е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач
на страната на ищеца „Т.С.” ЕАД - „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: