№ 281
гр. Провадия, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря П. В. Г.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20223130100466 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от Р. И. Б., ЕГН **********, Р. Б. Б., ЕГН
********** и И. Б. Б., ЕГН **********, всички с адрес с адрес ****** срещу Г. Н. А. , ЕГН
********** с адрес с. *****, З. Г. А., ЕГН ********** с адрес с. ***** и А. Г. Н., ЕГН
********** с адрес ****** иск с правно основание чл. 124 ГПК за приемане за установено
в отношенията между страните, че ищците са собственици на недвижим имот,
представляващ ПИ с идентификатор 51233.5.581 по КККР одобрени със Заповед № РД-18-
1078/10.05.2018г. на ИД на АГКК, находящ се в с. *****, м-ст Емшемлик, с площ от
1172кв.м., при граници на имота по скица имоти с идентификатори- 51233.5.582,
51233.82.190 и 51233.5.9901, основан на твърдения за придобИ.е на собствеността по
наследство от Б.Х. Б., поч. на 08.12.1999г. и давностно владение осъществявано в периода
от 1979г. до 08.12.1999г., евентуално въз основа на давностно владение от 08.12.1999г. до
датата на подаване на исковата молба- 17.05.2022г., присъединявайки към него владението
на наследодателя си Б.Х. Б., поч. на 08.12.1999г. упражнявано в периода от 1979г. до
смъртта му.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени
от ищците в исковата и уточняващите я молби: Наследници са на Б.Х. Б., поч. на
08.12.1999г.- ищцата Р. Б. като негова преживяла съпруга, а другите двама ищци като негови
деца. През 1978г. родителите на ищцата Р. Б.- И.Д. и В.Д. закупили без документ за
собственост от М.Д. недвижим имот представляващ ПИ 581, кв.58 по КП на с. *****,
одобрен със заповед № 530/14.02.1969г. с приблизителна площ от 1580кв.м., ведно с
построеното в него. Част от имота с площ от 450кв.м. е била в регулацията на населеното
място и включена в УПИ V-581, а останалата част от 1130кв.м. извън регулацията на
населеното място. Имотът винаги е бил ограден в границите на поземления имот и владян в
този му вид от момента на придобИ.ето му от М.Д., която по уговорка е следвало да се
снабди с документ за собственост и да го прехвърли на родителите на ищцата Р. Б. по
надлежния ред. Твърди се, че имотът никога не е бил земеделска земя, а е представлявал
дворно място, част от което в регулацията, а другата му част извън регулацията на
населеното място. Имотът не е внасян в ТКЗС, ДЗС или друга подобна организация, нито е
1
бил предмет на отчуждаване. Едва през 1992г., когато е започнал процедура по
обстоятелствена проверка, наследодателят Б. Б. е узнал, че част от имота е в, а друга част
извън регулацията на селото. След закупуване на мястото през 1978г., по същия неформален
начин през 1979г. родителите на Р. Б. са го дарили на нея и съпруга й Б. Б.. Като мотив било
обстоятелството, че ищцата и съпругът й го облагородили засявайки го с плодни дръвчета,
подменили оградата му, полагали грижи за стопанските постройки и къщата. През 1992г. Б.
Б. се снабдил с КНА за собственост по обстоятелствена проверка относно дворно място с
площ от 580кв.м., представляващо част от ПИ 581, от която 450кв.м. включени в
регулацията на селото, ведно с постройките в нея. Въпреки това, твърди се че ищцата и
съпругът й са упражнявали фактическа власт върху целия ПИ 581, лично и чрез родителите
й до тяхната смърт- 1985г. починал И.Д., а през 2012г. В.Д.. След 1985г. и до 1999г., когато
е починал Б. Б., фактическата власт върху имота е упражнявана от ищцата и съпругът й, а
след това от ищцата и децата й- другите двама ищци. Ето защо, твърди се че имотът е
придобит от ищцата Р. Б. в режим на семейна имуществена общност със съпруга й Б. Б. въз
основа на осъществявано давност владение в периода от 1979г. до 06.11.1992г., когато Б. се е
снабдил с КНА за частта от ПИ 581 попадаща в регулацията на селото. Твърди се, че частта
от ПИ 581 по КП на с. ***** попадаща извън регулацията на селото е идентична на ПИ
055581 по КВС с площ от 1172кв.м. и на процесния имот по КК. След смъртта на Б. Б.,
ищцата Р. Б. се сочи да е собственик на 4/6ид.ч. от имота, а другите двама ищци на по
1/6ид.ч. В евентуалност се въвежда като придобивно основание давностно владение
осъществявано в периода от 1999г. и към датата на подаване на исковата молба, при същите
квоти на ищците в правото на собственост. Твърди се, че владението е осъществявано явно,
спокойно и необезпокоявано от трети лица. Ищцата Р. Б. не живеела поС.но в имота, но го
посещавала 3-4пъти в годината. Грижела се за неговото почистване, ремонт на оградата.
Когато през 2022г. са решили да се снабдят с НА по обстоятелствена проверка за имота са
установили, че след влизане в сила на КККР през 2018г. имотът е част от землището на с.
*****. След справка в АВп установили, че имотът е придобит през 2008г. от ответника Г. А.
с договор за покупко- продажба по време на брака му с И. А.а, поч. на 29.07.2020г. и
наследена от съпруга си и двете им деца- сега ответници.
Оспорват правата на праводателите на ответниците, респ. последните да са
придобили такива от тях. Оспорват Д.К. и Й.П. да са придобили имота въз основа на
доброволна делба от 2008г. на земеделски земи придобити по наследство и реституция,
доколкото наследодателят им не е бил собственик на реституирания имот по КВС №
005581.
Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. А. е депозирал писмен отговор, с който искът
се оспорва като недопустим и неоснователен.
Не оспорва, че се легитимира като собственик на имота въз основа на договор за
покупко- продажба сключен с Д.К. и Й.П. през 2008г. по време на брака му с И. А.а,
починала 2020г. Веднага след закупуването му регистрирал сделката в ОСЗ ***** и слязъл
във владение на имота. Твърди, че имотът представлява нива, точно до имот в регулация.
Имотът не бил отдаван през годините под аренда, но семейството му го ползвало за
различни цели. Последните 3-4г. поради влошено здраве признава, че е нямал възможност да
се грижи за имота. Твърди, че преди няколко месеца от децата си узнал, че с тях се е
свързала ищцата Р. Б. и някакъв мъж и са искали да говорят за продажбата на имота,
обяснявайки, че е собственик на наследствен имот в съседство. Мъжът с нея бил кандидат
купувач на имота й, а и на техния. Предложила им символична цена. Повече разговори с нея
не са имали. Оспорва твърденията за осъществявана фактическа власт върху имота му.
Твърди, че никой от ищците не живее в селото, непознати са в него, дори и наследственият
2
им имот не се стопанисвал и обработвал от поне 10-12г., бил обрасъл с храсти, без ограда,
къщата се рушала. Оспорва и твърденията ищците едва през 2022г. да са узнавали, че
ответникът разполага с документ за собственост за имота, доколкото самите те представяли
скица от 2009г. от ОСЗ *****, където той фигурирал като собственик.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът З. А. е депозирала писмен отговор, с който искът
се оспорва като недопустим и неоснователен, по аргументи идентични на тези изложени от
ответника Г. А..
Не оспорва, че с договор за покупко- продажба сключен с Д.К. и Й.П. през 2008г.
баща й Г. А. по време на брака му с майка й И. А.а, починала 2020г. е придобил процесния
имот. Веднага след закупуването му е регистрирал сделката в ОСЗ ***** и влязъл във
владение на имота.
Твърди, че имотът представлява нива, точно до имот в регулация. Имотът не бил
отдаван през годините под аренда, но семейството й го ползвало за различни цели.
Последните 3-4г. здравето на родителите й се влошило. Майка й починала през 2020г., а
баща й нямал възможност да се грижи за имота. Посочва, че повече от 10години била кмет
на с. *****, а преди това работела в кметството. Селото било малко и познавала всички
жители и имотите им. Затова останала изненадана, когато при нея дошла ищцата Р. Б. и й
заявила, че продава наследствен имот, съседен на този на родителите й. Ищцата била
придружавана от някакъв мъж представен й като потенциален купувач на имота й, който
обаче искал да купи и този на ответницата. Повече разговори с ищцата не са имали. От брат
си узнала, че е ходила и при него и го е уговаряла за символична цена за имота.
Оспорва твърденията за осъществявана фактическа власт върху имота му. Твърди, че
никой от ищците не живее в селото, непознати са в него, дори и наследственият им имот не
се стопанисвал и обработвал от поне 10-12г., бил обрасъл с храсти, без ограда, къщата се
рушала. Оспорва и твърденията ищците едва през 2022г. да са узнавали, че баща й разполага
с документ за собственост за имота, доколкото самите те представяли скица от 2009г. от
ОСЗ *****, където той фигурирал като собственик.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Н. не е депозирал писмен отговор.
В о.с.з. исковата молба и отговорите се поддържат.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявени са субективно съединени положителни установителни искове за
собственост с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Исковете са допустими. За ищците е налице правен интерес от търсената защита,
доколкото ответниците разполагат с титул за собственост, легитимиращия ефект на който се
иска да бъде отречен.
Ищците твърдят правото на собственост да е придобито по наследство от Б.Х. Б.,
поч. на 08.12.1999г. и давностно владение осъществявано в периода от 1979г. до
08.12.1999г., евентуално въз основа на давностно владение от 08.12.1999г. до датата на
подаване на исковата молба- 17.05.2022г., присъединявайки към него владението на
наследодателя си Б.Х. Б., поч. на 08.12.1999г. упражнявано в периода от 1979г. до смъртта
му.
За успешното провеждане на исканата защита в тежест на ищците е да установят в
условията на пълно и главно доказване, че те са собственици на имота на твърдяното
3
придобивно основание.
В тежест на ответниците, които оспорват иска, е да установят протИ.поставимо право
на собственост в тяхната правна сфера, при изчерпателност на основанията и конкретно
породено на заявеното основание- договор за покупко- продажба от 2008г.
Съгласно чл.79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да е налице
оригинерното придобивно основание, следва да са се осъществили двата елемента от
фактическия състав на придобивната давност, а именно, да е упражнявана фактическа власт
върху имота в продължение на предвидения в закона срок; тази фактическа власт да е
осъществявана с намерението за придобИ.е на вещни права върху имота.
Чл.69 ЗС въвежда оборима презумпция относно намерението за своене.
Трайно обобщените необходими признаци на владението са същото да е несъмнено,
явно, непрекъснато и спокойно.
Съобразно ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че:
Ищците са наследници на Б.Х. Б., поч. на 08.12.1999г. Ищцата Р. Б. е негова
преживяла съпруга, а ищците Р. Б. и И. Б. са негови деца.
Ищцата Р. Б. е наследник на своите родители И.Д., поч. на 03.10.1985г. и В.Д., поч.
на 27.01.2012г.
На 12.10.1992г. за нуждите по снабдяване с нотариален акт, на В.Д. е било издадено
удостоверение от община *****, с. *****, че същата владее от 1978г., стопанисва и плаща
всички данъци на недвижим имот в кв. 58, парцел 581 по плана на с. *****.
С КНА за собственост на недвижим имот придобит по давност с № 172/06.11.1992г.
на Б.Х. Б. е било признато правото на собственост по давностно владение на имот,
представляващ дворно място в с. ***** с площ от 580кв.м., представляващо част от имот пл.
№ 580, кв. 58 при граници- поляна, опитно поле, Г.Р. и С.И. с включени от дворното място
450кв.м. в парцел V-581, заедно с построените в него къща и стопански постройки.
С договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите от 24.11.2008г.
Д.К. и Й.П., като наследници на Т.И. и съсобственици по силата на решение №8-
А/05.07.1999г. на ОСЗ- с. *****, са получили всяка от тях по 1/2ид.ч. от нива с площ от
1172кв.м. с м-ст Емшемлик, категория VII, представляваща парцел 581 по плана за
земеразделяне на с. *****. С така придобитите права Д.К. и Й.П. са се разпоредили в полза
на ответника Г. А., по време на брака му с И. А.а, поч. на 29.07.2020г., сключвайки на
09.12.2008г. договор за покупко- продажба обективиран в НА № 28/09.12.2008г.
След смъртта си на 29.07.2020г. И. А.а е била наследена от ответниците- Г. А.,
преживял съпруг и З. А. и А. Н.- деца.
По делото е изслушано и прието заключение по първоначална и допълнителна СТЕ
изготвено от вещото лице инж. С. К.. Съдът кредитира заключението на в.л., вкл. с
обясненията дадени при изслушването му, като обективно, компетентно изготвено като
базирано на документално проучване на действалите за местността планове, поради което и
като неоспорено от страните бива възприето в цялост.
4
Според експертното заключение относимите и действали за територията
кадастрални планове през годините са: КРП одобрен със заповед № 530/14.02.1969г. за
територията на с. *****, КВС и КК за землището на с. *****, като територията на ПИ 581 по
КРП попада, както в регулацията на населеното място с площ от 577кв.м., така и извън
регулацията на населеното място с площ от 1165кв.м. Налице е идентичност между
процесния имот 51233.5.581 по КК и ПИ № 005581 по КВС. Строителната граница на с.
***** по РП разделя ПИ 581 на две части- 577кв.м. попадащи в регулацията на селото и
1165кв.м. попадащи извън регулацията на населеното място, видими на Приложение 4а.
КРП е бил одобрен, но реално в.л. не е установило той да се съхранява като изчертан.
Понастоящем се ползвал КП с нанесена улична регулация и изчертана с молив дворищна
регулация. В частта попадаща в регулацията, в.л. е установило наличие на постройки.
Целият имот в т.ч. частта попадаща в и извън регулацията на населеното място е ограден,
без материализирана ограда помежду им. На място, в.л. е установило ограда от бетонни
колове и мрежа разположена по западната, източната и южната граница и частична такава
по северната граница на ПИ 581. От извършените справки, в.л. не е установило ПИ 581 по
КП на с. *****, респ. ПИ 51233.5.581 по КК на с. ***** да са били включени в ТКЗС, ДЗС
или друга подобна организация. От вписванията в регистъра на земеделските земи, гори и
земи в горския фонд, воден от ОСЗ с. *****, се установява, че като бивши собственици на
имот 5.581 по КККР са вписани Д.К. и Й.П., като наследници на Т.Й.И., в полза на които е
възстановено право на собственост в стари реални граници въз основа на решение по чл.14,
ал.1, т.1 ЗСПЗЗ на ОЗС № 8А/05.07.1999г. От допълнителното заключение се установява, че
поземленият имот описан в заявлението по реституционната преписка и опис декларацията,
предмет на реституционното решение № 8А/05.07.1999г. не е идентичен с процесния ПИ
5.581 и имот № 005581 по КВС на землището на с. ***** нито по площ, нито по съседи.
По делото са ангажирани и гласни доказателства- показанията на свидетелите В.
Н.а и В.В., водени от ищците за установяване твърденията им за осъществявано давностно
владение.
От тях се установяват следните релевантни за спора факти: И двете свидетелки
познават ищцата Р., съпругът й, както и родителите й В. и И. от 1978-1980г. Св. Н.а е
посещавала имота периодично, а св. В. е съсед, на около 500м. от него. Описват имота да е
около 1500-1600кв.м., ограден, с къща и постройки в него, в края на селото. Бил е закупен от
родителите на Р. от жена на име М. през 1978г. и те й го дарили после на нея. От тогава е
бил обработван първо от родителите, а след това от Р. и съпругът й. Б. го оградил, сял в него
овощни дървета- слива, ябълка, кайсия, правили ремонт на къщата. Майка й и баща й сеели
царевица в единия край, а в друга част зеленчуци. Гледали и жИ.тни- прасе, коза, кокошки.
Бащата на Р. починал през 1999г. и след това жена му до 2012г. продължила да се грижи за
имота, като от април до октомври живеела там. Гледала кокошки и пчели, Р. й помагала в
почивните дни. След 2012г. Р. ходела по- рядко там, заради транспорта. Не го обработвала,
защото нямала възможност да ходи редовно, а децата й били в чужбина. Св. Н.а от 3-4г.
обикаляла да го наглежда. Оградната мрежа била открадната и Р. викала приятели, за да я
възстановяват. Оградили го с бодлива тел. Ограбена била къщата, откраднати били и
двойната врата и винкелите от асмата. В момента имотът не се обработвал. Св. В. наглеждал
имота и косял тревата. Други хора в имота не са виждали. Св. В. като жител на селото
посочва, че познава ответника А., но никога не го е виждал в имота, нито знае да е заявявал
претенции за имота. Наследниците на Т. също не е виждал да идват в имота. Според него
този имот не е бил внасян и в ТКЗС.
От показанията на св. Д. М. и св. Д. А.ов се установяват следните релевантни за
спора факти: И двамата свидетели са от с. ***** и цял жИ.т за живели там. И двамата
познават Г. и децата му. Св. А.ов е чичо на И. - починалата съпруга на Г.. Знаят, че Г.
притежава имот в края на селото, в съседство с опитното поле. Св. А.ов им давал пари да го
купят навремето 2008-2009г. Описват имота като голям около декар и нещо, в края на
5
селото, ограден от всички страни, без ограда с имота, в който била къщата. Св. М. посочва,
че навремето баба М. е живяла в тази къща. По оградата имало плодни дръвчета навремето.
Когато Г. го купил не му сложил ограда. Сега оградата била полуразрушена. В къщата
навремето имало една баба, за която св. А.ов е чувал, но не я е виждал, вероятно защото е
ходела лятото. Иначе поС.но живеещи хора там не е имало. След като жената починала
имотът с къщата запустял. Къщата не ставала за живеене, покривът бил на една страна.
Косяла се само тревата около къщата и то не редовно. До преди 2-3години имотът на Г.,
както и опитното поле се обработвали от един тракторист- Р.Д., който сеел царевица,
слънчоглед, пшеница. След като той починал не се работел. Лично св. А.ов в началото –
около 2000-2002г. като начинаещ арендатор също е жънал имота, вкл. и опитното поле. В
момента имотът бил запустял. Не познават ищците. Според св. А.ов собственик на имота
била жена на име М., която имала пет дъщери и един син. Когато се правело
земеразделянето, това парче земя било отредено за нея и дъщеря й искала да го продава.
Предложили му той да го купи, но той отказал и дал пари на сестра си тя да го купи. По
негов спомен, тя го купила от жена на име Й.. След като станал спора, А. му споделил, че
някакви хора са ходили при него да купуват имота, после и при З. ходили да говорят с
предложение за някаква сума пари. Св. А.ов, като арендатор в района, минавал всяка
седмица покрай имота на Г. и чужди хора в него не бил виждал. Св. М., също казва, че след
Р., друг да обработва имота не е виждал. Според св. А.ов сега било прясно окосено, защото
трябвало да ходи в.лице.
При така установените факти, в предмета на доказване се включват въпросите
относно установяване правата на ищците в контекста на придобивната давност, и конкретно
осъществявали ли са те, респ. техния праводател владение върху имота годно да ги направи
собственици и от кога тече давността, доколкото праводателите на ответниците са се
легитимирали като собственици въз основа на реституционно решение от 04.07.1999г.,
чиято материална законосъобразност е оспорена. Оспорена е била и неговата валидност.
Ищците са възразили, че при постановяване на реституционното решение, ПК се е
произнесла по възстановяване на имот, който не е бил заявен за възстановяване, както и че
имотът не е подлежал на възстановяване, тъй като никога не е бил отнеман и внасян в ТКЗС
или друга организация и съответно Т.И. не е бил негов собственик.
При горното оспорване установяването на факта, че ответниците са придобили
права от собственик, е възложено в тяхна доказателствена тежест.
Поставя се въпроса от кога е започнала да тече придобивната давност за имота, на
която се позовават ищците, в контекста на протИ.поставените от ответниците права и тези
на праводателите им.
М. И., от която родителите на ищцата Р. Б. се сочи да са придобили имота, е
наследник на Т.И., в полза на чийто наследници е издадено решение на ПК №
8А/04.07.2012г. А наследници на М. И. са праводателите на ответниците.
В полза на праводателите на ответника е постановено позитивно решение на ПК №
8А по чл. 27 и № 8А/04.07.1999г. по чл. 18ж в качеството им на наследници на Т.И.,
съобразно записа в регистъра на ОСЗ *****. За да се легитимира като собственик на бивш
земеделски имот, нужно е имотът да е бил възстановен от ПК/ОСЗ в стари реални граници
или в нови с план за земеразделяне. Съгласно чл. 18ж ППЗСПЗЗ, ОСЗ постановява решение
6
за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални
граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение,
границите, съседите, ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към решението
се прилага скица на имота, заверена от ОСЗ. Коментираното решение на ПК №
8А/04.07.1999г. не е представено по делото, нито е налично по представената реституционна
преписка, макар и да се цитира като съществуващо, както в регистъра на земеделските земи,
гори и земи в ГФ на ОСЗ- *****, така и при сключването на договора за доброволна делба и
този за покупко- продажба през 2008г. Ето защо, неясно е дали в него се съдържа надлежна
индивидуализация на възстановените имоти, в т.ч. с посочване на граници, площ и статут по
действащ план. Предвид и заключението на в.л., че няма данни за одържавяване, нито
имотът да е бил обобществен и внасян в ТКЗС, както и че липсва идентичност между
поземления имот описан в заявлението по реституционната преписка и опис – декларацията
и процесния ПИ 5.581 по КК/имот № 005581 по КВС на землището на с. ***** нито по
площ, нито по съседи, следва да се отрече легитимиращия ефект на реституционното
решение.
От ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема, че
действително от 1979-80г. родителите на ищцата В. и И. са придобили владението върху
имота от М. И., /поч. през 1981г./ с неформален устен договор. Собствеността им никога не
е била оспорвана. Имотът не е влизал в ТКЗС или ДЗС, а се е обработвал от ищците чрез
родителите на ищцата Р. Б., впоследствие от нея и покойният й съпруг Б. Б.. Още тогава
имотът е обработван като общ двор, без материализирана на място ограда, между частта от
него попадаща в строителните граници на населеното място и тази попада извън
регулацията проведена с КРП от 1969г. Липсващото ограждане на имота и разделянето на
частта от него в регулация от тази извън, е положение продължаващо и към настоящия
момент, факт установим както от експертното заключение, така и категорично от всички
ангажирани по делото доказателства. Ограждането на имота е било извършено от
наследодателя на ищците Б. Б., още към момента на придобИ.е на владението. Ответникът Г.
А. не е предприемал действия по ограждането му. Свидетелите на ищците дават сведения,
че имотът е реално обработван от родителите на ищцата. Фактическата власт е упражнявана
от тях за дъщеря си и съпругът й, доколкото показанията са за извършен дарствен акт от тях
към младото семейство. Доказателство е и факта, че през 1992г. съпругът на ищцата се е
снабдил с КНА за придобИ.е по давност на частта от имота, попадаща в строителните
граници на населеното място. Родителите на ищцата са се грижили за имота, сеели са го,
отглеждали са жИ.тни до смъртта си - 1985г. е починал И.Д., а през 2012г. и съпругата му.
Засяти са били и плодни дръвчета. Фактът за наличието им се потвърждава и от свидетелите
на ответниците. В имота е живяла майката на ищцата, а след нейната смърт имотът с къщата
е запустял. След 2012г. посещенията на имота от ищцата са станали редки и не са били
свързани с активни грижи за имота, освен косене на трева около къщата. Показанията на
свидетелите на ответниците не са информативни и не съдържат данни опровергаващи тези
за осъществявано владение от наследодателя на ищците и родителите на ищцата Р. Б.. И
двамата свидетели споделят преимуществено впечатления за имота за период след
7
закупуването му от Г. А. през 2008г. Ако и да се приеме, че действително след този период,
имотът е обработван активно от ответника чрез трето лице и за период допреди 2- 3г.
/2020г./, когато това лице е починало, то тези факти биха били релевантни, ако ответниците
бяха въвели като придобивно основание и давност, а не само на договора за покупко-
продажба, което не е било сторено. Ако и имотът в този период действително да е владян от
трето лице, след като то не твърди да е придобило права вследствие на владението,
фактическата му власт не може да обоснове автоматично отпадане на правата на
действителния собственик. Разказаното от свидетелите на ответниците, че ищцата е търсила
ответниците по повод евентуалната продажба на имота не следва да бъде кредитирано,
доколкото не отразява техни лични впечатления, а преразказано им от самите ответници.
Липсата на други подкрепящи доказателства за този факт, обосновава извод той да не се е
осъществил.
Процесният имот не е бил приобщен към земите на ТКЗС, ДЗС или образувана въз
основа на тях селскостопанска организация, респ. не подлежи на възстановяване. Имотът
като земеделска земя, изключен от строителните граници на населеното място не попада в
приложното поле на Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими
имоти /ЗРПВПВННИ/, съответно на ограниченията за придобИ.е по давност по чл. 29, ал.1
Закона за собствеността на гражданите /отм.13.03.1990г./.
Няма данни правата на ищците, респ. техния праводател да са били оспорвани от
други лица, нито те са имали действия признаващи права на ответника.
Демонстриране по отношение на невладеещия собственик на поведение, което
несъмнено да сочи, че върху имота се упражнява фактическа власт като върху собствен
имот, т.е. предприемане на активни действия, е необходимо безспорно само при наличие на
заявени претенции от трето лице, че счита себе си за собственик на същия имот, каквито
данни по делото няма. До този момент, ако подобни претенции не са били заявявани, то
няма и по отношение на кого владелецът да ги упражнява. Достатъчно е в подобна хипотеза
да се полагат нормалните за собственика грижи за имота, както е било и в случая.
С ТР № 4/17.12.2012г. на ВКС се прие, че позоваването на придобивна давност не е
елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, поради което и
правните последици от това позоваване, както е в случая, се зачитат от момента на изтичане
на законно определения срок, който няма съмнение, че в случая е 10г.
Ищците са придобили процесния недвижим имот на оригинерно основание -
изтекла в тяхна полза, респ. на техния наследодател десетгодишнагодишна придобивна
давност по чл. 79, ал. 1 ЗС. В периода 1979г. до завеждане на иска през 2022г. са владели
процесния имот с намерение за своенето му, поради което правото им на собственост върху
имота следва да се приеме за установено по отношение на ответниците, които не доказват
основанието, на което техните праводатели са били собственици, респ. собствените си
права.
Следователно от 1979г. до 1999г. е изтекъл нужния 10г. период. Ищцата Р. Б. е
придобила по време на брака си с Б. Б. собствеността върху спорния имот на въведеното в
процеса основание, а след неговата смърт правото е било наследено от ищците- Р. Б., Р. Б. и
И. Б., при квоти 4/6ид.ч. за първата, в т.ч. 1/2ид.ч. от прекратената СИО и по 1/6ид.ч. за
другите двама ищци на основание чл. 5 ЗН.
8
В заключение, предявените положителни установителни искове са основателни.
Съобразно изхода на спора сторените от ищеца разноски следва да се поемат от
ответника, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищцовата страна сочи да е направила разноски, от
които 1000лева платено от Р. Б. адв. възнаграждение по представен договор за правна
защита и съдействие от 26.09.2023г., 1250лева депозит на в.лице /350лева платени от Р. Б. и
900лева платени от Р. Б. /, 15лева държавни такси за издадени съд. удостоверения от Р. Б..
Направено е възражение за прекомерност на адв. възнаграждение. Същото определено по
реда на чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения
възлиза в размер на 1500лева, което прави възражението неоснователно, вкл. с оглед
фактическата и правна сложност на спора. Посочените разноски следва да се присъдят в
полза на ищеца Р. Б.- 1900лв. и 365лв. в полза на ищеца Р. Б..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените
искове от Р. И. Б. , ЕГН **********, Р. Б. Б. , ЕГН ********** и И. Б. Б., ЕГН **********,
всички с адрес ****** срещу Г. Н. А. , ЕГН ********** с адрес с. *****, З. Г. А., ЕГН
********** с адрес с. ***** и А. Г. Н., ЕГН ********** с адрес ******, че ищците са
собственици при квоти 4/6ид.ч. за Р. И. Б., ЕГН ********** и по 1/6идч. за Р. Б. Б., ЕГН
********** и И. Б. Б., ЕГН ********** на недвижим имот, представляващ ПИ с
идентификатор 51233.5.581 по КККР одобрени със Заповед № РД-18-1078/10.05.2018г. на
ИД на АГКК, находящ се в с. *****, м-ст Емшемлик, с площ от 1172кв.м., при граници на
имота по скица имоти с идентификатори- 51233.5.582, 51233.82.190 и 51233.5.9901, на
основание наследство от Б.Х. Б., поч. на 08.12.1999г. и давностно владение осъществявано в
периода от 1979г. до 08.12.1999г. за ищцата Р. И. Б., ЕГН ********** и по наследство от
Б.Х. Б., поч. на 08.12.1999г. за Р. Б. Б., ЕГН ********** и И. Б. Б., ЕГН **********, на осн.
чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. Н. А., ЕГН ********** с адрес с. *****, З. Г. А., ЕГН ********** с
адрес с. ***** и А. Г. Н., ЕГН ********** с адрес ****** ДА ЗАПЛАТЯТ на Р. И. Б., ЕГН
********** с адрес ****** сумата от 1900лева, представляваща сторени по делото съдебно-
деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. Н. А., ЕГН ********** с адрес с. *****, З. Г. А., ЕГН ********** с
адрес с. ***** и А. Г. Н., ЕГН ********** с адрес ****** ДА ЗАПЛАТЯТ на Р. Б. Б., ЕГН
********** с адрес ****** сумата от 365лева, представляваща сторени по делото съдебно-
деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
9