Р Е Ш Е
Н И Е № 1496
гр.
Пловдив, 16.07.2021 г.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А.
Административен съд –
Пловдив, II състав,
в публично съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при секретар ТЕОДОРА
ЦАНОВА и прокурор АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа докладваното от съдия Дичев
административно дело № 3267 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр.
с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/ и чл. 284, ал. 1 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по предявен иск от П.П.П., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр.
Пловдив, чрез адв. С., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
(ГДИН) – гр. София за присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лв., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, за понесени от
ищеца неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация,
както следва: 1. от 01.11.2002 г. до 01.01.2009 г. ; в който период се твърди,
че е пребивавал в Затвора – гр. София; 2. от 02.01.2009 г. до 16.12.2020 г. –
датата на подаване на исковата молба, в който период се твърди, че е пребивавал
в Затвора – гр. Пловдив. В исковата
молба е посочено, че неимуществените вреди се изразяват в това, че ищецът е бил
поставен в унизително и нечовешко положение, като се сочи, че нетната площ на пренаселените
килии не е надвишавала 3 кв.м.; без постоянен достъп до санитарен възел и
постоянно течаща топла и студена вода; през зимата било много студено, а през
лятото много топло и задушно, през цялото време имало мухъл, лошо осветление,
липса на достъп до свеж въздух, наличие на гризачи и дървеници в килиите, липса
на работа с психолози и педагози и неучастие в спортни, образователни и
културни програми, не му се дава работа. По този начин на ищеца се причинявали
значителни неимуществени вреди, болки, страдания, обида, огорчение, възмущение,
внушаване на чувство на малоценност и т.н. В с.з. се поддържа исковата молба, процесуален
представител в писмени бележки моли за уважаване на исковата претенция.
Претендира присъждане на разноски в размер на 10 лв. внесена ДТ.
Ответникът
- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Ч. , в СЗ и в писмен отговор оспорва предявените искови претенции по
основание и размер и моли да бъдат отхвърлени.
Прокурор
от ОП – Пловдив изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска.
Искът
е процесуално допустим, а разгледан по същество е частично основателен.
На
първо място ищецът твърди, че е
претърпял неимуществени вреди от бездействията на затворническата
администрация, за периоди както следва: 1. от 01.11.2002 г. до 01.01.2009 г.; в
който период се твърди, че е пребивавал в Затвора – гр. София; 2. от 02.01.2009
г. до 16.12.2020 г. – датата на подаване на исковата молба, в който период се
твърди, че е пребивавал в Затвора – гр. Пловдив.
От
представените по делото неоспорени справки /л.25 и сл. и л.159 и 160/ се
установява, че същият е постъпил в Затвора София на 03.06.2003 г., а в Затвора
Пловдив на 20.01.2009 г., при което претенциите за периодите от 01.11.2002 г.
до 02.06.2003 г. и от 02.01.2009 г. до 19.01.2009 г. са неоснователни само на
това основание, тъй като през тези периоди няма доказателства същия да е бил в
Затвора София, съответно в Затвора Пловдив, при което обсъждането на условията
в тези две пенитенциарни заведения през посочените периоди е безпредметно.
На
следващо място се твърди, че нетната
площ на пренаселените килии не е надвишавала 3 кв.м., т.е. твърди се липса на
достатъчно жилищна площ. Вероятно това оплакване е останало от друга искова
молба, подадена от същия процесуален представител за друго лице, лишено от
свобода, тъй като от писмените справки, представени от двата затвора, както и
от показанията на св.М., но също и от посочването на ищеца в предходната искова
молба е видно, че ищецът, който изтърпява доживотна присъда е бил или в
единична килия, която отговаря на изискванията за жилищна площ, или е бил настаняван в София в СБАЛЛС по повод
диагностициране и лечение в помещения, които също отговарят на изискванията за
жилищна площ, или е бил /в София/ помещение от 8 кв.м. за двама души, което
също отговаря на изискванията за жилищна площ.
Същото е валидно и за оплакването за неосигуряване на постоянен достъп
до санитарен възел, каквото е изискването ППЗИНЗС, доколкото по делото липсват
доказателства в този смисъл, дори напротив от писмените и гласните
доказателства се установява обратното. Неоснователно е и оплакването за липса на постоянно течаща
топла и студена вода, тъй като съгласно чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС“ На лишените от
свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода“, т.е.
липсва изискване за постоянно течаща топла вода, каквато според справките е
била осигурена по график на ищеца, а съгласно доказателствата по делото е имало
постоянно течаща студена вода. Що се отнася до липсата на свеж въздух, от
представените справки се установява наличие на прозорци, т.е. е налице
възможност за проветряване, а преценката на св.М. дали е препоръчително или не
да се отваря прозореца на килията на ищеца в гр.Пловдив е субективно и няма
отношение към предмета на доказване.
