№ 1972
гр. Пловдив, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20225330204808 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Обжалвано е Наказателно постановление №340896-F-370614 от
11.06.2018г., издадено от Зам.директора на ТД на НАП- Пловдив, с което на
„О.с“ ЕООД булстат *** е наложена имуществена санкция в размер на 500лв.
за нарушение на чл.42ал.1т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ във връзка с
чл.118 ал.4т.1 от ЗДДС.
С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на
НП и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество. Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства,
обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна.
Във връзка с извършена проверка на 19.12.2017г.в 12.05ч. на обект
склад на едро ,находящ се в ...... стопанисван от „О.с „ЕООД е установено ,че
в качеството му на задължено лице по чл.3 от от Наредба Н-18/13.12.2006г на
МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез
фискални устройства на МФ е допуснало нарушение на разпоредбите на
1
същата ,като не е осигурило съхраняването на паспорта на регистрираното за
конкретния обект фискално устройство на територията на обекта.Съгласно
чл.42ал.1т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ лицата със стационарен
търговски обект съхраняват в търговския обект паспорта на фискалното
устройство.Като дружеството не е осигурило именно съхраняването на
паспорта на фискалното устройство модел Deyzi Ekspert с индивидуален
номер ФУ DY402433 и индивидуален номер на ФП 36538005.Същото не било
предоставено на органите по приходите по време на проверката на
19.12.2017г.
Гореизложената фактическа обстановка се доказа от събраните по
делото доказателства: както писмени, така и показания на актосъставителя-К.,
която в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН.
Видно от текста на Наредбата цитирана по-горе , а и от разпоредбата на
чл.118 ал.4т.1 от ЗДДС лицата по чл.3 от същата са длъжни да съхраняват
паспорта на регистрираното фискално устройство.Безспорно е ,че в
конкретния случай и при конкретната проверка този паспорт не е бил
съхранен в обекта, а също така и не е представен впоследствие.АУАН и НП са
издадени в законоустановените срокове по чл.34 от ЗАНН.Това ,обаче което
констатира служебно съда, е че АУАН е издаден на 24.01.2018г. ,НП е
издадено на 11.06.2018г.,но неговото връчване е станало на 15.08.2022г.А ,
именно изтекли са давностните срокове и това е така , тъй като в съдебната
фаза, ЗАНН препраща към Наказателния кодекс (НК) като посочва (чл. 11), че
относно обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат
разпоредбите на Общата част на НК, доколкото ЗАНН не предвижда друго.
Тоест, в съдебното производство по обжалване на наказателно постановление
се прилагат разпоредбите за давността и абсолютната давност, уредени в НК.
В глава IX от НК "Погасяване на наказателното преследване и на наложеното
наказание" и по-конкретно в чл. 79, се регламентира, че наказателното
преследване се изключва, когато е изтекла предвидената в закона давност. А
съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 ЗАНН
административнонаказателното преследване се изключва по давност, когато
то не е възбудено в продължение на три години. И въпреки, че разпоредбата
на чл. 81, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН предвижда, че давността се прекъсва с
всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо
лицето, срещу което е насочено преследването, то нормата на чл. 81, ал. 3 НК
посочва, че независимо от спирането или прекъсването на давността
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава
с една втора срока, предвиден в чл. 80 НК, който е три години.
Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК е изключително важна, защото това
означава, че абсолютната давност, с изтичането на която
административнонаказателното преследване се изключва, не е три години,
каквото мнение съществува в практиката, а четири години и половина от
датата на извършването на нарушението. Важно е и обстоятелството, че за
изтичането на давността съдът е длъжен да следи служебно. Тоест, с
2
изтичането на четири години и половина от извършване на нарушението
съдът е длъжен да прекрати образуваното производство и да отмени
наказателното постановление без да разглежда въпроса за неговата
материална законосъобразност.
Такъв е и конкретния случай,както беше споменато по –горе.В случая
деянието и извършено на 19.12.2017г.АУАН е съставен на 24.01.2018г.,НП е
съставен на 11.06.2018г.Като от датата на издаване на НП е започнал да тече
нов давностен срок .Същият е продължил да тече до дата на връчване на НП –
а именно 15.08.2022г..Като към тази дата са изтекли повече от три години – а
именно 4 години и 2 месеца .Тоест НП е връчено на нарушителя след
изтичане на срока по чл.80ал.1т.5 от НК.
На следващо място е изтекъл към днешна дата и срока по чл.81ал.3
вр.чл.80 ал.1т.5 от НК – а именно четири години и половина от датата на
извършване на деянието , а именно 19.12.2017г. Оттук следва извода,че
абсолютната погасителна давност по отношение на административното
наказателното производство ,водено срещу жалбоподателя е изтекла към
19.06.2022г.А и от там се изключва административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя чрез отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Предвид гореизложено обжалваното наказателно постановление се
явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Искане за присъждане на разноски от жалбоподателя не са направени
,поради което и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №340896-F-370614 от
11.06.2018г., издадено от Зам.директора на ТД на НАП- Пловдив, с което на
„О.с“ ЕООД булстат *** е наложена имуществена санкция в размер на
500лв. за нарушение на чл.42ал.1т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ във
връзка с чл.118 ал.4т.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
по реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че същото е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3