По
отношение оплакването, че през зимата било много студено, а през лятото много
топло и задушно, същото е изключително общо и неконкретно, като в същото
време липсват доказателства за
бездействия от страна на администрацията в този смисъл, съответно не се
установява твърдяното нарушение. По отношение твърдяното наличие на влага и
мухъл св.М. действително твърди, че това е така за килията в Затвора Пловдив,
но отново не се установява бездействие
на затворническата администрация, което
да е довело до такива проблеми, а влагата и мухълът, за които говори
свидетелят, е напълно възможно и дори
много вероятно да се дължат не недостатъчно проветрение, възможност за каквото
е била осигурена. Що се отнася до липсата на достатъчно осветление св.М. сочи,
че „лампата“ е 75 вата, което е напълно достатъчно за килия от 6-8 кв.м. и
отговаря на изискванията на съответните стандарти за обществени сгради, като не
са ангажирани доказателства в друг смисъл.
По
отношение твърденията за наличие на гризачи и дървеници следва да се отбележи
липсата на доказателства за дървеници, а
по отношение на гризачите св.М. сочи, че има такива, но не конкретизира
дали в Затвора Пловдив изобщо или за килията на ищеца, като други доказателства
в тази насока липсват, освен представените справки от страна на ответника за
ДДД, а в неоспорените справки също така е посочено, че ГДИН сключва редовно
договори за ЗЗЗ по график с определени фирми, които се грижат за тези дейности.
По
отношение твърдението и оплакванията, че на ищеца не била осигурявана работа,
следва да се отбележи, че съгласно чл.163, ал.2 от ППЗИНЗС „Обвиняемите
и подсъдимите се включват в трудова дейност по възможност и при изрично писмено
изявено желание от тях. За целта те подават молба до началника на затвора,
поправителния дом или затворническото общежитие, която се съхранява в досието.“
В случая не се установява ищецът да е подавал такива молби, като в същото време
трайната практика на съдилищата е, че осигуряването на работа не е безусловно
задължение на затворническата администрация и именно поради това в ППЗИНЗС е
използвана фразата „по възможност“, поради което и тези оплаквания са
неоснователни.
Основателни
обаче са оплакванията за липса на корекционна работа с лишения от свобода за
установените престои в Затвора София и Затвора Пловдив, както и за
неосигуряване на възможности за участие в спортни, образователни и културни дейности за
установения период в затвора София - от
03.06.2003 г. до 01.01.2009 г. /не са представени доказателства, въпреки че са
поискани такива, а на ответника е указана доказателствената тежест/ както и за
периода в Затвора Пловдив от 20.01.2009
г. до 31.12.2012 г. вкл. /за който период
също не са представени доказателства,
въпреки че са поискани такива, а на ответника е указана доказателствената
тежест/. За последващия период в Затвора Пловдив от неоспорената справка е
видно, че ищецът е участвал в различни групови работи, курсове, групи,
предоставени са му материали за рисуване и
т.н., при което за периода след
31.12.2012 г. до датата на подаване на исковата молба оплакванията в този
смисъл са неоснователни.
Неимуществените
вреди, претърпени от ищеца във връзка с изложеното в предходния обзац, съдът
оценява на общо 4 000 лв. – 2000 лв. за липсата на корекционна работа с
лишения от свобода и 2000 лв. за неосигуряването на възможност за участие
в в спортни, образователни и културни дейности, като тези
размери са съобразени с това, че осъщественото доказване е за част от
периодите, както е посочено по-горе, както и поради това, че са доказани само
две от множеството твърдени нарушения, съответно е съобразена и общата цена на
иска, така както ищецът е оценил
множеството нарушения. Тази сума е дължима със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба – 16.12.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата.
При този изход на делото следва да бъде осъдена ответната
страна да заплати на ищеца разноски в размер на 10 лв. – внесена ДТ.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София,
ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати на П.П.П., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр.
Пловдив, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на общо
4 000 лв., както следва: 2000 лв. за периоди 03.06.2003 г. – 01.01.2009 г.
вкл. и 20.01.2009 г. до 16.12.2020 г.
вкл., в които е извършено нарушение на
чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в липса на корекционна работа; 2000 лв. за период
03.06.2003 г. – 01.01.2009 г. вкл. и 20.01.2009 г. – 31.12.2012 г. вкл., в
които е извършено нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в неосигуряването на възможност за участие
в в спортни, образователни и културни дейности, ведно със законна лихва, считано от 16.12.2020
г. - датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата до пълния му предявен размер от 100
000 лв., както и за останалите периоди в
обхвата на претендирания - 01.11.2002 г.
– 16.12.2020 г. вкл.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ -
София, ул. ”Н. Столетов” № 21 да заплати
на П.П.П., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр. Пловдив, разноски в
размер на 10 лв.
Решението
подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 –
дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Административен съд –
Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: